Израелско-арабската война 1948

[Dinain]

Тъй като забелязах интерес към тази тематика, реших да се опитам да представя (накратко) войните на Израел. Не претендирам за прекалена изчерпателност (по разбираеми причини) и ще се старая да преставя фактите максимално обективно. Ползвам западни, относително независими източници и ще представям събитията от израелска гледна точка - поради естеството на арабските режими, да се основавам на арабски източници е все една да пиша за ВСВ, основавайки се на съветските източници от преди 91-а. Смятам да съставя по един доклад за всяка от войните, решението дали ще са в отделни теми или "накуп" и в кой отдел ще оставя на модераторите на форума.
Ще помоля форумците да се въздържат от всякакви коментари на идеологическа, религиозна или расова основа. Сериозни коментари и градивна критика обаче са добре дошли. Благодаря!

Предистория и политическа обстановка

Еврейско-арабските сблъсъци датират още от края на 19-и век, но значително зачестяват след като Британия поема управлението на Палестина (1920 г.). През 1917 г. Британия се задължава да действа за създаването на еврейски "национален дом" в Палестина с декларацията, станала известна като "Декларацията на Балфур". През 1939 г. друга декларация, "Бялата книга" е подписана. В декларацията се определя годишна квота за еврейските емигранти, желаещи да се заселят в Палестина.
След ВСВ стотици хиляди евреи от Европа се насочват към "А Ишув" ("Селището" - събирателно за еврейските селища в Палестина). През май 1946 г. Американо-Английски независим комитет настоява да "Бялата книга" да се приложи ефективно и препочва да се разреши емиграцията на 100 000 европейски евреи. Британия отказва с обяснението, че еврейско-арабските отношения са прекалено обтегнати и без това и такава вълна от емигранти ще доведе до непредсказуеми последици.
По това време в Палестина трите главни еврейски партизански организации са Иргун, Агана и Лехи. Под ръководството на Давид Бен Гурион трите организации обединяват усилията си срещу британските сили, организирайки "контрабанда" на евреи от Европа, саботиране на британската инфраструктура и отвличане на британски административни служители. В отговор британците арестуват много от водачите на Агана. Докато се занимават с тях, Иргун и Лехи провеждат терористични нападения срещу британски цели. Най-значимото от тях е поставянето на бомба в хотел "Цар Давид" в Йерусалим, в резултат на което отношенията им с Бен Гурион се влошават.
Към 1947 г. Палестина е тежко бреме за Британската империя, ангажираща около 100 000 войници и голяма част от бюджета. Британия "прехвърля" проблема на ООН, който на 31 август 1947 съставя план за създаването на еврейска държава, палестинска такава и специален "международен" статут за Йерусалим, както и система за икономическо сътрудничество между трите. Планът е одобрен от САЩ и СССР.
Еврейския Ишув е разочарован, но изразява "принципно съгласие" с плана. Арабската Лига на Нациите го отхвърля на място и заявява, че ще приеме всички мерки за предотвратяването му. Под влияние на заявлението арабските нападения над еврейски селища се засилват. Английската управа решава да застане на арабска страна и всячески се опитва да предоврати въоръжаването на еврейското население. Въпреки това, през януари 1948-а пристига първата голяма пратка чешко оръжие. Агана се превъоръжава и под ръководството на Бегин избива 250 араби в селото Даир Ясин. Палестинското население започва масово да напуска районите с преобладаващо еврейско население.
На 14 май 1948 г. Бен Гурион обявява независимостта на Израел. В 6 часа вечерта на следващия ден Британия прекратява колониалния си контрол и започва да изтегля войските си. На другия ден Израел е призната и от САЩ. На 18 май Израел е призната и от СССР. До април 1949 г. 53 други държави признават новата държава, включително Британия. През май 1949 г. Израел става член на ООН.
Междувременно, на 15 май 1948 г. 5 арабски страни обявяват война на Израел и започват да придвижват войски. Това са Египет (8-10 хил. души), Ирак (2-4 хил.), Транс-йордания (4-5 хил.), Сирия (3-4 хил.) и Ливан (1000-2000 души). Към тях се присъединяват малобройни войски от Саудитска Арабия и Йемен, като общо арабските сили наброяват около 25 000 души. Израелските сили се състоят от Агана(която се превръща в IDF), партизански групировки като Иргун, Лехи, Ецел, "бандата Щерн" и т.н. и женски доброволчески отряди - общо над 35 000. Към арабските сили се присъединяват около 5000 доброволци от "Народно опълчение на Хадж Амин Ал-Хусейни", общо арабските войски до октомври с. г. нарастват до към 55 000. В същото време еврейските войски достигат цифрата 100 000. Арабските части са предимно неопитни и зле обучени непрофесионални войници, с изключение на йорданския "Арабски Легион" (съставен и трениран от британски военни). На еврейска страна се сражават между 20 и 25 хил. ветерани от еврейските бригади през ВСВ.

Забележка: Цитирам цифрите, които ми се струват най-реални. Срещнах и източници, посочващи например че Египет и Сирия са пратили всяка по 300 000 войници - което ми се струва невъзможно предвид равнището на икономиката и администрацията в тези страни през разглеждания период.

Първи Етап:



Отначало арабските сили успяват да напреднат само от юг и изток. Ливанските и сирийските войски са спрени скоро след началото на войната. Между еврейската "редовна" армия и останалите организации често избухват разногласия и спорове. След като корабът "Алталена", натоварен с контрабанден товар от оръжия и муниции за Иргун е потопен от армията на 21 юни, избухват за кратко престрелки между членове на Иргун и IDF. Множество членове и водачи на Иргун са арестувани. Скоро организацията е разпусната, постепенно я последват и останалите. Давид Бен Гурион, първи премиер на Израел и главнокомандващ армията, отлично разбира че всички въоръжени групировки трябва да се поставят под общото командване на армията. До януари 1949 г. остава единствено Палмах, която действа като елитна част за "специални задачи" на армията. С много усилия от страна на Бен Гурион групировката се слива с армията по мирен път.

Втори Етап:



След като е въдворен ред, пристигат оръжейни доставки (предимно Чехословакия) и израелската армия трескава се превъоръжава, готвеща се за контраатака. Множество еврейски селища, включително Западен Йерусалим са обсадени и откъснати от арабските войски и се нуждаят спешно от провизии. На практика цялото боеспособно население е мобилизирано, множество жени и чуждестранни доброволци се записват също в армията. Използват се всички възможни канали и хитрости, за да се доставят повече оръжия. Към юли 1948 г. Израел вече е създал морски флот, ВВС и танков батальон. Три бомбардировача Б-17 са купени "на черно" от САЩ и скоро Кайро е бомбардиран за първи път. През юли-август 1948 г. Израел установява въздушно превъзходство и не го губи до края на войната.
По време на войната ООН неколкократно налага временни примирия, който обаче бързо са нарушавани и сраженият избухват отново. През лятото и есента на 1948 г. Израел провежда редица настъпления, изтласквайки арабските войски зад първоначалните им позиции, завладявайки значително по-голяма територия от предвидената му според плана на ООН от 1947. Арабските армии са ниско-мобилни и често страдат от недостиг на провизии и муниции, поради ниското ниво на снабдителните си линии и почти пълната липса на моторизиран транспорт. Същевременно израелската армия умело използва численото и въздушното си превъзходство (въпреки че им липсват достатъчно самолети за да нанесе сериозни щети на врага, израелските ВВС действат деморализиращо на арабските войници - много от тях селяни, виждащи самолет за пръв път). IDF има също така предимство в боен опит и по-голямото количество обучени офицери.
От по-значимите битки е пробиването на обсадата около Йерусалим, тежката битка за крепостта Латрун (защитавана от "Арабския Легион"), освобождаването на Ейлат (израелския излаз на Червено Море). До януари 1949 г. сраженията стихват и арабските държави една по една започват преговори за спиране на огъня. Египет подписва съглашение за прекратяване на огъня с неопределн срок през февруари. Последват я Ливан (през март), Транс-Йордания(април) и Сирия (юли 1949 г.). Ирак отказва да преговаря и просто оттегля войските си. Подписаните съглашения за прекратяване на огъня посочват позициите на армиите като временни граници. Официалните граници на Израел са договорени чак през 1967 г., а мирни договори с Египет и Йордания са подписани съответно през 1975-а и 1992 г. Ивицата Газа остава под египетски протекторат. Големите хълмисти райони (с най-голяма концентрация на палестинско население) на север и юг от Йерусалим остават окупирани от Йордания. По-късно стават известни като "Западният Бряг" или (областите) "Йеуда и Шомрон". Окупацията не е призната от никой освен Британия и Пакистан до 1967 г., когато Израел ги завзема.

