If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
In summer 2013 I traveled to the most isolated country in the world. I've experienced expected and unexpected things. This is my illustrated travel journal.
Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.
Като чета какви са били обвиненията и скоротечният скалъпен процес, непрекъснато ми се натрапват аналогии със средновековието.
Няма да се изнанадам и ако слуховете отпреди месец, че полиестерното прасе е наредил да разстрелят (за непристойно поведение) бившата му приятелка и още 7 души излязат верни.
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
След чистката "чичо" го чистят и от снимки и филми.
Още любопитно за севернокорейските обичаи:
"Стало известно, что Чан Сон Тхэк, предпринимая меры предосторожности, добровольно отош¸л от политической деятельности: заточил себя в четыр¸х стенах своего дома и по специальному указанию Первого председателя Государственного комитета обороны Ким Чжон Ына каждый день посылает тому покаянные письма с самокритикой".
Съвсем друга новина:
Мерил Нюман, 85-годишен гражданин на САЩ, ветеран от Корейската война, беше освободен след задържане повече от месец в Северна Корея. Нюман е задържан през октомври по време на туристическо пътуване след като споменал за участието си във войната.
Дори на дебелоглавите кубински комунисти почна да им идва мозъка в главата, както се казва. Ама тези корейски комуняги освен че са с бронирани фуражки и главите им са бронирани и мозък няма да им дойде скоро
Тоя филм с процесите с обвиненията за злоупотреби с алкохол и наркотици, както и самопризнанията, вече сме го гледали. Нищо ново под слънцето. Даже е отекчително.
Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.
Дори на дебелоглавите кубински комунисти почна да им идва мозъка в главата, както се казва. Ама тези корейски комуняги освен че са с бронирани фуражки и главите им са бронирани и мозък няма да им дойде скоро
В случая вероятно става дума именно за дебелоглави комунисти, на които вместо мозък в главата им се налива олово.
То и ние сме били в подобно положение, не в такава степен разбирасе. Ама там тази изолация ще ги погуби, но не искат да се усетят и признаят. Всъщност изолирани са простите хора, народната маса. Иначе малко извън темата играл съм билярд и снукър в "интернет" на разни платформи и се е случвало да попадна на знамето на КНДР. Сигурно някой от елита е бил...
То и ние сме били в подобно положение, не в такава степен разбирасе.
Няма смисъл да се намесва тук България (защото темата ще се отклони, не за друго), но просто за да спомена - не, не сме били "в подобно положение" (дори не става въпрос за степенуване), всъщност, Ким-Ир Сеновска КНДР си е уникална сред някогашните соц.държави, така че - не, дори и близо не сме били. Но и сегашна КНДР няма много общо с тогавашната, т.е. промените са много, разнообразни, значителни.
oba.babatogo написа
Ама там тази изолация ще ги погуби, но не искат да се усетят и признаят. Всъщност изолирани са простите хора, народната маса.
Зависи как гледаш на нещата - аристокрацията там гледа собствения си интерес и, логично, не смята, че изолацията ги погубва, а напротив - че ги запазва. Или поне имаме основания да смятаме така. От друга страна, какъвто и да е сценарий за сериозни / коренни промени ще донесе и на обикновеното население достатъчно проблеми на първо време (т.е. в близко бъдеще).
Впрочем, страната очевидно се променя и има индикации, че новия лидер плюс хората около него възнамеряват да помета предпазливо по китайския път, така че - ако не се / не ги подхлъзнат, има шансове и ситуацията постепенно да се подобрява- не в смисъл, "демократизация", а икономиката, жизненото равнище и общите условия - политически вероятно ще са още по-предпазливи от Китай, т.е. идеологическата чистота и политическия/идеологическия (а следователно и информационния в каквато степен е възможно) контрол ще се опитват да ги запазят.
Просто исках да направя някакъв паралел - имам база за сравнение само моя живот в България преди "промените". И всъщност се чудя, този корейски народ в КНДР толкова ли е зомбиран, не вижда ли, не чува ли. Какъвто и да е контрола, от втора, трета....пета ръка не може да не знаят какво е в другия свят. Не се ли чудят, защо като техния комунизъм е толкова добър, защо никой не бяга при тях? Реално става обратното...
Първо, при тях "комунизъм" няма (тази дума напълно отсъства от пропагандата и документите им) - има "Чучхе" (а идеалът на Чучхе, т.е. тяхното светло бъдеще се свежда до тухлена къща (покрив над главата) и три яденета на ден, в които да има ориз и месо: това за обикновения жител). Може да кажеш, че няма значение, но - има. Детайлите са важни, когато си говорим за история.
