Световната икономическа криза

[lzl]

Томас Фридман, от в. Сега

ех, ама не спира помията от плямпала, на галено - журналисти. Тоя, както обикновено, е забавен - използва Хонг Конг за сравнение ...

[SRH]

Я още един и пак оттам

[pnp5q]

гарантира негативната свобода (или човешките права от първо поколение) - това са правото да не те убият, ограбят и т.н., както и правата на политическо участие, да избираш, да бъдеш избиран, да бъдеш съден справедливо и т.н.
И нищо повече.

Хрумна ми нещо по аналгия - то май и сицилианската мафия толкоз гарантира - срещу скромно заплащане.

[messire Woland]

Хрумна ми нещо по аналгия - то май и сицилианската мафия толкоз гарантира - срещу скромно заплащане.

Има голяма разлика, която би трябвало да можеш да направиш - и това е законността, гарантирана от конституция, съдилища, полиция и т.н., независими по идея органи, а не от волята на един човек - както е при мафията. Така че изказването ти или е (неуместна) шега, или плод на съвършено неразбиране на проблема.

[pnp5q]

Занимава ме "моделният разрез", изразен с въпроса: Какво получавам/очаквам да получавам от държавата срещу данъците си? Останах с впечатлението, че този въпрос, макар и периферен, е неминуем при обсъждането на модела, чиито апотеоз е свободният пазар, доколкото той едва ли не "изисква" непревишаването на даден минимален пакет от гарантирани права (Въобще относно модела очаквам с нетърпение по-нататъшните разяснения на albireo.). Прочее, по-нататъшните ми съждения са в посока доколко модела е "изчистен" от не-икономически параметри, при това се изправям пред два въпроса относно адекватността (за мен това включва и приложимостта) на модела, които са противоположни по смисъл, но (от различни гледни точки), значително вероятни.
1) Да не би моделът да не е достатъчно изчистен от "не-икономически" параметри - и поради това препоръките, базирани на него, невинаги дават очакваните икономически резултати?
2) Да не би моделът да е прекалено изчистен от "не-икономически" параметри - поради което прилагането му в среда, която задължително се съобразява с такива*, води до нежелани резултати?
---------------------------
* Напр. гарантиране на някои допълнителни права - дори да е не за друго, но по причина запазване на вида Homo sapiens - вкл. и на индивидуално равнище. Коментар върху нещо читаемо по въпроса.

[gollum]

Когато става въпрос за "свободния пазар", трябва да се има предвид нещо: автоматизмът на икономическите и социалните процеси. Исторически това качество се е постигало по различен начин, но в контекста на индустриалната цивилизация няма друг механизъм, който да го гарантира. А без него имаме множество проблеми, които постепенно ескалират, следствие точно на тази липса на автоматизъм. Т.е. ако се търси или обсъжда алтернатива, трябва да се провери в каква степен тя е способна да поддържа подобен автоматизъм.

ПП Далеч съм от идеята да твърдя, че това е някакъв "съвършен" механизъм - както се вижда и той води до периодични кризи - разликата е, че е способен на известна саморегулация. Също така, не е много ясно как би се справил с предизвикателствата на технологичния прогрес в бъдеще (например, възможността за пълна автоматизация на производствените процеси, а в перспектива и на икономическата дейност).

[bukvite]

Какво идва след Америка ... пак Америка ... или ...

Какво идва след Америка ... пак Америка ... или ...
Избирането на Барак Обама представлява огромен шанс за едно ново определение на Съединените щати – както по отношение на икономическите и социални модели, така и във връзка с останалия свят. Величието на Америка се крие именно в тази й способност за периодично обновление.
Смяна на епохата

