Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Между митовете, легендите и истината за битката за височина 776

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Между митовете, легендите и истината за битката за височина 776

    Става дума за сражение през Втората чеченска война. Височина 776 се намира в Аргунското дефиле.
    Сражението вече е митологизирано, не само чрез филма, но и чрез противоречивите разкази на преки и косвени участници, дообогатено по правило от журналистите.
    Къде е истината и къде легендата?
    Вярно ли е, че срещу 90 десантника от 6та рота на 104-ти парашутно десатен полк се бият близо 2 500 наемници и чеченци напуснали Грозни след падането на чеченската столица?
    Верни ли са твърденията на наемниците, че всъщност те са били едва 70?
    Къде е истината за метеорологичната обстановка на 28.02-1.03.2000? Имало ли е гъста мъгла или е било необичайно ясно и слънчево? Получи ли ли са артилерийска подръжка? На едни места се говори за изстреляни като обем близо два вагона снаряди, на други места, че артилерията се е задействала, едва когато на височината са останали само мъртвите десантници. Идвало ли е въздушно подкрепление и ако да, защо се е отказало от обстрел на атакуващите муджехедини? Защо не е дошло подкрепление от съседните постове, а само един взвод и то на самоволно напуснал мястото си майор Достовалов?
    До днешни дни остава съмнението, че псковските десатнтици са били продадени от висши офицери от които е зависело изпращане на подкрепление. На самите обсадени, са били предлагани пари, за да пропуснат отрядите на Хатаб...

    ако ви е интересно като тема за обсъждане, давайте ...

    Линкове за самата битка и хронологията

    Трол по списък.

    #2
    Ей, точно за тая битка си говорихме на бира онзи ден
    Точността на данните е поразителна - между 70 и 2500 бойци, между 20 и 500 загуби Не знаех че и филм са направили вече...
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #3
      Темата несъмнено е много интересна.Но ми се струва,че трябва да се разглежда от по-широк аспект.Налице ли е от страна на руското командване / срещу подкуп разбира се/ умишлено пропускане на чеченците изтеглящи се от Грозни.Иначе цифрите на чеченците участващи в конкретното сражение вероятно са силно завишени.

      Comment


        #4
        е малко смешно звучи, 70 муджехедини да избият цяла рота, при това, ротата е укрепена, а наемниците нападат?!? Но пък и бройката от 600-700 убити наемници, също звучи озадачаващо, още повече и десантниците признават, че онези не оставят своите на бойното поле, а ги взимат със себе си. При това положение, не мисля, че и 2 500 могата да свършат тази дейност, при положение, че от тези 2 500 извадим 600, остават 1 900. Говорим за стръмен проход, с много сложен терен...

        в линковете има много разнопосочна информация. Както и адски много грешки на командването. Като това да помъкнат на марш на скока палатки и некви печки, а не са взели минохвъргачки. Или разтеглената колона на ротата по време на марша. Последния взвод буквално е бил разстрелян.
        Иначе и за артилерийския огън е странно. На едно място пише, че въобще няма такава подръжка, на друго място пише, че духовете, са били буквално разпарчатосани, а в последните мигове, десатниците са взели огъня върху себе си, щото се е стигнало до ръкопашен бой- много на малко и ранени.
        За авиацията, оправданието е гъстата мъгла. На друго място обаче се казва, че два Ми-24 са дошли, но не са произвели нито един изстрел, защото липсвал оператор- стрелец!?!
        Трол по списък.

        Comment


          #5
          Преди около година се бях занимавал с тази история.

          Основното което може да се намери са руските официални версии(3-4 ако си спомням правилно) и неофициалните(2-3). От чеченска страна сведенията са оскъдни, практически няма дори частично описание на събитията, само откъслечни споменавания.

          Руските версии са изключително противоречиви. Неофициалните запълват липсите(тоест почти всичко по въпроса) с предположения и догадки. Че са ненадеждни няма да предупреждавам.
          Що се отнася до официалните версии, те наистина с аверсии, по-точно версия, но не на събитията, а на херодотовото описание на битката при Термопилите. И ако за бащата на историята се спори дали не е баща налъжата, то за официалните бардове, съмнение няма. Впрочем Херодот не е единствената жертва на плагиатство - модерната адаптация е взаимствала хаотично и от редица съветски произведения. Литературното начинание, стилистично близко до Иля Еренбург, идейно се приближава до писането нна продължение на "Братя Карамазови".
          Все пак трябва да отдадем дължимото на руските творци, които, ако и технически да изостават, то художествено, а също исторически, по нищо не отстъпват на холивудските си колеги. В това можем да се уверим, ако отделим време на филмовите адаптации - в единия случай "6-та рота", "Пробив", "Вратата на бурите" и "Господа офицери"(или нещо подобно, те били повече от три), в другия, разбира се, "300".

