Възможен ли е ядрен конфликт в близко бъдеще?

[sobr_CA]

Принципно поне според мен Китай са по-скоро изолационистки настроени, отколкото експанзивно. Основни преоритети за външната му политика са: 1) Обединение или присъединяване на Тайван 2) Осигуряване на суровини от други държави за разрастващата му се индустрия. По въпроса за суровините Китай провежда активна въшна политика в Африка и Южна Америка. Китайския флот също се засилва доколкото е необходим за защите на китайските икономически интереси в световния океан(справка китайския флот край Сомалия). Така че не може да се каже, че Китай желае да стане новият световен хегемон. Просто желае да запази икономическата си независимост и да не се оставя да бъде изолиран, както през 18 и 19 век.

[gollum]

Така че не може да се каже, че Китай желае да стане новият световен хегемон.

То тези неща не са въпрос на желание, а по-скоро на реалности. Ако дори само икономическата ти роля е на един от първите (или първият), това естествено те поставя в определена позиция и зависимост. Сам пишеш за създаването на интереси из различни зони из целия свят, защото трябва да реализираш продукцията си и трябва да намериш суровини, а това те принуждава да се интересуваш от случващото се из целия свят (това е смисълът на "интересите") и, естествено, създава конфликти с други, които също изпитват интерес към тези зони. В един момент щеш не щеш сам се оказваш в ситуация, в която наглед "вътрешни" решения оказват влияние върху целия свят. Да не говорим, че с нарастването на възможностите е естествено да се развие и определен интерес и апетити. Съчетай го с бясно развиващ се национализъм от характерния за Европа от началото на миналия век тип, в който лесно могат да се промъкнат и определени реваншистки нотки, да не говорим за "велико минало" и "цивилизационна мисия" (поне за Азия - несъмнена от тази перспектива).
Т.е. дадена държава рядко (според мен) се превръща в световна сила в следствие на ясно начертан и последователно изпълняван план ("поставя си такава задача", образно казано). По-скоро става постепенно и в следствие на наглед прости и естествени стъпки в развитието.

Според мен, никакъв изолационизъм не може да преживее това съчетание от фактори. А Китай едва ли го чака безоблачен път в близко бъдеще, като подводни камъни на пътя му се крият ред проблеми (част от тях, самопричинени). Вътрешното им равновесие все повече зависи от икономическия ръст, т.е. от осигуряването на "стабилност" и (относително) "добър живот". Цели, пред които има достатъчно много проблеми и заплахи. Като добавим развитието на Индия...

Но всичко това е за другата тема - за бъдещите световни сили, - и може би също трябва да се премести там, защото едва ли е свързано с прекия въпрос.

[sobr_CA]

То тези неща не са въпрос на желание, а по-скоро на реалности. Ако дори само икономическата ти роля е на един от първите (или първият), това естествено те поставя в определена позиция и зависимост. Сам пишеш за създаването на интереси из различни зони из целия свят, защото трябва да реализираш продукцията си и трябва да намериш суровини, а това те принуждава да се интересуваш от случващото се из целия свят (това е смисълът на "интересите") и, естествено, създава конфликти с други, които също изпитват интерес към тези зони. В един момент щеш не щеш сам се оказваш в ситуация, в която наглед "вътрешни" решения оказват влияние върху целия свят. Да не говорим, че с нарастването на възможностите е естествено да се развие и определен интерес и апетити. Съчетай го с бясно развиващ се национализъм от характерния за Европа от началото на миналия век тип, в който лесно могат да се промъкнат и определени реваншистки нотки, да не говорим за "велико минало" и "цивилизационна мисия" (поне за Азия - несъмнена от тази перспектива).
Т.е. дадена държава рядко (според мен) се превръща в световна сила в следствие на ясно начертан и последователно изпълняван план ("поставя си такава задача", образно казано). По-скоро става постепенно и в следствие на наглед прости и естествени стъпки в развитието.

Според мен, никакъв изолационизъм не може да преживее това съчетание от фактори. А Китай едва ли го чака безоблачен път в близко бъдеще, като подводни камъни на пътя му се крият ред проблеми (част от тях, самопричинени). Вътрешното им равновесие все повече зависи от икономическия ръст, т.е. от осигуряването на "стабилност" и (относително) "добър живот". Цели, пред които има достатъчно много проблеми и заплахи. Като добавим развитието на Индия...

Но всичко това е за другата тема - за бъдещите световни сили, - и може би също трябва да се премести там, защото едва ли е свързано с прекия въпрос.

