Световната икономическа криза

[случайно прелитащ]

Дикусията е доста интересна, съгласен съм в общи линии с Божилов, само това:

отново се е тръгнало по пътя на Хегел,което показва само колко е глупаво човечеството

По-скоро част от него

Изравят се не само кокалите на Хегел, ами и на Маркс. Някои хора не разбират, че четенето на подобни дивотии е само моментна мода в някои части на света. Занимания като тези могат да се взимат насериозно само на места, където няма нито истинска демокрация, нито истински капитализъм.

Смисълът на смяна, подмяна, очовечаване и др. под. според мен се заключава в едно нещо: спонтанност на обществените процеси. Нищо такова не може да се планира и представя с лабораторни термини от нормални хора според мен, също и от хора, които имат смислено занимание. Човек трудно, много трудно планира собственото си бъдеще, и то за непродължителен период; каво остава за планиране бъдещето на цялото общество и принципите, чрез които то ще се развива за дълги периоди.

[Гост]

Е и аз именно за капитализма говоря де.Не за демокрацията.
Принципно всеки режим в който има оставена свободно да съществува и на мИра частна собственост води в крайна сметка до капитализъм и демокрация.Макар и бавно,но практиката в еволюцията на обществата е такава.
Ако погледнеш примерно каква е линията в Китай след ДънСяуПин то тя е именно последователна и непрестанна либерализация.В петото поколение лидери,което се очаква да дойде на власт там някъде около 2012г. виждам едни бих казал доста либерални политици във всяко едно отношение.След около 15 години според повечето анализатори се очертава и вариант за по-съществена промяна в политическата система там.
Това дотук за социализма.
Сега за нацизма/фашизма и сродните му-

и фашистка Италия, и нацистка Германия бяха капиталистически страни

Това нещо не е вярно.Първо за самия Хитлер ще е обида да го наречем капиталист при положение че той открито нарича предишния режим и конкретно капитализма с простичката дума "реакция".
Пред фашистката диктатура с разрешена частна собственост има 2 пътя-
-->при единия по-вероятен и случил се и в Германия и в Италия (там е особено показателно)-имаме все повече едно плавно доближаване и сходство в икономически план с болшевизма.
В Германия имаме доста сериозна държавна намеса в икономиката-частното предприемачество има право на собственост-да,но в голяма част от случаите е ограничено в това колко да произведе,на кого да го продаде,как и за колко.И всички тези ограничения идват от държавата.
Тоест-имаме право на собственост,но нямаме свободен пазар.
При Италия накрая Мусолини стига до приложение на идеята дори за частична национализация.Казвам "приложение",щото такива идеи има и в писанията на един мустакат чичко,но там остават повече на книга.
Защо става така,че фашизма да еволюира в икономически план към болшевизма е близко до акъла.Казано най-семпло-Наличието на свободен пазар и предприемачество генерират пари,а хората с пари са опасни за всяка диктатура.

-->Втория път е пътя на икономическа ненамеса.По него след дълги лутания,опити за прилагане на идиотии от сорта на абсолютна автаркия и катастрофалните резултати от тях тръгва и Франко.До какво довежда тоя път е видно-малко по малко в последните си години диктатурата омеква и се либерализира,до степени в които не е много сигурно дори и да се каже че имаме диктатура.Същото е положението и при Салазар в Португалия-само че там се тръгва по този път без много мислене и умувания и съответно и там е доста спорно доколко е имало диктатура,доколко има авторитарни черти това управление и доколко няма...
Просто единствения вариант да има стабилна дълготрайна диктатура е пълното заличаване на частната собственост със всички последстващи негативи за страната в икономически и политически план.
Така че няма как да отречем че икономическата и политическата система са силно зависими една от друга.
Ако тръгнеш по обратен ред няма да е трудно да си изведеш сам и другото нещо-че за съществуването на (квази)социално общество в което всички са равни (казвам "квази",щото е ясно че няма как да се получи истинско "социално") е необходима диктатура или ако ли не-то поне сериозна държавна намеса в икономиката.Само че това води до 2 неща-едното е че ограничаването на самото заплащане и приравняването му между всички членове на един социум никога не е довело до нищо добро.Икономически самата система почва да страда от липса на производителност.Второто е че всяка диктатура е генетично заразена с възможността върхушката да се захване с корупция и злоупотреби.И вярвай ми-няма някой който да бърка в гърнето с меда и да не облизва пръстите.А колкото повече лостове се дават в ръцете на управниците за контрол над икономиката-толкоз повече те ги ползват,но не за изравняване на благодсъстоянието на масите(или ако се парви някакво то е повече бутафорно и между другото),а тези лостове се ползват за тъпчене на собствените джобове.Затова си мисля че донякъде поне от гледна точка на корупция колкото по-малко лостчета им даваме в ръчичките е по-добре.Не е съвършен човека за съжаление-виж ако за кормчия на държавата сложим един БОГ щеше да стане номера.
Така че общество от социален тип е невъзможно да се създаде.В най-добрия случай ще е от квазисоциален и то за кратко време.

