Ливанската гражданска война (1975-1991)

[pop69]

Моите поздравления! Прекрасна статия, къде ти -това си е направо научен труд и тн. Приятно се чете, неусетно. Това ме подсети, че като малък имахме семеен приятел ливанец- Закария мисля , че се казваше-християнин. През 84 загина с жена си в едно Бейрутско кино от атентат. Та той ни разказваше много странни неща за войната там-от сорта, сутрин ставане, кафе и закуска, после четене на вестници, към 10 по джапанки на кварталната барикада , дружна стрелба с приятели най вече над барикадата като нищо не виждаш на къде стреляш. Към обяд напича жегата и кой към вкъщи , кой към плажа. Който остава на пост го черпят другите. Честно казано всеки си е пазел квартала и е било като момчешките игри-кой ще контролира махалата... Но то какво станало? То гражданската война е като разправията между мъжа и жената в едно семейство-трети просто е излишен, но в Ливан в разправията е била между цялата фамилия та даже и комшиите са дошли .

[еМГето]

Надписа гласи: "Офанзива между Суец и Литани". Няма съмнение, че е
операция "Литани". Защо е намесен Суец, обаче не е ясно? Може би
Динайън ще каже. Това е хвърчащ лист (лява страница) - пояснението
(на дясната страница) липсва. С по-малките букви е написано: "Израел
ските операции милитаризират териториите".
Обърнете внимание на номера (12) изписан на десния калник. Какъв ще да е този номер не ми е ясно. Твърде малък е за да играе ролята на номерата по кулите на немските танкове от ВСВ.

[Dinain]

Е, очевидно заглавието не трябва да се разбира буквално. По-скоро нещо като френското "1940-1944: От победа до победа"
Тоест книгата вероятно покрива периода 1956-1978 г., но след като я нямаш цялата, можем само да гадаем. Предполагам че е издание на ГДР, което обяснява политическата украска. За номера не се сещам - или означава 12-та бригада, или 12-а машина в батальон...

ПП Преводът ти е грешен. С малките букви пише "Въоръжените сили на Израел, милитаризацията на териториите (палестинските, б. моя)"

[градско чедо]

ПП Преводът ти е грешен. С малките букви пише "Въоръжените сили на Израел, милитаризацията на териториите (палестинските, б. моя)"

Всъщност: "Въоръжените сили на Израел, военизирането на страната" (в смисъл на влиянието на военните в Израел)

[Dinain]

Май си прав.

[еМГето]

Съгласен съм с вас. Е не, че не погледнах речника. Приемам тълкуванието на Градското чедо. Липсващата част е тук някъде из къщи, но къде е...? Все някога ще се появи.

[Dinain]

http://www.liberty05.com/civilwar/civil.html

Уникална колекция снимки от войната. За съжаление качеството е лошо.

[Sula]

Поздравления за Dinain, за интересната тема и за превъзходния анализ на гражданската война в Ливан. Комплименти и за другите участници в дискусията, които проявяват впачатляващи знания по темата.

След такова начало е трудно да се пише за историята на тази красива страна и за това ми се ще да споделя моите виждания за нейното настояще и бъдеще.

Ливан, който аз познавам е държава построена на резделение на властта между неговите 16 и повече малцинствени етнически групи. Почти нища не се случва извън техните очертания когато става дума за управлението на страната, държавна работа, здравеопазване и образование.

Ако например сунит търси работа за сина си, той ще се обърне към представителя от неговия етнос в парламента за услуга, който на свой ред ще се обади където трябва на свои хора, за да помогне. Ако православен християнин има нужда от операция, той също ще поиска помощ от лидера на своето малцинство, за да му уреди всичко в реномирана болница при добри хирурзи.

В тази държава почти всичко важно, което се случва в обществото се базира на така наречената „васта”, което е само друга дума за „клиентелизъм” и „непотизъм” събрани в едно. Дали това е добро или лошо е трудно да се съди, защото там нещата си вървят така от векове. Хората си избират лидери на своите етнически общности, които имат тенденцията да ги предвождат поне за по двайсетина години и след това да преотстъпват това право на наследниците си. Всички тези общности имат запазени места в държавния апарат, които дават власт на лидерите им, а те от своя страна пълнят джобовете си с пари и се радвата на уважение именно благодарение на възможностите предоставени им от тези гарантирани назначения.

По този начин ливанския политически живот не мени участниците си с години и това е причината там да не се случва нищо, дори когато това е наложително. Хората в страната са толкова привикнали към тази реалност, а чужденците са толкова объркани от плетеницата от местни лидери, че повечето често забравят тази реалност.

