Слушам и гледам по нашите медии коментариите от френски и английски медии относно войната в Ирак. Все повече се изтъква особено по нашите медии, че свалянето на иракския диктатор Саддам не трябвало да се извършва, че Ирак не е имал оръжия за масово унищожение и други подобни.
Това ми напомня за 1939 година, когато френският министър-председател Даладие и английският премиер-министър Чембърлейн, които разрешиха на канцлера Адолф Хитлер да присъедини към Германия Судетите. При връщането си съответно в Париж и Лондон те тържествено заявиха, че войната е предотвратена и бяха посрещнати с бурни овации. Единствено прозорливият Уинстън Чърчил, намиращ се тогава в немилост заяви: “Война все пак ще има”. За съжаление той беше прав, но нямаше кой да го разбере.
Диктаторът Адолф Хитлер не спря до тук, а окупира и Чехословакия, присъедини Австрия към Германия, започна трескаво производство на нови оръжия и наново създаде Вермахта /германската армия/. Възползвайки се от възмущението на германският народ за откъснатите от Германия области – Елзас, Лотарингия, Силезия, наложени от победителите в Първата световна война и големите възможности на германските инженери, техници и индустриалци, той успя да внуши на измъченият от войната немски народ, че може да господствува над целият свят, че германците са висша раса и започна подготовката за нова война. Последствията бяха меко казано ужасяващи.
Задавам си хипотетичният въпрос: Ако тогава президент на САЩ беше сегашният президент Джордж Буш младши, който би се вслушал в предупрежденията на Уинстън Чърчил и да постави на бойна нога огромният технически и икономически потенциал на САЩ и заедно с Великобритания спре навреме утопиите на националсоциалистическата клика на Хитлер за световно господство на Германия. Колко жертви, колко разрушения, колко мъки за Европейските народи включително и за германският народ биха били избегнати!
Светът сега щеше да бъде съвсем друг.
Сега някои започват същата песен. Не трябвало да бъде свалян Саддам, не били намерени оръжия за масово унищожение. А подкрепата на терористичните групировки от типа на Ал Кайда, а открито прокламираните помощи от 50000 долара за семействата на самоубийците, а доказаните преди това случаи на използуване на химически оръжия срещу Иран, опитите да се закупят материали за термоядрено оръжие? Много бързо те забравиха деветгодишната война между Ирак и Иран, окупацията на Кувейт, след което следваше окупирането на съседната Саудитска Арабия и Диктатора Саддам щеше да стане собственик на 27% от световните запаси на петрол. Нима са за пренебрегване убийствата и издевателствата на Саддамовата армия в Кувейт, и над целият иракски народ. Той се подиграваше с оръжейните инспектори, докато накрая ООН ги изтегли, със средствата “Петрол срещу храна се купуваха незнайно какви материали и оръжия, строяха се дворец след дворец.
Доказаните доставки на оръжие от Русия, включително и системи за объркване на траекторията на американските ракети, доставките на ембаргови военни материали от Франция,- -ето какво обосновава “миролюбието” на Русия и Франция. Нека тези, които подклаждат антиамериканската кампания у нас се позамислят малко.
Историята се повтаря и народите и най-вече техните правителства трябва да са много внимателни, за да не се повтарят ужасите от големите войни!
Това ми напомня за 1939 година, когато френският министър-председател Даладие и английският премиер-министър Чембърлейн, които разрешиха на канцлера Адолф Хитлер да присъедини към Германия Судетите. При връщането си съответно в Париж и Лондон те тържествено заявиха, че войната е предотвратена и бяха посрещнати с бурни овации. Единствено прозорливият Уинстън Чърчил, намиращ се тогава в немилост заяви: “Война все пак ще има”. За съжаление той беше прав, но нямаше кой да го разбере.
Диктаторът Адолф Хитлер не спря до тук, а окупира и Чехословакия, присъедини Австрия към Германия, започна трескаво производство на нови оръжия и наново създаде Вермахта /германската армия/. Възползвайки се от възмущението на германският народ за откъснатите от Германия области – Елзас, Лотарингия, Силезия, наложени от победителите в Първата световна война и големите възможности на германските инженери, техници и индустриалци, той успя да внуши на измъченият от войната немски народ, че може да господствува над целият свят, че германците са висша раса и започна подготовката за нова война. Последствията бяха меко казано ужасяващи.
Задавам си хипотетичният въпрос: Ако тогава президент на САЩ беше сегашният президент Джордж Буш младши, който би се вслушал в предупрежденията на Уинстън Чърчил и да постави на бойна нога огромният технически и икономически потенциал на САЩ и заедно с Великобритания спре навреме утопиите на националсоциалистическата клика на Хитлер за световно господство на Германия. Колко жертви, колко разрушения, колко мъки за Европейските народи включително и за германският народ биха били избегнати!
Светът сега щеше да бъде съвсем друг.
Сега някои започват същата песен. Не трябвало да бъде свалян Саддам, не били намерени оръжия за масово унищожение. А подкрепата на терористичните групировки от типа на Ал Кайда, а открито прокламираните помощи от 50000 долара за семействата на самоубийците, а доказаните преди това случаи на използуване на химически оръжия срещу Иран, опитите да се закупят материали за термоядрено оръжие? Много бързо те забравиха деветгодишната война между Ирак и Иран, окупацията на Кувейт, след което следваше окупирането на съседната Саудитска Арабия и Диктатора Саддам щеше да стане собственик на 27% от световните запаси на петрол. Нима са за пренебрегване убийствата и издевателствата на Саддамовата армия в Кувейт, и над целият иракски народ. Той се подиграваше с оръжейните инспектори, докато накрая ООН ги изтегли, със средствата “Петрол срещу храна се купуваха незнайно какви материали и оръжия, строяха се дворец след дворец.
Доказаните доставки на оръжие от Русия, включително и системи за объркване на траекторията на американските ракети, доставките на ембаргови военни материали от Франция,- -ето какво обосновава “миролюбието” на Русия и Франция. Нека тези, които подклаждат антиамериканската кампания у нас се позамислят малко.
Историята се повтаря и народите и най-вече техните правителства трябва да са много внимателни, за да не се повтарят ужасите от големите войни!
. Мога да посоча не малкообществено-политически устройства, които донякъде се доближават до този идеал, но се съмнявам, че точно това в САЩ ще е сред първите.
Comment