          Ако имам време тия дни(сигурно е, че няма), ще се хвана да напиша какво си спомням и до какви изводи бях стигнал.
          Извинявам се за офтопика.
          Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

          Comment


            #6
            В това можем да се уверим, ако отделим време на филмовите адаптации - в единия случай "6-та рота", "Пробив", "Вратата на бурите" и "Господа офицери"(или нещо подобно, те били повече от три), в другия, разбира се, "300".
            Да не се забрави "We were soldiers" също. Дезинтерийно-хероически напъни дал Бог навсякъде. :kill_myse

            Quae fuerant vitia, mores sunt.

            Comment


              #7
              Desperado написа
              На друго място обаче се казва, че два Ми-24 са дошли, но не са произвели нито един изстрел, защото липсвал оператор- стрелец!?!
              Всъщност казват, че е нямало "авианаводчик", което на английски се води FAC (forward air controller), a на български го водим ПАН (преден авионасочвач). С две думи е нямало човек в ротата, който да дава цели в близст до предният край на отбранителната линия на атакуващите вертолети.
              Тове е проблем, но ако ситуацията е много напечена е можело да се измисли нещо.
              Както и да е, статията в която се намира това твърдение е малко абсурдна.

              В началото на пидиефката има статийка от някакви американски военни аналитици за битката. ПРегледах я отгоре-отгоре. Нещата звучат ясно, последователно и логично. За разлика от повечето руски писания по въпроса.
              Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

              Comment


                #8
                Desperado написа
                Като това да помъкнат на марш на скока палатки и некви печки, а не са взели минохвъргачки.
                И това са грешки??????? Ти каква боеспособност мислиш че ще запазят въ ввисок апланина без палатки? А за стрелба в минохвъргачка в планина си има един болюк проблеми свързани с естеството на терена и на траекторията на боеприпаса...Иначе в "вратата на бурите" имаше сума глупости, като почнем с това предният им пост как беше "окопан" на сред голият каманак в средата на баира, минем през Зу-то и БМД-тат адето изобщо не ги исползваха и стигнем до това как "лошите" плеснах аминохвъргачките на един хвърлей от позицията...то във всички дебели книги си пише че минохвъркачките имат такова нещо като минимална далекобойност...

                Comment


                  #9
                  М`да, печките и палатките (както и храната) са задължителен елемент - без тях боеспособността им ще трае ден-два, ако не е по-малко в планините. Единствено ме изненадаха тези минохвъргачки - аз ли се заблуждавам или на подобно ниво на организация въобще и не се предполага да имат минохвъргачки, а автоматични гранатохвъргачки (които в съвременната армия ротните миномети), а те нямат минимален обсег, защото могат да водят и директен огън, за разлика от минохвъргачките. Та ми е интересно дали са имали и минохвъргачки? ЗА чеченските сили пише, че са имали, т..е явно са ги използвали. Май в момента се използват само 120 мм минохвъргачки, но те обикновено са качени на някаква машина.

                  Собствено по темата - наистина е странно как в днешно време при предполагаемо изобилие от информация (а може би точно заради това) може да е дотолкова неясно едно събитие. Признавам си, че ще ми е интересно да прочета какво ще напише Ханс (ако има време) по темата.

                  Статията, към която е дал връзка 1951 е наистина доста организирана и подредена. Явно е написана на основата на анализ на руски материали.

                  Особено ме изненадаха следните моменти от статията:
                  The company commander established a linear defense in the saddle between the hills, fronted by a minefield facing west toward the gorge. The defense focused on the Chechen forces’ expected direction of escape. No access routes through the minefield were prepared nor were platoon positions sited to be mutually supportive. After establishing company positions, troops began their afternoon meal, leaving their positions and congregating in the open.
                  The Chechen force clearly had a better grasp of the situation. The fighters had been listening to 104th GPR communications and used this advantage and good ground reconnaissance to locate 104th GPR subunits and to set ambushes. At 1230, a 6th Company reconnaissance patrol encountered approximately 20 fighters just outside company defensive positions. That the Chechens could approach that close without detection shows that the Russians had conducted no deep reconnaissance of the approaches to the saddle.
                  (Ротният командир разполага силите си на линейна отбранителна позиция в падината между двата хълма, пред позицията си разполагат минно поле обърнато в западна посока към клисурата. Отбраната е фокусирана върху един очакван път за измъкване на чеченските сили. Не са приготвени проходи през минното поле за маневриране на собствените сили, нито позициите на взводовете са разположени така, че да могат да си оказват взаимна поддръжка. След като подготвят ротнатаотбранителна позиция, войниците сядат да ядат, оставяйки позициите си незаети и се струпват на открито. Чеченските сили очевидно имат по-добро разбиране за ситуацията. Те подслушват комуникациите на 104-ти парашутен полк и използват това си преимущество и по-доброто си наземно разузнаване, за да локализират позициите на подразделенията на 104-ти полк и да им подготвят засади. В 12:30 един разузнавателен патрул от 6-та рота открива около 20 чеченски бойци съвсем близо до ротните отбранителни позиции. Фактът, че чеченците са успели да се приближат толкова близо без да бъдат забелязани показва, че руските сили не са разположили никакво външно охранение, котео да контролира подходите към позицията им. - приблизителен превод).

