КНДР е стигнала най-далеч по пътя на превръщането на държавната (и произлязла все пак от СССР) държавна идеология в... религия. Някъде между конфуцианството, култа към прадедите, традиционния местен "небесен път", пълното неразбиране за това какво е "република", бойна готовност и нещо като сталинизъм се намира севернокорейското "чучхе". Нещата вече далеч не опират до "самодостатъчност" или до почит към героите на Революцията. Дори "култовщина" е много слабо понятие.
В КНДР има официални учебници, в които човек може да прочете, че светът е създаден специално за да може в него да се роди Ким Ир Сен, както и че при раждането на Ким Чен Ир птичи песни, дъга и появата на нова звезда на небосклона са ознаменували щастливото събитие; че обикновен човек не може да коментира идеите на Великия и на Любимия ръководител, защото това са идеи, родени от свръхчовешки умове... не знам дали дори в древен Египет е имало чак такива форми на почит към божествения фараон. Същевременно повечето хора в страната се заявяват като атеисти.
Там новговорът е победил. "Народно-демократична република", "атеизъм", "свобода", "политическа активност", "избори", "Революция", "щастие", "партия" са ежедневно употребявани думи, но те имат някакъв литургичен смисъл, различен от този, който интуитивно влагаме в тях. Сталин е можел само да мечтае за такова нещо. Оруел в най-мрачните си предупреждения е надминал реалността на времето си, но май е напипал точно реалността в КНДР, такава, каквато тя е днес.
Честно казано, представите ми за Ада са като за нещо средно между Камбоджа на Пол Пот и съвременна КНДР.
В КНДР има официални учебници, в които човек може да прочете, че светът е създаден специално за да може в него да се роди Ким Ир Сен, както и че при раждането на Ким Чен Ир птичи песни, дъга и появата на нова звезда на небосклона са ознаменували щастливото събитие; че обикновен човек не може да коментира идеите на Великия и на Любимия ръководител, защото това са идеи, родени от свръхчовешки умове... не знам дали дори в древен Египет е имало чак такива форми на почит към божествения фараон. Същевременно повечето хора в страната се заявяват като атеисти.
Там новговорът е победил. "Народно-демократична република", "атеизъм", "свобода", "политическа активност", "избори", "Революция", "щастие", "партия" са ежедневно употребявани думи, но те имат някакъв литургичен смисъл, различен от този, който интуитивно влагаме в тях. Сталин е можел само да мечтае за такова нещо. Оруел в най-мрачните си предупреждения е надминал реалността на времето си, но май е напипал точно реалността в КНДР, такава, каквато тя е днес.
Честно казано, представите ми за Ада са като за нещо средно между Камбоджа на Пол Пот и съвременна КНДР.
Comment