Изминалите двадесет години, в които САЩ властваха без реална конкуренция, няма да се завърнат
Загубата на престиж е болезнена, но неизбежна - ненужна война, съмнителен печат на демокрация и свобода, объркахме и военната стратегия. Повличаме както приятели, така и врагове заедно със себе си в един икономически хаос
80-те: „Дерегулирайте света!" -- Сега: „Регулрайте света!"
„Годините на Буш бяха една-единствена катастрофа."
Ние напълно сме се отучили от тази добродетел - спестяване и живеем единствено от кредитни карти, тоест на вересия

Франсис Фукуяма е интелектуалецът, който стана известен с готовността си да се изкаже по всички въпроси на деня, включително и по тези, които засягат и "след-човешкото бъдеще".
Интервю с Франсис Фукуяма - един от най-известните и общопризнати съвременни филсофи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Разговора води Маритн Клингст
Списание Либерален Преглед - независимо издание, посветено на обширната тема, наречена „либерализъм", теми определящи в него са две: политика и култура. Издател: Златко Енев, Берлин

Цайт: Господин Фукуяма, осмелете се да погледнете в новата година? Кое ви безпокои най-много?
Франсис Фукуяма: Огромната икономическа и финансова криза. Разбира се, в множеството неразрешени външнополитически проблеми от Афганистан до Иран също се крият огромни проблеми. Но ние познаваме тези огнища на кризи. За разлика от тях колапсът на Уолстрийт ни поставя пред напълно нови проблеми. Това ще бъде един много, много болезнен за всички хора процес. Ние сме само в началото, големият тест все още ни предстои. Страхувам се, че като цяло светът ще стане политически по-нестабилен.

Светът свързва големи надежди с Барак Обама. Но не е ли американската претенция за водачество вече отдавна само история?
Не, аз не бих го формулирал толкова драстично. Разбира се, изминалите двадесет години, в които след края на Студената война Съединените Щати властваха без реална конкуренция, няма да се завърнат. Китай, Индия и Русия днес разполагат с много по-голямо пространство за маневриране. Но аз бих говорил не толкова за загуба на значимост от страна на Америка, колкото за печелене на значимост от страна на другите.

Първо катастрофалната война в Ирак, сега колапс на Уолстрийт? Ние мислехме, че Америка се оправя поне с икономиката си. Не губи ли свръхсилата доверие, при това с огромна скорост?
Разбира се, загубата на престиж е болезнена, но неизбежна. Първо започнахме една ненужна война противно на съветите и волята на целия свят, след това поставихме върху кампанията един съмнителен печат на демокрация и свобода, а в края на краищата объркахме и военната стратегия. Сега, на всичко отгоре, повличаме както приятели, така и врагове заедно със себе си в един икономически хаос.

Изглежда някак странно. До вчера държавните намеси бяха дяволска работа, днес правителството вече трябва да спасява икономиката. Да не би Америка изведнъж да е станал не-идеологическа?
За всяко направление веднага се появява идеология. Иска ми се да бихме били по-прагматични. Държавната спасителна програма не се оспорва, нито сред народа, нито в парламента.
Най-вече републиканците искат завръщане назад към осемдесетте години, когато президентът Роналд Рейгън разпореди по-малко данъци и държава?
И имаше успех с това. Но оттогава насам светът продължи да се развива, само някои републиканци не го направиха. Те все още вярват в стари рецепти. Проблемът обаче е не в липсата на вярност към принципите, а в самите принципи. По-малко държава и по-малко данъци няма задължително да ни изведат от кризата. Рейгъномиката вече не е отговор.
А вие знаете ли отговора?
Тогава щях да бъда президент и да получа Нобелова награда. Ситуацията е широко отворена за нови икономически модели, които най-после да заменят дълго доминиращата Рейгъномика.

Отива ли светът наляво?
Да, но по различни начини. Погледнете различните реакции в Европа и преди всичко в Латинска Америка. Ляво-популистките правителства във Венецуела, Боливия и Еквадор се задавят от държавния си интервенционизъм, те ще преживеят колапса на цените на петрола само с огромни трудности. Страни като Бразилия, Мексико или Чили преследват един по-скоро умерен курс. Те също не могат да избегнат кризата, но може би ще я преодолеят по-добре и по-бързо.

