Истерията с карикатурите на пророка Мохаммед
1.
Прочетете този текст
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
вестник Капитал
Четете ли вече? На сляпо?
Значи ни имате доверие.
Кажете* - предаваме или оправдаваме доверието ви с решението да не публикуваме карикатурите с образа на Мохамед?
Стискаме палци да е второто.
Истерията около карикатурите вкара медиите по света, в това число и Капитал , в невероятна етична дилема. Въпросът беше един -
Кое тежи повече?
Правото на читателя да види рисунките и да си изгради информирано мнение за тях или взривоопасната свръхчувствителност по темата? Питахме се още може ли да има свобода на изразяване на всяка цена, или съществуват някакви граници? А свобода с граници не е ли като дървено желязо? И така нататък.
Всяка медиа взе решение за себе си. Някои, включително български издания, публикуваха карикатурите - не толкова заради художествената им стойност, а развявайки знаме в защита на свободното слово. Без да се интересуват, че радикалните ислямисти искат именно това. И без да се замислят (в частност тукашните медии), че евентуално биха повлияли негативно на развитието на процеса в Либия.
Други, като Капитал , в крайна сметка прецениха, че битката за свободното слово може да се води и с думи. Рисунки. Каквото и да било. Че всяка публикувана карикатура не е куршум в сърцето на ислямистите, а напротив - ново оръжие за тяхната кауза. Че ако читателят иска, може да намери рисунките в интернет. Трябва обаче да признаем, че до последно не бяхме единодушни как да постъпим (в долния текст може да видите сблъскани аргументите на двама колеги). Точно както по света, и в офиса на Капитал можеха да се чуят различни мнения по въпроса за публикуването на карикатурите. И точно както в света, всяка страна докрай бе убедена в правотата си.
Толкова за колебанията. В цялата карикатурна сага обаче има няколко неща, които са безспорни. Първо, че ситуацията е аб-сурд-на. Сюрреалистична. По-цинична и от карикатурите. Разбира се, никой не отрича правото на мюсюлманите да се обидят от изобразяването на пророка Мохамед, още повече - от поставянето на знак за равенство между него и тероризма. Но се наблюдава леко преиграване. (Между другото, щом арабският свят е толкова обидчив на тема религия, е доста странно, че досега не е имало подобни масови протести срещу терористите самоубийци или похитителите на заложници, които развяват знамето на исляма, но зашлевяват истинска плесница в лицето му.) Абсурдът накратко - в края на септември 2005 малък датски вестник публикува дванайсет карикатури, които стават повод четири месеца по-късно да има близо 15 убити, държави да затварят посолствата си, световни лидери видимо да се притеснят, а всеки ден разярени тълпи да горят знамена и да жадуват мъст, разбирай - смърт. Ако това беше сценарий за филм, в момента щеше да лежи на топка в някое кошче, отхвърлен поради отчайваща нереалистичност. Но се случва. Макар и под вещата режисура на някои арабски държави и определени ислямистки групи.
Второто безспорно нещо е, че машината на времето съществува. Как иначе можем да си обясним факта, че XVIII век се сгромоляса върху XXI и последният все още не може да се възстанови от удара? Сблъсъкът на цивилизациите е по-видим от всякога (поклон, господин Хънтингтън). Не става въпрос за елементарно противопоставяне по оста християни - мюсюлмани, много от изповядващите исляма осъдиха крайното поведение на протестиращите си братя по религия . Става въпрос за катастрофа между култури. В света все още има огромни маси хора, в чиято ценностна система не влизат понятия като демокрация, свобода на словото, независими медии. Хора на миналото, които са в състояние да търсят сметка на едно правителство заради постъпка на частен вестник. Хора на безкрайния монолог, които презират позицията на другата страна и вместо да я изслушат, искат да я подпалят и стъпчат. И същевременно хора, с които трябва да се търси диалог. Не е сериозно да се мисли, че можем да се игнорираме. Защото колкото повече го правим, толкова по-малко ще се разбираме и толкова по-остри и болезнени ще са сблъсъците ни.
Третото безспорно нещо в цялата карикатурена история е, че за пореден път се проявиха проблемите на интеграцията в Европа. Пролича нежеланието както на приемното общество, така и на определено малцинство, да отстъпят от някакви свои ценности в името на общото разбирателство. Ако в бъдеще не се намери воля за подобни компромиси, ще се случи последното нещо, което западните правителства искат - все по-често проблемите на интеграцията ще бъдат представяни като конфронтация, в която Западът е противопоставен на исляма. Така, обслужвайки своите политически цели, радикалните ислямисти ще продължат да говорят за нарастващата враждебност към мюсюлманите.
Ако четете тези думи, вие сте прочели до края текст, пълен с неизвестни още от заглавието. Подобна е ситуацията с пътя, който две цивилизации трябва да извървят една към друга, за да заживеят заедно. В самото начало се знае само, че друг път няма. Не е ясно обаче доколко този път е стръмен, дълъг или опасен, нито дали краят на пътуването няма да разочарова, вместо да радва. За първите крачки са необходими воля, смелост, щипка авантюризъм и, разбира се, доверие в каузата.
E, ако всичко това липсва, и малко любопитство ще свърши работа.
---
2.
Карикатурна сага
Или как 12 рисунки, публикувани в малък датски вестник, подпалиха целия свят
2005 г.
