Икономически новини

[Dinain]

Последен шанс преди "сбогом"
Гърция капитулира, еврозоната не спечели, а резултатът е сделка, която трудно ще проработи

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/07/17/2574581_posleden_shans_predi_sbogom/

[Kramer]

Колкото по-зле, толкова по-добре.

[Dinain]

Турция реши да спре преговорите с Русия за "Турски поток"

http://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/turciia-reshi-da-spre-pregovorite-s-rusiia-za-turski-potok-199688/

[Обикновен лаик]

Руското ембарго върху вноса на някои селскостопански и хранителни продукти от ЕС не се е отразил негативно върху общия износ на селскостопанска продукция на Съюза. Между август 2014, когато Русия наложи забраните, и май 2015 г. износът нараства с 4.8 % ( 4 819 мил. евро) в сравнение със същия период година по-рано, за сметка на значителни увеличения на експорта към трети страни - в процентно отношение най-много към Ю. Корея (+30.8%), Китай (+30.0%) и Турция (+27.1%), а като постъпления - към САЩ (+1 960 мил. евро), Китай (+1 717 мил. евро) и Хонг Конг (+ 849 мил. евро).

По подробно http://ec.europa.eu/agriculture/newsroom/218_en.htm

[bigdragon]

Някой взе да дава на задна...

Путин: членство Болгарии в НАТО не значит, что РФ не будет развивать отношения с страной
.....
это суверенный выбор болгарского народа, мы относимся к этому с уважением и будем с Болгарией работать, несмотря на все сложности, связанные с реализацией каких-то проектов, в том числе в области энергетики, такие как "Южный поток"
.....

[Amazon]

Вече го пуснаха и в българската преса: http://www.segabg.com/article.php?id=765284

Явно след като се скараха с Ердоган, Путин отново започна да слага България и Южен Поток в едно изречение.

[ianko56]

На задна защото приходите падат.

[pnp5q]

Не знам дали следите заглавията за китайските борси, но откак през март една от най-големите им строителни компании почти се оля, не са се оправяли. Миналата седмица раздигаха гаргите с трикратно понижение на валутата си - което мигом бе последвано от подобни мерки на още 4-5 тигърчета наоколо, но изглежда и това е далеч от достатъчно - днес Шанхайската борса е хлътнала с 8.5% и като добавим ефекта от снижаването цените на нефта (който бие по няколко -стана и арабски страни), изглежда като че ли Азия просяда. То щот беше мирно и тихо досега, ама ако почне и криза...

[gollum]

Кризата там я предсказват от много време (впрочем, страни като Япония са отдавна в криза). Лошото е, че мирът в Китай се крепи на икономическия възход или поне така изглежда. Какво ще стане ако страната изпадне в трайна криза, трудно е да се каже.

[Кухулин]

Според някои сведения в момента Си Дзинпин води люта вътрешнопартийна борба, за да прокара антикризисни мерки. Май я печели.

[pnp5q]

Ами просто не можеха да изберат по-"удачен" фон - цените на суровините са заковали 16-годишен минимум.

[Кухулин]

Е, от лошото винаги има и по-лошо. Но като цяло да - човечеството удря някакъв много кофти минимум. Маса ислямски богослови доказват, че настъпва деня на Страшния съд

[Dinain]

Саудитците били готови и на 7-8$ за варел. В момента нефтът е $45 и продължава да пада. Фючърсите вече вървят и под $40.

[pnp5q]

Саудитците били готови и на 7-8$ за варел.

Обаче са започнали да теглят външни заеми...

[Обикновен лаик]

страни като Япония са отдавна в криза

Да, ама има известна разлика между криза в Китай и криза в Япония (САЩ, Германия, въобще богатия "Запад"). На Китай му липсва важен буфер - вътрешното потребление. Понеже той е чудновата комбинация между богата държава и бедно население (помня какво възмущение предизвиках на форума, когато веднъж го нарекох "полуразвита страна"; точно това състояние характеризира неговата "полуразвитост".) Тази комбинация е резултат от целенасочен стремеж - включително с административни средства - юанът да се държи евтин. Правителството съзнателно държеше населението в бедност, изземайки с всякакви средства парите му, които влагаше в инфраструктура и в грамадни заеми - които даваше кажи-речи безплатно - към развитите страни, с идеята с тези средства да бъдат купувани китайски стоки. Така юанът стимулираше производството и износа, но не и нарастването на благосъстоянието на населението. Какво да се прави - при такива радикални подходи две добри няма. Известно и то немалко време - 15 -тина години, междо 1994-2008,-09 г - схемата работеше чудесно, но така не можеше да се продължава вечно. В края на краищата неприлично раздутите обеми на кредитиране плюс световната криза принудиха "Западът" - и най вече САЩ - да приложи симетричен отговор. Просто те също увеличиха оборотите на своите печатници за пари - и юанът взе да поскъпва. Добре си спомням този момент, когато месеци наред с нарастващо недоумение разглеждах китайските цени и с китайските доставчици вървеше нервна кореспонденция, смисълът на която се свеждаше до въпроса: "Вие нещо побъркахте ли се? Какви са тия цени, дето сте ги изпраскали? Тук търсенето намалява, сега не е момента да ни вдигате цените!".

Тогава Китай извади второто зайче от цилиндъра. Рязко увеличи кредитирането. Това възстанови ръста, но ръст за сметка основно на кредити може да е траен само докато и постъпленията нарастват адекватно - най-вече за сметка на износа, поради относително ниското вътрешно потребление. Щом нещо там се обърка, започва реакцията на доминото и всичко зрелищно се срива - и най-вече, ако икономиката междувременно се е оказала кредитирана 2-3 пъти БВП на страната. А китайския случай е точно такъв. Какви са мащабите на проблема, обаче, е трудно да се каже - китайските банки са доста непрозрачни и правят всичко възможно да крият лошите си активи. Но тъй като така или иначе в създадената ситуация банковите проблеми са вторични - те са отражение на проблемите на кредитополучателите - косвено може да се правят оценки и затова "кризата се предсказва отдавна" - чрез наблюдение на реалната икономика.

Все пак, обаче, е трудно да се предскажат размерите на пораженията от криза на конкретна икономика. Икономиките - хеле пък китайската - са грамадно и бавноподвижно нещо. Освен това те притежават една любопитна особеност - техният естествен стремеж е да нарастват, да се развиват. Трябва да се положат наистина сериозни усилия да докараш икономиката до свиване. Този естествен стремеж винаги много упорито се противопоставя на усилията да съсипваш икономиката и обикновено успешно - стига някакви изключително мощни, обикновено политически, фактори да не сдържат този и стремеж.