Заключение:

В резултат на войната Израел завладява около 15 000 кв. км, с близо 5000 кв. км повече отколкото предвижда оригиналния план на ООН. След края на войната следва масово разформироване на военни части и множество офицери напускат армията. Израел се изправя пред проблема на малобройното население и нуждата от многобройна армия. През 1949 г., след изследване на швейцарската резервистска система, са поставени постояните основи на IDF. Решено е малко ядро от офицери да командва универсална наборна армия с три годишна давност, създавайки и поддържайки голям резерв от добре тренирани запасняци, който да могат да се мобилизират бързо в случай на нужда.

[D3BEP]

Има някои пропуснати неща. И това не е историята на конфликта, част от завръзката само.
Например окупацията на част от сирийска територия. Нямам точни данни, но не че е толкова важно.
Погранични спорове с много арабски държави. Което е и причина за негативизма на коалицията.
Основната причина за резервираното отношение на британците към арабите, и допускането, повтарям, допускането, а не пропускането на въоръжаването на евреите са лошите отношения с окупирните - има поне няколко антибритански въоръжени възстания на евреите преди втората световна война, при това в сравнително кратък период. Евреите стават буфер на британската империя.
През 1947 г. общото събрание на ООН взема решение да ликвидира английския мандат, продължил 38 години и да изтегли британските въоръжени сили. Решено е да се създадат две самостоятелни демократични държави – арабска и еврейска със сравнително еднакви територии и население. Ерусалим предвижда да е под попечителството на ООН с балансирано население от двете общности по ≈ 100 хил. души. Това е много прогресивно решение за времето си, защото изтласква британските колонисти и дава територии за двете страни на конфликта. Следващата година – до май, 1948, са прогонени неколкостотин хиляди палестинци от ционистките формирования. На 14. V. 1948 г. е обявено създаването на Израел като независима държава. Арабска държава не е обявена. Причина за това са недалновидното отхвърляне на решението на ООН от 1947 г. с преследване на максималистични искания от тогавашните арабски правителства.
Нощта след обявяването на Израел за държава – на 14 –и срещу 15 – и май 1948 г. Израел обявява първата си война срещу арабския свят. Израел срещу независимите арабски държави Египет, Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Саудитска арабия и Йордания. През октомври 1948 г. израелската армия минава в контранастъпление и окупира 50 % от територията, дадена от ООН за арабска палестинска държава.

95 000 палестинци са изгонени насилствено в съседните арабски страни и във все още неокупираните територии. Така възниква въпросът за палестинските бежанци. На 11.12.48 г. ООН приема резолюция за връщане на арабските бежанци в Израел и компенсации на тези, които се връщат. До ден днешен Израел не приема тази резолюция и експлоатира около 200 млн. декара от завладените арабски земи, напуснати от прогонените палестинци. До 1953 г. Израел конфискува 21 млн. дка. Земи. Източната част на Палестина , т.нар. Западен бряг на река Йордан, заедно с източен Йерусалим – около 5,5 хил.кв.км. стават част от Йордания, а ивицата Газа (258 кв.км) минава под контрола на Египет. През 1949 г. Израел подписва споразумение за примирие със съседните арабски страни. През 1951 г. Израел и САЩ подписват договор за проникване на американския капитал и засилване на американското влияние върху израелската политика.
Конфликтът не спира тук.
През 1952 г. египетското националноосвободително движение начело с Гамал Абдел Насър сваля монарха от власт и изгонва английската армия от Суецкия канал, създава младата египетска република, национализира канал и започва демократичен път на развитие. Започва втората война на Израел срещу арабския свят – на 29.10. 1956. г. срещу Египет. Разбира се, не без подкрепата на Англия и Франция този път. Египет е бомбардиран от английски и френски десантни войски, обсаден е Порт Саид – вратата на Суецкия канал – откъм средиземно море. Израелските сухопътни войски нахлуват в Синай. Международната общност настръхва от агресията на трите държави срещу Египет. Тогава, на 5.11.1956 г. предупреждава официално правителствата на Англия, Франция и Израел, че ще употреби военна сила за да спаси Египет и да възстанови мира в региона. Благодарение на мъжеството на египетския народ , воден от Насър, и помощта, оказана от Москва, на 7.11.1956 г. прекратяват военните действия и се изтеглят постепенно, като са настанени военни сили на ООН на границата Египет – Израел. САЩ внасяйки резолюцията си срещу агресорите, всъщност се стремят да ги изместят и да заемат техните места. Те смятат, че твърде много е нараснало влиянието на соцлагера и СССР и затова изработват доктрината Айзенхауер, чиято цел е “потъпкване на арабското националноосвободително движение”. Близкият изток е наречен “зона, застрашена от комунистическата опасност”. Израел се присъединява към тази доктрина и получава най – съвременно оръжие и технологии. Построява ядрения реактор Димона в пустинята Негев. Военната повинност е задължителна за мъже и жени и трае три години. През 1958 г. Сирия и Египет се обединяват като ОАР. През 1960 г. Израел всячески провокира “малки войни” със съседните си рабски държави. През 1964 Израел отвежда част от водите на река Йордан в пустинята Негев и рязко изостря отношенията си с арабите съседи. Ционисткото правителство на Израел ,начело с Голда Меир, иска да създаде “Велик Израел” – от Нил до Ефрат. На 5.6.1967 г. Израел започва третата голяма война срещу арабския свят. Авиацията му внезапно атакува и извежда от строя редица летища в Египет, Сирия и Йордания и дава посока на изхода на войната в полза на агресора. За 6 дни израелският окупатор взема Синайския полуостров, минава на източния бряг на Суецкия канал, окупира ивицата Газа, Източен Йерусалим, Западния бряг на река Йордан и Голанските възвишения – територия 70 хил. кв.км. и население над 1 млн. души. Израел не признава решението на ООН да се изтегли от окупираните територии и започва мащабно строителство на военизирани селища в окупираните територии, което продължава и днес. Стотици хиляди араби са изгонени от източния бряг на река Йордан. Категоричното нежелание на Тел Авив да се изтегли зад линията на примирието от 1948 – 1949 г. показва амбициите на държавата да диктува условията на преговорите с арабските страни. През 1969 г. правителството на Израел официално анексира тези територии към своята и политиката му официално придобива расистки характер спрямо останалото там все още арабско население. Грубо са нарушени човешките права, гражданските привилегии, религиозната същност Конфискуват се конфискуват се земите на палестинците, изгонват се в Йордания, населват се насилствено еврейски семейства, обявяват Йерусалим за “вечна столица” на Израел. Построени са над 300 военизирани селища. Планира се до 2010 г. еврейското население на западния бряг на ивицата Газа да стане 1,4 млн. души и да се изравни по брой с арабското.

Нерегулирането на Б.И. конфликт води до усложнения във вътрешнополитическо отношение за арабските страни в региона. След смъртта на Насър през 1970 г. се задълбават проблемите. Новият президент Ануар Садат започва да води съглашателска политика със Запада. Назряват условия за сделка за сметка на палестинския арабски народ.