Възможно ли е правителствата да надхвърлят финансовите си възможности с техните милиардни инжекции?
Чувствам се доста загрижен по повод това, че правителствата между Вашингтон и Париж биха могли да прекалят и да изгубят баланса. Че могат в края на краищата да регулират прекомерно финансовия сектор, като при това задлъжнеят до уши. Изглежда, че ние сме склонни към крайности. През осемдесетте и деветдесетте години бойният вик в Америка беше: „Дерегулирайте света!" Дори такива умни хора като бившите финансови министри на Клинтън, Робърт Рубин и Лари Самърс, които сега съветват Обама, смятаха тогава, че държавата трябва да се държи настрана от финансовия пазар. Но това беше погрешно. Сега пък се крещи: „Регулрайте света!" Отново рискуваме да сбъркаме курса. По същия начин ми причиняват големи грижи и планините от дългове. Милиардни помощи за индустрията, гигантски инфраструктурни програми и същевременно обещания за намаляване на данъците – това не може да отиде на добро. Ако не спазваме мяра, следващите поколения ще се пречупят под товара на дълговете.

Въпреки това обаче гражданите, също и в САЩ, викат на помощ държавата-баща. Рейгън беше казал, че правителството не е част от решението, а част от проблема. И тази философия ли е вече отживяла времето си?
Със сигурност думите държава и правителство звучат вече по-добре, дори и в Съединените Щати. Но американците няма да станат европейци, нито пък социалдемократи.

Няма ли нищо, което суперсилата може да научи от Европа?
Европейците имат по-малко страх от данъци и инвестиционни програми. Но в края на краищата всяка страна трябва сама да види коя смесица от държава и пазар подхожда най-добре към нейния вкус. Мисля, че много европейци все още регулират прекалено много работния си пазар и силата на професионалните съюзи все още е много голяма. Ядрото на настоящата криза се крие не в прекалено малко регулиран пазар, а в прекалено малко регулиран финансов сектор. Трябва да правим разлика между тези неща и да не прибързваме със заключението, че сега на всяка цена трябва да грабваме законодателните и контролни машинарии.

Но не се ли намира целия американски капитализъм в криза?
Не, тук става дума за периодични проблеми. Разглеждан исторически, капитализмът винаги е бил податлив на кризи. В такива случаи винаги сме залагали трескаво или на свободата на пазара, или на държавната намеса. И винаги сме прекалявали с едната или другата страна. Би било хубаво, ако можехме да се поучим от тази криза и за в бъдеще успяваме да избягваме такива крайности.
Като се имат пред вид милионите безработни, това звучи ужасно трезво.
Аз съм трезвомислещ човек.

Но и трезвите хора виждат капитализма като намиращ се поне в една морална криза.
Като го казвате така, се съгласявам. Разбира се, настоящата криза има и морално измерение – плюс огромен проблем, свързан с необходимостта от обяснение. Хората питат гневно: защо прогнилите банки биват засипвани с пари, но държавата оставя нашия автомобилен завод или нашата дърводелска работилница да фалира? Разбира се, между банката и автомобилния завод съществува решителна разлика, но никой не си дава труда да обясни това. Президентът Буш не може да го направи, а финансовият му министър, Паулсън, е технократ, а не комуникатор. Трябва отново и отново да се повтаря на хората: когато се затвори някое малко предприятие, това е лошо, но то засяга само неговите работници, неговите клиенти и неговите акционери. Но когато фалират финансовите институции, то с тях биват повлечени цялата икономика, цялата страна и всички хора. Ето защо в тази ситуация не остава нищо друго, освен да се помогне на банките, за да продължава да тече паричния поток. Помощният план помага значи не на богатите, а на малкия човек.

