Повод за тази тема станаха от една страна разговорът и темата за хипотетичната бъдеща война между Турция и България, плюс подробното проучване, съпроводило подготовката за симулация в раздела за алтернативна история, а от друга - тази статия, която предлагам като начало на евентуално обсъждане.
Статията е американска и вероятно в някаква степен представя виждането на САЩ по въпроса (е, нека е само една от гледните им точки). Предвид задълбочаващите се проблеми на Балканите, дълбоката икономическа и политическа криза в региона, дали няма да се окаже, че свободата на балканските държави не е само мимолетен исторически момент, който дето се вика "няма и два века"? Надявам се, че не, но - кой знае?
Статията е от вестник "Сега", а автор е Джордж Фридмън.
Ето го и текста:
Турция още не е дорасла за водеща регионална сила
Анкара се стреми и към глобална роля, но кюрдският проблем и размирните процеси я дърпат назад
Джордж Фридмън, агенция "Стратфор"
След Втората световна война Съветският съюз бе в изключително силна позиция. Военната му мощ превъзхождаше съпротивителните сили на съседните държави, включително и на Турция. Неспособна да се противопостави сама със Съветите, Турция се насочи към тесни и взаимно изгодни отношения със САЩ.
По време на Студената война тя бе ключов елемент в стратегията на САЩ срещу Съветския съюз. Турция държеше контрола върху Босфора и бе препятствие пред съветски натиск върху Иран, Ирак и Сирия. Заедно с Германия тя бе опорна точка в стратегията на САЩ и НАТО.
Но тази стратегическа логика се разпадна с рухването на Съветския съюз. Руското влияние се отдръпна от Южен Кавказ и Балканите, а бунтовете в Северен Кавказ ограничаваха намалялата руска военна мощ. Армения, Азербайджан и Грузия извоюваха независимост. Украйна също стана независима. За пръв път от съществуването на Съветския съюз Турция бе освободена от страха си от Русия. Най-важният елемент от турската външна политика изчезна,
а с него - и зависимостта на Турция от САЩ
На турците и американците им трябваше известно време, за да признаят промяната. Водоразделът на скъсването с миналото бе 2003 г. и американското нахлуване в Ирак. От турска гледна точка нахлуването бе ненужно, създаваше условия да се дадат възможности за Иран и носеше вътрешнополитическа заплаха. За пръв път след Втората световна война турците не просто отказаха да участват в американска инициатива, но и не позволиха на американците да използват турската територия за операцията им срещу Ирак. Това се оказа повратна точка в постсъветската външна политика на Турция. След като Турция реши да не сътрудничи със САЩ - основен неин принцип в продължение на десетилетия - външната политика на Анкара вече не може да бъде същата. За Турция животът не свършваше с отказа й да играе по гайдата на САЩ.
Това развърза ръцете й да обмисля други възможности. Много по-лесно е обаче да се изгради стратегия пред лицето на ясна заплаха, отколкото ако си изправен пред неопределен набор от възможности. За Турция опциите стават все повече и повече, но как да се възползва от тях остава предизвикателство за нея.
Един очевиден вариант бе присъединяването към Европа, чиито водещи сили също се противопоставиха на американската кампания в Ирак. Това сходство обаче не бе достатъчно, за да извоюва Турция членство в ЕС. Множество причини - от страх заради масивна турската имиграция до гръцката враждебност - блокираха усилието на Турция за членство.
Неуспехът да се интегрира с Европа и преобразуването на отношенията със САЩ от незаменими до подлежащи на договаряне накараха накрая Турция
да създаде стратегия за периода след Студената война
Тази стратегия бе развита въз основа на три реалности. Първо, Турция не е изправена пред непосредствена заплаха. Второ, Турция е бързо развиваща с икономика и е най-мощната военна сила в региона. И трето, Турция е обградена от все по-нестабилни и опасни съседи. Нестабилни са и Иран, и Сирия. Иран е все по-самоуверен и една война между Иран и Израел (или САЩ) не може да бъде изключена. Кавказкият регион е мирен, но руското нахлуване в Грузия през 2008 г. и продължаващото напрежение между Азербайджан и Армения остават значими фактори. Балканите се успокоиха след войната в Косово, но регионът остава слабо развит и потенциално нестабилен. Миналата година нестабилна стана Северна Африка, Русия стана по-настоятелна, а САЩ започнаха да се държат по-дистанцирано и непредсказуемо.