На 6.10.1973 г. започва четвъртата война на Израел срещу Египет и Сирия. Войната е с променлив характер, но е развенчан митът за непобедимостта на израелската армия. Всички арабски страни в региона, включително Мароко, Алжир, Либия и Ирак се борят за каузата. Прокрадват се идеи за мирно политическо решение на конфликта. На съвещание в Кувейт, XI. 1973 г. е взето решение петролът да се ползва като оръжие срещу онези сили, които подкрепят израелския агресор. Проваля се стратегията за “мълниеносна война”. Веднага американският конгрес отпуска 2,3 млрд. долара за “възстановяване на загубите на Израел” във войната. На 11.11 1973 г. е подписано израело – египетско споразумение за спиране на войната. На 18.1.74 г. след като Садат прави редица унизителни компромиси се подписва първото синайско споразумение за разделяне на сирийски и израелски войски, Израел се изтегля частично от земите, окупирани през 1967 г. след една година е подписано II синайско споразумение, според което Израел отстъпва 5,5 % от територията на Синайския полуостров и в замяна получава достъп до Суецкия канал. Садат продължава капитулантските си преговори с Израел и САЩ в ущърб на палестинските искания за самоуправление и интересите на Сирия. Израел иска фактическа капитулация – не отстъпки. Преговорите води Межхем Бегин – един от най – изтъкнатите “ястреби” на ционизма. На 6.9. 78 г. в резиденцията на американския президент Джими Картър, който на 10.12.02 г. получи нобелова награда за мир, Бегин и Садат подписват в обстановка на секретност два документа. Те влизат в историята като споразуменията от Кемп Дейвид и се наричат “рамки за мира в Близкия Изток” и “рамки за мирен договор между Египет и Израел”. Извън тях остават главните арабски искания за изтегляне на израелските войски от териториите, взети през 1967 г. Не се говори за палестинска държава, нито за ООП и Йерусалим. Те са заклеймени от целия арабски свят. 20 дни след Кемп Дейвид в Дамаск Йемен, Алжир, Сирия, Либия и ООП скъсват с Египет и създават фронт на противодействието. Официално вече на 26.3.79 г. Бегин, Садат и Картър като гарант подписват така нареченото Кемпдейвидско споразумение. Те постигат изтеглянето на Израел от Синай и мирен договор между Израел и Египет. Но започва замисъла на Израел срещу Ливан и все по – отрицателното отношение на Менахем Бегин към въпроса за палестинско самоуправление. Картър на следващата година обявява района на Близкия Изток и Персийския залив за “зона на жизнени интереси и присъствие”, която може да се защити дори с военна сила. На 6.10.81 г. Садат става жертва на дясноекстремистка мюсюлманска организация. Новият президент на Египет Хосни Мубарак е по – умерен във външната политика и не е склонен към компромисите на Садат. САЩ и Израел подписват военен съюз през 1981 г. на 30.11. две седмици след това Израел взема решение да анексира Голанските възвишения. На нейното място в Синай се настанява 82 – ра десантна въздушна дивизия на САЩ. Осигурен от юг, Тел Авив отправя поглед към Ливан на север. Защо е избран Ливан като обект на агресия? Той е “слабото звено”, което на определен етап може да тръгне по пътя на Кемпдейвидските споразумения. В Ливан, който е цветуща държава, има различни религиозни групировка – християни, мюсюлмани, сунити, шиити, друзи, алауити, като шиитите са най – бедни, а християните държат банките, туризма и промишлеността в столицата. През пролетта на 1975 г. и траеща 15 години гражданска война между различните групировки е резултат от нерешените социални проблеми. Палестинският фактор в Ливан след 1970 г. се оказва замесен в този процес. През март 1978 Израел започва петата си война – този път срещу Ливан и завладява част от неговата територия. Не се постига целта да се неутрализира палестинската съпротива и да се поощри ливанската реакция срещу ООП. Израел позорно се изтегля. На 6.6.82 г. Израел започва шестата си война срещу Ливан под името “мир за Галилея” (Галилея е област в Израел, граничеща с Ливан). Официалната версия е отблъскване на палестинските партизани, а истинската цел е нови територии за окупация в Южен Ливан. Те са нужни на Израел като водоизточници, като пазар на стоки и политическа цел – ликвидиране на палестинското съпротивително движение – ПСД, разделяне на Ливан и полигон за война със Сирия. Бейрут е под обсада 68 дни. За да се спаси мирното население 11 000 палестински войници напускат Бейрут, но 300 000 палестинско цивилно население остава в Ливан – в бежанските лагери и най – бедните квартали на града без военна защита. На Ливан се предлага сепаративен договор, на палестинците – “автономия”, но не и собствена държава върху ивицата газа и западния бряг на река Йордан. Израел запазва военизираните си селища там. Рейгън предлага план, който не е приет от арабските ръководители, приели свой план във Фее – Maроко. За пръв път косвено арабските ръководители признават правото на Израел на държавно съществуване. Поискано е създаване на палестинска държава и ООП като единствен представител на палестинския народ. Избран е компромисен президент на Ливан – Амни Джемайтел, който подписва мирно споразумение с Израел на 17.5.83 г. Резултат от този договор е продължаване на окупацията на Ливан и нови “умиротворителни войски”. Прогресивните правителства на арабските страни отхвърлят това и създават фронт за национално спасение на Ливан, който разгръща широка борба срещу фалангистите и ционистите. На следващата година Ливан денонсира договора с Израел. Взето е решение за прекратяване на договора с Израел, за спиране на огъня. Не престава борбата на палестинските партизани с израелските окупатори. През месец юни, 85 г. Израел се оттегля от територията на Ливан и се обявява планът на Шимон Перес за преговори, от които са изключени САЩ и ООП. В Ливан наред с боевете продължава търсенето на изход от кризата. Ръководителите на шиитското движение “Амал”, ПСП и деснохристиянските сили издигат програма за демократични промени, за нова конституция, реорганизация на армията и разграничаване на политика от религия. Не след дълго започват братоубийствените въоръжени действия между тях. Налага се Сирия да окаже военна помощ в западен Бейрут. Започва сложен умиротворителен процес. Едва през месец януари 88 г. е вдигната обсадата над палестинските бежански лагери. Израелската агресия в Ливан през 82 г. и военното поражение на ООП водят до изостряне на тлеещите и преди това противоречия в палестинското съпротивително движение. Арафат сътрудничи на Египет в сближаването му с Йордания. На този десен курс се противопоставят левите палестински организации, които се групират в Дамаск и образуват Демократичен и Патриотичен съюз. Неговите цели са продължаване на борбата и освобождаване на окупираните територии. В левицата на Фатах през 83 г. настъпи разцепление между привържениците на Арафат и крайната левица на Фатах и Сайка. Това още повече задълбочи разцеплението в ООП и ПСД. Арафат и крал Хюсеин подписват споразумение за отказ от създаване на палестинска държава и право на ООП да бъде единствен законен представител на палестинския народ. Същата година в Казабланка за първи път единен общонароден форум приема съветско предложение за международен форум за решаване на проблема. Поради заклеймяване от арабските правителства и силите н ПСП на декларацията на Арафат и крал Хюсеин се започва работа по възстановяване на ООП, възстановяване на палестинското единство и нова платформа, разграничаване от терористичните групировки. В края на 1987 г. арабските държави предприемат стъпки към укрепване на арабското единство. Възобновени са дипломатическите връзки с Египет. Тогава започва и въстание в окупираните територии на палестинския народ, което показва, че е необходима международна конференция за решаване на палестинския проблем.

От няколко години палестинската съпротива прераства в следствие на постоянните конфликти, геноцида и изолацията в т.нар. интифада. За да стигне до днес.

[Dinain]

Интересна версия. Няма да я коментирам, защото няма да му излезе края. Все пак хубаво, че си се постарал да я напишеш, така който влезе ще може да прочете и двете и да прецени сам коя му звучи по-достоверно.

Само една дребна поправка - британският мандат трае 27 години, не 38. А, и още нещо - в Израел жените служат 21 месеца.