А че на капитализма му трябва очовечаване е повече от ясно.Само че очовечаването трябва да мине по друга линия.Не по линията на социализма,която се показа вече накъде води-в 8ма глуха,а по линията на либерализма.Неслучайно колкото повече съвременния капитализъм се отдалечава от основните принципи на либерализма,толкова повече затъва до шия в лайната.Най-вече в ограничаване на терора на едрия капитал,монополите и мегакорпорациите над дребния бизнес.Само че за целта за подобно очовечаване си трябва и човешки потенциал и то не като бройка,а със сиви клетки.Демек да се чете Ранд,а не Маркс-въпреки че второто е доста по-лесно и сладко.

[pnp5q]

Надявам се, когато имате време, да прочетете целите линкове, които пуснах - в първия аргументирано се изяснява какъв "марксизъм" се е въдил в СССР, а във втория се уточнява формата на частна собственост в бившия соцлагер - а именно открития от Маркс азиатски модел, т.е. - средствата за производство са собственост на държавния апарат.
Що се отнася до текущата посока на развитие - струва ми се, че по свой път и Русия, и САЩ се движат "обратно" към империя.

Но тъй като гледам все пак акцента да е върху икономическите въпроси, ще се радвам, Bojilov, ако конкретизираш кои идеи на Ранд за икономиката имаш предвид. Също тъй ще ми е интересно да чуя мнения за приложимостта на църковния модел с десятъка - доколкото знам, нещо такова се прилага в ислямските държави.

[Гост]

Той това е и единствената възможна да се осъществи напрактика форма на марксизма.То това е и разликата между умния и глупавия.Или да го кажем между Ленин и Сталин.Първия пробва-един път,два пъти и осъзнава че тази обществено-икономическа система е неосъществима утопия и се спира.Докато втория вижда че не става,но не спира да продължава да опитва.Наново и наново.
Съвременното човечество,като гледам е тръгнало баш по сталиновия път.
Другото което е-"марксизма" е доста широко понятие-
-Маркс е писал много-често и взаимно противоположни и изключващи се неща.Мисля че Маркс е нахвърлял идеи върху които да се мисли и да се доразвиват.Тоест творчеството му е нещо от сорта на библията-има стойностни неща,но ако четеш между редовете.Виж ако вземеш да четеш дословно и да прилагаш напрактика те очаква осиране на 1000%.
Отделно че тази система която описва той е в основни линии направена за западното общество,и за да се прилага там(световна революция-ала бала...).По зла ирония на събата точно там никога не се прилага,но пък спомага доста да се европеизира източното.
Отделно че Маркс се тълкува по много различни начини.Колкото негови читатели има-толкоз тълкувания има.По един начин от социал-демократите,по-друг от комунистите,по трети от троцкистите,по четвърти от комунистите-антисталинисти и т.н.
Отделно че това което той е писал се отнася за един период от който са минали 2 века и е нужна със сигурност редакция.
А че някакви стойностни идеи в писаното от него има тук-таме-спор няма.

Колкото до Русия и САЩ-те не са преставали да бъдат империи.

Колкото до Ранд-Ранд е философ.Също както и Хегел-директни готови рецепти за приложение в икономиката няма.Има идеи-за експлоатацията на колектива над индивида,за вредата от алтруизма,като основен принцип на човечеството и че с това си той бърка човешкия прогрес,за това че "общото благо" на даден колектив винаги води до тирания,а не до задоволяване потребностите на всички в този колектив.Затова и това последното е невъзможно и че е хубаво да мирясаме в опитите си да налагаме равенство над очевидно неравни и неможещи да бъдат равни неща.
Колкото до настоящата криза-тя при всички положения е угодна за свръхедрия капитал,който разбира се и ще се опита да я яхне и по този начин да се срастне лекинко с държавата.Нещо което е мечтата,да не кажа и следващия етап от еволюцията на всеки свръхедър капитал след като няма накъде повече да расте.Неслучайно по-горе споменах Бъфет и Гейтс.По принцип свръхедрия капитал е опасен за всеки бизнес тъй като той е първо над законите,да не кажа че често ги пише самия той и започва да изяжда малкия бизнес,да изкривява бизнес-средата и да гази основни принципи и свободи на пазарната икономика,като свободата на пазара,на предприемането и т.н.,изкривявайки ги така както нему е угодно.
Затова и основните перипетии на капитализма започнаха да се явяват колкото повече той се отдалечава от либералните си корени.