Да съгласен съм с теб gollum само и искам да те помоля да преместиш предишния ми пост и този твоя в темата за новите велики сили и да продължим дискусията там. Там ще се аргументирам по-детайлно

[SRH]

Преди около месец руснаците обявиха, че приемат на въоръжение стратегическа ракета от ново поколение "Лайнер". Имала сходни летателни качества като "Синева", само дето можела да носи повече, отколкото който и да е еквивалент на САЩ, Вбр., Франция или Китай. В новината имаше някакъв разсътрсващ апломб под иначе суховатото изложение. Изводът беше "глейте кви ги праим тука, па вие с ПРО си играйкате". Впрочем ПРО беше споменато неведнъж в смисъл, че двете ракети си го преодоляват без проблем.

Независимо колко вярно е представянето, независимо от пропагандната стойност на такива новини, във всички случаи е ясно, че ПРО е преодолимо. Не ПРО е проблем и дори не стои реално противопоставяне между Русия и САЩ или който и да е. Договорите от типа за стратегическите ядрени оръжия са бутафория. Дали Русия ще е страна по договора или не, няма никакво значение за реалното военно производство и въвеждането в експлоатация. Този паритет, който изглежда истински, е само на хартия. Всъщност не мисля, че реално се знае мощта на страните, разполагащи с ядрено оръжие. Военният аспект е фон за политиката, ПРО не е заплаха, защото няма намерение за ползването й.

Някога Рейгън литна съветските другари с идеята за надпревара във въоръжаването. Това изстискваше съветската система и хранеше промишлеността на американците. Русия днес не се различава кой знае колко от СССР във военно-промишления си комплекс. В САЩ нещата стоят по същия начин както преди. Струва ми се нереално руснаците да се хванат втори път на тоя блъф, по същия начин както в миналото. Но съм сигурен, че тия две страни ще се заиграят на тая тема, защото това е единствената раздумка, която не е по устата на китайците и добър момент да се вземе отново аванс в тая област.

Противопоставянето мобилизира. След като пребориха извънземните, метеоритите и еболата, не остана реален враг. Талибаните се оказаха кухи, китайците - икономисти. Това не е като да имаш завършен образ на гада, дето иска да те затрие. Задейства се атавистичен инстикт за съхранение, който е по-продуктивен от всичките финансови спекулации и най-важното - осезателен е. И ей така тия две държави ядрени майтапи няма да си правят.

[Кухулин]

В Минобороны опровергли слухи о переносе пуска "Булавы" на 2012 год

По словам источника в Главном штабе ВМФ, командование еще не выработало позицию по вопросу запусков "Булавы".

Очакваше се до края на тази година да бъде произведен пълен залп като последно изпитание, но дали...

във всички случаи е ясно, че ПРО е преодолимо

Няма спор, всичко е въпрос на съответните усилия, ресурси и концепция. В момента да кажем руснаците все още имат възможност за ограничени ядрени удари по отделни цели, скоро единствената опция за преодоляване на ПРО ще са превантивните височинни ядрени взривове, а по-нататък, дето вика Голъм, и дуумсдей дивайса също може да се разглежда като преодоляване на ПРО.

Лошото е, че докато едната страна има само опция "апокалипсис", другата може да си върши съвсем реална работа - да удари където и когато си иска, с каквато си иска сила. Това не е паритет.

[Amazon]

Все още има ядрен паритет между САЩ и Русия старателно и ревниво потдържан и от двете страни по подобия на студената война. Все пак ПРО-то в Европа е смешка в сравнение с противоракетната защита на московска област с два видя ядрени противобалистични ракети(близък и далачен ешалон) приета на въоражение 97-ма след 30 години родилни мъки/тестове и способна теоритично да унищожи до 400 ядрени балистични ракети, повечето от тях още в космоса.
Според мен проблема(ако това е проблем) е че вече няма дори теоритичен паритет в ковенционалните въоражени сили между САЩ и Русия, пък и Китай. Според мен САЩ са способни да победят в конвеционална (пост-ядрена) война Русия и Китай едновременно с почти 100% сигурност. Трите държави са толкова огромни като територия и население, че дори глобален ядрен конфликт няма да ги унищожи, както е по холивудските филми, или както ще се случи с пренаселен остров като Англия примерно. Дори всички ядрении оръжия да бъдат изстреляни и всичките да сработят и да достигнат целите си (което е малко вероятно бтв) никоя от държавите няма да загуби повече от 20 - 30% от населението си дори при най-лошият сценарий. Никоя от държавите няма да загуби повече от 50% от обработваемите си площи и всяка от тях ще е способне да изхранва населението си в дългосрочен план и да продължи войната. Което прави САЩ сигурен победител в един глобален конфликт (особено ако са склонни да пожертват 20% от населението си) с което Русия и Китай трябва да се съобразяват - просто нямат избор.

[Kramer]

Според мен САЩ са способни да победят в конвеционална (пост-ядрена) война Русия и Китай едновременно с почти 100% сигурност...Което прави САЩ сигурен победител в един глобален конфликт (особено ако са склонни да пожертват 20% от населението си) с което Русия и Китай трябва да се съобразяват - просто нямат избор

Интересно би било да поясниш.