[albireo]

"ястреби", "капитулантски преговори", "каузата", "демократичен път на развитие" при Насър, Садат е убит от "дясно екстремистка групировка", "Прогресивните правителства" на арабските страни, "борбата на палестинксите партизани срещу израелските окупатори", Налага се" - забележете! "налага се Сирия да окаже военна помощ"..и т.н. и т.н и т.н.
е не е ли дивна тая съветска соц реторика!!! Дзвер върна ме в миналото да знаеш...направо все едно ми казваш "добре дошли в новата 1988 година, а сега да се запознаем с международните отношения по съветски"
Нарочно не "населвам" постинга си с емотикони, защото сред тях няма образ, който да казва " Щеше да ми е смешно, ако всъщност не ми се налагаше да чета тооолкова безподобни глупости"
Така, повеселихме се, лошо няма и разбрахме че някои хора по-добре да си гледат античните армии,но сега малко сериозно.
Динаин, браво за начинанието! Това ми се струва много по-удачно отколкото дъвченето и бистренето на Близко-Източния конфликт в темата за Хамас. Онова там малко ми напомня на старците с жилетки от пике в Черноморск - "Бриан е умна глава и Ганди е умна глава и Чембърлейн е умна глава" "Ти бил ли си турил пръста в устата на Чембърлейн" или на Шимон Перес
Уф пак не се получава сериозно. Така е то като съм залят с бисери от времето на социалистическия дебилизъм - развеселявам се, а темата и начинанието са толкова хубави, че даже може след цялостното завършване на изложението по всичките войни, постингите на Динаин да минат в отделна тема в "Информационни доклади".
И затова все пак сериозно - Динаин имаш ли информация за участието на бългаските евреи във войната от 1948г.? Бях чел някъде или може би гледал интервю по телевизията с един българин, служил в парашутните части на нашата армия, които след емиграцията си в Израел воюва през 1948г. фактически изиграва ролята на един от основателите на парашутните части на IDF. За съжаление губи ми се името, а и въобще не съм много сигурен дали точно за това се казваше в интервюто - пиша по смътни спомени. Но предполагам е имало и други български евреи участници в тази война?
На мен особено ми е интересен периода преди 1948, дори преди ВСВ. Чел съм книгата на Вили Перл (Уилям Пърл) - "The Four Front war" за организирането на нелегалната емиграция в Британска Палестина от средата на 30те години. Пълна е с интерсни подробности, вкл. и за срещите му с Айхман, за да договаря измъкването на евреи и изпращането им в Палестина. Спомням си, че май имаше и някаква крайна еврейска организация действаща в Палестина през ВСВ, която е толкова ожесточена с/у британците, че дори е опитвала да търси съюз с нацистите. Самият Перл е бил член на една еврейска социалистическа организация, която също си имаше и военно крило (каквито са били и (Х)агана, Иргун и т.н. та в тази връзка имаш ли инфо за развитието на точно тези организации в периода от началото на 20 век до ВСВ и въобще за движението за заселване в Палестина и ранните преселения, първите кибуци и т.н.? А още по-общо даже за развитието на ционизма като идеология след Херцел? Знам, измествам темата малко, но този период ми е страшно интересен. Може да го оформим в отделна тема

[fichev]

И аз имам 1 въпрос (всъщност 2 )


След като решението на ООН предвижда създаване на арабска държава защо тя не е създадена ?

И дали ако беше създадена това това би предотвратило последвалите конфликти ?

[D3BEP]

САмо аз съм писал нещо по въпроса. Според вещите ми колеги - предубедено.
Ето и източниците:
1. Списание Международни отношения – 2002 г./2 бр.

2. Вестник “Economist” – VI. 2001

3. “Damascus – The Strategic Perspektive” – Jane`s Review

4. Списание Мениджър бр.11 2001 г.

5. Конфликтни огнища на планетата - справочник


И последният източник съм си самият аз.
Очаквам и вашите Добре дошли, братушки.
Съжалявам, че не сте го разбрали. Версията ми е точно толкова едностранчива, колкото и тази, която защитава тази тема като цяло.
Въпреки това в нея има някои факти. Пропуснати факти.
Възможно е да не ви харесват. Но ми е все тая
albireo, ти да не принадлежиш към засегнатите от конфликта нации? Гледам, Перл си чел. Тоя не беше ли един ционистки агент от Прага, организирал именно еврейските "преселения"? Съдейки по безмисления ти пост, вероятно позицията му е някъде около безмислените приказки на американската армия по въпроса, същата, на която ще да е бил верен сътрудник. Общо взето таквиа горе долу са били типичните образи на мекеретата, създали близкоизточния конфликт, защо да не му захвана сега и аз да му вярвам.
Както и да е, нищо не случайно. Не е случайно и това, че скочи с такава сила и с никакви доводи срещу поста ми, който всъщност касаеше нещо съвсем друго. Вземи се успокой. Отказах се да подпалвам темите, ама ти подпалваш мене.
Поздрави!

[Dinain]

Фитчев, ти въобще прочете ли темата? Отговор на първия ти въпрос се намира там, колкото за втория - не съм ясновидец, но според мен - не.

Албирео
Ще потърся информация за българското участие по-нататък. Засега мога да напиша накратко за Агана (пише се с "Х" ама почти не се произнася ).
Първо накратко за алиите("имиграционни вълни"; Алия - наклон, изкачване, т.е. "възкачването" към "Свещенната Земя"). Това не са организирани вълни на имиграция, а предизвикано от някакъв външен фактор преселване. В края на 19-и век се заражда идеята за ционизма - че преселването в Палестина е единственото трайно решение на "еврейския въпрос". В множество традиционни песни и приказки от еврейския фолклор се споменава за Йерусалим - древната столица, за древната еврейска държава и за завръщането на евреите в древната им родина - когато Месията дойде слезе на земята. Както е очевидно, Месията не са го дочакали, но пък има немалко ортодококсални евреи в днешен Израел, които отричат съществуването и именно с този довод. Да се върна на темата.
Засилващите се антисемитски настрония в Европа и Русия "кондензират" тези вълни от имиграция. В резултат Първата алия (1882-1903) пристига в Палестина. Естествено, това не е някакъв организиран процес, както казах - разделението на първа, втора и т.н. е дело на историците. През този период пристигат (и остават; мнозина се разочароват от тежките условия и се връщат в Европа или заминават за други страни)около 25 000 евреи от Източна Европа, създадени са 28 нови селища. Не всички се заселват в нови земеделски селища, 3000 например предпочитат градската обстановка на Яфо. Ивритът (модернизиран от Елиейзер Бен Йеуда) става основен език, като главен съперник му е френския, налаган от френското семейство Ротшилд и Alliance Israelite Universelle.
Втората алия (1904-1914). Херцел умира през 1904 г., в Ционистката организация има разногласия, които водят до "зацикляне" на имиграцията. След като предложението за Уганда е отхвърлено, започва Втората алия. Погромите в Кишинев(1903) и други руски градове ускоряват процеса. Общо 40 000, главно руски евреи, пристигат. Много от новодошлите носят със себе си социалистически и комунистически идеи - в името на тези идеали са създадени първите Кибуци. ПСВ прекъсва алията.
Третата алия (1919-1923) е "окуражена" от Октомврийската революция в Русия, погромите, следвоенната мизерия в Европа, "Декларацията на Балфур" и създаването на британския мандат. Имигрантите са около 35 000 (повечето евреи винаги са предпочитали да заминат за САЩ), предимно от Русия, Полша и Литва. Създадени са първите партии, профсъюзи, комисии, работнически и образователни организации.
Четвъртата Алия (1924-1928) се отличава с много по-малко пионери. Докато предишните имигранти са били главно млади идеалисти-пионери, четвъртата алия е съставена от много повече семейства от средната класа. Причините са подобряването на социалните условия в Палестина, имиграционния закон в САЩ от 1924 г. и икономическите ограничения и забрани за евреите в Полша. Става известна и като "алията на Грабски" (Грабски - полския министър на финансите).
Новопристигналите носят със себе си известен капитал и инвестират главно в строежи - появяват се театри, хотели, малки заводи и работилници. За разлика от пионерите, това население не е датам привлечено от земеделието и се заселва предимно по брега и в градовете. Бройката им е около 67 000, но над 15 000 се връщат по време на икономическата криза в Полша, тъй като икономиките на двете са все още тясно свързани (мнозина притежават имоти или инвестиции и в Полша и в Палестина).
Петата Алия (1929-1939) е най-голямата, 250 000 души и няма нужда да обяснявам как е предизвикана. Една четвърт от имигрантите са от Германия и Австрия, а като цяло новодошлите са "градско" население, бизнесмени, предприемачи, академици. Вливат се знаителни средства в икономиката на Палестина. Строежа на първото модерно пристанище (Хайфа) е завършен през 1933 г. например.
В навечерието на ВСВ, еврейското население в Палестина е 475 000 души - 40% от общото.