Поради тази причина аз не считам Ливан за държава, където не може да става дума за една нация, която де има обща история, вярвания и най-важното за случая: общи врагове.

Призивите за мир и взаимна любов са много умилителни и типични за ориенталското красноречие, но са лишени от всякакъв по-дълбок смисъл в реалията на страната, поради простата причина, че гражданите й имат нужда да се нахранят преди да обичат своя съсед.

Страната е съградена на моного деликатен бланс в разделението на властта, който за съжаление отразява състава на населението през 1943 г., може би в 1991 г., но не и днес. Защото в момента има една етническа общност, която представя може би 40% от населението и тава са Шиитите. Те обаче имата само 25% представителство в правителството.

Поради това съвсем естествено е те имайки малко да искат много. За да постигнат тези си стремежи те показаха, че са няма да се поколебаят да се съюзят с всеки, готов да им помогне, дори ако това е чужда сила като Сирия, Иран или кръволок като Аюун.

Съвсем естествено е тези странни съюзници да преследват свои цели, като извън така и вътре в Ливан, както е нормално те да не подбират средствата за осъществяването им, кога става дума за чужда на тях зема и народ каквита са Ливан и ливанците.

Още повече, че Ливан не е демокрация, където мнозинството решава важните въпроси на страната, защото там някои граждани са повече такива от други. Да не говорим, че в някои от общностите населяващи страната мъжете продължават да са с повече права от жените.

Понеже всичко това е дело на местната специфика, аз винаги подлагам на сериозно съмнение приказките, че „чужди сили” са виновни за разделенията в страната и че на нея й е наложен някакъв план за развитие отвън, в който ливенците са жертви. Това е абсурдна теза за страна, в която едни общнасти се стараят да запазят старите си привилегии с цената на всичко, а други се стремят към заграбването на повече власт, без да ги е грижа за съседите им и при всяка малка нужда се превръщат в сервилни клиенти на чужди сили.

В тази борба отдавна никой не подбира методите си и тя е лишена от всякакво рицарство и благородство. За това в тази страна, когато някой реши да стане политик, той подписва задочно смъртната си присъда и това е част от „пакеджа”, който той получава наред с привилегийте и парите, които му носи всеки пост. Или според думите на дон Корлеоне „нищо лично, Сони, това е само часто от бизнаса”.

Изводът? Ливан такъв какъвто бе създаден в 1943 г. и консолидиран през 1991 г. е един вулкан, който ще продължава да ври и кипи. Хората там просто трябва да се постараят (противно на навиците си) да не бъдат толкова емоционални към случващото се и трябва да си живеят живота и да му се радват такъв какъвто е. Защото единствения начин, по който той може да се промени е чрез драстичен обрат.

С него или без пътищата за развитие на страната са три:

1. Да се запази сатус квото такова каквото е, но трябва да се приеме за даденост, че периодично ще избухват кървави безредици на междуетническа основа с чуждо участие.

2. Създаване на федерална държава, в която страната ще се раздели на от 4 до 6 кантона, които ще се самоуправляват, а над тях ще стои федерално правителство с квоти, като досегашните, но с много по-ограничена власт. Този вариант ще е много труден за прилагане на практика, но не е невъзможен.

3. Въвеждане на пълна демокрация, в която да бъдат пренебрегнати всякакви религиозни и етнически различия и да се остави волята на мнозинството да решава съдбините на страната. Този вариант е почти невъзможен за осъществяване, а дори и това да стане си остава съмнението дали винаги мнозинството е право.

Очевидно никои от възможните пътища за решаването на проблемите на съвременен Ливан не е лесен, нито е идеален.

Ще ми е интересно да чуя вашите мнения относно бъдещето на Ливан.

[Henry Sinclair]

Убийството на демократичния президент Рафик Харири показа, че Ливан все още е далеч от така желания мир...

[Sula]

Рафик Харири беше толкова демократичен президент, колкото Сталин е демократ.Той просто беше представител на един сравнително нов за ливанския политически живот клан. Може би опитът да прокара път за неговите интереси му струва живота.

Това е моето мнение.

[Dinain]

Аз съм песимистично настроен за бъдещето на Ливан. Въпреки че преди 1-2 години Сирия за първи път откри дипломатическо представителство в страната (показателно за това, че до скоро Сирия просто отказваше да възприема Ливан като независима държава). Там вече Сирия не е големия брат, в тази роля по-скоро влезе Иран, почивайки на благодатната почва от едно бедно и бързо множащо се шиитско население.