Притежава ли американската криза и едно културно измерение?
Да, тя със сигурност го има. Ние в Америка сме живели в продължение на години над възможностите си. Някога тук властваше пуританската етика и хората се гордееха със спестяванията си. Немците все още спестяват много в сравнение с американците. Ние напълно сме се отучили от тази добродетел и живеем единствено от кредитни карти, тоест на вересия. Пари ни дават на заем други, преди всичко китайците. Това ни прави зависими и уязвими. То трябва да се промени.

Съединените Щати в ръцете на чуждестранни сили? Звучи така, сякаш американската ера наближава края си и властта се измества към Азия.
Нека изчакаме малко! Власт се демонстрира не във времена на всеобщ растеж, а тогава, когато всички се намират в големи трудности, както сега. Русия например изглеждаше много силна, когато през август нахлу в Грузия. Но откак цената на петрола спадна под 50 долара за барел, страната е отслабена, както навън, така и отвътре. Влиянието на Китай се основаваше върху двуцифрения процент на неговия растеж. Икономическата криза ще усили драстично социалните напрежения. В близкото бъдеще китайското правителство ще бъде силно заето с потушаването на бунтове. Освен това то трябва да насърчи вътрешното потребление, а не да трупа излишъците или да ги инвестира в чужбина. С това то би направило на себе си и на света една огромна услуга.

Нека се върнем обратно при Съединените Щати. Правителството влага много пари в инфраструктурата.
Нови язовири, пътища и мостове не могат да заместят една пенсионна и здравоохранителна система. Без тези социални промени аз виждам нещата в черно. Разбира се, Съединените Щати губят власт, но само относително. Въпросът трябва да се зададе така: Как ще изглежда света, как ще изглежда Америка, след десет години? Сигурен съм, че тогава все още ще бъдем много, много влиятелни и уникални.
Вие все още вярвате в американската изключителност?
Тя ще продължава да съществува, независимо от това дали това се харесва или не. Защото и в бъдеще Америка ще се задоволява по-малко от другите със статуквото, тя ще си остане по-динамична, по-загрижена за суверенитета и свободата си, и ще държи социалната държава по-малка. Ние никога няма да станем една втора Швеция.

Като някогашен неоконсерватор вие поддържахте войната в Ирак, но по-късно се дистанцирахте от нея. Как ще гледат някой ден историците на ерата Буш?
Рисковано е да се отговаря на този въпрос, защото под ръка се намира един очакван отговор. Той гласи така: „Годините на Буш бяха една-единствена катастрофа." Но за щастие историците ще бъдат едва след двайсет години в състояние да оценят нещата донякъде обективно. Може би тогава те ще кажат, че Ирак е станал демократична страна благодарение на Америка и че свети като блестящ маяк далеч в арабския свят.
Дали не грешите и вие? Наистина ли вярвате в това?
Признавам, в момента нещата не изглеждат така. И въпреки това: може би неоконсерваторите ще се окажат прави и планът им да променят Близкия Изток ще успее.
А може би историята ще тръгне по други пътища.
Никой не е предпазен от заблуждения. Ако намеквате за моята книга Краят на историята, аз все пак имах право. Тя се отнася до Хегел, който твърдеше, че френската и американската революции са създали едно окончателно състояние за хората и тяхната политическа конститутивност. Само марксистите вярваха, че нещата могат да бъдат още по-перфектни – и се провалиха с трясък. Нито в Китай, нито в Русия или във Венецуела хората не са по-щастливи. Те биха предпочели да живеят в либерални общества, където биха били свободни и биха могли да увеличават благосъстоянието си. В момента западът се намира в тежка икономическа криза, но авторитарните режими не са по-добре. Това все пак успокоява донякъде.
Залага ли един „пречистен" неоконсерватор като вас надеждите си върху Барак Обама.
Във всеки случай Америка трябва отново да започне да мисли и действа открито и многостранно. Обама посочва истинската посока. Това обаче не е чак толкова трудно, защото и самият Буш вече беше поел по този път. По принцип Обама може да продължи там, където Буш престана. Преди кратко време Буш за първи път отправи покана за среща на високо ниво на G-20. Най-после там седяха и страни като Китай, Индия, Бразилия, Аржентина и Саудитска Арабия. Дали катастрофа на климата или на финансовата система – ние се нуждаем от едно по-широко, действително глобално сътрудничество. Освен това Америка ще открие самата себе си най-вече в Барак Обама. Републиканците действаха така, сякаш Америка живее в малки градчета и е бяла. Истината е, че мнозинството хора днес живеят в големи градове и са все по-малко бели. Изборът на Обама показва жизнеността на нашата демокрация. Аз не вярвам, че французите биха избрали един алжирец или немците – един турчин, за президент или канцлер. Ако и да върши от време на време фатални грешки, Америка все пак притежава силата да се преоткрива отново и отново. Това ни позволява да се надяваме.
"Крахът на Америка.INC." откъси от последната му статия, отпечатана в "Нюзуйк" на 13 окт. 2008 година.
"Главният въпрос пред американския модел ще бъде - може ли той да се самовъзстанови за пореден път.
Успешният бренд - това не е да намажеш с червило свинска зурла /както се изрази един кандидат-президент/. Успехът на бренда ще зависи от това дали можем да предложим на хората добрата и необходимата стока. На американската демокрация и предстои напрегната работа."