Щях да говоря за Агана, а доникъде не стигнах. Ще продължа по-късно

[albireo]

Разбира се, че не е случайно - не обичам да чета пропаганда просто. Забележи не ти правя забележка за фактите, които си описал а за начина на представянето им. Много съм любопитен как ще ми обясниш "дясноекстремизма" на убииците на Садат, "Демократичното развитие" на Насър, "прогресивността на арабските правителства" (трябва ли да те разхождам из дебрите на арабския национализъм и зараждането на ислямизма, като идеология, за да разбереш какви безподобни глупости са тези три определения?) и въобще целия ти текст носи белезите на реториката и тълкуването с което соц лагера обясняваше конфликта. В сравнение с теб отварящият темата постинг поне се пази от иделогическо оцветяване, а ти най-свободно и съзнателно натоварваш текста си с всички идеологеми, за кото мога да се сетя + поне още 2-3, които определено бях забравил. Обидно е някак си - интелигентни хора сме и не е необходимо, да ни заливаш със смехории. Вземи си остани в полето на фактите. На всички ни е ясно например, че има въоръжен конфликт между палестински групировки от една странна и израелската армия от друга, но кажи ми представянето на този факт като "борба на палестинските партизани с/у израелските окупатори" допринася ли с нещо за информативността на текста, помага ли за едно по-добро разбиране същността на конфликта и казва ли ни нещо друго освен факта, че за някои неща все още си живееш в полетата на Студената война?
И престани да се вживяваш в ролята на дедектив "не е случайно, че скачаш така?" - не, не принадлежа към някоя от засегнатите от конфликта нации? Не симпатизирам на никоя от тях в него и интересът ми е насочен към самия конфликт вкл. и военните му аспекти. Интересувам се и от ционизма като идеология и от арабския национализъм, интересувам се и от възникването на близкоизточния конфликт, който ако си мислиш, че е създаден от някаква ограничена група хора - сякаш изкуствено

Общо взето таквиа горе долу са били типичните образи на мекеретата, създали близкоизточния конфликт

то значи разбирането ти за международните отношения и въобще за човешките отношения, за обществото и де факто за човешката природа, не се различава особено от това на адептите на теориите за световен заговор и за масонското задкулисие.
И Перл, за сведение, е виенчанин, роден в Прага. Типичен пример за нормално интегриран и де факто 100% австрийски немец, адвокат, превърнат от антисемитизма и ционизма в нещо различно, в разделен от естествената му обществена среда индивид.
Преселенията, които организира не бих ги слагал в кавички. Съвсем реални са си. А за позицията му по време на организирането на съответните преселения, ще трябва да се осведомиш с малко по-подробно четене. Справките в гугъл за него няма да са ти достатъчни. Но дори и от тези справки би могъл да видиш кога се присъединява към американската армия и да си направиш изводите, доколко тогавашната му позиция и тази на американската армия се припокриват. (аз казах нещо за срещите му с Айхман, ама кой да чете).
Освен него съм чел и доста други нещица, вкл. и книга на египетски журналист за Йом Кипурската война, надзъртал съм и в биографиите на сър Джон Глъб и на Плъмър, който след военната си кариера е бил и администратор в Палестина (най-висшият ако трябва да съм точен), познавам се и съм си говорил с преводача и личен приятел на Мустафа Тлаас, по този въпрос и по-сирийските проблеми като цяло. Въобще не възнамерявам да те отегчавам от къде черпя знанията си. Проблема не е и в твоите източници. Както казах в началото проблем и обидното при теб е окраската, която придаваш на фактите, а не изнасянето на самите факти. Казвам обидно, защото е обидно за другите участници в дискусията. Човека е започнал хубава тема, а ти идваш и сещаш ли се какво си направил на метеното? Представи си как би реагирал ако аз тръгна да излагам емоционалните си пристрастия, и други подобни дивотии в дискусия от "Античност", която ти е потенциално интересна?
Златна тема си на път да опропастиш, по начина по който си започнал тук ей!

[D3BEP]

АКо някой има нужда от пропагандатор - агитатор, тебе требе да вземет, ей!
Много евтино си изтълкувал написаното в темата.
Просот човекът - титуляр на темата дава едната страна на въпроса.
Аз давам другата. Нека я има. Не съм отрекъл неговата, епитетите му също не ми харесаха и затова в моята тема има бол епитети. Има също и цитати и при настояване от твоя страна ще ти ги докажа. При това се цитира не бай Тончо Ракията, а хора, имащи пряк досег с конфликта.
Обикновено, когато аз чета две такива позиции, забележката ми е към двамата, деля не на А) вярно Б) невярно, а се опитвам да извлека максимално полезна информация от А+Б, истината е някъде по средата.
За масони в предположението си никъде не съм говорил, според мен засегнатите нации в конфликта са повече и по - разделени, от разделението на "масони" и "немасони". Питах да не си от някоя от засегнатите нации, пък това може да е от арабската лига през Израел и Великобритания, та чак до Съединените Щати. Не знам що се сети за масоните.
Визирайки авторът, на който се позоваваш, обективността за мен е въздушно понятие. Какво се очаква да пише участник в ционистко движение, организатор на преселението и сътрудник в американската армия? Нещо обективно за Палестина, може би?
Понеже на няколко места вече осрахте(използвам думата в прав текст) позицията ми, нека да си я изкажа.
Терористите са едни същества, дето зависи кой ни ги назовава.
Едно време за СССР Израел беше терорист и там никой нямаше посолства и т.н.
Сега за САЩ палестинците са терористи.
Политическа групировка с военизирано крило. Подобна дивотия няма никъде. И в Израел, и в САЩ политическите служби са яко демилитаризирани. Президента Буш яко се моли на бог и смята запасите от зърно, а войни прави само по внушение свише, или пък още по - свише - от народа.
Що е тероризъм, не искам да споря, но палестинските организации, борещи се за независимост, имат по - скоро характера на партизански отряди, действащи като народна съпротива в условия на геноцид.
Бедата идва от неравновесието на силите между тях и израелската армия. Именно поради тази причина те прибягват до крайни и евтини мерки с голям политически ефект. Защото в края на краищата и войната е политически акт.
Палестинците настояват за унищожение на Израел по - засилено в последно време. Защоото унищожителната политика срещу тях се засилва.
Те служиха за целите на един доста по - голям блок, може да се каже дори че в определен етап след като бяха употребени, бяха и изоставени. Сега и този блок вече го няма, пръснат е и бива унищожаван на части. Натискът за унищожението им се засилва. Засилва се и реакцията. Вече тя не е на ниво банди, вече е на ниво народ.
Трудно е да заклеймиш цял един народ, че е терористичен, тероризмът преследва по - ограничени цели от сепаратизма да речем.
А е лесно да изгориш домовете, да пропъдиш милиони, да избиеш десетки хиляди, да обстрелваш "случайно" с ракети, да строиш гета, да унищожаваш човешките права и после да тупнеш статистиката(стъкмистиката) и да кажеш:
- Ми да. Кво да ги жалим, те са тъпи и неуки и от тъпотия искат да се борят.

На втория въпрос на Фичев, който си е съвсм, ама абсолютно на място за здравомислещите, аз отговарям:
Не знам дали ако днес се направи такава държава ще стане работата. Никой не знае, може би вече много омраза и спорове лежат, пък и НАТО, МАТО и т.н не биха оставили нещата хептен без конфликт в територията. Единственият факт в цялата история на конфликта, е че израелци и палестинци не могат да живеят заедно и само отделянето на палестинска държава никога не е опитвано.

[D3BEP]

Към Рамщайн: ... а факт ли е?

и

Към Дзвер: наистина ли мислиш, че НАТО е фактора, който както пишеш "пък и НАТО, МАТО и т.н не биха оставили нещата хептен без конфликт в територията"? Тоест, че това е целта на западняците, да има конфликт в Близкия изток?

Това нещо "западняците" що за животно е?
Зона на интереси?
Географско местоположение?
Етнос?
В близкото минало и в историята на конфликта наистина имаше източен и западен блк.
Отдавна вече обаче блоковете са други.
Моето виждане не отхвърля и негативното влияние върху палестинския въпрос и на арабските държави.
Нато написах, колкото да не напиша Съединените Щати. Че много черни ще излезат, ама само на слепите не е ясно, че арабските държавици са в тяхната зона на интереси.

[Dinain]

Създаване на (Х)агана и други

http://www.wzo.org.il/home/portrait/pre.htm

Албирео, на този сайт има доста информация за основите на ционизма.