- 30 септември - датският вестник Jyllands Posten публикува серия карикатури. Една от тях изобразява пророка Мохамед като терорист, в чиято чалма е втъкната бомба. В друга Мохамед спира атентатори самоубийци на вратата на рая с мотива, че девиците са се свършили. Вестникът прави това с цел да обиди мюсюлманите в страната и с пъкления план след четири месеца да предизвиква масови безредици в света? Не точно. Всъщност предисторията е смущаващо невинна - приятел на културния редактор на Jyllands Posten му се оплаква, че не може да намери художник, който да илюстрира с образа на Мохамед книжката му за живота на пророка. Тогава журналистът решава да тества нивото на автоцензура в Дания и моли 25 карикатуристи да нарисуват Мохамед. Голяма част отказват - ислямската традиция изрично забранява изобразяването на Аллах и пророка му. Няколко обаче се съгласяват и така се стига до публикуването на карикатурите.
- 20 октомври - посланиците на 10 мюсюлмански държави се оплакват на датския министър-председател.
2006 г.
- 10 януари - норвежко издание препечатва карикатурите.
- 26 януари - Саудитска Арабия отзовава посланика си в Дания, а Либия обявява, че затваря посолството си в Копенхаген.
- 30 януари - въоръжени лица нахлуват в представителството на ЕС в Газа и искат извинение.
- 31 януари - датският вестник се извинява. Датският премиер приема извинението, но защитава свободата на пресата.
- 1 февруари - още няколко европейски вестника препечатват карикатурите - защитавайки свободата на изразяване.
- 2 февруари - главният редактор на френския вестник France Soir е уволнен. В следващите дни и други европейски вестници публикуват карикатурите. В Палестина въоръжени групи заплашват с отвличане на европейци.
- 3 февруари - в декларация посланиците на арабските и ислямските страни в София призовават българските медии да не участват в кампанията с карикатурите на пророка.
- 4 февруари - сирийци атакуват датското и норвежкото посолство в Дамаск. Пред датската мисия в Лондон се размахват плакати, заплашващи с повторение на терористичните атаки от 7 юли. Един от протестиращите е маскиран като атентатор самоубиец. Председателят на ООН Кофи Анан призовава към спокойствие.
- 5 февруари - ливански демонстратори подпалват датското посолство в Бейрут. В Дубай стартира бойкот на датски стоки, който по-късно ще се разпростре из целия Близък изток. На праговете на магазините като изтривалка се поставя датското знаме.
- 6 февруари - протестите отнемат животи. Няколко души са убити в Афганистан, докато полицията се опитва да овладее демонстрантите. Младо момче загива в Сомалия, след като протестиращите нападат полицаи. Поне 16 души, сред които 11 полицаи, са ранени на протестите в Индия. Стотици демонстранти се събират в Техеран пред затвореното датско посолство, горят знамена и искат Смърт за Дания . В България премиерът Сергей Станишев призовава медиите да се отнасят с необходимото уважение .
- 7 февруари - Иран обявява скъсване на всички търговски връзки с Дания. Още хора загиват в Афганистан след опит за нападение на контролирана от Норвегия база. Протести има и на Филипините, в Индонезия и контролираната от Индия част от Кашмир. На специална пресконференция датският министър-председател нарича напрежението около карикатурите глобална криза и заявява, че екстремисти използват ситуацията, за да предизвикат сблъсък на културите . Междувременно иранският вестник Hamshahiri отвръща на удара , като обявява конкурс за карикатура на тема холокост. По-късно Jullands Posten ще обяви, че е склонен да ги препечата. След като два български вестника ( Новинар и Монитор ) пускат карикатурите на Мохамед, посланикът ни в Иран е извикан за разговор в иранското вътрешно министерство.
- 8 февруари - френското списание Charlie Hebdo публикува карикатурите. Френският президент Жак Ширак заклеймява подобно поведение като явна провокация . До този момент почти всички европейски лидери са призовали към спокойствие. Междувременно още поне четирима души са убити в продължаващите протести в Афганистан. Така смъртните случаи вече надхвърлят дузина. Протести има и в Бангладеш, Палестина и Пакистан. Нигерийски политици горят датското знаме. Хакери атакуват стотици датски сайтове и пускат проислямски послания. В България ръководството на мюсюлманското вероизповедание излиза с декларация, според която трябва да има свобода на словото, но тя трябва да е с ясни параметри и граници.
- 9 февруари - според съобщение на ИТАР-ТАСС афганистанското движение Талибан предлага награда от 100 килограма злато за главата на карикатурист, нарисувал шарж на Мохамед. Движението предлага и по 5 килограма злато за всеки, който убие военнослужещи на Дания, Германия или Норвегия. В Ливан стотици хиляди протестират срещу карикатурите. Иранският вицепрезидент окачествява твърдението на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, че Иран и Сирия са виновни за разпалването на проб*лема, като стопроцентова лъжа. Протести има и в столицата на Бангладеш и в Кейптаун, Южна Африка. Става ясно, че правителството на Малайзия е затворило вестник, публикувал карикатурите.
---
3.
Пъзел
Хора с отношение по темата разсъждават около карикатурите.
