Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ислямската революция.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Сигурно докато иранските дисиденти са учили в Париж Що се отнася до Хомейни и коментара на Динайн
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #17
      Dinain написа Виж мнение
      Да, това да превърнеш духовен водач в мъченик би било гениален ход.
      А как са щяли да решат проблема агенти на ЦРУ в Париж, това не го разбрах?
      Утрепваш кучката и глутницата се разапада, ето как.

      Comment


        #18
        Аха, значи и двете се отнасят до покушение срещу Хомейни, ясно.
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #19
          Здравейте и от мен! С интерес прочетох тази история. До момента не съм чел почти нищо по въпроса и едва ли мога да анализирам и тълкувам събитията, но нещо ми прави впечатление - тази персона Хомейни е оставен да избяга в Париж и с течение на годините да организира преврат и всички следствени от него събития, а тази част от пъзела нещо не се нарежда в логиката ми. Едва ли шаха е бил в състояние толкова повърхностно да подцени този риск и просто ей така го е пуснал в изгнание да си "вее байряка". Предвид модернизацията на държавата в много отношения и далновидната политика на възход в светски дух, тук логиката много куца и според мен има нещо, което не е съвсем ясно за популярната история. А иначе смътно си спомням за прочетени преди много време материали, в който се споменава за външната политика на Пахлави, която е лавирала доста добре между изтока и запада. Във военно-организационно и технологично отношение страната е била силна и е имала както руски, така и американски типове въоръжение от модерен за времето си тип и модификации. Ще ми е интересно някой да напише повече за този период от историята на Иран.

          Comment


            #20
            KOCMOHABT написа
            ... но нещо ми прави впечатление - тази персона Хомейни е оставен да избяга в Париж и с течение на годините да организира преврат и всички следствени от него събития, а тази част от пъзела нещо не се нарежда в логиката ми. Едва ли шаха е бил в състояние толкова повърхностно да подцени този риск и просто ей така го е пуснал в изгнание да си "вее байряка".
            Емигрантите са много, включително много из Европа. Надали е могъл да следи всички. А и ликвидацията на дисиденти, която да се проведе в европейска държава нито е толкова проста, нито е сигурно, че няма да доведе до по-големи проблеми. А и наистина няма как да има "послезнание" кой какво ще направи в бъдеще.
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              #21
              А корените на революцията не са ли още в Операция Аякс?


              Гледах "Арго" онзи ден и ми стана интересно защо точно американското посолство са ударили, та попрочетох няколко статии. В тези статии се казваше в общи линии, че са избирали между СССР и САЩ (хвърлят се на големите ), но са избрали САЩ заради участието им в преврата от 1953. Така че, тази омраза срещу американизма си има дълбоки корени в иранското/персийското общество. А Хомейни е успял да събере различните опозиционни групировки около себе си заради общата кауза - религията (идеята ми е, че едва ли всички които са го подкрепяли са крайни мюсюлмани). Все пак според нещата които прочетох след революцията Мохамед Мосадък е бил по-популярен във висшите кръгове на иранското общество даже и от Аятолаха, тези елементи разбира се, са премахнати след ескалацията на напрежението във връзка със заложническата криза.

              Comment


                #22
                Хайде сега, нещата не се свеждат просто до Хомейни. Този разговор май сме го водили по повод на коя ли не историческа личност. Ако го бяха убили, вероятно някой друг щеше да оглави движението и да "хване" момента (или да се провали, разбира се, тази възможност също я има). Въпросът е, че има изключително силно натрупващо се недоволство от режима на Шаха (изключително репресивен, между другото, да не говорим, че "модернизацията" на страната е до голяма степен повърхностна, което е съществена част от проблема), което рано или късно ще избухне и някой ще оглави (някои, дори) вълната. Единственият смислен начин това да се преодолее би бил да се промени вътрешната политика на Шаха, а по-вероятно - да абдикира в полза наследника си, комбинирано с някаква очевидна промяна на нещата или дори някакъв "нормален" преход към управление на страната, което да е ориентирано навътре. Струва ми се, че всеки от тези варианти е малко вероятен обаче.
                Въобще, "вестернизацията" в тази част на страна се оказва изключително сложна работа (в сравнение с Азия, да речем).

                ПП Добра книга за навлизане в атмосферата е "Шахиншахът" на Капушчински.

                Comment


                  #23
                  Аз и не казвам, че Хомейни е основната фигура в иранската опозиция, идеята ми беше, че той е успял да консолидира много голям част от недоволните. От друга страна е имал голямо влияние сред населението в провинцията което не е подкрепяло изоставянето на традициите подето от шаха.
                  Исках да видя какво е мнението на по запознатите с темата съфорумци, за влиянието което е имала личността на Мохамед Мосадък за революцията и негативното отношение на иранците спрямо САЩ.

                  Comment


                    #24
                    ndragostinov написа Виж мнение
                    Държавата, която изгуби войната с Ирак,
                    Изобщо не съм съгласен с това твърдение. Войната завършва без победител с огромни загуби и от двете страни, но ако трябва все пак да се посочи победител, то това бил бил Иран. Страната успешно отблъсква иракската агресия, предотвратява безумния опит на Хюсеин да анексира Хузестан и пренася войната на вражеска територия. Разбира се, техните амбиции също пропадат, но все пак не Иран е агресорът и мисля, че страната успява да се зашити успешно.

                    ndragostinov написа Виж мнение
                    въпреки че имаше близо двойно повече население и територия
                    Територията даже е четворно повече. Обаче следва да се има предвид, че Ирак получава пари, оръжия, муниции, военни части и от арабските държави, и от Запада, и от социалистическия лагер, докато Иран трябва да се оправя (горе-долу) със собствени сили след хаоса от революцията. Да не говорим, че иракската армия е по-голяма и с повече техника.

                    Трябва също да се отбележи, че ООН не осъжда иракската агресия, което показва що за организация е това...

                    Comment

                    Working...
                    X