Искам да отворя тема за един интересен факт, за който може би не всички знаят - Приднестровската република в Молдова.
Между източния бряг на река Днестър и границата с Украйна на практика съществува отделна република. Това е Приднестровската република със столица град Тираспол, която е независима и отделна от Молдова. Тя не е призната от никоя друга държава или организация и стои като черна дупка и то в съвременна Европа. Въпреки дългите преговори и посредничеството на международни организации, ЕС и Русия обединение на двете отделни части на република Молдова все още не е постигнато. Дори тенденцията е към все по-голямо отчуждаване на двете републики.
Макар и територията и населението (700 000 души - предимно украинци и руснаци) на Приднестровската република да са доста по-малки, там още от съветско време е разположен почти целия промишлен и военен потенциал на Молдова. От там идва 60% от електроенергията за страната, а останалите 40% са внос от Украйна. Властите на Приднестровската област открито обявиха, че поемат курс към пълна независимост и отказват всякакви преговори за федерация с Молдова. Тираспол започна да прилага груби враждебни мерки - закрити бяха румъноезичните училища на източния бряг на Днестър, освен това и бяха спряни доставките на ток за останалата част на страната. В последствие Кишинев се реши да отвърне с юридически удар, като с указ на премиера В. Тарлев беше забранено на приднестровските предприятия да осъществяват износ без контрол и разрешение на молдовските митнически власти. Като до преди това стоките от приднестровието излизаха на международните пазари с щемпела "произведено в Молдова" без Кишинев да знае какво точно се изнася, нито пък да получава митнически приходи от това.
Накрая назря напрежение и от военен конфликт - приднестровските власти обвиниха молдовската армия, че прави демонстративни учения близо до Днепър, и обявиха мобилизация на територията на непризнатата република. В политически план последва декларация на Тираспол, че възможностите за създаване на единна федерална държава между Молдова и Приднестровието са окончателно погребани. От 1990 г. Приднестровието и Молдова имат различни правни системи, от 1992 г. - различни бюджетни системи, а от 2000 г. - абсолютно несъвместими данъчни системи.
В защита на правата на румънозичното население на левия бряг на Днестър се обяви Румъния, която декларира готовност да доставя ток на Република Молдова, за да се преодолее кризисната ситуация в енергетиката. Но зад претенциите на приднестровския президент Игор Смирнов стои много солиден военен потенциал и гласната или негласна подкрепа на Русия. Затова е малко вероятно в обозримо бъдеще усилията на международните посредници да доведат до помирение между Тираспол и Кишинев.
Накрая трябва да отбележа, че наред с това в Молдова има и автономна гагаузка област, а не е решен и въпроса с евентуалното даване на автономия на бесарабските българи в областта на Тараклия. Който има допълнителна информация по случая ще ми е интересно да прочета.
Между източния бряг на река Днестър и границата с Украйна на практика съществува отделна република. Това е Приднестровската република със столица град Тираспол, която е независима и отделна от Молдова. Тя не е призната от никоя друга държава или организация и стои като черна дупка и то в съвременна Европа. Въпреки дългите преговори и посредничеството на международни организации, ЕС и Русия обединение на двете отделни части на република Молдова все още не е постигнато. Дори тенденцията е към все по-голямо отчуждаване на двете републики.
Макар и територията и населението (700 000 души - предимно украинци и руснаци) на Приднестровската република да са доста по-малки, там още от съветско време е разположен почти целия промишлен и военен потенциал на Молдова. От там идва 60% от електроенергията за страната, а останалите 40% са внос от Украйна. Властите на Приднестровската област открито обявиха, че поемат курс към пълна независимост и отказват всякакви преговори за федерация с Молдова. Тираспол започна да прилага груби враждебни мерки - закрити бяха румъноезичните училища на източния бряг на Днестър, освен това и бяха спряни доставките на ток за останалата част на страната. В последствие Кишинев се реши да отвърне с юридически удар, като с указ на премиера В. Тарлев беше забранено на приднестровските предприятия да осъществяват износ без контрол и разрешение на молдовските митнически власти. Като до преди това стоките от приднестровието излизаха на международните пазари с щемпела "произведено в Молдова" без Кишинев да знае какво точно се изнася, нито пък да получава митнически приходи от това.
Накрая назря напрежение и от военен конфликт - приднестровските власти обвиниха молдовската армия, че прави демонстративни учения близо до Днепър, и обявиха мобилизация на територията на непризнатата република. В политически план последва декларация на Тираспол, че възможностите за създаване на единна федерална държава между Молдова и Приднестровието са окончателно погребани. От 1990 г. Приднестровието и Молдова имат различни правни системи, от 1992 г. - различни бюджетни системи, а от 2000 г. - абсолютно несъвместими данъчни системи.
В защита на правата на румънозичното население на левия бряг на Днестър се обяви Румъния, която декларира готовност да доставя ток на Република Молдова, за да се преодолее кризисната ситуация в енергетиката. Но зад претенциите на приднестровския президент Игор Смирнов стои много солиден военен потенциал и гласната или негласна подкрепа на Русия. Затова е малко вероятно в обозримо бъдеще усилията на международните посредници да доведат до помирение между Тираспол и Кишинев.
Накрая трябва да отбележа, че наред с това в Молдова има и автономна гагаузка област, а не е решен и въпроса с евентуалното даване на автономия на бесарабските българи в областта на Тараклия. Който има допълнителна информация по случая ще ми е интересно да прочета.
С този факт основният коз на властите на приднестровската република за етническите проблеми изглеждат малко смешни. За периода преди 10-15 години са имали своите основания, но сега вече са други реалностите. Всъщност много специалисти смятат, че основният фактор за формирането на Приднестровската република е икономическия, а етническия е използван като параван. Всъщност бившата партийна номенклатура на икономически позиции е основната действаща сила в организирането на републиката. Мотивът е запазването на положението и придобиването на собствеността. В началото на 90те са се опасявали ( вероятно с основание, което едва ли предизвиква моите симпатии), че ще бъдат лишени от социалното си положение и от контрол върху собствеността. Бумът на национализма в Молдова в началото на 90те им дава жокер - в смисъл, че могат да прикрият всичко зад него. 
Comment