                  Както се вижда, руските сили въпреки че става въпрос за елитна част, очевидно не владеят добре ситуацията, явно водят радиокомуникациите си директно, без никакви кодове (нещо, за съжаление, характерно за тях и в началния период на ВСВ, със същите последици), а и нито разполагат добре силите си, нито разузнават както трябва. Всъщност силите на парашутния полк явно са разпокъсани и без достатъчна взаимна поддръжка, т.е. положениетно е сходно с разположението на взводовете на самата рота, за която става въпрос. И това още перди да започне сражението.

                  Ето и продължението.
                  The Chechens, armed with automatic weapons, grenade launchers and mortars, reacted quickly, seizing the initiative. The small force was probably followed by a combat element, which would have been consistent with Soviet-style reconnaissance doctrine that places great value on immediately seizing the initiative in any engagement by having a strong combat element close behind the advance reconnaissance element. Chechen reconnaissance elements also worked their way around the Russian position in the saddle and attacked from the rear where there were no defenses. With Chechens in the rear and no escape routes through their own minefield, 6th Company pulled back and dug in on Hill 776. Their retreat was so precipitous that they abandoned mess kits still full of food.
                  (Чеченците, въоръжени с автоматични оръжия, гранатохвъргачки и миномети, реагирали бързо, взимайки инициативата в свои ръце. Малката група вероятно била последвана от бойна група, което е било в традициите на съветската разузнавателна доктрина (за отделянето на авангардено бойно подразделение от всяко по-голямо подразделение - моя бележка), която отделя голямо внимание върху отнемането на инициативата в началото на всеки сблъсък, чрез разполагането на силен боен елемент близо зад всеки разузнавателен (така че да може веднага да му окаже поддръжка - моя бележка). Други чеченски разузнавателни групи заобикалят руската позиция в подножието на двата хълма и атакуват от тила, където няма никакви отбранителни позиции. С чеченски отряди в тила и липса на пътища за маневриране през собствените минни полета по фронта, 6-та рота отстъпва и се окопава на хълм 776. Тяхното отстъпление е толкова прибързано, че зад себе си оставят хаос от провизии и екепировка.)
                  След това в статията следва анализ на грешките на командването на 6-та рота, както и по-нататъчното развитие на събитията. Интересно е, че се повтарят познати явления от ВСВ - първоначална слабост на командването, слаба организация и неясноти, за сметка на това изключителна издръжливост и желание за съпротива на индивидуално ниво.

                  Благодаря, 1951, статията наистина е итересна.
                  Last edited by gollum; 16-09-2007, 12:06. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                  Comment


                    #10
                    Реших и аз да се включа в тази тема,защото войната в чечня ми е слабост и не издържах.
                    Значи.първо митовете за 2,500 чеченци/наемници срещу ротата десантници..са.хм..напълно в помпозно-патриотичният руски стил.
                    Но истината не е филмът "Пробив" нито "Вратата на Бурите".Войната е много по-брутална и реалноста е шокираща..
                    Значи започвам отдоло с малко снимков материал..и с обяснения отдолу..


                    Това са чеченските бойци отстъпващи от обсадената столица Грозни в пътя им към планините...


                    Това е арабският наемник Хаттаб,близък приятел и пряк подчинен на чеченският генерал Басаев,който лежи долу на носилката.Басаев е преясно опериран,като му е ампутиран единият крак.При изхода от обсаденият Грозни,Басаев води колоната и стъпва на мина,пти което е тежко ранен.Въпреки жертвите чеченците минават през минното поле и продължават към планините.


                    Хаттаб държи носилката с раненият си командир...