Което ме довежда до причината да съм песимистичен: реално няма точни данни за съотношението на етносите/религиите в страната, но според мнозина шиитите вече са минали 50-те процента или са съвсем близо да ги минат. Така или иначе, изглежда им е "отсъдено" да станат абсолютно мнозинство в Ливан и рано или късно ще си извоюват съответстващите на това власт и представителство. Сула правилно отбелязва, че в момента парламентарното им представителство не съответства на реалния им брой. За целта Хизбула, която е заела ролята на шиитски представител, използва всяка възможност да си извоюва нови правомощия, вкл. със сила.
Показателни бяха едни от последните сблъсъци, пламнали след щурм на полицията на един палестински лагер, когато Хизбула изкара патрули по улиците на Бейрут, а армията в края на краищата реши да не се намесва. Просто генералите не им стискаше да влязат в директен сблъсък с Насрала, а времето работи в полза на последния. Хизбула използва случая да разчисти някакви стари сметки с друзите и изстреля няколко снаряда по Шуф (което е традиция в Ливан, нещо като синдрома на кръчмарския бой - двама като се сбият и всички останали използват повода да се сбият и те), което беше първия случай, в който организацията публично наруши декларираните от нея цели да защитава Ливан, да се бори с външните агресори и т.н. - използвайки тежко оръжие (оръдия) срещу други ливанци.

Което показва една тенденция - шиитите са на път да вземат властта, а те пък вървят ръка за ръка с иранския радикален ислям, който не толерира други етноси и религии. Християни, друзи и сунити в никакъв случай няма да отстъпят вековните си права и свободи без бой и това ще е рецепта за нова война. Обаче пък Насрала много добре осъзнава това; той не иска да вземе властта със сила. Това ще го дискредитира като 'спасител на Ливан' в очите на населението. Затова сега на мода е демокрацията, защото едно правопропорционално разделение на парламента и властите би сработило в негова полза, а другите групи, обратно, имат какво да губят от такова нещо. А като казвам 'демокрация', имам предвид близкоизточния подвид, с подмолни действия, политически убийства, шантажи и т.н. Но докато няма открити сражения по улиците, това минава за мирно управление.

Така че - виждам бъдещето на Ливан като една пълзяща шиитизация и ислямизация. Християните, като по-заможни и образовани, ще продължат да емигрират към западните страни (това е тенденция от 30 години, не е нещо ново, пък и като християни там ги посрещат по-радушно в сравнение със съгражданите им мюсюлмани, няма какво да се лъжем), т.е. християнският елит ще продължи да се топи. Абсолютно същата тенденция се наблюдава при палестинските християни, между другото. Друзите вероятно ще оцелеят, както са си оцелявали от векове, а и тях общо взето не ги закачат, докато си седят в традиционните за тях територии.
Насрала или негов приемник по всяка вероятност един ден ще са властимащи в голяма част от Ливан - формално или неформално. Също така, ако няма промяна в политическата ориентация на Хизбула, новата война с Израел е само въпрос на време.

[Sula]

Съгласен съм с мнението на Dinain, като само ще добавя, че играта на "демокрация" е от кумува срама. Следващата война между Хизбула и Израел, ще е предизвикана от шиитите и ще е катализаторът, който им трябва, за да постигнат целите си вътрешнополитическия живот на Ливан. Веднъж сторили това, Иран ще им предяви сметката за услугите си и тогава за тази страна ще настъпят тежки времена.

След последния опит с дърпане на лъва за опашката т.е. на Израел, Хизбула имат всички основания да вярват в успеха си. Особено след като светът спря Израел преди да ги е размазал. А международната общественост направи този жест не към радикалните шиити, а към ливанския народ, който беше заложник на техните интереси в конфликт, в който остналата част от него не искаше да се забърква.

[Henry Sinclair]

Dinain, незнам дали не излизам маалко в страни от темата, но понеже виждам, че си вещ много в нещата в и около Ливан виж какво открих -

Military Training by the Lebanese Shi'ite Anti-Hizbullah 'Arab Islamic Resistance' Organization
Военно обучение на ливанската шиитска групировка " Арабска Ислямска Съпротива" с анти-хизбулла насоченост.

http://www.liveleak.com/view?i=cd1_1242153897
A television report on military training maneuvers by the Lebanese Shi'ite anti-Hizbullah "Arab Islamic Resistance" group, which includes women and children, shows members using Google Earth and…
Телевизионен репортаж от 15 май 2009г.показва тренировка на " Арабската Ислямска Съпротива" в които се виждат жени и малки деца, включително членове на групировката използващи преносими компютри..

Чувал ли си ги тези ? Изглежда са нови...