[pnp5q]

Смятам, че тази статия има връзка с темата - ако модерацията не смята така, моля, преместете линка в тема "Любопитно":

Пол Бърч за свободния пазар на съдилищата - теоретично есе отн. анархо-капитализма - 1997 г.(англ.)

[byzantiner]

Една интересна статия и от мене за "Stimulus package"-а от списание Форбс ("How to get profitable again" Arnold Kling):

http://www.forbes.com/2009/01/28/payroll-tax-stimulus-opinions-contributors_0129_arnold_kling.html

Тука привеждам и най-важния, според мен лично, цитат от тази статия:

The economy is in trouble today because of, pardon the pun, false profits. The financial sector reported as much as 40% of all profits in recent years. However, the reported profits on instruments such as mortgage-backed securities and the sale of credit default swaps did not reflect the long-term risks of those instruments. That is, the return on capital in the financial sector was artificially high because the amount of capital used to protect against risk was artificially low. Losses at many financial firms are inevitable. It is the market's way of telling the bloated industry to contract, releasing capital and talent for use elsewhere in the economy.

The challenge for government is to walk a fine line by allowing individual firms to fail without impairing the payment system or impeding the ability of businesses and consumers to obtain banking services. So far, the government appears to be erring on the side of propping up insolvent institutions far more than is necessary. In fact, TARP, the Troubled Assets Relief Program, and other rescue plans have fostered "zombie banks," which may impair the health of other banks and the entire financial system.

[pnp5q]

Две интересни, ИМХО, статии на руски - ще преведа малко, да ви се дочете.