Арабистът
Проф. Цветан Теофанов, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ Св. Климент Охридски
Мюсюлманите имат различия по много религиозни въпроси, най-вече по проблема за властта и управлението на общността им, но те са напълно единни в благоговението си към своя пророк. Всички мюсюлмани се възмущават от карикатурите, които директно обвързват Мохамед с тероризма. Реакциите им обаче са различни. Повечето от тях осъждат и своите събратя, които вандалстват, опожаряват посолства и палят чужди знамена. Дания, като държава, няма никаква вина за случилото се, нито пък - останалите западни страни. Не е изключено някои кръгове да подклаждат радикалните настроения в ислямския свят, като се възползват от конкретния факт. Каквито и изводи да направим, ясно е, че проблемът надхвърля рамките на спонтанното стълкновение и произшествие, и свидетелства за много по-дълбоки процеси. Статуквото е разрушено. На глобалната политическа сцена се е появил нов влиятелен играч и великите сили, независимо дали им харесва или не, трябва да се съобразяват с него. Огромни маси хора слушат заповедите му. Неговата фразеология ни отправя към религията, но целите му са политически. Можем само да гадаем какво ще се случи занапред. Но каквото и да се случи, дори свободата на словото да се възцари навсякъде по света, мюсюлманите не ще позволят паметта на техния пророк да се осквернява по такъв груб и нагъл начин. Подобно светотатство и кощунство не може да се оправдае със свободата на словото.
Правозащитникът
Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет
Публикуването на карикатурите на пророка Мохамед ни изправя пред сложна ситуация. От една страна, правото на свобода на изразяване може да бъде ограничавано на няколко основания, като например, когато то подбужда към насилия и безредици, както и към расова, етническа или религиозна омраза и дискриминация. От друга страна, едно демократично общество трябва да е в състояние да даде възможност за изразяване на слово, което е критично и дори шокиращо.
Ислямофобията и стереотипирането на мюсюлманите намериха публичен израз в редица сфери на обществения живот в Европа и Северна Америка след 11 септември 2001 г. Публикуването на карикатурите в Дания, в която за съжаление тези настроения също се проявиха през последните години, е най-малко израз на нечувствителност към едни от най-съкровените религиозни чувства на мюсюлманите. Но вината на тези, които нарисуваха и публикуваха първоначално карикатурите, едва ли е повече от това. И от тази гледна точка, тяхното извинение е достатъчно, за да се възмезди тяхната нечувствителност. Трудно е обаче да се извини поведението на онези, които, изправени пред масовите протести на мюсюлмани от цял свят, ги публикуваха отново и дори ги превърнаха в обект на търговия.
Но каквито и да са прегрешенията на карикатуристите и на техните епигони, онези, които взеха повод от публикациите и предизвикаха насилия и разрушения в някои близкоизточни страни, отидоха твърде далеч. Те позволиха и дори тласнаха обидата да се трансформира във фанатизъм и политически екстремизъм, а техните правителства не намериха сили, а може би - и воля - да ги възпрат. Никоя религиозна вяра, колкото и искрена да е тя и колкото и обидена да се чувства, не бива да служи за извинение на насилието.
Журналистите
Мохамед Халаф, иракски журналист
Самите карикатури за пръв път излязоха преди около 4 месеца в Дания. Сегашната реакция е малко закъсняла и това буди съмнение, че някои медии и правителства отклоняват вниманието от определени проблеми. Има много арабски и ислямски поети, които са били иронични към религията (Омар Хаям например), но техните творби са признати за литературна класика. Целият проблем е политически. Създава се психоза сред арабските маси, които имат значителни социално-икономически и политически проблеми - висока безработица, лошо здравно обслужване, незавидна роля на жената в обществото, силни диктаторски режими и други... Ислямските общества изживяват криза на идентичността. Те принадлежат на една друга епоха. Далеч са от развитието на света. Искат да се доказват чрез насилие. Имаме проблем не само с другите, но и със себе си. Обикновените хора, масите, обаче не го разбират и стават инструмент в ръцете на политиците. Конкретно това важи за режимите на Иран и Сирия. Ал Джазира също раздухва този проблем и останалите държави в района не могат да стоят безучастни, защото неутралитетът им би довел до това те да бъдат обвинени в симпатии към Западна Европа.
Йово Николов, специален кореспондент на Капитал
Разразилият се батален конфликт около публикуването на карикатурите на пророка Мохамед в европейските медии все повече влиза в раздела Ти мене уважаваш ли ме? . И, както в пиянските спорове по тази тема няма победител, така и опитите да се разберат мотивите на радикалните ислямисти, които палят датските посолства в арабските държави, ще останат напразни. Когато по-умерените обясняват, че тук не става въпрос за война на цивилизациите, грешат. Наистина става въпрос за сблъсък на мирогледите. Безспорно е, че религиозните чувства трябва да се уважават. Но е безспорно също, че всеки има право на мнение и всеки трябва да има свободата да критикува.
Нямам нищо против мюсюлманите и уважавам техните чувства, но ако обичат, да не ми казват как да се държа в собствената си държава, какво да говоря, в какво да вярвам. Смятам, че европейските общества са достатъчно толерантни към различите религии. И мисля, че каноните на всяка религия важат за нейните привърженици. Останалите трябва да уважават тяхното различие, но е тъпо да се изисква да живеят по техните обичаи.
Обратното би означавало диктат и връщане в мрачните години на ранното Средновековие, когато и християнството, и ислямът са били налагани с огън и меч. Отказът от религиозни свободи, от свободата на словото и от свободата на критиките ще ни отпрати именно в онези векове. Смятам, че хуморът и самоиронията са едни от основните черти на интелекта. Датските карикатури може да не са гениални, но са добри. Арабските камиказета наистина леко прекаляват, а девиците на Мохамед, все някога, ще свършат...