P.S.Щеше ми се да драсна повече,част от нещата не съм ги обосновал напълно-но работата зове

[lzl]

pnp5q, подмяташ толкова различни теми едновременно - парично предлагане, как "работел" пазара, човекът не бил в центъра на капитализма, църковен данък, САЩ и Русия империи - че е невъзможно да се получи смислена дискусия. Още повече, аргументите, които споменаваш или цитираш по тея теми, са в най-добрия случай наивни. Защо след като прочетеш някое забелижтелно мнение на някое плямпало не погледнеш съответната наука какво казва по въпроса? Оттам също могат да изкочат интересни теми, макар и по различни от тези в некадърни разсъждения върху изречения, чути от новините.

[SRH]

"Ситуацията в Източна Европа е много сложна и изисква специално внимание. Министърът на финансите на Великобритания призова ЕС да помогне на страните от ЦИЕ. Въпреки това ЕС отказа да приеме спасителния план, предложен от засегнатите държави. Credit Default Swap-a (CDF) за много от тези региони се повиши рязко, което повишава вероятността от фалити. Като изключим страните от бившия Съветски съюз, спекулациите сочат като най-вероятни Румъния, следвана от България, Унгария и Хърватска. Например застраховката на 10 годишни български облигации на стойност 10 млн. долара струва 600 хил. долара." Бейкър Блеър в седмичния анализ за EBF Business TV.

А междувременно има намаление на CDF с 99 пункта спрямо 6 февруари. Освен това не знам България да е участвала в предложение към ЕС за спасителен план. Със сигурност и тази декларация е имала ефект, както имаше ефект за курса на HUF. Струва ми се, че някой иска да ни натресе малко дълг под претекст, че сме в особено критична ситуация.

"We really must take action to stop damage being done to the emerging economies, who are seeing money coming out of their systems," said British Finance Minister Alistair Darling, who hosted the gathering at a luxury countryside hotel in Horsham.

The IMF has already committed nearly $50 billion for bailing out countries in eastern Europe in recent months and is asking for its rescue funding to be doubled to $500 billion. (Ройтерс, 13 февруари)

Защо ли има разногласие преди срещата в Брайтън? Основната идея на САЩ и Великобритания е големите индустриални икономики да похарчат 2% от БВП за стимулиране на икономическата активност. Според Франция и Германия няма нужда от такова нещо, а трябва да се помисли за затягане на контрола върху финансовите институции. А стимулацията на икономическата ефективност предвижда и заеми за emerging economies. Освен че е Tied aid, това се и плаща.

[pnp5q]

Австрийската школа - по точки (на руски)

[SRH]

В броя от месец май на списанието на Bulgaria Air попаднах на едно четиво, което ми се стори любопитно. Давам го

Валери Ценков

Наркозата на парите

Сегашната криза доказва колко слабо познаваме същността им и начина, по който функционират

Малко преди разсъмване на 17 март т. г. три полицейски вана нахлуват в окупирана от студентите сграда на Университета на Барселона на бул. “Гран Виа де лас Корт Каталанес” и арестуват Енрик Дуран. 33-годишният антикапиталист е признал публично шест месеца преди това, че е “ограбил” 492 000 евро от 39 банки, които след това е раздал на бедните или на организации, борещи се за социална справедливост.

Наричащият себе си Робин Банк прави тези самопризнания в безплатния вестник “Криза”, който сам разпространява в 200-хиляден тираж, преди да мине в нелегалност. В момента Дуран се намира в предварителния арест в Барселона и очаква съдебен процес, в който може да получи присъда до 6 години затвор за невърнати кредити в размер на 500 000 евро с лихвите.

Един месец преди това бившият изпълнителен директор на фалиралата инвестиционна банка Лемън Брадърс” Дик Фулд изповяда сделка с недвижимимот, продавайки на съпругата си Катлин къща в Палм Бийч на стойност $14 млн. за... $100. Това е минималната сума, за която, според законите на щата, може да се продаде имение от 3,3 акра с пет спални, разположено на брега на великолепния остров Юпитер.

Фалитът на “Лемън” отприщи верижна реакция и предизвика финансова паника в глобален мащаб, която принуди американското правителство да одобри спешен пакет за стабилизация на Уолстрийт в размер на $700 млрд.

Затова семейство Фулд през последните месеци заличава усърдно следите от предишния си разточителен живот, който само за последните 7 години е увеличил богатството им с $500 млн. Катлин Фулд отново влезе в клюкарските хроники с неотдавнашното си посещение в магазин на луксозната верига Hermes, където поиска да си купи “бяла чанта”, вместо запазената марка на бренда, за да отнесе покупките си.