Анатомия на кризата за чайници, Саня Шленски* (*прякор - статията е писана като коментар към друга статия)
Когато чета учебници по макроикономика...най-често си спомням класическия вид нарушение на мисловната дейност, наречен "паралогическо" мислене - той е като в известния виц: "Кутията е квадратна, значи в нея има нещо кръгло. Щом е кръгло, значи е оранжево. А щом е оранжево, значи е портокал!"
Не вярвате? Ще ви приведа за пример добре известна житейска ситуация: в дадена страна са произвели, примерно, милион кубика дърва, милион тона чугун и милиард консерви свинско. Да кажем, че всичкото струва 1 трилион долара и представлява валовия национален продукт. След 2 десетилетия този ВНП се е увеличил 5 пъти. За 4 трилиона са направени еротични масажи, маникюри, педикюри, прически и грим - и още за трилион са обслужени посетители в стриптийз-барове и топлес-кафенета. Чугун и месни консерви са си внасяли от чужбина и са плащали всичко туй в долари. Долари напечатали достатъчно - да има за всички.
Какво трябва да ми обясни за този случай авторът на нормален учебник по макроикономика? - Защо в страната е станало неизгодно да се произвежда дървесина, чугун и консерви; защо вместо тях са почнали да правят еротични масажи и защо търговските й партньори приемат като заплащане книжни долари и дават за тях консерви, въпреки че тези долари вече с нищо, освен с еротични масажи, не са обезпечени.
Вместо това учебникът ми обяснява, че националният доход представлява съвкупността от произведени в страната стоки и услуги в доларово изражение, при което еротическите и фризьорските долари по никакъв начин не се отличават от дървесните, чугуновите и месо-консервните. А някакви пичове в нета ми разправят за Бретън-Уудската система, за която в учебника няма и думичка, и се кълнат, че ако не била тя, то никой нямало да взема доларите и да ги смята за пари даже.
Добре де, понеже автора е дипломиран икономист и голям учен, верваме му и продължаваме нататък. А нататък той пише за предлагането на парите...и задължителните норми на резервиране...Да допуснем, че тази норма в примерната страна е 10%.
А сега да си представим как в процеса на масажиране и гримиране населението на страната е огладняло и желае да обядва. Само че консервите от Гърция, оказва се, не са внесени - гърците тоя път всичките си ги изяли сами. А собствени консерви не са произведени, защото гръцките бяха достатъчни досега. И тогава - по пазарните закони - цената на яденето се покачва. И всички гладни тичат към банките да изтеглят още пари, за да ядат. По логиката на автора на учебника парите ще стигнат само за първите 10%....
И това се смята за нормално.
Възниква въпрос към автора на учебника - какви механизми има за уравновесяване структурата на ВНП, тоест, за създаване на приемлив баланс между реалния сектор на икономиката и еротичния? И се оказва, че никакъв специален механизъм не е необходим (и това автора го дава като аксиома) - защото има универсален механизъм, наречен "пазар". Пазарът е механизмът за глобално уравновесяване на търсенето и предлагането, в резултат на което населението произвежда това, което се търси най-много, за да получи максимална печалба. ....
Работата е добре, докато пазара уравновесява структурата на икономиката с акцент на дървопреработването, чугунолеенето и консервното производство. Но какво да се прави, когато еротическата съставяща е унищожила реалния сектор? А и не мож им забрани - в свободното общество всеки е свободен да произвежда това, което най-бързо ще му донесе повече пари...
(И т.н. - има и за `оформянето` на имотните заеми).

Стратегията на Левитан (Метафизика на икономическата криза),
Макс Кантор

Не се е разбушувала стихия, напротив, излезе наяве логиката на нещата. `Кризис` е неточна дума, многозначително безсмислена, както `разруха`.
"Какво е `разруха`, саркастично пита булгаковският герой, проф. Преображенски. - Това не е старуха, която чупи стъклата." Професорът обяснява: "Ако почна да пикая извън тоалетната, ще започне разруха."

С такава простота следва да се отнесем и към днешния проблем. Финансовият кризис не е вълшебник, който изтрива нулите в счетоводните книги. Счетоводните книги съществуват, за да регулират нуждите на обществото. Счетоводните книги описват не парите, а тяхното разпределение, тоест - социалните отношения. Значи, ако се е случил кризис със счетоводните книги, то има дефект в обществото. Само че ако кризисът е бил неизбежен - а той бе неизбежен - то по-скоро това е особеност на обществото, а не дефект. Обещанията, дадени на гражданите (т.е. погасяването на кредитите за сметка на акции), не бяха изпълнени, надеждите (тоест акциите) се оказаха неизпълними, свободата (еквивалентът на благосъстоянието) се отменя. Защо? Този въпрос лежи не толкова в областта на икономиката, колкото на етиката.
...
Въобще, говорейки за икономика, ние не споменаваме нещо съществено. В основата на всяка икономика е цената на човешкия живот, ето това е важно. Очевидно на финансовия капитализъм е присъщ най-високия стандарт за цена на човешкия живот... Именно заради качеството и цената на човешкия живот се раздават кредити....Днешният шок се случи не защото се обезцениха акциите на "Дженерал Мотърс", а защото се обезцени животът на западния демократичен гражданин. ... Логическата верижка е проста: най-голяма свобода западната цивилизация свързва с демократичния строй; т.нар. пазарна демокрация избра за свое въплъщение средната класа; средната класа направи регулатор на своето съществуване финансовия капитализъм; фин.капитализъм в хода на своето развитие направи финт и лишили членовете на обществото от обещаната свобода. И това не е грешка - това е присъща особеност на финансовия капитализъм и пазарната демокрация. Намерете в така предложеното уравнение уязвима точка. Избързаха да уподобят цивилизацията на пазар? Напразно свързаха свободата с прогреса? Демокрацията не е задължително да води към лична независимост? Благосъстоянието не е еквивалент на свободата? Средната класа не е най-висшето достижение на социалната история? Кое е грешното?

