В случая, както вече написах, не мисля че става въпрос за "оскърбени религиозни чувства". Ако беше този случай бихме могли да очакваме някаква стихийна проява - нещото, с което се започва подобна реакция. А не внимателно планиран и организиран терористичен акт, проведен от обучени и добре въоръжени професионалисти. Последното не е "спонтанна реакция на обидени чувства", а терористичен акт, действия, преследващо съвсем други цели (най-вероятно - целящо да провокира реакция и да доведе до ескалация на нещата).
Всичко това е лично мнение, но познавам религиозни хора и не мисля, че който и да е от тях би одобрил отнемане на живот като реакция на нещо писано или рисувано на хартия. Дори когато човек е обиден в нещо съкровено за него, нормалната реакция не е тази (т.е. да се извърши клане). И не мисля, че има смисъл да обвиняваме някоя религия - исляма в случая, - че е назадничава и води до подобни неща. Не става въпрос за религията, нито за вярата или цялата религиозна общност, а за много по-малка част крайно фанатизирани хора, каквито могат да се намерят в рамките на почти всяка вяра-идеология, без значение какво проповядва тя сама по себе си. Терорист краен фанатик е различно от вярващ, поклонник или изповядващ някаква по-ъъъ, светска форма на вяра (идеология). Съмнявам се, че подобен акт би получил одобрението на кой знае колко религиозни водачи от света на исляма или пък на някаква значима част от последователите им.
Впрочем, в случая с Салман Рушди и "Сатанински строфи" (или, да речем, с "Последното изкушение" на Казандзакис), разбира се, също не ставаше въпрос за "някаква спонтанна реакция на обидена вяра" (колко обикновени вярващи са чели книгата? Сигурно толкова, колкото са видели списанието с карикатурите през 2005-та, преди то да бъде заклеймено от водачите им), а реакция на институция (религиозен лидер), която впоследствие инспирира някаква част от паството му.
А че има определена форма на цивилизационен конфликт - така е, съгласен съм. Но не знам доколко в основата му е религията сама по себе си.
Тук не съм съгласен с теб, Динаине - не знам да има какъвто и да е холивудски филм, в който да обиграват убийството на действащ в момента техен президент, при което детайлно и с подробности да покажат как се пръсва на парчета. Да, на измислен президент - случва се и то не рядко. Между двете има разлика. Ще дам за пример любимия ми Чаплинов "филм - "Великият диктатор": там държавата не е наречена "Германия", нито диктаторът - "Хитлер". Въпреки това всеки е наясно за кого става дума. Впрочем, там няма и сцена, в която този диктатор да го взривяват с бомба или нещо подобно. И с "Интервюто" спокойно биха могли да използват този похват. Според мен, така се прави в такива случаи - като цяло исторически политическата сатира почти винаги минава по този път. Впрочем, "Интервюто" е много далеч от каквато и да е подобна претенция - просто зле промислена глуповата идиотщина, нищо повече.
Не че няма въобще филми, в които да се използват реално съществуващи исторически лица, понякога дори все още живи (но май не и все още заемащи официален пост, аз поне не се сещам). Но не и в изцяло подигравателно-осмиващ смисъл и контекст. Има разлика, поне според мен.
Впрочем, реакцията на КНДР си беше съвсем нормална - хората пробваха по дипломатически път, но не им се вързаха. След това, мисля, отвърнаха достатъчно адекватно, но очевидно не бяха преценили последствията. Не че не са способни да вършат атентати, убийства и гадости (уви, както показва историята, напълно са способни), но явно в този момент възможностите им са малки, а и вероятно не желаят да рискуват толкова.
Като и да е, свободата на словото е фундаментална ценност. Както и правото сам да решаваш какво да пишеш, твориш, измисляш. Утре някой фанатик може да реши, че обиждат вярата му, като преподават теория на еволюцията и да взриви някое училище. И вероятно пак ще се намери някой да говори за "обида на вярата" и прочее странновати оправдания. Сякаш някоя религия би поставила знак на равенство между нещо написано и няколко човешки живота.
Всичко това е лично мнение, но познавам религиозни хора и не мисля, че който и да е от тях би одобрил отнемане на живот като реакция на нещо писано или рисувано на хартия. Дори когато човек е обиден в нещо съкровено за него, нормалната реакция не е тази (т.е. да се извърши клане). И не мисля, че има смисъл да обвиняваме някоя религия - исляма в случая, - че е назадничава и води до подобни неща. Не става въпрос за религията, нито за вярата или цялата религиозна общност, а за много по-малка част крайно фанатизирани хора, каквито могат да се намерят в рамките на почти всяка вяра-идеология, без значение какво проповядва тя сама по себе си. Терорист краен фанатик е различно от вярващ, поклонник или изповядващ някаква по-ъъъ, светска форма на вяра (идеология). Съмнявам се, че подобен акт би получил одобрението на кой знае колко религиозни водачи от света на исляма или пък на някаква значима част от последователите им.
Впрочем, в случая с Салман Рушди и "Сатанински строфи" (или, да речем, с "Последното изкушение" на Казандзакис), разбира се, също не ставаше въпрос за "някаква спонтанна реакция на обидена вяра" (колко обикновени вярващи са чели книгата? Сигурно толкова, колкото са видели списанието с карикатурите през 2005-та, преди то да бъде заклеймено от водачите им), а реакция на институция (религиозен лидер), която впоследствие инспирира някаква част от паството му.
А че има определена форма на цивилизационен конфликт - така е, съгласен съм. Но не знам доколко в основата му е религията сама по себе си.
Динаин написа
Не че няма въобще филми, в които да се използват реално съществуващи исторически лица, понякога дори все още живи (но май не и все още заемащи официален пост, аз поне не се сещам). Но не и в изцяло подигравателно-осмиващ смисъл и контекст. Има разлика, поне според мен.
Впрочем, реакцията на КНДР си беше съвсем нормална - хората пробваха по дипломатически път, но не им се вързаха. След това, мисля, отвърнаха достатъчно адекватно, но очевидно не бяха преценили последствията. Не че не са способни да вършат атентати, убийства и гадости (уви, както показва историята, напълно са способни), но явно в този момент възможностите им са малки, а и вероятно не желаят да рискуват толкова.
Като и да е, свободата на словото е фундаментална ценност. Както и правото сам да решаваш какво да пишеш, твориш, измисляш. Утре някой фанатик може да реши, че обиждат вярата му, като преподават теория на еволюцията и да взриви някое училище. И вероятно пак ще се намери някой да говори за "обида на вярата" и прочее странновати оправдания. Сякаш някоя религия би поставила знак на равенство между нещо написано и няколко човешки живота.
Comment