Две истории, две съдби, които нагледно илюстрират констатацията на Милтън Фридман “Само парите имат значение”... Ако ви трябва девиз на сегашната финансова криза, не го търсете другаде.

Умишлена мистерия

Парите са забулени в мистерия и това не е случайно. Онези, които ги контролират, не биха искали обикновените хора да проумеят тайната им сила. Както казваше Хенри Форд: “Добре че народът не разбира банковата и монетарната система, защото в противен случай щеше да избухне революция още преди да настъпи утрото”.

Едно от нещата, които не разбираме, е размерът на парите, с които трябва да се борим за преодоляване на сегашната криза. Общата сума досега е $25 трилиона, а според най-оптимистичните прогнози ще са необходими поне 35 трилиона... Това са ужасно много пари. Ако $25 трилиона се наредят в монети от един долар, те ще се проточат до Нептун! Откъде ще дойдат толкова много пари? Едва ли някой ще чака да се съберат от данъкоплатците.

Отговорите се крият в самата същност на парите: те не могат да съществуват без доверие. Върху банкнотите на най-старата валута в света – британския паунд – изрично е записано: “Обещавам да платя на приносителя при поискване сумата от десет паунда” (I promise to pay the bearer the sum of ten pounds). Върху резервната световна валута – долара – също е записано: “Тази банкнота е законно платежно средство за всички задължения, частни и публични” (This note is legal tender for all debts public and private). Това е необходимо, защото парите не са метал, не са реално съществуваща даденост. Те са само подпечатано доверие. Поради това няма значение къде е напечатано: върху златен къс, морска мида, парче хартия или екран от течни кристали. Първите хартиени пари са създадени в Китай малко след като Чай Луън измисля хартията през 105 г. пр. Хр. – тоест 18 века, преди те да получат разпространение в Европа. Макар че се разлитали при всяко подухване на вятъра, “летящите пари” (фейшиенчин) заменили металните монети с дупка, които не били удобни за носене на дълги разстояния.

Марко Поло бил толкова впечатлен от хартиените пари, че им посветил цяла глава в своята пътеписна книга “Милионът”: “Императорът може да печата толкова пари, колкото си поиска, с които да изкупи целия свят. И това не му струва нищо”. Никой от съвременниците на венецианския търговец и пътешественик не му повярвал и вероятно поради това нарекли книгата му “Милион лъжи”.

Първите хартиени пари в Европа били направени от кориците на молитвените книги в холандския град Лайден. Благодарение на тях холандците удържали на блокадата на испанския херцог Алба, който свършил своите метални пари и бил принуден да се оттегли.

Най-екзотичните пари са т. нар. раи от малайзийския остров Яп. Те били изработени от калцит и имали форма на поничка. Най-малката монета била 7 см в диаметър, а най-голямата – 4 м , и за преместването й били необходими най-малко 20 души. А първите дигитални пари – eCash – са създадени от американеца Дейвид Чом преди близо 20 години.

Богатството на народите

Паралелно с парите съществува и понятието богатство. Този термин обозначава стойността на активите, които притежаваме – например колко струва жилището, или на каква стойност са спестяванията ни, акциите или ценните книжа. Богатството зависи от много неща – икономическата конюнктура, капризите на финансовите пазари, инвеститорските умения. Но всички те имат общ знаменател: доверието. А то се променя всеки ден, всяка секунда...

Голяма част от нашето богатство не е реално, докато не достигне пазара. А когато пазарът е несигурен и липсва доверие, сякаш всичко се изпарява. Защо се получава това? Защото всичко се изчислява в имагинерни пари.

Покойният конгресмен Райт Патман, бивш председател на Комисията за банкиране и валута призна преди близо 40 години: “Всъщност парите не съществуват и никога не са съществували. Това, което сме свикнали да наричаме паричен резерв, са просто счетоводни кредити, регистрирани в отчетните книги на банките.”

Този процес е станал известен като “най-поразителният фокуснически номер, измислян някога”. Създаването на пари е приватизирано от частен банков картел, който след това ги предоставя като заем на правителството срещу лихва. Повечето от американците например вярват, че парите се създават от тяхното правителство, но това е вярно само отчасти. То сече само монетите, които представляват едва една хилядна от цялата парична маса. Всички останали пари всъщност се създават от банките. Над 95% от парите се образуват от търговските банки под формата на кредити.