Борислав Кандов, репортер Медиа и реклама в Капитал
Свободата на словото е най-голямото постижение на западната цивилизация. Отвоювана свобода, горяла в кладите на Светата инквизиция, ритана в лагерите на комунистическия блок и все още стояща зад решетките в доста тоталитарни държави. Правото да кажеш това, което мислиш, обаче съвсем не означава, че можеш свободно да обиждаш когото ти скимне. А и, както учи теорията - всяко право носи след себе си съответните задължения. Като например задължението да носиш отговорност за своите действия, когато упражняваш своите права.
Да, не само датските, но и всички журналисти по света имат право да казват и пишат това, което мислят. Но, след това, трябва да са готови да понесат отговорността за последствията, които тяхната работа е предизвикала. Действие, което авторите на скандала отказваха да предприемат в продължение на четири месеца. Силно консервативните особености на датските култура и общество си проличаха в начина, по който реагираха както редакторите на Jyllands Posten, така и представителите на правителството - кои сте вие, че ще ни казвате, дали можем да се бъзикаме с вашата религия? Не може да ругаеш някого и да очакваш от него да ти ръкопляска!
---
4.
Вашето мнение в "Капитал"
Препоръки за авторите на мнения, коментари и анализи на страниците на вестника
Целта на тези препоръки е да бъдат в помощ на авторите на външни мнения и статии на страниците на "Капитал" и да се избегне възникването на недоразумения, разочарования и т.н.
Моля, прочетете указанията внимателно, особено в частта за планиране на обема. При всеки възникнал въпрос не се колебайте да се обръщате към отговорните редактори във вестника (тел. 9815816), по електронна поща (editors@capital.bg) или към съответния редактор, с който предварително е уговорена публикацията.
Основни етични правила
Не е желателно използването на лични или корпоративни нападки, персонални квалификации, недоказани обвинения, некоректно цитиране и т.н.
Не е желателно използването на нецензурни изрази и език, които очевидно нямат място на страниците на вестника.
Не са желателни явни или прикрити презентации на продукт, компания и т.н., особено когато умишлено или неволно се пропускат аналогични/конкурентни продукти, компании и т.н.
Ако предлаганият материал е бил публикуван (излъчен) в друга медиа (издание) или е предложен едновременно и на друга медиа (издание), авторът изрично посочва този факт.
Предлаганият материал трябва да е придружен от координатите на автора - телефон и e-mail (при наличието на такъв). Посочването на адрес, месторабота и служебно положение не е задължително, но е желателно.
Авторско име
Авторът трябва да посочи как да бъде подписан - дали желае да бъдат посочени негови титли, месторабота, служебно положение и т.н.
Авторът може да посочи, че желае да бъде отбелязано, че мнението е лично и не касае определена институция.
Авторът може да бъде подписан с псевдоним, като редакцията поема отговорност да запази неговата анонимност.
Обем
В масовия случай предлаганите материали са в обем, значително надвишаващ допустимите граници. По тази причина е препоръчително обемът на материала да се планира предварително с отговорните редактори на вестника.
Ориентировъчният максимален обем на материал за стр. "Мнения" e две страници формат А4 (4500 знака, включително интервалите, в MS Word)
Максималният възможен обем на материал за аналитично-коментарните страници на в. "Капитал" е четири страници формат А4 (9000 знака, включително интервалите, в MS Word)
Посочените обеми не включват илюстрациите към материала (снимки, графики, таблици и т.н.). При наличието на такива обемът на материала се намалява в съответствие с обема на илюстрациите.
Стил и заглавие
Стилът е лична преценка на автора. В общия случай това, което помага, е по-ефектното (без да е крещящо) и кратко заглавие, интересното въведение (а не въведение, подходящо за научен доклад), ясна теза, две или три вътрешни заглавия, достъпният език (с обяснение на специализираните понятия и абревиатурите).
Заглавията са най-често срещаният елемент, в който се налага редакторска намеса. Причината често е технологична (липса на място). За всеобщо улеснение редакцията ще бъде благодарна, ако авторът е предложил поне два варианта на заглавие.
Материал, по-голям от 60 реда, трябва да има не само заглавие, но и подзаглавие
Илюстрации
Авторът е свободен да предложи своя идея за илюстрация - снимка, графика, таблица, отделно изведена теза в едно изречение и т.н.
В общия случай, илюстрацията става желателна в текстовете с обем над 60 реда и задължителна в текстовете, които заемат половин до една вестникарска страница.
Ако авторът не е предложил подходяща илюстрация, редакцията е в правото си да сложи такава по свое усмотрение.
Предаване
Технологичното предаване на материала, което не затруднява евентуалното редактиране и технологичния процес на вестника, е в сряда на съответната седмица.
Решение за публикуване
Решенията за публикуване на външен материал се вземат от редакторски съвет. Водещи фактори при вземането на решение са дали материалът казва нещо ново и значимо и дали е съобразен с основните правила, посочени в тези препоръки.
Не се допуска публикуването на материал, който е публикуван (в същия или в променен вид) в друго издание. Изключение от това правило са възможни, но след изрично уточнение със съответния редактор.
За решението на съвета авторът ще бъде уведомяван своевременно на посочения от него телефон, e-mail и т.н.
Хонорари
Материали на стр. "Мнения" по принцип не се хоноруват. Коментари, анализи и т.н. на вътрешни страници се хоноруват след предварително уточнение със съответния редактор.