Три процеса определят стратегията на Турция. Първият е, че се засилва мощта й. В един район на дестабилизиращи фактори увеличаващата се сила на Турция й предоставя нови варианти. Вторият процес са възможните заплахи пред турските интереси, породени от дестабилизацията. Това насочва Турция навън, за да търси начини да се справя с нестабилността. Третият процес е обстоятелство, че САЩ са в процес на преразглеждане на ролята си в региона след войната в Ирак и вече не са стабилизираща и предвидима сила.
Турция се очертава като глобална сила. Тя все още не е такава сила поради множество причини, включително заради ограниченост на институциите, които се занимават с регионалните проблеми заради политическата база, която все още не е готова да разглежда страната като основна сила или да подпомага регионалните й намеси и посредничества. А също и заради самия регион, който все още не е готов да възприеме Турция като стабилизираща сила. Една държава трябва да предприеме множество стъпки, за да се превърне в доминираща регионална сила. Турция едва сега започва да предприема тези стъпки.
В момента турската стратегия е в преходен етап. Тя вече не е част от един съюз както по време на Студената война, нито пък е изградила основите на една зряла регионална политика. Тя не може да контролира региона, но и не може да игнорира какво се случва в него. Сирийският случай е поучителен. Сирия е съседка на Турция и нестабилността в нея може да повлияе на Турция. Няма международна коалиция, готова да предприеме стъпки за стабилизиране на Сирия. Затова Анкара е взела позиция да се въздържа от открито действие, но запазва опциите си, ако проблемите станат нетърпими за страната.
Когато разглеждаме геополитическото пространство около Турция, виждаме как работи тази преходна външна политика - независимо дали спрямо Иран или Кавказ. В случая с Иран Анкара избягва да бъде просто част от американската коалиция, но и отказа да бъде защитник на иранската позиция. Турция не е създала регионален баланс на силите, какъвто една зряла регионална сила би трябвало да оформи.
Тя по-скоро е създала турски баланс на силите
- в смисъл, че турската сила балансира между подчинеността спрямо САЩ и самостоятелен подход. Този период на балансиране за една нововъзникваща сила можеше да се предвиди - САЩ преминаха през подобна фаза между 1900 г. и Първата световна война.
Докато се движи напред, Турция има два основни вътрешни проблема за решаване. Казваме "докато се движи напред", защото никоя държава не е решила всичките си вътрешни проблеми, преди да поеме по-голяма международна роля. Един от тях е продължаващото напрежение между светската и религиозната част от обществото й. Всеки признак към ислямско радикализиране може да алармира неислямските държави и да промени отношението им към Турция. Другият проблем е кюрдският и ролята на войнствената групировка Кюрдска работническа партия (ПКК).
Първият проблем е присъщ на много съвременни общества, той определя и американската политика. Той е нещо, с което държавите трябва да живеят. Проблемът с ПКК обаче е уникален. В кюрдския проблем се пресичат регионални интереси. Въпросът например за бъдещето на Ирак включва и степента на автономност на кюрдския регион в Ирак. А това може да повлияе и върху турските кюрди. Но основният проблем за Турция е, че външните сили, които се противопоставят на нейния възход, ще разглеждат кюрдите като турска слабост и ще търсят скрита намеса в кюрдските райони като възможност да подкопаят турската мощ.
Турция вече е нащрек от усилията на Сирия и Иран да я ограничават чрез кюрдската военна активност. Колкото по-мощна става Турция, толкова по-неудобно ще се чувстват някои в региона и това всъщност увеличава уязвимостта на Турция откъм външна намеса. Ето защо Турция трябва да разреши кюрдския въпрос, иначе регионалните вълнения и сепаратизмът, подхранвани от външни врагове, може да подкопаят турската сила и да преобърнат сегашната тенденция към превръщането й в глобална сила.
Идеята за дългосрочна безопасност между държавите е илюзорна. Тя не може да издържи дълго време. Днешната турска стратегия е да удължи живота на тази идея колкото се може по-дълго. Това означава събитията около Турция да се насочват в приемлива посока и да не застрашават страната. Но както казахме, това е стратегия на прехода. Нестабилността на турския юг, възходът на иранската сфера на влияние, засилващото се руско влияние в Кавказ и вероятността, че в един момент САЩ могат отново да променят близкоизточната си политика и да привлекат Турция в тяхна коалиция - всичко това е насочено срещу преминаването от преходна към дългосрочна стратегия.
Турция е интересна именно защото е място за изследване на прехода от една малка държава в една глобална сила. Великите сили са по-малко интересни, защото поведението им като цяло е предсказуемо. Но да ръководиш прехода към мощ и влияние е много по-трудно от упражняване на тази мощ. При прехода трябва да поддържаш баланс, когато светът около теб е в хаос и земята под краката ти се изплъзва.
