Световната икономическа криза

[vanandur]

Уверявам те, че книгата не е толкова несериозна колкото изглежда (заглавието продава), а представлява сериозно изследване. Прочети я и ако след това пак сметнеш, че не си струва ще ти се реванширам с каса бира

[messire Woland]

/OT: България
В какъв странен свят живеем. Тази сутрин, докато закусвах слушах новините по радито. Е, всъщност се включих само за тези на икономическата тематика. Впечатление ми направиха две. едната започна със съобщението, че поради увеличението на безработицата в ред страни в Западна Европа, тези същите страни щели да отворят пазара си за български работници. Тук нещо ми се стори че нечия логика или способност да разбира и обяснява силно куца. Може и да не съм прав, но каква логика седи зад това - щом се увеличава безработицата да вкарваш работници от други страни? И освен това е дали не е погрешна практика? Другата новина беше за очакваните фалити на агенции за недвижими имоти заради кризата в сектора. Това беше по-ясно и очаквано и все пак ... как може кризата с ипотеките да се отрази толкова бързо и по такъв начин тук? Вярно, че тук цените на имотите бяха завишени и сега някой ще плаща за това. Вярно, че общата икономическа криза вещае проблеми от различен характер. Но какво реално се е променило у нас, че да започне това да има ефект? Или по-скоро това е влияние на информационни обекти - "общественото мнение" и очаквания влияят върху реалната икономика. Все пак е странно, поне за мен. По подобен начин залитна ПИБ преди няколко месеца - заради информация. Сега, когато "инвестиционен/на" започва постепенно да става дума, натоварена с отрицателни очаквания, какво ли ще им се случи отново?/OT

[lzl]

vanandur, "шокираща" сериозна книга? Дори и да не знаех точно какви тъпотии има в нея, заглавието е достатъчно. Ако препоръчваш нещо по темата, защо не е учебник по Пари, Банки например? Щото там е по-добре обяснено и някакси... няма тъпотии.

messire Woland, квалифицираните имигранти за добре за всяка страна, независимо от моментното състояние. Пищенето обикновенно е против нискоквалифицираните и "престъпниците". Последните са ясни . Нискоквалифицираните също подобряват общото благосъстояние (не само тяхното), но създават социално напрежение - някои хора от страната-приемник се сблъскват по-бързо с действителността, че техните умения не са адекватни на това, което те си мислят, че заслужават. Не че може да се избегне - нискоквалифицираните хора в развитите държави ще стават относително спрямо квалифицираните все по-бедни, макар и абсолютно по-богати. Въпросът е, че при по-бърза промяна се усеща повече и хората се организират. Та, труедно е политически отварянето на трудовия пазар, не друго . Иначе за конкретно това, което си чул, предполагам, че тези държави така или иначе имат срок, в който да го направят и решението няма връзка със сегашните събития.

А "общественото мнение" наистина има голямо (краткосрочно) значение за икономиката. Когато хората са несигурни, особено когато не знаят какво ще стане, като сега, изчакват. С покупката на къща, автомобил, нов ТВ, почивка в чужбина, абонамент за HD ТВ... "големи" неща, особено, ако трябва да се изплащат. Разбира се, и при всекидневното потребление има промяна, но важното е, че се намалява потреблението... Фирмите също изчакват, увеличеният риск (несигурност) прави много проекти "нерентабилни". Общо взето, има един човек, Милтън Фридман, не е толкова популярен колкото Кейнс(който пък се чуди как хората, които го цитират сега, му преиначват думите чак пък толкова ), по различни причини... та той се е замислил откакво зависи потреблението на хората, дали пък Кейнс не се е сетил за нещо... Както и да е, очакванията на хората(домакинства и бизнес) за много неща са важни, и се измерват и следят, дори в България.

Първа инвестиционна банка, Инвестбанк и Стоп. и инвестиционна банка не са инвестиционни банки, а търговски, т.е. като всички други в България. Тук има нещо като ембриони на инвестиционни банки (т.нар. инвестиционни посредници), който обаче няма как да създадат проблеми, защото не се занимават с най-"опасните" неща (защото ги няма), а и да се гътнат всичките няма да има голямо значение.