Проф. Преображенски, (склонен към прости формулировки), сигурно би казал: "Аморалното бе обявено за морално и хората забравиха що е добро и зло. Ако един вземе за себе си това, чрез което могат да се изхранват много хора и така постъпят и други, имащи тази власт/възможност, ако тези постъпки бъдат обявени не за престъпление, а за доблест и условие за прогреса, тогава ще се случи кризис. Ако морал на обществото стане не взаимо-помощта, а алчността - в страната ще настъпи финансова криза."
(И така нататък още доста интересности.)

[pnp5q]

Борис Кагарлицкий: Как мужики долар хоронили
и едно интересно мнение на Андрей Архангелский - косвено по темата:
Става дума за това, че свърши времето на циниците и настъпи времето на идеалистите. "Прагматизмът, трезвият поглед към живота, уравновесеността на мненията, прословутата обективност станаха в ситите години нещо като идеология, поотделно бяха всекиму удобни, но за колективното оцеляване това е капан - защото прагматизмът нищо не ражда. Прагматизмът като общ морал, като подобие на някаква нова етика е неспособен да породи нещо ново – той е движение на място, а по-точно, недвижимост на обществения организъм. За малка част от хората тази идеология е прекрасно оправдание за личния им цинизъм; за по-голямата част това е просто много скучно време, което всички щателно убиваха с немерено потребление. ... Друга вредна страна на обществения прагматизъм е т.нар. «разбиране на живота» и неучудване от нищо. Приемане на ужасните привички на обществото като нещо неизбежно. Ужасно презрение към човешката «наивност» – по отношение на всичко: ау, че си наивен!" ... Без частичка наивност, без частичка идеализъм и вяра не може да се напише или да се построи нищо здраво, стабилно и устойчиво. Без наивното и глупаво (според обществото) неразбиране и неприемане на мерзостта е невъзможно да се преодолее самата мерзост...."

[lzl]

Две интересни, ИМХО, статии на руски - ще преведа малко, да ви се дочете.

Анатомия на кризата за чайници, Саня Шленски* (*прякор - статията е писана като коментар към друга статия)

За чайници или от чайници? Това, че някакъв дебил (може просто да журналист) не е разбрал какво пише в някакъв учебник, какво общо има? Дето имаше една реклама - не става само с четене...

А мнението на титана-публицист от втория ти пост, ако няма малко аргументи и обяснение какво точно има предвид, е безсмислено. Това е интервю - искал да е хвърли няколко изречения, които да изглеждат умно, но не може да развие в смислена теза.

[pnp5q]

За чайници или от чайници? Това, че някакъв дебил (може просто да журналист) не е разбрал какво пише в някакъв учебник, какво общо има? Дето имаше една реклама - не става само с четене...

А мнението на титана-публицист от втория ти пост, ако няма малко аргументи и обяснение какво точно има предвид, е безсмислено. Това е интервю - искал да е хвърли няколко изречения, които да изглеждат умно, но не може да развие в смислена теза.