Статията е американска и вероятно в някаква степен представя виждането на САЩ по въпроса (е, нека е само една от гледните им точки). Предвид задълбочаващите се проблеми на Балканите, дълбоката икономическа и политическа криза в региона, дали няма да се окаже, че свободата на балканските държави не е само мимолетен исторически момент, който дето се вика "няма и два века"? Надявам се, че не, но - кой знае?
Статията е от вестник "Сега", а автор е Джордж Фридмън.
Ето го и текста:
Турция още не е дорасла за водеща регионална сила
Анкара се стреми и към глобална роля, но кюрдският проблем и размирните процеси я дърпат назад
Джордж Фридмън, агенция "Стратфор"
След Втората световна война Съветският съюз бе в изключително силна позиция. Военната му мощ превъзхождаше съпротивителните сили на съседните държави, включително и на Турция. Неспособна да се противопостави сама със Съветите, Турция се насочи към тесни и взаимно изгодни отношения със САЩ.
По време на Студената война тя бе ключов елемент в стратегията на САЩ срещу Съветския съюз. Турция държеше контрола върху Босфора и бе препятствие пред съветски натиск върху Иран, Ирак и Сирия. Заедно с Германия тя бе опорна точка в стратегията на САЩ и НАТО.
Но тази стратегическа логика се разпадна с рухването на Съветския съюз. Руското влияние се отдръпна от Южен Кавказ и Балканите, а бунтовете в Северен Кавказ ограничаваха намалялата руска военна мощ. Армения, Азербайджан и Грузия извоюваха независимост. Украйна също стана независима. За пръв път от съществуването на Съветския съюз Турция бе освободена от страха си от Русия. Най-важният елемент от турската външна политика изчезна,
а с него - и зависимостта на Турция от САЩ
На турците и американците им трябваше известно време, за да признаят промяната. Водоразделът на скъсването с миналото бе 2003 г. и американското нахлуване в Ирак. От турска гледна точка нахлуването бе ненужно, създаваше условия да се дадат възможности за Иран и носеше вътрешнополитическа заплаха. За пръв път след Втората световна война турците не просто отказаха да участват в американска инициатива, но и не позволиха на американците да използват турската територия за операцията им срещу Ирак. Това се оказа повратна точка в постсъветската външна политика на Турция. След като Турция реши да не сътрудничи със САЩ - основен неин принцип в продължение на десетилетия - външната политика на Анкара вече не може да бъде същата. За Турция животът не свършваше с отказа й да играе по гайдата на САЩ.
Това развърза ръцете й да обмисля други възможности. Много по-лесно е обаче да се изгради стратегия пред лицето на ясна заплаха, отколкото ако си изправен пред неопределен набор от възможности. За Турция опциите стават все повече и повече, но как да се възползва от тях остава предизвикателство за нея.
Един очевиден вариант бе присъединяването към Европа, чиито водещи сили също се противопоставиха на американската кампания в Ирак. Това сходство обаче не бе достатъчно, за да извоюва Турция членство в ЕС. Множество причини - от страх заради масивна турската имиграция до гръцката враждебност - блокираха усилието на Турция за членство.
Неуспехът да се интегрира с Европа и преобразуването на отношенията със САЩ от незаменими до подлежащи на договаряне накараха накрая Турция
да създаде стратегия за периода след Студената война
Тази стратегия бе развита въз основа на три реалности. Първо, Турция не е изправена пред непосредствена заплаха. Второ, Турция е бързо развиваща с икономика и е най-мощната военна сила в региона. И трето, Турция е обградена от все по-нестабилни и опасни съседи. Нестабилни са и Иран, и Сирия. Иран е все по-самоуверен и една война между Иран и Израел (или САЩ) не може да бъде изключена. Кавказкият регион е мирен, но руското нахлуване в Грузия през 2008 г. и продължаващото напрежение между Азербайджан и Армения остават значими фактори. Балканите се успокоиха след войната в Косово, но регионът остава слабо развит и потенциално нестабилен. Миналата година нестабилна стана Северна Африка, Русия стана по-настоятелна, а САЩ започнаха да се държат по-дистанцирано и непредсказуемо.
Три процеса определят стратегията на Турция. Първият е, че се засилва мощта й. В един район на дестабилизиращи фактори увеличаващата се сила на Турция й предоставя нови варианти. Вторият процес са възможните заплахи пред турските интереси, породени от дестабилизацията. Това насочва Турция навън, за да търси начини да се справя с нестабилността. Третият процес е обстоятелство, че САЩ са в процес на преразглеждане на ролята си в региона след войната в Ирак и вече не са стабилизираща и предвидима сила.