[albireo]

Уверявам те, че книгата не е толкова несериозна колкото изглежда (заглавието продава), а представлява сериозно изследване. Прочети я и ако след това пак сметнеш, че не си струва ще ти се реванширам с каса бира

Всяка книга за банковата система, която започва с цитат от Андрю Джексън вече е сериозно дискредитирана. После какво? ще се налага да чета глупости за среброто а? Биметализъм и т.н. Умирам си от любопитство да видя какви ли глупости пише в главата за Линкълн и гражданската война. Всъщност това ще е единствената глава, която сериозно смятах да прочета. Тя ще е достатъчна да ми покаже "сериозността" на въпросната книга.

Самата книга може и още да не съм чел, но смятам, че интелектуалните корени са й ясни. Тази интелектуална традиция се корени в Джеферсъновата идея за "малкия свободен фермер и т.н." демократи с/у Федералисти, после А. Джексън, към това можеш да включиш и "тиранията на централното правителство", съпротивата с/у онзи северняшки икономичедски модел (банки, железници, индустриално развитие), който надделява в Гражданската Война и т.н.
След това това е популисткото крило в Демократическата партия (биметализъм, защита на малките фермери от банките и т.н.) През 20ти век е ясно какво се добавя към тая мешавица - световните банкери, Х. Форд за евреите и т.н.
Та бегъл поглед по съдържанието на въпросната книга ме убеждава, че ще си имам работа с исторически преглед на всичко това (може би), като едва ли ще бъде казано нещо ново. Това е просто преповтаряне на добре познати неща, в силно положителна светлина, което само по себе си може да е любопитно за някого, но не и за мен. Видиш ли, силно положителната светлина (която 'засиява' още с първия цитат от въведението - на А. Джексън) пречи. Вместо това предпочитам непредубедеността и подход, който не използва похвати в стил "истината се разкрива пред теб". Това са глупости

Два-три пасажа след това във въпросното въведение попадам на следното:

...an elite clique of global financiers bent on controlling the world. Their aim, he said, was "nothing less than to create a world system of financial control in private hands able to dominate the political system of each country and the economy of the world as a whole." This system was "to be controlled in a feudalist fashion by the central banks of the world acting in concert, by secret agreements."2 He called this clique simply the "international bankers." Their essence was not race, religion or nationality but was just a passion for control over other humans.

...и това за теб е "сериозно изследване"????!!!
Ти къде си мислиш, че си тръгнал да пишеш? В дир.бг ли?

Отново отправям призив. Хайде моля те опровергай ме. Направи кратък, несензационалистки преразказ на написаното в книгата, така че да видим в какво се състои "сериозното изследване". Може пък и да има нещо сериозно, знам ли? Иначе рискуваш да започнем да гледаме с пренебрежение и презрение на всеки линк, който започнеш да пускаш. Така де. Ще започнем да се съмняваме в критериите ти за 'сериозност' и за това що е 'изследване'.

[Гост]

http://money.newsru.com/article/27Oct2008/glob

[von Danitz]

Мен ми хареса последната статия в култовия http://www.uboat.net/ на скромния му автор Guðmundur Helgason за ситуацията в Исландия.

[albireo]

Даниц, мерси за статията.
Замислям се за коледна почивка в Исландия значи.

[vanandur]

Кажете ми как да отговоря на такъв пост на Албирео. Изводи за 300 стр по един пасаж, обидно отношение, опит за другарски съд ? Аз просто дадох един източник, който желаещите могат да прочетат. Никой не е длъжен да го прави, нито пък да се съгласява с изводите в книгата, но там има и някои интересни факти, които подлежат на собствената интерпетация на читателя. Имам чувството, че се обсъжда едва ли не хабилитацията ми и публикациите ми се разглеждат под лупа. Благодаря, но не съм се кандидатирал. Ако желаете, изтрийте този пост, моля

[albireo]

Кажете ми как да отговоря на такъв пост на Албирео.