Хагана - ивр. защита, отбрана

Ако се разглежда най-ранния период от еврейския Ишув (1870-1914) се забелязва, че преди края на ПСВ и големите вълни от преселници последвали я, почти всички еврейски селища са разпръснати и изолирани. Комуникациите между тях са проблематични, има нападения на банди грабители - с една дума, нещо като Дивия Запад Земеделските селища бързо усещат нуждата от въоръжена охрана. В началото тази функция изпълнява един или няколко жители на селището, въоръжен с пушка, спешен или на кон. Задачите били да се охранява самото селище и работниците на полето при възможност. С течение на времето еврейските пазачи започнали да наемат арабски "помощници", главно за охрана на селищата през ноща. Методът се оказал ненадежден, защото "пазачите" често си сътрудничели с бандите крадци и грабители. В резултат, в някои селища (например Зих'рон Яаков), охраната била съставена само от евреи - жители на селището, които вършели тази дейност на доброволни начала. Положението в началото на 20-и век било: една малка част от селищата се охранявали от изцяло еврейски отряди, повечето - от арабски наемници с началници евреи.

В тази обстановка е създадена комуната "Бар Гиора" (1907 г.). За целта Бар Гиора събира група еврейски младежи в дома на Ицхак Бен Цви, който по-късно става втория президент на Израел. Отделните отряди и "поделения" от идеалистични младежи, съставящи "Бар Гиора" са обединени в национална организация "(Х)а Шомер" (ивр. пазачът, стражата) през 1909 г. Организацията си поставя за цел да осигури безопастността на колко може повече от еврейските селища.
А Шомер поставя условие, за да поеме охраната на дадено селище - всички работници в селището трябва да са евреи. По този начин създава "триредна" йерархия във всяко охранявано селище: като първи ешалон действат ветерани от Бар гиора; втори - редовите членове на А Шомер; работната ръка на селището, събрана в "трудов легион"(това ми напомня за трудови войски ) служи като резерва в случай на нужда.

През 1913 г. А Шомер установява връзки с Ционистката Организация в Европа с цел мотивиране и набиране на младежи за нови членове. Връзката обаче е прекъсната с избухването на ПСВ. По време на войната А Шомер продължава да охранява еврейските селища, същевременно саботирайки действията на турската армия. По време на войната се създава и втора охранителна организация - "група Яфо". "Групата" поема охраната на Тел Авив и еврейската част от Яфо. Водеща личност (макар да няма ясно изявен водач) в А Шомер през годините на съществуването му (1909-1920 г.) е Исраел Шохат. Водач на "група Яфо" е Елияху Голомб.

По време на ПСВ Палестина е все още част от Турската империя. Преди войната група младежи от Зих'рон Яаков и околни селища сформират група наричаща се "Гидеоните" (Gideonites). С началото на войната се сформира организацията НИЛИ (нецах израел ло йешакер I Sam. 15:29). Гидеоните са нейна основа. Организацията се занимава активно с шпионаж в полза на Британия, под ръководството на Аарон Ааронсон. Британия изпраща инструктори, оръжия, сигнална и радио екипировка по тайни канали. От друга страна няколко хиляди от жителите на еврейския Ишув са мобилизирани в турската армия. Някои от тях се издигат до офицери, други дезертират и се присъединяват към англичаните (като самия Аарон Ааронсон), трети след войната стават водещи лица в "Хагана" (като Елимелех Зеликович - Авнер). В британската армия са създадени няколко еврейски съединения. Ционисткия Мулетарски Корпус (Zion Mule Corps ) участва в десанта на Галиполи. Почти всичките му членове са евреи, изгонени от турските власти от Палестина заради чуждото им гражданство. Един от комадващите корпуса е колоритната личност Йосеф Трумпелдор. Той участва в Руско-Японската война от 1905 г., при обсадата на Порт Артур загубва лявата си ръка, попада в японски плен и по-късно е награден с медал за храброст. В 1912 г. имигрира в Палестина, отказва да приеме турското поданство и е изгонен в Египет. В началото на войната се присъединява към британската армия и действа активно за създаването на еврейска бойна част в редиците и. През 1920 г. загива при защитата на Тел Хай от арабско нападение.
След десантът в Галиполи, Корпусът е разформирован и е създаден the 38th Royal Fusiliers в Англия. Заедно с Трумпелдор, там служи и Владимир (Зеев) Жаботински. Командващ е полк. Патерсън. Батальонът заминава за Египет и участва в сраженията срещу турската армия, по-късно и в форсирането на река Йордан. Още два батальона са събрани и изпратени в Египет, а оттам - в Палестина: 39th&40th Royal Fusiliers. В тях се записват евреи доброволци от цял свят - САЩ, Канада, Русия, Европа, Палестина. Между тях са Давид Бен Гурион, Берл Кацнелсон, Елияху Голомб, Дов Хоз и др. Командир на 39-и батальон пък е полк. Елиейзер Марголин, преди това командващ австралийски полк на Западния Фронт във Франция!

След войната почти всички еврейски съединения са разпуснати. Полковник Марголин настоява да му бъде разрешено сформирането на един батальон, който да участва в охраната на еврейските селища. Така е създаден 1-ви батальон (Юдейски), но не му е заповядано да не предприема никакви действия без изрично разрешение от английките власти. През 1921 г. избухват еврейско-арабски сблъсъци и безредици на границата между Тел Авив и Яфо. Марголин изпраща батальона си без разрешение и за наказание батальонът е разформирован.



Разформироването на Юдейския батальон дава предимство на тези от ционистките лидери, които твърдят че не може да се разчита на Британия за защита от арабските нападения, които вече придобиват организиран и националистичен характер. В 1920 г. А Шомер и други групи формират Хагана. Организацията е обявена за нелегална от британския мандат. В първите десет години от съществуването си тя е подчинена на Хистадрут (the General Federation of Jewish Labor), тъй като официалните представители на еврейския Ишув - Ционистката Организация (чиито директори се избират с гласуване) не се чувства готова да контролира въоръжена групировка. В следващите години отговорноста за Хагана се прехвърля между различните инстанции - Хистадрут, Ваад Леуми (Национална Комисия), Еврейската Агенция. Накрая, през 1931 г. Хагана е поставена под командването на "партиен комитет" от 6 политически лица - трима представители на леви партии и трима на десни. Така фактически Хагана се превръща в официалната изпълнителна власт на еврейския Ишув, въпреки че е считана за нелегална от араби и англичани. Това налага действията и да са от таен, "партизански" тип, но почти всеки член на еврейско селище знае името на местния началник например.

През 1931 г. част от Хагана се отцепва, нежелаейки да признае властта на партийния комитет и създава Иргун Цава Леуми (Национална Военна Организация), или както става известен "Ецел" (акроним от трите букви на иврит - алеф+цадик+ламед). Водач на Ецел става Авраам Техоми. Новата организация получава дейна подкрепа от ревизионистката крайно-дясна партия на Зеев Жаботински.

По време на безредиците 1936-1939 г. (наречени от арабите "арабско пробуждане") английските власти са принудени да си сътрудничат с Хагана и даже да координират няколко маневри. Хагана получава тригодишен "прозорец" на легалност. Британия и предоставя статуса "временна помощна милиция" и сключва с нея споразумение за "оръжейна солидарност". Капитан Орд Чарс Уингейт, шотландски евреин доброволно слуши като инструктор в Хагана и се превръща в символ (днес в Израел има спортна академия на негово име). "Оръжейната солидарност" трае до 1948 г.
През 1938 г. Еврейската Агенция решава да назначи професионално командване, което да координира по-добре различните част на Хагана. Партийния комитет е заменен с Генерален Щаб, който е подчинен единствено на Върховното командване, съставено от демократично избрани представители на еврейския Ишув. Първи Главнокомандващ Генералния Щаб става Яаков Дори(Достровски).
Междувременно Ецел претърява криза. През 1937 г. самият Авраам Тахоми, заедно с половината членове (около 1500) души се връща в Хагана. Ецел отхвърля приетата от Хагана доктрина за действие спрямо арабското население, известна като Хавлага (ивр. търпимост, смиреност) и предприема своя политика на заплаха и терор. "Арабското пробуждане" е подавено от английските войски със съдействието на Хагана, която мобилизира над 20 000 от жителите на Ишув, включително "полевите войски" под командването на Ицхак Саде и "специалните нощни отряди" на Уингейт.