[r_vardarov]

Колега,наистина ли вярваш във всичко това което си писал?Звучи ми като рекламно книжле на армията на САЩ.
Виж Китайския дракон,набира все повече сила и това е реалност с която трябва да се съобразяват всички.Особенно ако се има предвид че те могат да си позволят едни загуби от порядъка на 200-300мил.души а Русия и САЩ ,не.Населението на Щатите никога,не е воювало на собственна територия,представи си какво ще направят ,тези много народности,и раси,черни ,латиноси,европейци и огромно количество китайци и др.

[messire Woland]

Човекът пише за война с конвенционални средства. А ако сравним технологичните разлики и възможностите за прилагане на количество сила в определена точка, не мисля, че някой може да се изправи срещу САЩ в момента. Особено пък - Русия. Руснаците отдавна вече не разполагат с военни възможности за нанасяне на концентрирани удари, особено - извън територията си. Това вече не е времето от ВСВ, сега се налага да се включат много звена и зад един удар трябва да седи доста сериозна логистика и осигуряване, тя да не бъде прекъсната.
Ядрена война надали е възможна, мисля, че това вече остана в миналото. Или поне - глобалната ядрена война. Докато конвенционалната война, с голяма информационна съставляваща, все още си е реалност, но в нея единствената реална световна сила са САЩ.

[Kramer]

Въпросът не е толкова до конвенциалните средства, колкото опира до старото противодействие континентална-морска сила. Щото 10 американски експедиционни дивизии, стоварени някъде в Евразия срещу Русия или Китай са си 10 дивизии. За САЩ са огромна сила, но горе-долу повече от това не могат да прехвърлят. Обратното също няма как да стане, китайски десант в Калифорния, или руски в Аляска. Трябва да се преборят с десетина АУГ.
Плюс това на всички е ясно, че притиснатата с конвенциални средства държава ще употреби ядрено оръжие.

[Dinain]

Amazon според мен нещо се е объркал относно ядрените оръжия. От десетилетия е достигнат и надминат неколкократно статусът MAD (mutual assured destruction) - ядреният арсенал на САЩ или СССР/Русия е достатъчен не само ще унищожожи тях, ами и цялото човечество, няколко пъти.

За конвенциалната война съм съгласен, но не виждам какво общо има. Според мен това, което Воланд и Амазон пишат е: от трите държави САЩ, Русия, Китай, при един хипотетичен конвенционален конфликт където и да е по света, победата на САЩ е почти 100% сигурна, дори Русия и Китай да са съюзници. Единствено ако конфликтът е на територията на, или в непосредствена близост до, Русия или Китай, те имат някакъв шанс (примерно Тайван).

Какво се има предвид? Представете си такъв конфликт някъде в третия свят, Африка, Южна Америка или Южна Азия - за пример може да се вземе войната в Ангола през 80-те години. Независимо къде точно е, САЩ ще могат да превозят повече войски и техника и по-бързо, от колкото Русия и Китай заедно биха могли, и въздушното и морско превъзходство през цялото време също ще е на САЩ, затова - и победата им е почти 100% сигурна.

[monte christo]

Според мен САЩ са способни да победят в конвеционална (пост-ядрена) война Русия и Китай едновременно с почти 100% сигурност.

Мисля, че в Пентагона отдавна анализират подобно развитие на нещата. Дори и да не бъде пост-ядрена, въоръжените сили трябва да са в състояние да водят две големи войни едновременно.

Трите държави са толкова огромни като територия и население, че дори глобален ядрен конфликт няма да ги унищожи, както е по холивудските филми, или както ще се случи с пренаселен остров като Англия примерно.

Мисля, че не си сериозен. Направо ще се самозаличат и камък върху камък няма да остане. Остави холивудските филми и погледни какво правят само 13 килотона през 1945 г. Сега говорим в повечето случаи за по 200-300 килотона на ядрена глава, а в някои случаи минимум за по няколко мегатона.

Дори всички ядрении оръжия да бъдат изстреляни и всичките да сработят и да достигнат целите си (което е малко вероятно бтв) никоя от държавите няма да загуби повече от 20 - 30% от населението си дори при най-лошият сценарий. Никоя от държавите няма да загуби повече от 50% от обработваемите си площи и всяка от тях ще е способне да изхранва населението си в дългосрочен план и да продължи войната. Което прави САЩ сигурен победител в един глобален конфликт (особено ако са склонни да пожертват 20% от населението си) с което Русия и Китай трябва да се съобразяват - просто нямат избор.

Не на последно място искам да спомена и за радиацията, която 100% ще избие повече народ по тази земя, отколкото взривовете и ударните вълни. Обработваемите площи ще бъдат загубени не на 50%, а на 500% - гарантирано. Те няма да има как да бъдат обработвани. Стратегическите резерви в подземните градове - това е спасението. Всичко над земната кора го отпиши.