Отговаряй както си искаш. Аз твърдя, че книгата е пълен боклук. Като патос се вписва в една стара и добре позната (поне за мен) и типична за американското общество историческа традиция, която е куха и изпразнена от съдържание поне от 100 години насам. Освен това говори за световни конспирации. По начин, който не е уважаван в този форум. И според мен подобна книга няма място тук. Има други творби с критическа позиция върху световната банкова система, които обаче не се занимават със световни конспирации. Да беше сложил, някоя от тях. Ти твърдиш, че книгата е стойностна. Все още не съм прочел и едно изречение защо да е стойностна. Твърдиш, че си я чел и че според теб си струва. Ами аргументирай се защо. (всъщност това би бил май единственият смислен начин, по който можеш да отговориш). Такива неща, като "аз просто посочих още един източник, не ме ангажирайте сега" са глупости. Посочването на източник показва ангажимент. Дори и въпросният източник, да не отразява на 100% позицията ни, то все пак носим някаква отговорност за това какво качваме на форума и посочваме като източници. Нали така?
Няма лошо, човек да качва разни неща из форума. Както виждаш не съм се хванал да коментирам всичко, което качваш. Но когато качваш глупости, очаквай някой да ти обърне внимание на това. Ние всички се излагаме на оценката на другите, с проявите си във форума. Ако се питаш "трябва ли да внимавам какво качвам", отговорът е "да"...и трябва да можеш, да защитиш при нужда позицията си.
Разбира се в случая това означава да можеш, да се аргументираш, че въпросната книга не е глупост. Според мен досега не си го направил и се извърташ с реплики "ама на другарски съд ли съм", просто защото не си я прочел. Прощавай, но аз оставам с такова впечатление.

[lzl]

vanadur, точно изобилието на тъпотии в подобни книги/филми/клипчета е най-съществената пречка пред критиката им. Обемът е толкова голям, че разясняването защо почти всяко изречение е тъпотия изисква много време, повече от създаването на началния текст. И тъй като има други човешки трудове, които обясняват същите явления и процеси, но по научен начин, най-лесното и добро предложение е да се прочетат някои от тях. Нещо, което е обсъждано безкрай пъти с пълна интелектуална/научна победа за едната страна не заслужава мног о внимание. Освен ко в тази книга има нещо ново и различно от многобройните подобни източници - кажи го тогава, малко хора, които знаят за какво става дума в такава книга, ще препрочетат всичките безумия отново и отново за да намерят зрънцето нов аргумент.

Във всеки случай, обсъждането на тези идеи няма общо с настоящата тема - дори и някоя от тезите да може да се използва в някакъв анализ, то тя първо трябва да се приеме от някого.

[Гост]

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=145266

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=145290

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=145262

[SRH]

Съгласен съм с Албирео и lzl, дайте някакво резюме на тая книга. И понеже темата е за кризата, дали дава някакви препоръки как да се борим? Щото засега борбата на практика означава преразпределение на едни данъци, които да попълват разни дупки. Това е от администрацията на Буш, пък ето какво вика идейният кандидат за наследник в Белия дом:

„Ето какъв е проблемът с Барак Обама - той е по-заинтересован от това да контролира богатството, отколкото да го създава, да преразпределя парите, а не да създава възможности", каза Маккейн също в Охайо в понеделник. „Ето какво означава промяна за Барак Преразпределителя - означава да се вземат вашите пари и да се дадат на другите."

http://news.ibox.bg/news/id_1213296911

Обама пък вика "when you spread the wealth around, it's good for everybody." http://elections.foxnews.com/2008/10...spread-wealth/

Както знаете, двамата предложиха данъчни планове. Разликите са в облагането на тези с по-високи и по-ниски доходи. Ето основните изводи от независимия анализ.

Прави ли ви впечатление нещо? Принципът е еднакъв - преразпределение. Двата подхода са следните: взимам от богатите и отиват към бедните (на демократите); данъчната политика стимулира богатите, защото се очаква те да произвеждат.

А сега въпрос: какви са препоръките в период на рецесия? Да се стимулира агрегата на търсенето или предлагането?

[случайно прелитащ]

Ето нещо, където авторът обяснява същността на проблема сравнително просто, много преди той да се прояви - на 02.01.2008г.

Какъв е коефициентът ви на консумация?

Автор: Джаред Даймънд

ЛОС АНДЖЕЛИС. За математиците 32 е интересно число: две повдигнато на пета степен, 2 по 2 по 2 по 2 по 2.
За икономистите 32 е даже по-специално, защото измерва разликата в стила на живота между първия свят и развиващия се свят. Средните показатели, с които хората консумират ресурси като петрол и метали и произвеждат отпадъци като пластмаси и парникови газове, са около 32 пъти по-високи в Северна Америка, Западна Европа, Япония и Австралия, отколкото в развиващия се свят. Коефициентът 32 има големи последици.

За да ги разберем, нека разгледаме нашето притеснение по повод световното население.

Днес има над 6.5 милиарда хора и техният брой може да нарасне до 9 млрд. в средата на века. Преди няколко десетилетия много хора считаха нарастващото население за главното предизвикателство пред човечеството. Сега осъзнаваме, че то има значение само доколкото хората консумират и произвеждат.