Казусът Кредит Ривър

Не вярвате ли, че това е така? Същото смятали и съдиите от Минесота, които участвали в първия и единствен процес на First National Bank of Montgomery срещу Джероум Дали. Той останал известен като “Казусът от Кредит Ривър” и започнал в мразовитата утрин на 7 декември 1969 г. Подсъдимият Джероум Дали оспорвал правото на банката да конфискува къщата му заради необслужван кредит от $14 000. Джероум бил адвокат по професия и решил да се защитава сам. Защитата си изградил върху една ключова дума в договора – “насрещна престация” (реална размяна на нещо). Дали твърдял, че не е получил от банката никакви реални пари. От името на банката на процеса присъствал самият й президент Лорънс Морган. Никой не повярвал на тезата на Джероум Дали, докато самият Морган не станал и не заявил на всеослушание, че подсъдъмият е прав. Банката създава “пари от въздух”, казал буквално Морган, и това е нормална практика.

“На мен това ми прилича на измама”, възнегодувал председателят на съда Мартин Махони. Морган признал, че в Банката на Федералния резерв в Минеаполис цялата сума от $14 000 като пари и кредит била създадена едва след като била вписана в счетоводните книги с дата 8 май 1964 г. На същата дата е била направена и ипотеката. Морган признал също така, че нито един американски закон не му позволява да прави това и наистина в случая не е налице еквивалентна насрещна престация, поради което няма и търговска сделка. След като няма реални пари, няма как да възникнат задължения по тях, банката не може да начислява лихва и да има претенции към Дали за неизплатени вноски.

Съдът отменя иска на за конфискация на имуществото на Дали и неговият случай придобива невероятен отзвук в САЩ. Ако действително банкерите предоставят кредит без реална насрещна престация (без да разполагат с реален наличен еквивалент), то тогава всички ипотечни кредити могат да бъдат обявени за недействителни и така да се срине опората на цялата система. Това естествено не се случило: шест месеца по-късно трупът на съдията Махони бил изваден от близкото езеро. В смъртния акт било записано: нещастен случай – удавяне при риболов. С една важна подробност: в тялото на Махони била открита отрова, превишаваща четири пъти нормата за летален край.

Казусът “Кредит Ривър” не се повторил никога повече.

Джероум Дали спасява имота си, но банкерите са крайният победител, защото спасяват финансова система.

През цялото история на САЩ се е водила жестока борба между банковия истеблишмънт, който настоява за правото да емитира дългови хартиени пари (fiat debt-money), и неговите противници. Банкерите винаги са искали да контролират пeчатането на пари, емитирането на парични единици и по този начин да извличат печалби от монополното си положение.

Ако банкерите биха могли да създават пари от нищото, тогава за тях става много по-лесно да контролират цялата парична система. Ако парите са в злато или сребро, за банките ще бъде доста трудно, дори невъзможно, да контролират силата на парите. “Банкерите притежават земята. Ако им я отнемете, но им оставите властта да печатат пари и да контролират кредитите, те само с един замах на писалката ще си създадат достатъчно нови, за да си откупят всичко обратно”, предупреждава още в началото на миналия век сър Джозая Чарлз Стемп, бивш директор на Банк ъф Ингланд.

Фараонски капитализъм

Днешната световна парична система е една колективна халюцинация, колективна илюзия. Тя е перфектен механизъм за прехвърляне на богатство в глобален мащаб. Както казва дългогодишният управител на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, когото смятат за баща на системата на необезпечените книжни кредитни дългови пари (paper fiat debtmoney system ), “дефицитното харчене е просто схема за скрита конфискация на богатство. Единствено златото застава на пътя на този коварен процес, то е единственият защитник на правото на собственост”.

Причината банковата система периодично да преживява кризи и срив на пазара се крие в това, че тя до голяма степен имитира прочутата пирамидална схема на италианския имигрант Чарлз Понци. Схемата "Понци" е известна още като “кредитиране с частичен резерв” (fractional reserve lending) – участниците в играта получават парите си, като привличат все нови и нови играчи, докато капацитетът за привличане на “наивници” се изчерпи и всичко рухне. Любопитно е, че за да рекламира своята измама, Понци първи използва термини като “глобален валутен арбитраж”, “търгове с хеджирани фючърси”, “високодоходни инвестиционни програми” и дори “офшорни инвестиции”.

Банките работят по същата схема, само че банковата система с една Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking). Тя позволява търговските банки да създават девет пъти повече пари, отколкото имат като резерв. Те просто предоставят като кредити пари, които не притежават и отгоре на всичко налагат върху тях лихви.