Прочетете този текст
Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ
вестник Капитал
Четете ли вече? На сляпо?
Значи ни имате доверие.
Кажете* - предаваме или оправдаваме доверието ви с решението да не публикуваме карикатурите с образа на Мохамед?
Стискаме палци да е второто.
Истерията около карикатурите вкара медиите по света, в това число и Капитал , в невероятна етична дилема. Въпросът беше един -
Кое тежи повече?
Правото на читателя да види рисунките и да си изгради информирано мнение за тях или взривоопасната свръхчувствителност по темата? Питахме се още може ли да има свобода на изразяване на всяка цена, или съществуват някакви граници? А свобода с граници не е ли като дървено желязо? И така нататък.
Всяка медиа взе решение за себе си. Някои, включително български издания, публикуваха карикатурите - не толкова заради художествената им стойност, а развявайки знаме в защита на свободното слово. Без да се интересуват, че радикалните ислямисти искат именно това. И без да се замислят (в частност тукашните медии), че евентуално биха повлияли негативно на развитието на процеса в Либия.
Други, като Капитал , в крайна сметка прецениха, че битката за свободното слово може да се води и с думи. Рисунки. Каквото и да било. Че всяка публикувана карикатура не е куршум в сърцето на ислямистите, а напротив - ново оръжие за тяхната кауза. Че ако читателят иска, може да намери рисунките в интернет. Трябва обаче да признаем, че до последно не бяхме единодушни как да постъпим (в долния текст може да видите сблъскани аргументите на двама колеги). Точно както по света, и в офиса на Капитал можеха да се чуят различни мнения по въпроса за публикуването на карикатурите. И точно както в света, всяка страна докрай бе убедена в правотата си.
Толкова за колебанията. В цялата карикатурна сага обаче има няколко неща, които са безспорни. Първо, че ситуацията е аб-сурд-на. Сюрреалистична. По-цинична и от карикатурите. Разбира се, никой не отрича правото на мюсюлманите да се обидят от изобразяването на пророка Мохамед, още повече - от поставянето на знак за равенство между него и тероризма. Но се наблюдава леко преиграване. (Между другото, щом арабският свят е толкова обидчив на тема религия, е доста странно, че досега не е имало подобни масови протести срещу терористите самоубийци или похитителите на заложници, които развяват знамето на исляма, но зашлевяват истинска плесница в лицето му.) Абсурдът накратко - в края на септември 2005 малък датски вестник публикува дванайсет карикатури, които стават повод четири месеца по-късно да има близо 15 убити, държави да затварят посолствата си, световни лидери видимо да се притеснят, а всеки ден разярени тълпи да горят знамена и да жадуват мъст, разбирай - смърт. Ако това беше сценарий за филм, в момента щеше да лежи на топка в някое кошче, отхвърлен поради отчайваща нереалистичност. Но се случва. Макар и под вещата режисура на някои арабски държави и определени ислямистки групи.
Второто безспорно нещо е, че машината на времето съществува. Как иначе можем да си обясним факта, че XVIII век се сгромоляса върху XXI и последният все още не може да се възстанови от удара? Сблъсъкът на цивилизациите е по-видим от всякога (поклон, господин Хънтингтън). Не става въпрос за елементарно противопоставяне по оста християни - мюсюлмани, много от изповядващите исляма осъдиха крайното поведение на протестиращите си братя по религия . Става въпрос за катастрофа между култури. В света все още има огромни маси хора, в чиято ценностна система не влизат понятия като демокрация, свобода на словото, независими медии. Хора на миналото, които са в състояние да търсят сметка на едно правителство заради постъпка на частен вестник. Хора на безкрайния монолог, които презират позицията на другата страна и вместо да я изслушат, искат да я подпалят и стъпчат. И същевременно хора, с които трябва да се търси диалог. Не е сериозно да се мисли, че можем да се игнорираме. Защото колкото повече го правим, толкова по-малко ще се разбираме и толкова по-остри и болезнени ще са сблъсъците ни.
Третото безспорно нещо в цялата карикатурена история е, че за пореден път се проявиха проблемите на интеграцията в Европа. Пролича нежеланието както на приемното общество, така и на определено малцинство, да отстъпят от някакви свои ценности в името на общото разбирателство. Ако в бъдеще не се намери воля за подобни компромиси, ще се случи последното нещо, което западните правителства искат - все по-често проблемите на интеграцията ще бъдат представяни като конфронтация, в която Западът е противопоставен на исляма. Така, обслужвайки своите политически цели, радикалните ислямисти ще продължат да говорят за нарастващата враждебност към мюсюлманите.
Ако четете тези думи, вие сте прочели до края текст, пълен с неизвестни още от заглавието. Подобна е ситуацията с пътя, който две цивилизации трябва да извървят една към друга, за да заживеят заедно. В самото начало се знае само, че друг път няма. Не е ясно обаче доколко този път е стръмен, дълъг или опасен, нито дали краят на пътуването няма да разочарова, вместо да радва. За първите крачки са необходими воля, смелост, щипка авантюризъм и, разбира се, доверие в каузата.
E, ако всичко това липсва, и малко любопитство ще свърши работа.
---
2.
Карикатурна сага
Или как 12 рисунки, публикувани в малък датски вестник, подпалиха целия свят
2005 г.