Ако повечето от 6.5 млрд. души на света бяха във фризера и нито консумираха, нито осъществяваха обмяна на веществата, те нямаше да създадат ресурсен проблем.

Това, което действително има значение е съвкупната консумация на света, сумата от всички локални консумации, която се равнява на локалното население умножено по локалния коефициент на консумация на глава.

Онези около 1 милиард души, които живеят в развитите страни, имат сравнителен коефициент на консумация 32. Повечето от останалите 5.5 милиарда хора, които съставят развиващия се свят, имат коефициенти на консумация на глава под 32, най-често по-ниски и клонящи към 1.

Населението, особено на развиващия се свят, нараства и някои хора остават втренчени само в това. Те отбелязват, че населението в страни като Кения бързо се увеличава и казват, че това е голям проблем.

Да, това е проблем за над 30 милиона жители на Кения, но това не е тежест върху целия свят, тъй като Кения консумира много малко (относителният им коефициент на глава е близо до 1). Истински проблем за света е, че всеки от 300 милиона американци консумира колкото тридесет и двама кенийци. С 10 пъти по-голямо население, САЩ консумира 320 пъти повече ресурси от Кения.

Хората от третия свят са наясно с тази разлика в консумацията на глава, макар повечето от тях да не могат да определят, че разликата е 32 пъти. Когато те повярват, че шансовете им за догонване са безнадеждни, те понякога се разстройват или разгневяват, а някои стават терористи или толерират и поддържат терористите. След 11 септември стана ясно, че океаните, които някога са предпазвали САЩ, вече не могат. Ще има още терористични атаки срещу нас и Европа, а може би и срещу Япония и Австралия - докато 32 - кратната разлика в консумацията се запази.

Хората, които консумират малко, искат да се радват на стил на живот с висока консумация. Правителствата на развиващите се страни правят увеличаването на стандартите на живот главна цел в националната си политика. А десетки милиона хора от развиващия се свят на своя глава търсят стила на живот на първия свят, емигрирайки главно в САЩ и Западна Европа, Япония и Австралия. Всеки подобен трансфер на човек в страна с висока консумация повишава световния коефициент на консумация, дори ако повечето имигранти не успяват незабавно да увеличат консумацията си 32 пъти.

Сред развиващите се страни, които търсят как да увеличат у дома коефициента на консумация на глава, изпъква Китай. Той има най-бързо нарастващата икономика и 1.3 млрд. китайци, над четири пъти повече от населението на САЩ. Светът вече е тръгнал към изчерпване на ресурсите и това ще се случи даже и по-бързо, ако Китай постигне американското ниво на коефициента на консумация. Китай вече се конкурира с нас за петрол и метали на световните пазари.

Коефициентите на консумация на глава в Китай са все още 11 пъти под нашите, но нека предположим, че те се повишат до нашето равнище. Нека също така опростим нещата и си представим, че нищо друго не увеличава световната консумация - тоест нито една друга страна не увеличава консумацията си, населението на всички страни (включително Китай) остава непроменено и имиграцията спира. Само това, че Китай ще се изравни с нас, ще доведе приблизително до удвояване на световните коефициенти на консумация. Консумацията на петрол ще се увеличи с 106%, консумацията на метал с 94%.

Ако Индия както и Китай ни догони, световните коефициенти на консумация ще се утроят. Ако целият развиващ се свят изведнъж се изравни с нас, коефициентите ще се увеличат 11 пъти. Ще стане така все едно световното население да се раздуе до 72 милиарда души (при запазване на сегашните нива на консумация).

Някои оптимисти изтъкват, че можем да поддържаме свят с девет милиарда души. Но не съм срещал някой достатъчно луд да твърди, че можем да поддържаме 72 милиарда. И все пак колко често обещаваме на развиващите се страни, че ако само въведат добри политики - например учредят честно правителство и икономика на свободния пазар - те също ще могат да се радват на лайфстайла на първия свят. Това обещание не е възможно, то е жестока измислица: на нас ни е трудно да поддържаме стила на живот за първия свят дори само за 1 милиард души.

Американците може би считат нарастващата консумация в Китай като проблем. Но китайците просто се стремят към коефициента на консумация, който американците вече притежават. Да им кажем да не го правят ще е безполезно.

Единственото, което биха приели Китай и останалите страни от развиващия се свят, е да се стремим да направим коефициентите на консумация и жизнените стандарти в света по-равни. Но светът няма достатъчно ресурси да позволи повишаване на коефициентите на консумация в Китай, да не говорим за останалите в света, до нашите равнища. Значи ли това, че се задава бедствие?