Така че няма пари без създаване на дълг – всъщност това е едно и също нещо. По този начин не се натрупва богатство, а единствено дълг. Платежноспособността на банките се крепи на убеждението, че не повече от десет процента от вложителите ще си поискат парите от банката едновременно. На практика 90 процента от парите в текущата сметка на банките (demand deposits) не съществуват – те са само мимолетна илюзия, която има реалност само в счетоводните книги.Така че макар банките да изглеждат платежноспособни, те на практика винаги са неликвидни.

Банкирането е единственият бизнес, който се води по този начин. Големият американски икономист Ървинг Фишър пише в книгата си “100 процента пари”: “Изцяло сме зависими от търговските банки. Някой постоянно трябва да взима на кредит всеки долар, който е в обращение. Ако банките създават предостатъчно кредитни пари, системата просперира, ако ли не – умираме от глад. Ние нямаме постоянна финансова система. Когато добиете представа за цялостната картина, трагичната абсурдност на нашата безнадеждна позиция изглежда невероятна. Но нещата стоят точно така. Много е важно всички интелигентни хора да проумеят това, защото ако не намерим скоро лек, цивилизацията ни ще рухне.”

Магията на сложната лихва

Приватизирането на процеса за създаване на парите, които се предоставят като заеми на правителствата, поражда ценовата инфлация. Но това е само едната страна. Другата е, че банките създават само главницата, но не и лихвата, затова за тях са необходими допълнителни пари. Един долар, отдаден като заем при 5% лихва, се удвоява след 14 години. Това означава, че само за да се плащат лихвите, паричната маса трябва да се увеличи двойно за този период. Това ще рече, че след 14 години банките прибират като лихви толкова пари, колкото са циркулирали в цялата икономика 14 години преди това.

Всеки икономист, който се ориентира добре в математиката на сложната лихва, знае, че дълговете не могат да бъдат изплатени. Всеки лихвен процент в крайна сметка отразява времето, което е необходимо за удвояване на дълга. Например при 5% лихва дългът се удвоява за 14,5 години, при 7% – за 10 години, при 10% – за 7 години. Нито една икономика не е в състояние да удвоява обемите си на трайна база. Дълговете растат на чисто математически принцип, докато реалните икономики се развиват по т. нар. S-образна крива.

Причината, поради която икономическото развитие се забавя, се дължи на това, че все повече и повече доход трябва да се отделя за плащане на дълговото бреме, което постоянно расте. След като все по-малко доход остава за директни инвестиции за капиталообразуване и за поддържане на нарастващия жизнен стандарт, изплащането на лихви в крайна сметка води до рецесия. През последния век този цикъл се повтаря средно през 18 години.

Лихвата превръща кредита в постоянно бреме и поради това тя е обявена за кражба както от юдейството, така от християнството и исляма. Лихварството е една от причините за възникване на християнството: в първата си проповед Исус казва, че е дошъл да възстанови Юбилейната година, като обяви Годината на Нашия Господ-Бог. Христос всъщност пренася от Вавилон традицията на всеки 50 години да се опрощават дълговете, да се връща конфискувана за дългове земя и да се освобождават поробени длъжници.

Еврейската олигархия се обръща към Рим да разпъне Христос на кръста точно заради това. Икономическите историци твърдят, че тайната на Сфинкса (и на Свещения Граал) всъщност се изчерпва с обяснението как всъщност се зараждат породените от лихвите дългове. Тази тайна елитните ордени на тамплиерите и хоспиталиерите донесли в Европа и с нея натрупали огромни състояния, усъвършенствайки схемата пари-кредити-дълг, по която западният модел работи и до днес.

Има ли печеливш ход?

Въпреки общоприетите схващания, икономистът Джон Кенет Голбрайт твърди, че в същността на финансите никога не се случва нищо. Променя се само опаковката. В основата си финансите са едно просто равенство: парите се предоставят на заем при определен лихвен процент съобразно сумата, която може да се заработи като бъдещ доход, за да бъде върнат. Налага се логичният въпрос – защо не сменим опаковката и не отпишем всички лоши кредити, за да започнем отначало?

Отговорът е също толкова елементарен: защото светът не може да живее дори една стотна от секундата без парите, защото всичко е смесено в една комплексна система от бизнес сделки, заплати, пенсионни и инвестиционни фондове, потребление... И тази мрежа се нарича съвременна икономика.

Съвременното общество се крепи на капитала, то е “капиталоемко общество” (capital- intensive society) и тъкмо на това се дължи възможноста постоянно да става по-производително и богато. Изчезнат ли капиталите, обществото се връща в каменната ера. Или поне изпада в безтегловност, както например Германия по време на Ваймарската република – с банкноти от 100 трилиона марки. Или Зимбабве днес, също с банкнота от 100 трилиона, но първата, на която нулите са изписани с цифри – 100 000 000 000 000. Иначе най-голямата банкнота е унгарското пенгьо от 1946 г. – 100 квинтилиона, изписани с букви като 100 милиона билиона.