- 30 септември - датският вестник Jyllands Posten публикува серия карикатури. Една от тях изобразява пророка Мохамед като терорист, в чиято чалма е втъкната бомба. В друга Мохамед спира атентатори самоубийци на вратата на рая с мотива, че девиците са се свършили. Вестникът прави това с цел да обиди мюсюлманите в страната и с пъкления план след четири месеца да предизвиква масови безредици в света? Не точно. Всъщност предисторията е смущаващо невинна - приятел на културния редактор на Jyllands Posten му се оплаква, че не може да намери художник, който да илюстрира с образа на Мохамед книжката му за живота на пророка. Тогава журналистът решава да тества нивото на автоцензура в Дания и моли 25 карикатуристи да нарисуват Мохамед. Голяма част отказват - ислямската традиция изрично забранява изобразяването на Аллах и пророка му. Няколко обаче се съгласяват и така се стига до публикуването на карикатурите.
- 20 октомври - посланиците на 10 мюсюлмански държави се оплакват на датския министър-председател.
2006 г.
- 10 януари - норвежко издание препечатва карикатурите.
- 26 януари - Саудитска Арабия отзовава посланика си в Дания, а Либия обявява, че затваря посолството си в Копенхаген.
- 30 януари - въоръжени лица нахлуват в представителството на ЕС в Газа и искат извинение.
- 31 януари - датският вестник се извинява. Датският премиер приема извинението, но защитава свободата на пресата.
- 1 февруари - още няколко европейски вестника препечатват карикатурите - защитавайки свободата на изразяване.
- 2 февруари - главният редактор на френския вестник France Soir е уволнен. В следващите дни и други европейски вестници публикуват карикатурите. В Палестина въоръжени групи заплашват с отвличане на европейци.
- 3 февруари - в декларация посланиците на арабските и ислямските страни в София призовават българските медии да не участват в кампанията с карикатурите на пророка.
- 4 февруари - сирийци атакуват датското и норвежкото посолство в Дамаск. Пред датската мисия в Лондон се размахват плакати, заплашващи с повторение на терористичните атаки от 7 юли. Един от протестиращите е маскиран като атентатор самоубиец. Председателят на ООН Кофи Анан призовава към спокойствие.
- 5 февруари - ливански демонстратори подпалват датското посолство в Бейрут. В Дубай стартира бойкот на датски стоки, който по-късно ще се разпростре из целия Близък изток. На праговете на магазините като изтривалка се поставя датското знаме.
- 6 февруари - протестите отнемат животи. Няколко души са убити в Афганистан, докато полицията се опитва да овладее демонстрантите. Младо момче загива в Сомалия, след като протестиращите нападат полицаи. Поне 16 души, сред които 11 полицаи, са ранени на протестите в Индия. Стотици демонстранти се събират в Техеран пред затвореното датско посолство, горят знамена и искат Смърт за Дания . В България премиерът Сергей Станишев призовава медиите да се отнасят с необходимото уважение .
- 7 февруари - Иран обявява скъсване на всички търговски връзки с Дания. Още хора загиват в Афганистан след опит за нападение на контролирана от Норвегия база. Протести има и на Филипините, в Индонезия и контролираната от Индия част от Кашмир. На специална пресконференция датският министър-председател нарича напрежението около карикатурите глобална криза и заявява, че екстремисти използват ситуацията, за да предизвикат сблъсък на културите . Междувременно иранският вестник Hamshahiri отвръща на удара , като обявява конкурс за карикатура на тема холокост. По-късно Jullands Posten ще обяви, че е склонен да ги препечата. След като два български вестника ( Новинар и Монитор ) пускат карикатурите на Мохамед, посланикът ни в Иран е извикан за разговор в иранското вътрешно министерство.
- 8 февруари - френското списание Charlie Hebdo публикува карикатурите. Френският президент Жак Ширак заклеймява подобно поведение като явна провокация . До този момент почти всички европейски лидери са призовали към спокойствие. Междувременно още поне четирима души са убити в продължаващите протести в Афганистан. Така смъртните случаи вече надхвърлят дузина. Протести има и в Бангладеш, Палестина и Пакистан. Нигерийски политици горят датското знаме. Хакери атакуват стотици датски сайтове и пускат проислямски послания. В България ръководството на мюсюлманското вероизповедание излиза с декларация, според която трябва да има свобода на словото, но тя трябва да е с ясни параметри и граници.
- 9 февруари - според съобщение на ИТАР-ТАСС афганистанското движение Талибан предлага награда от 100 килограма злато за главата на карикатурист, нарисувал шарж на Мохамед. Движението предлага и по 5 килограма злато за всеки, който убие военнослужещи на Дания, Германия или Норвегия. В Ливан стотици хиляди протестират срещу карикатурите. Иранският вицепрезидент окачествява твърдението на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, че Иран и Сирия са виновни за разпалването на проб*лема, като стопроцентова лъжа. Протести има и в столицата на Бангладеш и в Кейптаун, Южна Африка. Става ясно, че правителството на Малайзия е затворило вестник, публикувал карикатурите.
---
3.
Пъзел
Хора с отношение по темата разсъждават около карикатурите.
