Най-сетне задълбочен анализ на чуждестранните бойци в Сирия. Първо резюмето на арабски кореспондент на BBC в Сирия:
- Двете групировки, които привличат най-многото чуждестранни бойци, са (неизненадващо) Ал-Нусра и ISIS, като втората повече. ISIS съдържа най-голям процент чуждестранни бойци (т.е. не местни сирийци), както сред редовите бойци, така и сред ръководството. Но дори там, чужденците не са мнозинство. Според анализаторът дялът на местните бойци е 60-70% (и е обяснено защо).
- Други групировки, които привличат чуждестранни бойци са скоропоявилите се Suqour al-Izz и Harakat Sham al-Islam. Двете действат предимно в региона на Латакия и се ръководят от чужденци (саудитци и мароканци съответно), но са прекалено малки и незначителни. Други са the Green Battalion и Jamaat Jund al-Sham (основани и ръководени от саудитци и ливанци съответно), отново - локални групировки с малко значение за целия конфликт. Въпреки че са основани и ръководени от чужденци, всички групировки разбират, че трябва да набират бойци от местното население, за да имат успех (и го правят).
- Мотивацията на чуждестранните бойци е посочена като основно джихадистска, с крайна цел основаване на халифат в Ирак и Сирия, а после и в целия мюсюлмански свят; като правило се посочва, че бойците идват с тази идеология, а не я придобиват в Сирия.
- Конфликтът се очаква да продължи още 10-15 години без значимо примирие и притокът на чуждестранни бойци да остане стабилен.
После самия анализ: http://www.washingtoninstitute.org/p...tern-europeans
- Чуждестранните бойци отишли в Сирия са между 3,300 и 11,000 души от 74 страни. 1900 от тях са дошли от Западна Европа. Изследването ползва 1500 източника и оценява данните от края на 2011 г. до края на 2013. Това значи до 11,000 души дошли в Сирия през целия този период, не че в момента са толкова на бойното поле (много от тях междувременно са се върнали, били са пленени или убити). Самите автори посочват, че според тях реалната цифра е поне 8,500 души.
- Чуждестранните бойци идват 70% от Близкия Изток и Северна Африка, 18% от Западна Европа, 12% други (главно Балканите и страни от Централна и Южна Азия, Северна Америка, Австралия и Сомалия).
- Спрямо предишната оценка (Април 2013) се отбелязва рязко нарастване на притока от чуждестранни бойци, обяснено като реакция на сунитското общество към нарастващото участие на шиитските Хизбула и Иран в конфликта.
- Притокът на чуждестранни бойци към Сирия най-значителният от афганистанската война през 80-те. Дори по-продължителни конфликти като тези в Ирак, Афганистан (след 2001 г.) и Сомалия не са привлекли толкова чужденци, колкото през последните 2 години в Сирия.
- Относно дялът на чуждестранни бойци сред сирийските бунтовници:
- Двете групировки, които привличат най-многото чуждестранни бойци, са (неизненадващо) Ал-Нусра и ISIS, като втората повече. ISIS съдържа най-голям процент чуждестранни бойци (т.е. не местни сирийци), както сред редовите бойци, така и сред ръководството. Но дори там, чужденците не са мнозинство. Според анализаторът дялът на местните бойци е 60-70% (и е обяснено защо).
- Други групировки, които привличат чуждестранни бойци са скоропоявилите се Suqour al-Izz и Harakat Sham al-Islam. Двете действат предимно в региона на Латакия и се ръководят от чужденци (саудитци и мароканци съответно), но са прекалено малки и незначителни. Други са the Green Battalion и Jamaat Jund al-Sham (основани и ръководени от саудитци и ливанци съответно), отново - локални групировки с малко значение за целия конфликт. Въпреки че са основани и ръководени от чужденци, всички групировки разбират, че трябва да набират бойци от местното население, за да имат успех (и го правят).
- Мотивацията на чуждестранните бойци е посочена като основно джихадистска, с крайна цел основаване на халифат в Ирак и Сирия, а после и в целия мюсюлмански свят; като правило се посочва, че бойците идват с тази идеология, а не я придобиват в Сирия.
- Конфликтът се очаква да продължи още 10-15 години без значимо примирие и притокът на чуждестранни бойци да остане стабилен.
После самия анализ: http://www.washingtoninstitute.org/p...tern-europeans
- Чуждестранните бойци отишли в Сирия са между 3,300 и 11,000 души от 74 страни. 1900 от тях са дошли от Западна Европа. Изследването ползва 1500 източника и оценява данните от края на 2011 г. до края на 2013. Това значи до 11,000 души дошли в Сирия през целия този период, не че в момента са толкова на бойното поле (много от тях междувременно са се върнали, били са пленени или убити). Самите автори посочват, че според тях реалната цифра е поне 8,500 души.
- Чуждестранните бойци идват 70% от Близкия Изток и Северна Африка, 18% от Западна Европа, 12% други (главно Балканите и страни от Централна и Южна Азия, Северна Америка, Австралия и Сомалия).
- Спрямо предишната оценка (Април 2013) се отбелязва рязко нарастване на притока от чуждестранни бойци, обяснено като реакция на сунитското общество към нарастващото участие на шиитските Хизбула и Иран в конфликта.
- Притокът на чуждестранни бойци към Сирия най-значителният от афганистанската война през 80-те. Дори по-продължителни конфликти като тези в Ирак, Афганистан (след 2001 г.) и Сомалия не са привлекли толкова чужденци, колкото през последните 2 години в Сирия.
- Относно дялът на чуждестранни бойци сред сирийските бунтовници:
How foreign is the Syrian opposition?
As noted in our earlier estimate, the relatively large number of foreign fighters does not mean that the fight against Assad is led or dominated by "foreign forces" or "outsiders", as has been suggested by President Assad. Even if our highest estimate turns out to be true, the "foreign contingent" still doesn't represent more than 10 per cent of the militant opposition, which is thought to number more than 100,000 men.
As noted in our earlier estimate, the relatively large number of foreign fighters does not mean that the fight against Assad is led or dominated by "foreign forces" or "outsiders", as has been suggested by President Assad. Even if our highest estimate turns out to be true, the "foreign contingent" still doesn't represent more than 10 per cent of the militant opposition, which is thought to number more than 100,000 men.
Comment