Бащата на македонската нация се оказа българин
източник http://news.ibox.bg/
Дневникът на Кръстьо Мисирков бе представен вчера в Скопие и съдържанието му развълнува македонската общественост. Изданието обхваща периода 5 юли - 30 август 1913 г. и е плод на съвместните усилия на Държавния архив на Македония и Държавната агенция „Архиви" на България.
Дневникът бе открит в края на 2006 г., написан е на руски и представя автора в съвсем различна светлина. Българската принадлежност на Мисирков, която е подчертавана от нашите и отричана от македонските историци се потвърждава.
Анализите му от периода 5 юли-30 август 1913 г. са в противоречие с идеологията, към която той се придържа няколко десетилетия по-късно. Защото смятаният за основоположник на „македонския литературен език" се самоопределя като „македонски българин".
Рецензентът на изданието проф. д-р Владо Поповски, цитиран от в. „Време", тълкува позициите на Мисирков непосредствено след края на Междусъюзническата война така:
„Той представя България като мъченица, която е поела най-големия товар от войната срещу Турската империя, тя е държава, която пожертвователно се насочва към реализиране на националния идеал за обединение на българските земи, в които освен Тракия, Мисирков включва и Македония. В този контекст, той представя редица становища, с които оправдава българските интереси в Македония, а македонците нарича македонски българи. Обвинявайки и Русия в изневяра и груб национализъм, който се е изплашил от Велика /Санстефанска/ България, Мисирков й препоръчва поне да се обяви за автономия на Македония като преходно решение към обединение с България."
Поповски все пак признава необходимостта от комплексно проучване на противоречивите текстове, но вярва, че и пробългарската насоченост в тях е от полза на Македония.
Според него изложената позиция е плод на времето и политическата ситуация- тогава великите сили не подкрепят съществуването на отделната македонска нация и държава.
В този ред на мисли е и оценката на академик Гане Тодоровски, цитиран от „Утрински вестник":
„Съдържанието на тази рядка книга, която се появява пред читателите точно 95 години след създаването си, ще внесе известно двоумение сред обществото, тъй като Мисирков много честото се самоопределя с оксиморона „македонски българин". За по-запознатите с историята на Македонския въпрос и особено за онези, които познават живота и делото на бащата на македонската нация, декларацията на Мисирков за алтернативната национална принадлежност е само едно съпътстващо и административно инертно легитимиране."
Академикът все пак поздравява инициативатаза издаване на дневника като жест на добра воля и триумф на разума в българо-македонските отношения. Той обаче призовава към сътрудничество и осветяване на всички спорни въпроси между България и Македония.
Явно според Тодоровски е необходима воля от българска страна, тъй като, подчертава той, голяма част от най-значимите документи за македонската нация се намират именно в българските архиви.
източник http://news.ibox.bg/
Дневникът на Кръстьо Мисирков бе представен вчера в Скопие и съдържанието му развълнува македонската общественост. Изданието обхваща периода 5 юли - 30 август 1913 г. и е плод на съвместните усилия на Държавния архив на Македония и Държавната агенция „Архиви" на България.
Дневникът бе открит в края на 2006 г., написан е на руски и представя автора в съвсем различна светлина. Българската принадлежност на Мисирков, която е подчертавана от нашите и отричана от македонските историци се потвърждава.
Анализите му от периода 5 юли-30 август 1913 г. са в противоречие с идеологията, към която той се придържа няколко десетилетия по-късно. Защото смятаният за основоположник на „македонския литературен език" се самоопределя като „македонски българин".
Рецензентът на изданието проф. д-р Владо Поповски, цитиран от в. „Време", тълкува позициите на Мисирков непосредствено след края на Междусъюзническата война така:
„Той представя България като мъченица, която е поела най-големия товар от войната срещу Турската империя, тя е държава, която пожертвователно се насочва към реализиране на националния идеал за обединение на българските земи, в които освен Тракия, Мисирков включва и Македония. В този контекст, той представя редица становища, с които оправдава българските интереси в Македония, а македонците нарича македонски българи. Обвинявайки и Русия в изневяра и груб национализъм, който се е изплашил от Велика /Санстефанска/ България, Мисирков й препоръчва поне да се обяви за автономия на Македония като преходно решение към обединение с България."
Поповски все пак признава необходимостта от комплексно проучване на противоречивите текстове, но вярва, че и пробългарската насоченост в тях е от полза на Македония.
Според него изложената позиция е плод на времето и политическата ситуация- тогава великите сили не подкрепят съществуването на отделната македонска нация и държава.
В този ред на мисли е и оценката на академик Гане Тодоровски, цитиран от „Утрински вестник":
„Съдържанието на тази рядка книга, която се появява пред читателите точно 95 години след създаването си, ще внесе известно двоумение сред обществото, тъй като Мисирков много честото се самоопределя с оксиморона „македонски българин". За по-запознатите с историята на Македонския въпрос и особено за онези, които познават живота и делото на бащата на македонската нация, декларацията на Мисирков за алтернативната национална принадлежност е само едно съпътстващо и административно инертно легитимиране."
Академикът все пак поздравява инициативатаза издаване на дневника като жест на добра воля и триумф на разума в българо-македонските отношения. Той обаче призовава към сътрудничество и осветяване на всички спорни въпроси между България и Македония.
Явно според Тодоровски е необходима воля от българска страна, тъй като, подчертава той, голяма част от най-значимите документи за македонската нация се намират именно в българските архиви.
Comment