Благодаря ти за мнението, ще се радвам, ако обясниш по-добре смисъла на написаното в учебника - наистина ме интересува.
Що се отнася до хуманитарните гледни точки във вторите мнения и в двата ми поста - за мен те представят идеята, че е необходимо `очовечаване` на капитализма - или замяната му с нещо друго. Сигурно ще прозвучи крайно непрофесионално, но за мен като човек система за организация съвместното съществуване на човеците, която няма за основен приоритет човека, а нещо друго - парите например - нещо не е наред.

[Гост]

идеята, че е необходимо `очовечаване` на капитализма - или замяната му с нещо друго.

Само че всички подобни опити досега са завършили плачевно.
И с този ще се случи така-споко.

Сигурно ще прозвучи крайно непрофесионално, но за мен като човек система за организация съвместното съществуване на човеците, която няма за основен приоритет човека, а нещо друго - парите например - нещо не е наред.

Такава система не може да има.Ако "човеците" беше заменено с "боговете" може и да щеше да стане номера.
А самите пари не са лошо нещо-те са именно средството чрез което се осигурява благоприятното съществуване на същия този човек.
Проблема не е че настоящата система няма за основен приоритет самия човек-точно обратното даже-всички останали системи НЯМАТ за приоритет човека,а го превръщат в някаква безгласна тухличка в идиотските си мегаломански градежи.Които рано или късно рухват.От тази гледна точка бих могъл образно да перефразирам един лозунг от близкото минало-"Капитализъма е неизбежен".Поне в близко бъдъще.
Дали ще бъде пуснат за масова употреба или за консумация от ограничена част от управленската върхушка на принципа-"За вас благата,за нас-лайната"-без значение.
Доколкото наблюдавам отново се е тръгнало по пътя на Хегел,което показва само колко е глупаво човечеството.Отново с до болка изтърканите идеи за равенство,очовечаване и т.н.
Какво очовечаване може да има като съвсем биологично си е вродено в човека това простичко нещо дето хората са го казали-хомо,хомини лупус...А от човешкото и от това вроденото още никой не е избягал.И пак с поредните бълнувания за ляво,дясно.А тя икономиката е просто нещо,но не е за прости хора(не визирам теб) и еднственото,което и е нужно за да върви напред е икономически РАБОТЕЩИ мерки и неправене на глупости.Понякога дори и само второто е достатъчно.
Но карай-поредното изравяне кокалите на Хегел вероятно ще има и по-лоши последици в дългосрочен план,което като цяло няма да е кой знае колко лошо имайки впредвид че един глупав и безсмислен биологичен вид може да бъде заличен от земята.
Този път и водачите прегърнали здраво идеите за очовечаване на капитализъма са показателни за идиотския начин по който ще се заходи към Хегел-Бел Гей,Бъфет...
Абе не е бил прост пусти Бередяев-""И господството на тълпата създава свое избрано малцинство, свой подбор на най-добрите и най-силните в простащината, на първите сред простаците, на князете и магнатите на просташкото царство.""

[pnp5q]

Bojilov, радвам се, че спомена Хегел. Тъкмо тези дни четох нещичко по въпроса.
Моля ти се, обърни внимание, че пиша за `човешко лице` на капитализма, а не на демокрацията. Я още малко от цитирания по-горе автор:
"При капитализма е възможен такъв политически режим, при който всички членове на обществото имат равни права на участие в управлението му. Обаче твърда корелация между капиталистическата частна собственост и демокрацията не съществува. При капитализма е възможен не само демократичен, но и авторитарен и даже тоталитарен режим. Все пак и фашистка Италия, и нацистка Германия бяха капиталистически страни."
Този абзац ме подсеща, че се чудех как точно се реализира гарантираната от дадена държава неприкосновеност на частната собственост на нейните граждани, ако тази собственост е на чужда територия? Дали тази постановка не е трябвало да понесе някакви корекции след официалното разграждане на колониалната система?