Арабистът
Проф. Цветан Теофанов, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ Св. Климент Охридски
Мюсюлманите имат различия по много религиозни въпроси, най-вече по проблема за властта и управлението на общността им, но те са напълно единни в благоговението си към своя пророк. Всички мюсюлмани се възмущават от карикатурите, които директно обвързват Мохамед с тероризма. Реакциите им обаче са различни. Повечето от тях осъждат и своите събратя, които вандалстват, опожаряват посолства и палят чужди знамена. Дания, като държава, няма никаква вина за случилото се, нито пък - останалите западни страни. Не е изключено някои кръгове да подклаждат радикалните настроения в ислямския свят, като се възползват от конкретния факт. Каквито и изводи да направим, ясно е, че проблемът надхвърля рамките на спонтанното стълкновение и произшествие, и свидетелства за много по-дълбоки процеси. Статуквото е разрушено. На глобалната политическа сцена се е появил нов влиятелен играч и великите сили, независимо дали им харесва или не, трябва да се съобразяват с него. Огромни маси хора слушат заповедите му. Неговата фразеология ни отправя към религията, но целите му са политически. Можем само да гадаем какво ще се случи занапред. Но каквото и да се случи, дори свободата на словото да се възцари навсякъде по света, мюсюлманите не ще позволят паметта на техния пророк да се осквернява по такъв груб и нагъл начин. Подобно светотатство и кощунство не може да се оправдае със свободата на словото.
Правозащитникът
Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет
Публикуването на карикатурите на пророка Мохамед ни изправя пред сложна ситуация. От една страна, правото на свобода на изразяване може да бъде ограничавано на няколко основания, като например, когато то подбужда към насилия и безредици, както и към расова, етническа или религиозна омраза и дискриминация. От друга страна, едно демократично общество трябва да е в състояние да даде възможност за изразяване на слово, което е критично и дори шокиращо.
Ислямофобията и стереотипирането на мюсюлманите намериха публичен израз в редица сфери на обществения живот в Европа и Северна Америка след 11 септември 2001 г. Публикуването на карикатурите в Дания, в която за съжаление тези настроения също се проявиха през последните години, е най-малко израз на нечувствителност към едни от най-съкровените религиозни чувства на мюсюлманите. Но вината на тези, които нарисуваха и публикуваха първоначално карикатурите, едва ли е повече от това. И от тази гледна точка, тяхното извинение е достатъчно, за да се възмезди тяхната нечувствителност. Трудно е обаче да се извини поведението на онези, които, изправени пред масовите протести на мюсюлмани от цял свят, ги публикуваха отново и дори ги превърнаха в обект на търговия.
Но каквито и да са прегрешенията на карикатуристите и на техните епигони, онези, които взеха повод от публикациите и предизвикаха насилия и разрушения в някои близкоизточни страни, отидоха твърде далеч. Те позволиха и дори тласнаха обидата да се трансформира във фанатизъм и политически екстремизъм, а техните правителства не намериха сили, а може би - и воля - да ги възпрат. Никоя религиозна вяра, колкото и искрена да е тя и колкото и обидена да се чувства, не бива да служи за извинение на насилието.
Журналистите
Мохамед Халаф, иракски журналист
Самите карикатури за пръв път излязоха преди около 4 месеца в Дания. Сегашната реакция е малко закъсняла и това буди съмнение, че някои медии и правителства отклоняват вниманието от определени проблеми. Има много арабски и ислямски поети, които са били иронични към религията (Омар Хаям например), но техните творби са признати за литературна класика. Целият проблем е политически. Създава се психоза сред арабските маси, които имат значителни социално-икономически и политически проблеми - висока безработица, лошо здравно обслужване, незавидна роля на жената в обществото, силни диктаторски режими и други... Ислямските общества изживяват криза на идентичността. Те принадлежат на една друга епоха. Далеч са от развитието на света. Искат да се доказват чрез насилие. Имаме проблем не само с другите, но и със себе си. Обикновените хора, масите, обаче не го разбират и стават инструмент в ръцете на политиците. Конкретно това важи за режимите на Иран и Сирия. Ал Джазира също раздухва този проблем и останалите държави в района не могат да стоят безучастни, защото неутралитетът им би довел до това те да бъдат обвинени в симпатии към Западна Европа.
Йово Николов, специален кореспондент на Капитал
Разразилият се батален конфликт около публикуването на карикатурите на пророка Мохамед в европейските медии все повече влиза в раздела Ти мене уважаваш ли ме? . И, както в пиянските спорове по тази тема няма победител, така и опитите да се разберат мотивите на радикалните ислямисти, които палят датските посолства в арабските държави, ще останат напразни. Когато по-умерените обясняват, че тук не става въпрос за война на цивилизациите, грешат. Наистина става въпрос за сблъсък на мирогледите. Безспорно е, че религиозните чувства трябва да се уважават. Но е безспорно също, че всеки има право на мнение и всеки трябва да има свободата да критикува.
Нямам нищо против мюсюлманите и уважавам техните чувства, но ако обичат, да не ми казват как да се държа в собствената си държава, какво да говоря, в какво да вярвам. Смятам, че европейските общества са достатъчно толерантни към различите религии. И мисля, че каноните на всяка религия важат за нейните привърженици. Останалите трябва да уважават тяхното различие, но е тъпо да се изисква да живеят по техните обичаи.
Обратното би означавало диктат и връщане в мрачните години на ранното Средновековие, когато и християнството, и ислямът са били налагани с огън и меч. Отказът от религиозни свободи, от свободата на словото и от свободата на критиките ще ни отпрати именно в онези векове. Смятам, че хуморът и самоиронията са едни от основните черти на интелекта. Датските карикатури може да не са гениални, но са добри. Арабските камиказета наистина леко прекаляват, а девиците на Мохамед, все някога, ще свършат...
