Според мен иракчаните очакват началото на щурма, за да се активизират, защото иначе няма особен смисъл. Веднъж щом колоните на съюзниците навлязат дълбоко в Багдат и бъдат сковани в престрелки и улични сражения, тогава идва и горе-долу единственият шанс на иракчаните - да активизарт партизанските действия по комуникациите. А ако се случат и подходящи метеорологични условия, които да неутрализират или намалят активността на съюзническите ВВС (защото въпреки всичките нови технологии, все още са малко средствата, които запазват оперативността си при много лоши атмосферни условия), тогава има шанс да се включат и иракските бронирани сили - вероятно на малки отряди, подкрепени от лека пехота, като целта им би трябвало да са все същите комуникации на съюзниците.
Ако (при много благоприятно за иракчаните развитие на ситуацията) те успеят за кратко или по-дълго да нарушат снабдителните линиии на съюзническите части, които се бият в Багдат, тогава имат шанс и да обградят и евентуално унищожат част от съюзническата армия в самия град (защото съвременната армия е много чувствителна откъм муниции и всякакъв друг род снабдяване, което много бързо се разходва при интензивен бой).
Може би затова все още почти не се вижда организирано съпротивление.
Ако (при много благоприятно за иракчаните развитие на ситуацията) те успеят за кратко или по-дълго да нарушат снабдителните линиии на съюзническите части, които се бият в Багдат, тогава имат шанс и да обградят и евентуално унищожат част от съюзническата армия в самия град (защото съвременната армия е много чувствителна откъм муниции и всякакъв друг род снабдяване, което много бързо се разходва при интензивен бой).
Може би затова все още почти не се вижда организирано съпротивление.
Comment