                    Муджахидините почиват в планината,този на коня,е Хаттаб.


                    пресичат ледените реки..


                    Хаттаб на кон.

                    Когато уморените и премръзнали чеченски бойци навлизат в Аргунското дефиле,разузнавачите им докладват за руска част заела господстващата височина 776,стояща на пътя на муджахидините..
                    Колоната в която са Басаев и Хаттаб спира,след като обсъждат ситуацията.Басаев заявява,че ако продължат, са застрашени от по-виско стоящите руски войници,и че позицията им трябва да се атакува.Хаттаб е против,като смята,че атаката е трудна и ще дадат прекалено много жертви.Тогава раненият Басаев му заявява нещо от сорта "Аз като твой амир ( командир) ти заповядвам да атакуваш височината,и ако не го направиш,ти не си достоен да носиш името муджахидин.Хаттаб организира група от 70 души,повтарям 70,с които провежда атаката.
                    Боят е хаотичен и много ожесточен.Самият Хаттаб по-късно не обича да говори за Улус-Керт.От руска страна убитите са 84 десантници.От чеченска 20 муджахидини...Не си измислям а цитирам факти:
                    Высотка, заранее укрепл¸нная войсками из состава так называемых элитных подразделений и современным высокоточным оружием, лежала на пути продвижения моджахедов в сторону Ведено, через ущелье реки Ваштар (Абазулгол), и штурмовало е¸ всего лишь 70 чеченских бойцов.
                    Схватка была ожесточ¸нной. В том памятном бою Шахидами, инша Аллах, стали более 20 моджахедов, многие из которых потом были перезахоронены на кладбище села Махкеты.


                    А ето снимки от самото място на боя..
                    предупреждавам за хора с по-слаби нерви да спрат до тук !!!


                    Височина 776 ,3 ,март,2000г.


                    убити руски войници...




                    без коментар...



                    Мисля да спра до тук..
                    Просто искам с няколко фото-факти да покажа истинското лице на войната...руснаците,както и американците имат навика от най-големите си военни провали..да създават кино шедьоври и героични саги..за смелите командоси,делти,спецназовци и какви ли още не..
                    Случаят с боя край Улус-Керт в Чечня не прави изключение.
                    Войната е лека за зрителите...

                    Comment


                      #11
                      Източници ?

                      Comment


                        #12
                        "цитирам факти"?!? Чии?
                        70 на 90, при това 90-те са укрепени и на височина... ама това звучи толкова невероятно колкото и убитите 600-700 чеченци. И аз по горе писах, че чеченците не обичат да говорят за тази битка /защо, при положение, че това си е върховна победа, ако е истина... хъх... сигурно са скромни.../
                        Размазаните човешки тела са както от изпадналите в наркотична абстиненция муджехеди, така и от артилерията, която руснаците са насочили към позициите си в края на битката. Разбира се, други пък твърдят, че въобще такъв артилерийски огън не е имало...
                        Трол по списък.

                        Comment


                          #13
                          Кавказцентр, какво друго? Руснаците са лъжци по дифолт, чеченските фрийдъм файтъри никога не лъжат.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #14
                            Като гледам тази приятна широколистна горица

                            И реалната сателитна снимка на височина 776
                            Wikimapia is an online editable map - you can describe any place on Earth. Or just surf the map discovering tonns of already marked places.

                            се съмнявам в аргуметацията ти...

                            Comment


                              #15
                              Как рассказывают участники боя, поднимались на высотку под ураганным огнем противника с невероятно медленной скоростью. Сил двигаться вверх практически не было. Моджахеды руками помогали себе переставлять ноги. О прицельной стрельбе по десантникам не было и речи. Когда передовая группа взобралась на высоту, перед ними предстала впечатляющая и вместе с тем странная картина. Около 100 трупов были свалены в одну кучу, как будто кто-то специально перетащил их в одно место. На лицах всех десантников застыл ужас. Лица были серо-пепельного цвета. Практически у всех были пулевые ранения в голову и грудь почти под горлом.

                              Моджахеды потеряли ровно 21 бойца. Многие были ранены, но в основном легко. Как заявлял в последствие Хаттаб и бойцы штурмовой группы, у всех участников того боя было ясное ощущение того, что причиной смерти десантников была не столько их стрельба, сколько действие другой силы, силы Бога и его Ангелов.

                              Звучи толкова невероятно


                              В конце февраля очередная годовщина боя под Улус-Кертом, в ходе которого была уничтожена рота российских десантников…
                              http://vseknigi.3dn.ru/publ/19-1-0-186

                              Comment

                              Working...
                              X