Борислав Кандов, репортер Медиа и реклама в Капитал
Свободата на словото е най-голямото постижение на западната цивилизация. Отвоювана свобода, горяла в кладите на Светата инквизиция, ритана в лагерите на комунистическия блок и все още стояща зад решетките в доста тоталитарни държави. Правото да кажеш това, което мислиш, обаче съвсем не означава, че можеш свободно да обиждаш когото ти скимне. А и, както учи теорията - всяко право носи след себе си съответните задължения. Като например задължението да носиш отговорност за своите действия, когато упражняваш своите права.
Да, не само датските, но и всички журналисти по света имат право да казват и пишат това, което мислят. Но, след това, трябва да са готови да понесат отговорността за последствията, които тяхната работа е предизвикала. Действие, което авторите на скандала отказваха да предприемат в продължение на четири месеца. Силно консервативните особености на датските култура и общество си проличаха в начина, по който реагираха както редакторите на Jyllands Posten, така и представителите на правителството - кои сте вие, че ще ни казвате, дали можем да се бъзикаме с вашата религия? Не може да ругаеш някого и да очакваш от него да ти ръкопляска!
---
4.
Вашето мнение в "Капитал"
Препоръки за авторите на мнения, коментари и анализи на страниците на вестника
Целта на тези препоръки е да бъдат в помощ на авторите на външни мнения и статии на страниците на "Капитал" и да се избегне възникването на недоразумения, разочарования и т.н.
Моля, прочетете указанията внимателно, особено в частта за планиране на обема. При всеки възникнал въпрос не се колебайте да се обръщате към отговорните редактори във вестника (тел. 9815816), по електронна поща (editors@capital.bg) или към съответния редактор, с който предварително е уговорена публикацията.
Основни етични правила
Не е желателно използването на лични или корпоративни нападки, персонални квалификации, недоказани обвинения, некоректно цитиране и т.н.
Не е желателно използването на нецензурни изрази и език, които очевидно нямат място на страниците на вестника.
Не са желателни явни или прикрити презентации на продукт, компания и т.н., особено когато умишлено или неволно се пропускат аналогични/конкурентни продукти, компании и т.н.
Ако предлаганият материал е бил публикуван (излъчен) в друга медиа (издание) или е предложен едновременно и на друга медиа (издание), авторът изрично посочва този факт.
Предлаганият материал трябва да е придружен от координатите на автора - телефон и e-mail (при наличието на такъв). Посочването на адрес, месторабота и служебно положение не е задължително, но е желателно.
Авторско име
Авторът трябва да посочи как да бъде подписан - дали желае да бъдат посочени негови титли, месторабота, служебно положение и т.н.
Авторът може да посочи, че желае да бъде отбелязано, че мнението е лично и не касае определена институция.
Авторът може да бъде подписан с псевдоним, като редакцията поема отговорност да запази неговата анонимност.
Обем
В масовия случай предлаганите материали са в обем, значително надвишаващ допустимите граници. По тази причина е препоръчително обемът на материала да се планира предварително с отговорните редактори на вестника.
Ориентировъчният максимален обем на материал за стр. "Мнения" e две страници формат А4 (4500 знака, включително интервалите, в MS Word)
Максималният възможен обем на материал за аналитично-коментарните страници на в. "Капитал" е четири страници формат А4 (9000 знака, включително интервалите, в MS Word)
Посочените обеми не включват илюстрациите към материала (снимки, графики, таблици и т.н.). При наличието на такива обемът на материала се намалява в съответствие с обема на илюстрациите.
Стил и заглавие
Стилът е лична преценка на автора. В общия случай това, което помага, е по-ефектното (без да е крещящо) и кратко заглавие, интересното въведение (а не въведение, подходящо за научен доклад), ясна теза, две или три вътрешни заглавия, достъпният език (с обяснение на специализираните понятия и абревиатурите).
Заглавията са най-често срещаният елемент, в който се налага редакторска намеса. Причината често е технологична (липса на място). За всеобщо улеснение редакцията ще бъде благодарна, ако авторът е предложил поне два варианта на заглавие.
Материал, по-голям от 60 реда, трябва да има не само заглавие, но и подзаглавие
Илюстрации
Авторът е свободен да предложи своя идея за илюстрация - снимка, графика, таблица, отделно изведена теза в едно изречение и т.н.
В общия случай, илюстрацията става желателна в текстовете с обем над 60 реда и задължителна в текстовете, които заемат половин до една вестникарска страница.
Ако авторът не е предложил подходяща илюстрация, редакцията е в правото си да сложи такава по свое усмотрение.
Предаване
Технологичното предаване на материала, което не затруднява евентуалното редактиране и технологичния процес на вестника, е в сряда на съответната седмица.
Решение за публикуване
Решенията за публикуване на външен материал се вземат от редакторски съвет. Водещи фактори при вземането на решение са дали материалът казва нещо ново и значимо и дали е съобразен с основните правила, посочени в тези препоръки.
Не се допуска публикуването на материал, който е публикуван (в същия или в променен вид) в друго издание. Изключение от това правило са възможни, но след изрично уточнение със съответния редактор.
За решението на съвета авторът ще бъде уведомяван своевременно на посочения от него телефон, e-mail и т.н.
Хонорари
Материали на стр. "Мнения" по принцип не се хоноруват. Коментари, анализи и т.н. на вътрешни страници се хоноруват след предварително уточнение със съответния редактор.
Comment