В началото на ВСВ в еврейския Ишув вече съществува работещ административен и политически апарат. Хагана, след две десетилетия съществуване се е разразстнала и в частите и влизат: полеви войски, медицински корпус, сигнален корпус, отряд Алия Бет (организиращ нелегалната имиграция на евреи от Европа), оръжейна индустрия за произвеждането, купуването и складирането на оръжие. Палестина е разделена на окръзи, всеки с отделен началник. През 1941 г. са създадени Гадна (юношески отряди за обучение) и Палмах (ивр. плугат махац - "щурмова рота"). В същата година е публикуван списък с принципите и целите на Хагана:
1. "Хагана е военната сила на еврейския народ, чиято цел е политическата независимост на земята Израел."
2. "Хагана отговаря пред и изпълнява заповеди от Световната Ционистка Организация и Еврейското Общество на Ишув в Палестина."
3. "Задачите на Хагана са: да защитава живота, собствеността и честа на еврейското население на Ишув в Палестина; да защитава ционистката идея и политическите права на еврейския Ишув в Палестина; да защитава земята на Израел от външни атаки в съответствие със способностите си и политическите последици. "
4. "Хагана служи на целия еврейски Ишув и цялото цинистко движение; нейното знаме е националното - синьо-бялото; нейния химн е националния - "Хатиква"..." и т.н.

С началото на войната, когато Британия се очертава като главния противник на Третия Райх, всякакви атаки срещу нея се прекратяват. Въпреки че са недоволни от "Бялата книга" от 1939 г., намаляваща рязко годишната квота за имигранти и ограничаваща възможностите за купуване на земя, еврейската общност се задоволява само с протести. Давид Бен Гурион, председател на Ционисткия Директорион, обявява че еврейския Ишув ще сътрудничи военно и продоволствено на Британия, но ще продължи да се бори срещу "Бялата книга" в смисъл на имиграция и заселване. Ревизионисткият Ецел се двоуми. Голямата част решава да сътрудничи военно с Британия. Една малка част под ръководството на Авраам(Яир) Щерн обявява Британия за "върховен враг на ционизма", който трябва да бъде борен със средства на саботаж и тероризъм. След смъртта на Жаботински (1940 г.), групата се отцепва от Ецел и започва да действа самостоятелно под името "Ецел в Израел"(по-известна като бандата Щерн). След като Авраам Щерн е убит от англичаните през февруари 1942 г., новите лидери (между тях Ицхак Шамир, бъдещ премиер на Израел) реорганизират групировката под името ЛЕХИ (Лохамей Херут Исраел - ивр. "бойци за свобода на Израел"). Екстремистската групировка Лехи си поставя внушителни цели - война срещу Британската империя, в това число съдействие със всеки неин противник; освобождаване на цяла Палестина; създаване и защита на Израел; пълно изтегляне на британците; създаване на еврейско царство от Ефрат до Нил(!). В сравнение с тези цели Лехи никога няма повече от няколко стотин членове и недостатъчно въоръжение. Тя не признава властта на еврейския Ишув и на СЦО, на няколко пъти завърза престрелки с Хагана. Стараеки се да демонстрира че с малко ресурси може да постигне много, тя провежда дръзки и отчаяни акции, като нападения на британски гарнизони и покушения над представители на администрацията. Лехи се разпада с обявяването на независимост на Израел в 1948 г.

По време на ВСВ над 30 000 еврви от Палестина се записват в английската армия. Различните съединения, дотогава изпълняваши тилови задачи, са обединени в Еврейска Бригадна Група към края на войната. Групата участва с заключителните сражения през 1945 г. в Италия. Ветераните от войната по-късно пренасят опита си в Хагана. След войната Хагана е най-голямата и влиятелна въоръжена организация в еврейския Ишув. Извършва редица акции срещу британския мандат, като: освобождаването на нелегални имигранти от лагера Атлит; взривяване на железопътната мрежа на Палестина (изв. като "Ноща на влаковете"); саботажи и нападения на британски радарни инсталации, полицейски участъци, акостирали кораби, участващи в залавянето на нелегални имигранти; взривяването на всички мостове по границите на Палестина ("Ноща на мостовете"). Главнокомандващ Г. Щ. е Ицхак Саде. Лехи и Ецел също не остават бездейни. Техните акции са предимно покушения и терористични акции като взривяването на хотел "Цар Давид" в Йерусалим (където се помещава британският щаб); освобождаването на политически затворници; нападения над британски летища и военни бази.

На 15 май 1948 г. започва Арабско-Израелската война или както още е известна Израелската война за независимост. Хагана започва войната и я завършва като IDF (Israeli Defence Force). От нея IDF наследява структурата, администрацията и генералния щаб. Пръв Главнокомандващ Г.Щ. на IDF става Яаков Дори.

[beri_cd]

asd

Темата е доста старичка но ето няколко допълнения.

Човекосилата

Арабските сили.
- бойци от палестински милиции от Арабска Армия за Освобождение и Армия за Свещена Война(айш ал-Джихад ал-Мукадас) – в началото общия им брой е бил около 3000, в последствие стигат до 6500. В началото на конвенционалната фаза боеспособността им е значително ограничена, а броят им намален от пиковия.
- Египетската Армия – в началото на войната са пратени около 10,000 войници, повреме на първото примирие са около 20,000, а в пика си египетските сили в Палестина наброяват 40,000 войници.
- Йорданската Армия – в началото са около 4,500 войници, в края на войната са били около 3,000, Йорданския Арабски Легион е бил далеч по-решаващ, важен и боеспособен, но бил самостаятелна армия, извън йорданското командване.
- Арабския Легион – една от най-важните бойни групи на арабските сили. 12,000 души обучени, обурудвани и най-важното командвани от опитни британски офицери.
- Сирисйката Армия – в началото са 3,500, броят им в края на войната е около 5,000.
- Иракската Армия – в началото са 3,000, след първото примирие са увеличени на 10,000 души, в края на войната са около 18,000 души. Иракските войници са се били под йорданско командване, но като отделна единица.
- Ливанската Армия – около 1,000 са отделени за конфликта, но болшенството не виждат военни действия. Тези, които се бият го правят под йордански флаг.
- Саудитска Арабия – 1200 саудитци се бият под йорданско и египетско командване.
- Йемен праща около 500 войници, биещи се под йордански флаг.
- Либисйките и алжирските доброволци са около 1,000 души.


Еврейските сили

В края на 40-те години днешните Израелски Отбранителни Сили(ИДФ) са представлявали няколко бойни групи, като всичките взимат участие във войната през 1948.

- Хагана – еврейска бойна група, в началото на войната разполага с 19,000 мобилизирани и боеспособни войници. Разполага с резервистки потенциал и специални части – Палмах. Първообраза на ИДФ.
- Иргун – еврейска бойна група, в началото на войната са разполагали с 3,000 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.
- Лехи – еврейска бойна група, в началото на войната разполага по-малко от 800 души. Става част от ИДФ, разтворена в него от ръководителите на Хагана.
- към еврейските сили се включват в началото още около 6,000 еврейски полицаи(минали през “военна служба” в Хагана), както и доброволчески отряди от необучени мъже и жени. Голяма част от тях изпълняват тилови функции и не виждат сражения.

Макар през 1948 да няма хомогенна и монолитна еврейска армия(ИДФ) сумарно прогресията в числеността на комбинираните еврейски сили е следната

В началото на войната – 29,677
4 Юни – 40,825
17 Юли – 64,686
07 Октомври – 88,033
28 Октомври – 92, 275
02 Декември – 106,900
23 Декември – 107,652
30 Декември – 108,300



Техника

Танкове

Израел – Израел започва войната без нито едно оръдие или танко, но по време на битките се сдобива с няколко модела.

- The Char léger modèle 1935 H modifié 39 - малкото такива танкове са били гръбнака на еврейските танкови армии поради липса на друго.
- Кромуел Това е бил основния юмрук на еврейските сили при битката за Латрун, където са използвани два такива танка. Като цяло е присъствал в нищожни бройки
- Валънтайн на Викерс-Армстронгс, от които са имали няколко бройки. Използвани са версии с 2 и 6 паундови британски оръдия

В италиански танкови морги(скрап) еврейски групи намират развалени танковее Шърман, които пращат в Палестина. Биват им монтирани 75мм френски оръдия и 105мм британски оръдия. Става дума обаче за няколко бройки. Оръдията са били умишлено пробити от всички страни за да не могат да се използват, което налага и подмяната им.