Не, можем да стигнем до стабилен изход, при който всички страни се сближат при коефициенти на консумация значително под сегашните най-високи равнища.

Американците могат да възразят: няма начин да жертваме жизнените си стандарти в полза на хората в останалата част на света.

Така или иначе, независимо дали го желаем или не, скоро ще трябва да намалим коефициента си на консумация, защото сегашните ни коефициенти са неустойчиви.

Няма да се изисква реална жертва, все пак, тъй като жизнените стандарти не са твърдо обвързани с коефициентите на консумация. Консумацията на повечето американци е прахосническа и с много малко или с нищо не допринася за качеството на живота. Например консумацията на петрол на глава от населението в Западна Европа е едва половината от нашето, а все пак стандартът на живот в Западна Европа е по-висок по всеки смислен критерий, включително жизнени очаквания (очаквана продължителност на живота, бел.ред.), здраве, детска смъртност, достъп до медицински услуги, финансова сигурност след пенсиониране, време за отдих, качество на обществените училища и подкрепа за изкуствата. Запитайте се дали прахосничеството на бензин от американците допринася положително за някоя от тези мерни единици.

И други аспекти от консумацията ни са прахоснически. По-голямата част от световния риболов все още се върши по неустойчив начин, много вече са паднали в колапс заради слабия улов - въпреки че знаем как да ги управляваме по начин, който едновременно запазва както околната среда, така и доставките на риба. Ако практикувахме единствено и само устойчив риболов, можехме да извличаме от океана максимално в исторически план количество риба и да продължаваме така за неопределено бъдеще време.

Същото важи и за горите: вече знаем как да ги сечем по устойчив път и ако правехме така в целия свят, можехме да извличаме достатъчно дървен материал, за да отговорим на световните нужди от дървесина и хартия. Въпреки това повечето гори се управляват по неустойчив начин и добивите падат.

Точно както е сигурно, че през по-голямата оставаща част от живота ни ще консумираме по-малко от сега, сигурно е и че коефициентите на консумация в много развиващи се страни един ден ще са по-равни с нашите. Това са желани тенденции, а не ужасни прогнози. На практика ние вече знаем как да насърчаваме тези тенденции; най-важното, което липсва, е политическа воля.

За щастие миналата година имаше обнадеждаващи знаци.

На последните избори в Австралия голямото мнозинство от гласоподаватели обърна политическия курс на криене на главата в пясъка, следван от тяхното правителство от десетилетие; новото правителство незабавно подкрепи Протокола в Киото за съкращаване на световните емисии от парникови газове.

Също през миналата година загрижеността за изменението на климата изключително нарасна в Съединените Щати. Дори в Китай се водят активни дискусии за екологичната политика, а наскоро обществени протести спряха изграждането на огромен химически завод близо до центъра на Сиямен. Затова съм предпазлив оптимист. Светът има сериозни проблеми с консумацията, но можем да ги преодолеем, ако решим да го направим.

Джаред Даймънд е професор по география в University of California, Лос Анджелис. Той е авторът на „Колапсът на цивилизациите" и „Пушки, вируси, стомана".
----------------------------
Money.bg http://money.ibox.bg/comment/id_367716919

[Гост]

Хм, ново издание на екологичната тема, през призмата на кризата.... Встрани от проблематиката, според мен. Не прекалената консумация е проблем, а липсата на закон и ред. Това са различни неща. И как ще ги направим по равни равнищата на консумация в развития и неразвития свят? Като се увеличи консумацията в последния или се намали тази в първия. Консумацията на какво да се намали?? И как въобще могат да се развият тези пожелания?

От друга страна, налице е покана "свободният пазар" да се сдържа в по-голяма степен. Но и това би станало от различни позиции, "леви" или "десни"....И пак ще опрем до старата песен "свободен пазар"/ "регулирано разпределение" и степените им..

Така нахвърлям само бегло въпроси...

[случайно прелитащ]

Хм, ново издание на екологичната тема ...
Така нахвърлям само бегло въпроси...

То мисля, че целта не е нещо повече от бегло нахвърляне. Мащабът е прекалено голям за конкретика.
Човекът е географ, не икономист - между другото носител на "Пулицър" за "Пушки, вируси, стомана".

А пристрастие към екологичната тематика ... при американец - не вярвам.