Турция се очертава като глобална сила. Тя все още не е такава сила поради множество причини, включително заради ограниченост на институциите, които се занимават с регионалните проблеми заради политическата база, която все още не е готова да разглежда страната като основна сила или да подпомага регионалните й намеси и посредничества. А също и заради самия регион, който все още не е готов да възприеме Турция като стабилизираща сила. Една държава трябва да предприеме множество стъпки, за да се превърне в доминираща регионална сила. Турция едва сега започва да предприема тези стъпки.
В момента турската стратегия е в преходен етап. Тя вече не е част от един съюз както по време на Студената война, нито пък е изградила основите на една зряла регионална политика. Тя не може да контролира региона, но и не може да игнорира какво се случва в него. Сирийският случай е поучителен. Сирия е съседка на Турция и нестабилността в нея може да повлияе на Турция. Няма международна коалиция, готова да предприеме стъпки за стабилизиране на Сирия. Затова Анкара е взела позиция да се въздържа от открито действие, но запазва опциите си, ако проблемите станат нетърпими за страната.
Когато разглеждаме геополитическото пространство около Турция, виждаме как работи тази преходна външна политика - независимо дали спрямо Иран или Кавказ. В случая с Иран Анкара избягва да бъде просто част от американската коалиция, но и отказа да бъде защитник на иранската позиция. Турция не е създала регионален баланс на силите, какъвто една зряла регионална сила би трябвало да оформи.
Тя по-скоро е създала турски баланс на силите
- в смисъл, че турската сила балансира между подчинеността спрямо САЩ и самостоятелен подход. Този период на балансиране за една нововъзникваща сила можеше да се предвиди - САЩ преминаха през подобна фаза между 1900 г. и Първата световна война.
Докато се движи напред, Турция има два основни вътрешни проблема за решаване. Казваме "докато се движи напред", защото никоя държава не е решила всичките си вътрешни проблеми, преди да поеме по-голяма международна роля. Един от тях е продължаващото напрежение между светската и религиозната част от обществото й. Всеки признак към ислямско радикализиране може да алармира неислямските държави и да промени отношението им към Турция. Другият проблем е кюрдският и ролята на войнствената групировка Кюрдска работническа партия (ПКК).
Първият проблем е присъщ на много съвременни общества, той определя и американската политика. Той е нещо, с което държавите трябва да живеят. Проблемът с ПКК обаче е уникален. В кюрдския проблем се пресичат регионални интереси. Въпросът например за бъдещето на Ирак включва и степента на автономност на кюрдския регион в Ирак. А това може да повлияе и върху турските кюрди. Но основният проблем за Турция е, че външните сили, които се противопоставят на нейния възход, ще разглеждат кюрдите като турска слабост и ще търсят скрита намеса в кюрдските райони като възможност да подкопаят турската мощ.
Турция вече е нащрек от усилията на Сирия и Иран да я ограничават чрез кюрдската военна активност. Колкото по-мощна става Турция, толкова по-неудобно ще се чувстват някои в региона и това всъщност увеличава уязвимостта на Турция откъм външна намеса. Ето защо Турция трябва да разреши кюрдския въпрос, иначе регионалните вълнения и сепаратизмът, подхранвани от външни врагове, може да подкопаят турската сила и да преобърнат сегашната тенденция към превръщането й в глобална сила.
Идеята за дългосрочна безопасност между държавите е илюзорна. Тя не може да издържи дълго време. Днешната турска стратегия е да удължи живота на тази идея колкото се може по-дълго. Това означава събитията около Турция да се насочват в приемлива посока и да не застрашават страната. Но както казахме, това е стратегия на прехода. Нестабилността на турския юг, възходът на иранската сфера на влияние, засилващото се руско влияние в Кавказ и вероятността, че в един момент САЩ могат отново да променят близкоизточната си политика и да привлекат Турция в тяхна коалиция - всичко това е насочено срещу преминаването от преходна към дългосрочна стратегия.
Турция е интересна именно защото е място за изследване на прехода от една малка държава в една глобална сила. Великите сили са по-малко интересни, защото поведението им като цяло е предсказуемо. Но да ръководиш прехода към мощ и влияние е много по-трудно от упражняване на тази мощ. При прехода трябва да поддържаш баланс, когато светът около теб е в хаос и земята под краката ти се изплъзва.
.
, алкохола свърши одавна , всички на моито мнение са прави , останалите са уахабити 
Comment