Всички тези танкове идват по време на самата война.

Арабските сили използват основно 4 модела танка.

Матилда 1
Матилда 2
Рено 35
Рено 39
Шърман
Използмани са Панцер 4 от Египет, закопани в земята - станционарни оръдия.
Също са използвани и ФТ17 и Марк 4, които далеч не са били адекватни за 1948 година!


Артилерия

Арабските сили

Немските 150мм СИГ33. Използвани са самостоятелния вариант, както и монтирани на шасита на Панцер 1 и Панцер 2(САУ).
Британските Брен Гън Кериър, като въоръжението им е варирало – .303 ББП .55(13.75мм) ББП и 25мм оръдия(като последните са били сирийски модификации).
65мм оръдия на шасита на Лорейн 38Л
2 паундови(40мм) оръдия Орданънс КюФ2 на Викерс
6 паундови(57мм) оръдия Орданънс КюФ6 на Викерс
Както и разнообразен арсенал от други модели минохвъргачки, оръдия, анти-танкови пушки и др.

Еврейските сили

2-инчови британски минохвъргачки Орданънс СБМЛ
65мм френски оръдия, кръстени Наполеончикс(умалително за Наполеон). Френско оръдие на дървени колела от 1906 година, абсолютно неадекватно за бойното поле на 1948 година.
75мм френски оръдия – едва няколко бройки са успяли да намерят еврейските сили, като това е уголемен вариант на Наполеончикс.
120мм френски миномети(нарезна цев)
Давидка – това е минохвъргачка, измислена и произведена от евреите в Палестина. Имала е изключително странен начин на действие, което я е правило почти неизползваема. Поне не и за обсадна цел, нито като поддържаща лека артилерия.
Интересна история от войната е преработката на няколко музейни експоната. Евреите в Палестина взимат няколко музейни оръдия от 19-ти век и в местни работилници ги правят годни за употреба, макар ефективността им да е ниска.

Авиация

Арабските сили
Супермарийн Спитфайър
Мк9
Т-6Т
Ц-47 Дакота
Хоукър Хърикейн
Авро Ансон

Еврейските сили
Б17
Супермарийн Спитфайър
Авиа С-199(чешкия вариант на Месершмит Бф109),
П-51 Мустанг
ДеХавиланд Москито.

От тежките Б17 Израел се сдобива нелегално единствено с 3 бройки(купени на черно в САЩ и пренесени през приятелска Чехия), но самолет от този клас се оказва ненужен в такъв тип война. От Москито Израел успява да купи две бройки, като едната е свалена над Корскика, на път за Палестина. Друг самолет Израел намира изоставен от британците след изтеглянето им от Палестина, но не успяват да го приведе в годно състояние и се използва за обучение на механици. Чешките самолети – вариантите на Спитфайър и Месершмит, са гръбнака на еврейската авиация.
В нелегалните еврейски работилници се произвеждат 210 минохвъргачки Давидка, 3 милиона 9мм патрони, 150,000 гранати Миллс и 16,000 картечни пистолета Стен(идеални за такъв тип производство).
Чехословакия е единствената държава, която доставя оръжия на Израел. Други не го правят, поради наложеното от САЩ оръжейно ембарго. От Чехословакия Израел купува

35000 пушки Маузер К98
5000 картечници МГ34
900 картечници Вз37
25 самолета Авиа С199(чешко копие на Месершмит Бф109)
61 самолета Супермарийн Спитфайър
3 самолета Б17 Летяща Крепост(купени преди това нелегално в САЩ)

Също така купуват в малки бройки още няколко модела пехотни оръжия, както и голямо количество амуниции от всякакъв тип.

А сега малко ще коментирам бисерите на D3BEP, писал по-горе.

"....Например окупацията на част от сирийска територия. ...."
Темата е за войната през 1948, не тази през 1967. Сирия няма териториялни загуби. Само Палестина има - територията и е взета от Йордания, Израел и Египет(в този ред по големина)

"....Основната причина за резервираното отношение на британците към арабите, и допускането, повтарям, допускането, а не пропускането на въоръжаването на евреите..."
Има ембарго над евреите за оръжейна техника, Чехословакия го нарушава. Британците често хващат еврейски нелегални работилници и складове за оръжия, чудно как тези оръжия намират пътя си до палестинските милиции. Една трета от еврейската контрабанда на оръжия(все пак е незаконно в контекста) е хващана от британците.

"...Нощта след обявяването на Израел за държава – на 14 –и срещу 15 – и май 1948 г. Израел обявява първата си война срещу арабския свят....."
Обратното - тези държави обявяват война на Израел. Абсурдно дори да се мисли, че Израел би нападнал тези държави през 1948 с никаква армия. И не имало и мотив да ги напада.

"...израелската армия минава в контранастъпление и окупира 50 % от територията, дадена от ООН за арабска палестинска държава....."
Израел окупира около 15%(1500кв.км) от предназначначената според плана на ООН от 1947 арабска държава, останалото отива в Йордания и Египет.

Бъркаш цифрите за площите на Газа и другите, ама да не издребняваме чак толкова.

"...Израел се присъединява към тази доктрина и получава най – съвременно оръжие и технологии....."
Пълно глупости, до 1967 Израел получава оръжия основно от Франция, чак след това от САЩ(пича говори за след 1956).

"...През 1960 г. Израел всячески провокира “малки войни” със съседните си рабски държави. През 1964 Израел отвежда част от водите на река Йордан в пустинята Негев и рязко изостря отношенията си с арабите съседи....."
Исторически това не е вярно, но няма да издребнявам. Важното е, че географски е невъзможно.

"...Израел започва третата голяма война срещу арабския свят...."
Тази война, както и всички други, са инициирани от арабска страна. През 1967 Египет нарежда(!) да се махнат войските на ООН от Синай(миротворящи там от 1957) и струпва две трети от армията си по границата с Израел. Също налага и морска блокада, което само по себе си е обявяване на война в правния смисъл на думата.

"...През 1969 г. правителството на Израел официално анексира тези територии...."
Само Голан и Йерусалим, Газа и Западния Бряг - не.

"...Планира се до 2010 г. еврейското население на западния бряг на ивицата Газа да стане 1,4 млн. души и да се изравни по брой с арабското....."
Темата е от 2006, а сега е 2010. Само ти си знаеш кой какво е планирал, но днес са 300-350 хиляди души там. Явно има провален план да им сипят виагра във водата, затова още не са 1.5. За сведение - арабите там са 2.5млн, така че....

"....които подкрепят израелския агресор....."
Арабските държави нападат и то изненадващо на Йом Кипур, един от най-важните еврейски празници.

За толкова имам сила, не мога всичките ти глупости да коментирам. Но наистина са забавни думите, които използваш - агресори, мъжеството на египетския народ, окупатори, ционисти, империалисти, демократичния арабски националъз, дрън-дрън. По-подходящо място за статията някой комунистически форум, този е военен и исторически, а ти и от двете си нямаш понятие.

[Гост]

Маи сам си говориш потребителя не писал от 4 години
Малко късно си се сетил

[beri_cd]

asd

Да, забелязах, ама след това!

Нищо, може да се поднови дискусията. Затова и сложих малко информация за размера на армиите и техниката, която са използвали. Да се създаде малко по-добра перспектива.

Ето още една карта, макар Динайн да е дал 3

http://4.bp.blogspot.com/_eQNPu6zzxaU/ScvJn7cTmEI/AAAAAAAALkQ/wNNIJuirSFc/s1600-h/596px-1948_arab_israeli_war_-_May15-June10.jpg

Ето и няколко интересни клипчета

http://www.youtube.com/watch?v=y9yxlQm8Js8&feature=player_embedded#at=333

Второто има хубави снимки от войната

http://www.youtube.com/watch?v=laHf1WImtTs&feature=player_embedded

Та, хора - пускайте коментари. Интересно ми е какво мислите по този въпрос :
Защо Израел побеждава във войната? Численото, техническото, икономическото и географското преимущество е на страната на арабските сили все пак. Baian - ако имаш мнение по темата?

[beri_cd]

asd

http://idf-armor.blogspot.com/

http://idf-israel1948.blogspot.com/

Пристрастни са, така че не са за всеки, но има много ценна информация.