Второ, всичко се познава в сравнение. Да речем, за някои който помни времената на "зрелия кимирсенизъм" вероятно сегашното състояние може и да не изглежда много добре (особено ако е традиционалист, а това си е нормална местна черта - за цялата тази част от Азия), но - не чак толкова зле, вероятно, защото е нормално да се сравнява с по-лошото и по-скорошното, отколкото с далечното време (дори и да се възприема като някаква "златна епоха" - нещо, което в нормална ситуация естествено се случва с всички ни по отношение на по-далечното ни лично минало). Т.е. кое е лошо - да речем, няма толкова ред, идеализма (т.е. идеологията) е по-малко и по-слаба, но пък тези неща могат да се възприемат и положително (значително повече свобода, по-малко и не толкова строги наказания). От друга страна (и това несъмнено е лошо, особено с оглед на 90-те години), дори и сега "нормалната" (нормална за тях) система за снабдяване (купонната) не работи в нужния обем/пълнота. За разлика от "някога". Т.е. на чисто битово ниво има какво да се сравнява, но има с какво да се похвалят и новите времена, които напоследък са сравнително добри за КНДР: навлизат разни нови лъскави неща (да речем, китайски велосипеди, битова техника и прочее).
Ако погледнем на по-високо ниво, то Чухеизма компенсира много от недостатъците с традиционно силния национализъм. И тук изолационизма и контрола над информацията (достатъчно силен все още) върши много работа, т.е. "имаме силна армия", "враговете се боят от нас" (а това се съчетава и с "враговете са силни и опасни"), "ние сме световния авангард" и прочее. И примера със съседната "окупирана от американците, страдаща и бедна" "загубена" половина от Корея (тук точно пропагандата и информационния контрол са много важни и се крие една от основните опасности за режима по пътя на реформите). От друга страна, вероятно могат да компенсират с идеи като "трябва да се плати висока цена за националната самостоятелност", "да не сме зависими от никого" и прочее.
Проблемът в случая е, че ни е трудно да разберем "как мислят местните", защото ние гледаме от нашата си гледна точка и оттам не само, че "всичко това изглежда ужасно" (е, освен ако не говориш с ярък антисащианец, но и там "високата оценка" идва по други причини), но дори не можем да възприемем добре разликите и нюансите на местната действителност, които обаче са от огромно значение за населението там, на място.
Много грубо казано (наистина грубо), ако досега си живял в тъмна затворена стая, ще възприемеш като велика промяна дори и да ти пробият само една дупчица в капаците на прозорците- колкото да влиза лъч светлина. Или ако досега си ял само варена царевица дори да ти добавят само една лъжица бял ориз към нея - пак разликата ще е огромна. Именно лично възприеманата такава - ясно е, че за човек (да речем), който си ходи където си иска, има постоянен достъп до Интернет и за когото въпрос на кратко чудене е дали да яде на обяд тайландска или индийска храна, всички тези разлики и нюанси ще са незабележими и ще се сливат в "един постоянен ужас". Но да не забравяме, че почти както и да живее дадено общество (отделна личност), достига определено равновесие и това състояние се възприема като "нормално". А мечтите и въжделенията се простират според тези условия.
От друга страна (като съпоставка), рязкото разрушаване на това, което се е възприемало като нормално (рязката промяна) винаги рефлектират негативно върху повече членове на общността - поне в краткосрочен, но често и в достатъчно дълъг план.
И всъщност се чудя, този корейски народ в КНДР толкова ли е зомбиран, не вижда ли, не чува ли.
Освен споменатото от Голъм за народопсихологията има и чисто "технически" средства. Огомната част от населението което е в "бунтарска възраст" е под пълен контрол в армията. Милион и сто хиляди човека. Военната служба стига до 5 години. Когато ги освободят накрая, те са вече на възраст повече да мислят за създаване на семейство, отколкото за революционни промени.
This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Вождът е млад и затова се кандилка между хардлайнерите и реформаторите. Според анализатори, премахването на Чан Сон Тхек е победа за хардлайнерите.
Явно четем различни анализатори. Според Ланков:
Тут вот ЦТАК, официальное информагенство КНДР, только что сообщило миру, что заместитель председателя Государственного комитета обороны КНДР и заведующий орготделом ЦК ТПК Xан Сон-тхэк, оказывается, был развратником, с женщинами спал, разными (как сказано). Ну а вообще он в¸л "фракционную, антипартийную, контрреволюционную деятельность" и совершил "антинародные, антигосударственные деяния", за что и понес заслуженное наказание. На первой странице сегодняшней "Нодон синмун" - текст о делах злобного Чана, которым двигало властолюбие и корысть, но которого партия разоблачила.