Съвременната пазарна икономика се крепи на кредита и на дълговете. Затова често се стига до парадокса банката да ти откаже кредитна карта, ако нямаш кредитно досие и не си взимал заеми. А това просто означава, че човек живее според възможностите си. Също както и държавите.

Така стигаме до другия по-голям парадокс: макар кризата да е предизвикана от банките, за да бъде преодоляна, най-напред трябва да се оздрави финансовата система. Така банките отново ще могат да отпускат кредити. Но докато целият процес се завърти отново, ще мине доста време. Защото изгубеното веднъж доверие много трудно се връща. По време на криза задейства естественият инстинкт за спестяване, за трупане, за сигурни пари, които могат да се видят и пипнат.

Затова банките не са склонни да дават кредити, ако съществува дори минимален риск от дифолт. Но и ние не сме склонни да взимаме пари назаем, независимо че лихвите са твърде ниски. Ето защо единственият модел, по който се води сега борба с кризата, е, като се запушват пробойните в банковата система.

Ефектът Бернанке

Точно това се опитва да направи днес шефът на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. Американската централна банка вече е заела или е обещала да налее $12,8 трилиона за стабилизиране на финансовата система. Освен това е предвидила още $2 трилиона, които да отпусне на финансови институции, готови да изкупят токсични активи от банките или ценни книжа, гарантирани от потребителски заеми.

Централната банка не разполага с мандат да селектира победители в условията на криза, но прави точно това и по този начин подбива принципите на пазара. Бизнесът извън финансовата система няма шанс да замени своите западащи активи за нови заеми, но глътналите доста вода инвестиционни банки и хедж-фондове имат тази привилегия. Ето как маймуните отново са мобилизирани да пазят бананите и освен това получават привилегията да ядат от тях колкото си искат. А останалите трябва да плащат солената цена за това.

Но предоставяйки на фалирали финансови институции заеми и държавни ценни книжа вместо капитали, Бен Бернанке всъщност заобикаля демократичните процедури и Конгреса на САЩ – нарушавайки за пореден път американската конституция. Досега Конгресът е одобрил само $1,5 трлн. от близо $13 трлн., за които данъкоплатците ще трябва да отговарят някой ден.

Така че целият план за излизане от кризата е обърнат с краката нагоре. Единствено потребителите и работниците са в състояние да съживят отново търсенето (потребителското търсене в САЩ формира 72% от БВП). Но в сегашната ситуация потребителите продължават да са с извити ръце, докато стимулите отиват при финансовите спекуланти, предизвикали целия този хаос.

За да се възстанови “загубеното”, в сегашната финансова криза е необходимо Министерството на финансите на САЩ да остойности близо $30 трлн. токсични активи. Това е точно десет пъти повече от сумата, предвиждана за тази цел от правителството на Барак Обама, и два пъти повече от БВП на САЩ. Към тези стойности би трябвало да прибавим още около $10 трлн. от спада в цените на нехранителните стоки и още $10 трлн. от стойността на недвижимите имоти. Така че общо досега в световната криза се е изпарила стойност за $50 трилиона.

Никой не може да каже какво е бъдещето на финансовия капитализъм. Но е възможно да се прогнозират няколко сценария. Журналисти запитаха президента Обама възможно ли е да се провери дали стабилизационните мерки дават резултат. Той отговори, че първият критерий за измерване на успеха е “създаването и запазването” на 4 милиона работни места. Отговорът изглежда логичен, но не бива да се забравя, че той е даден от политик. А това означава, че не съдържа цялата истина. “Създаването” на работни места е измерима величина, докато “запазването” им – твърде неопределена, и не може да послужи за оценка доколко успешен е един план.

Също толкова двусмислено действие е изчисляването на парите, необходими за преодоляване на кризата. Макар сумата от $1,15 трлн. от стабилизационния пакет на САЩ да изглежда огромна, тя е далеч от онези $8 трлн., необходими като допълнителни кредити за бизнеса и домакинствата, за да се достигне предишното дялово ниво на частния сектор в БВП. Така че стабилизационните мерки засега само омекотяват удара, но не могат да противостоят на естествената логика на пазара.

Истинският изход

Според проф. Нуриел Рубини от Университета в Ню Йорк мерките на Федералния резерв и Бернанке са чиста фикция. Бернанке няма никаква адекватна стратегия за излизане от кризата, защото гаранциите, които са регистрирани в счетоводните книги на Фед, никога няма да върнат предишната си стойност. Вместо да се наливат пари в банките, по-логично е те да се предоставят на реалната икономика или в ръцете на потребителите. Обемът на обещаните от американското правителство пари за стабилизиране на финансовия сектор и преодоляване на ипотечната криза възлиза на $13 трлн., докато размерът на ипотечния дълг на всички американски домакинства възлиза на $11 трлн.

В крайна сметка с тези пари бяха покрити загубите на банките и бяха създадени по-могъщи финансови конгломерати по формулата “too big to fail”. Но от тях останаха и достатъчно средства да се изплатят дивидентите на акционерите и компенсациите на финансовите мениджъри за неосъществените им операции с борсови акции.

Досега американското правителство наля $7 трлн. във финансовия сектор, без особен ефект. Професор Хенри Лиу е изчислил, че ако $2 трлн. от тези средства бяха прехвърлени директно към безработните в САЩ, всеки от тях би получил по $200 000 (средната заплата за четири години). С тези пари те веднага биха рестартирали икономиката, увеличавайки потреблението, което формира 74% от БВП на САЩ. Същата сума би дала импулс на потреблението на 40 млн. Американски семейства с годишен доход от $50 000. Ако американското правителство направи това, изчислява проф. Лиу, рецесията ще бъде преодоляна до средата на следващата година.

[gollum]

И аз попаднах на една лекция, която ми беше интересна. На руски език е.

[AggressiveRefrain]

@SRH

Доста интересна статия наистина

[Imperial]

Германия практически подарява Опел на Русия

http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews[tt_news]=35084&tx_ttnews[backPid]=7&cHash=0848db557f

[pnp5q]

Нови облаци на доларовия хоризонт

Вчера представители на четири страни-участнички в Съвета за сътрудничество на арабските държави в Персийския залив (ССАДПЗ) – Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт и Катар – подписаха в Ер-Рияд съглашение за единна валута. Документът предвижда създаване на Централна банка на Персийския залив. Миналия септември е било постигнато принципно съгласие за 2010 год. в рамките на преговори, започнали 2001-ва година, но практическата му реализация е ускорена малко от кризата.

Подобни действия са предприети в Южна Америка - след като миналата година едно от икономическите обединения там даде отпор на `без-нефтения` натиск на САЩ спрямо Венецуела, сега страните-участнички в Боливарианската инициатива за Америките (ALBA) са решили да създадат нова парична единица за взаимни разчети - сукре. Тя трябва да влезе в оборот на 1 януари догодина - отначало виртуално, а по-късно страните-създателки се надяват да стане пълноценна валута.

От своя страна първият вице-премиер на Русия Игор Шувалов заяви, че не изключва възможността рублата да стане резервна валута в страните от ОНД, а по-късно - и в Китай, Индия и някои арабски държави.

Със задълбочаването на кризата се активизираха и разговорите за създаване на единна световна валута. За такава се предлагат специални кредитни права на МВФ. (Оп! Някой знае ли точната бройка фантастични романи, в които паричната единица е `кредити`? )

[Гост]

От своя страна първият вице-премиер на Русия Игор Шувалов заяви, че не изключва възможността рублата да стане резервна валута в страните от ОНД, а по-късно - и в Китай, Индия и някои арабски държави.

Под по-късно вероятно се разбира в шестък на 32ро число от месеца...

[messire Woland]

Русия е твърде зле ударена от кризата, а икономиката й не е нито голяма, нито стабилна, не виждам как някой, който е с всичкия си, може да очаква такива неща за рублата. Това са по-скоро мечти. Освен това идеята, че китайската икономика може да бъде "прикачена" към руската по този начин издава единствено наличието на колониално мислене,застинало на нивото на 80те години на ХХ век. Нека не се спускаме до нивото на "Комсомолская правда" все пак. Някак е отминало това време и дано никога не се върне.

[pnp5q]

[OT]

Нека не се спускаме до нивото на "Комсомолская правда" все пак.

Уважаеми Волфганг Волфрамович!
{* Да пребъдат инициалите Ви! *}

Нивото на КП (по сведения от втора ръка) отдавна е значително под котата, на която го помните. На КП-ското равнище битуват безпогрешни прогнози, основани на задълбочен анализ на изказвания на баба Ванга. (не се шегувам)[/OT]

По темата: Това, какво очакват в Русия (пък и където и да е) не е задължително да е в строга корелация с политическите фишеци. А грижите за разсъдъка на вице-премиера предлагам да оставим на Путин и Медведев. За мен акцентът в тази новина са не приказките, а действията - на арабските и южно-американските държави. И ми се щеше да прочета мнения като как ще се отразят тези валутни съюзи на развитието на кризата, на курса на долара и т.н.