Из кинохроники его вырезают. Похожим образом вырезали и главгенерала Ли ¨н-хо, второго из тройки неудачливых регентов, назначенных в 2010 году Ким Чен Иром чтобы помогать молодому принцу. Допомогались… Впрочем, регенты обычно кончают плохо, работа опасная (принц становится королем, пропитывается чувством собственного величия и начинает злиться на тех, кто им когда-то командовал).
Однако формулировки круты. Крут молодой вождь, ой, крутен¸к. Давным-давно не снимали людей с такими формулировками в открытой печати, а ведь в данном случае речь идет о члене Семьи, дяде Высшего Руководителя и, до недавнего времени, втором лице в государстве. А уж текст о гаде на полный разворот первой страницы "Нодон синмун" - вообще никогда не бывало такого.
Итак, Большая Чистка, самая серьезная за полвека, переходит в новую (предсказанную) фазу: разгон старого партийно-государственного аппарата. Сначала руками Чан Сон-тхэка и Чхве ¨н-хэ Высший Руководитель убрал Ли ¨н-хо и кучу генералов, сейчас – руками Чхве ¨н-хэ убирает Чан Сон-тхэка и его окружение. Потом, можно предположить, снес¸т весь старый отцовский аппарат (включая и Чхве ¨н-хэ) и начнет править по-своему.
(...)
По поводу вчерашнего. В потоке обвинений в адрес Дядюшки Чана можно выделить только два относительно серь¸зных и заслуживающих некоторого анализа заявления. Остальное – поток обычной мути, которую всегда выливают на проштрафившегося сановника. Разница лишь в том, что последние полвека подобную муть выливали не открыто, в печати для простонародья, а во всяких спец-письмах для допущенных к секретам.
В частности, обвинение во фракционизме – совершенно дежурное. Обвинения, если воспользоваться старым советским оборотом, в «бытовом разложении» (любовницы, рестораны, карты) – тоже достаточно стандартны. Понятно, что в определ¸нном смысле слова своя фракция есть у любого высокопоставленного функционера при любой власти. Насч¸т бытового разложения – может быть правдой, но то же самое можно сказать о многих других.
Нестандартны там две фразы.
Во-первых, Дядюшку Чана обвинили в том, что он пытался подорвать авторитет Кабинета Министров в экономических вопросах. Это интересно, если учесть, что с апреля во главе Кабинета стоит Пак Пон Чжу, известный реформатор косыгинского толка, любитель прогресса в рамках социалистической законности хозрасч¸та и умеренных реформ. Заставляет задуматься о политической подопл¸ке конфликта.
Во-вторых, Чан Сон Тхэка обвиняют в том, что он по бросовым ценам продавал драгоценные ресурсы страны. Речь ид¸т о торговле с Китаем, которую он (и его жена), действительно, курировали. Подобные замечания едва ли понравятся китайцам, которые, как я в очередной раз недавно убедился, и так не слишком довольны теми условиями, на которых корейцы с ними работают. Вдобавок, результатом может стать закрытие ряда совместных предприятий и односторонний пересмотр условий северокорейской стороной – с понятными последствиями. Впрочем, переоценивать эти последствия я бы не стал: что бы там северокорейская сторона не творила, китайцы е¸ по стратегическим соображениям совсем уж с довольствия не снимут (но и взлететь высоко тоже не дадут, есссно).
Т.е. не става въпрос за "лашкане", а за закономерно развитие - постепенно "младият вожд" се отървава от своите регенти-опекуни - хора на баща му, за да може сам да управлява. Като това става в явно доста резки форми (или може би това е особеност на "стила" на новия ръководител).
Що се отнася до насоката на промените, то отново - според Ланков, - е обратното, т.е. не побеждават "хардлайнерите", ами "реформаторите". Т.е. това, на което баща му така и не се реши (предпазливи, но необходими реформи по китайско-виетнамски образец), изглежда че новия диктатор ще го реализира, т.е. това е "новият" курс. Т.е. обвиняват го, че се е опитвал да "срине" курса към реформи (на практика).
Що се отнася до "новия курс", Ланков има любопитен пост по въпроса.
Естествено, колкото анализатори и наблюдатели - вероятно толкова мнения. Но засега Ланков се откроява не само като заслужаващ доверие, но и като добър в предвижданията.
Comment