Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съвременна война

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Тук не говорим за "централния щаб и полевото командване", а за отношенията между тактическите командвания (рота, батальон, полк, бригада) и оперативното командване, което управлява няколко бригади/дивизии (естествено, зависи от конкретните мащаби на армията). "Централният щаб" е над оперативното командване и осъществява стратегическото командване и координация.
    Между другото, българската армия и особено връзките между оперативно и стратегическо командване, все още разчитат основно на кабелна връзка от различен тип (както полева, така и използавне на съществуващата гражданска мрежа). А тя не се поддава на подобен род заглушаване, макар че е твърде чуствителна към самите бойни действия .
    Впрочем, дори и при технологична война между две държави с еднакво технологично ниво и сходен силов потенциал (поне от няколко десетилетия не е имало подобен конфликт), ще може да се поддържа някакъв тип връзка,макар несъмнено тя няма да е постоянна. В краен случай вероятно ще има връщане към много по-стари форми на комуникация .

    Comment


      #47

      все още разчитат основно на кабелна връзка от различен тип (както полева, така и използавне на съществуващата гражданска мрежа). А тя не се поддава на подобен род заглушаване, макар че е твърде чуствителна към самите бойни действия
      Вече може и тя да се заглушава но по трудно.
      И бъркаш централен щаб с генерален щаб. Централния щаб води тактическите действия а генералния стратегическите.
      НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

      Comment


        #48
        Извинявай, Елемаг, но струва ми се, че объркването е при теб. Съветската школа различава три нива на воденето на война - тактическо, оперативно и стратегическо. Последното е дело на генералния щаб, второто е дело на оперативните щабове, през ВСВ това са били най-често корпусните и армейски щабове, сега, в съвременността, това ниво по-скоро се измества към дивизионните щабове (или към специализирани щабове за оперативно командване, които не са твърдо закрепени към дадено съединение). Тактическото ниво е дело на щабовете на всяка конкретна част и подразделение - т.е., бригада, батальон, специално създадена оперативно-тактическа бойна група и т.н. Понятието "централен щаб" по самата си същност по-скоро би следвало да се отнесе към оперативното или стартегическото ниво, но в никакъв случай към тактическото. Инак трябва да пиремем, че съществуват множество "централни щабове", което никак не се връзва с понятието "централен" (което предполага един "център").
        Няма как един щаб да управлява всички единици на тактическо ниво, защото в който и да е конфликт количество единици за самостоятелно командавне лесно достига 100 и повече (не виждам как един щаб би могъл сам да управлява тактически всяка от тях (т.е., да им задава конкретни цели и да планира характера на действията им според местността и въоръжението)). Това се осъщестявва от множеств оотделни тактически щабове на ниско ниво, които на свой ред се управялват от оперативни щабове и т.н.
        Ако ти имаш предвид някаква схема, различна от тази, бих се радвал да я изложиш накратко.

        Comment


          #49
          gollum написа
          ...................................
          (не виждам как един щаб би могъл сам да управлява тактически всяка от тях (т.е., да им задава конкретни цели и да планира характера на действията им според местността и въоръжението)). ...........
          В точно този цитат не съм съвсем съгласен с теб - Генералния щаб трябва /задължително/ да познава в точно в детайли въоръжението и състоянието на дадена войскова единица която ще атакува противника , за да може да и постави адекватни цели за постигане, другото е все едно да пратиш танкове да атакуват през блатист терен.... естествено това е изкючение от правилото, но поне на важните направления е жизненоважно и ГЩ да познава тактическата обстановка, не случайно от време оно съществува едно нещо което му се вика рекогносцировка
          :sm100:
          may the Force be with you

          Comment


            #50


            Няма объркване при мен. Централен щаб е сборно понятие за щаб на армейска единица намираща се на бойното поле независимо от какъв мащаб. Понятието се използва когато не трябва да се означава нивото и мащаба на единицата!
            НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

            Comment


              #51
              Елемаг, ще ме прощаваш, но ако наистина определяш "централен щаб" така:
              Централен щаб е сборно понятие за щаб на армейска единица намираща се на бойното поле независимо от какъв мащаб.
              то в такъв случай няма никакво значение дали употребяваш "щаб" или "централен щаб" - те са синоними в твоето значение ("щаб" се използва именно
              се използва когато не трябва да се означава нивото и мащаба на единицата!
              ) . За да има някакъв смисъл от употребата им, то трябва да има и някакво различие.
              Например, би могъл да отличиш "централен щаб" от "щаб", ако свържеш употребата на "централен" например със свойството да обединява щабовете на всички единици в определен район.

              Хан Соло, никак не съм съгласен с твоето възражение:
              Генералния щаб трябва /задължително/ да познава в точно в детайли въоръжението и състоянието на дадена войскова единица която ще атакува противника , за да може да и постави адекватни цели за постигане, другото е все едно да пратиш танкове да атакуват през блатист терен.... естествено това е изкючение от правилото, но поне на важните направления е жизненоважно и ГЩ да познава тактическата обстановка, не случайно от време оно съществува едно нещо което му се вика рекогносцировка
              Генералният щаб не само, че не е задължен да се занимава с тактически въпроси, дори това е абсолютно противопоказано за функциите му според която и да е доктрина, за която съм чувал. Генералният щаб се занимава преди всичко със стратегически въпроси (логистика, разперделение на резервите, обобщаване на бойния опит и прилагането на направените изводи в практика, обучение и създаване на нови единици и т.н.)и с оперативно планиране (за която цел си има съответен орган). Когато започнат военните действия функциите на генералният щаб се свеждат до осигуряването с всякакви снабдителни продукти на воюващата армия, до разработване на планове за новми операции, до разпределяне на резервите на стратегическо ниво, като само две функции са пряко свързани с военните дейстивя: обобщаване на информацията за положението на фронта и хода на операциите (съставяне на информационна картина, въз основа на която главнокомандващия взема стратегически решения) и контрол над решенията на оперативните органи (следене отделните оперативни единици да се придържат към общия оперативен план (т.е., баланс между локалните събития и над общия поглед).
              "Тактическата обстановка" не случайно е "тактическа", т.е., с нея се занимава тактическото командване на съответната единица (именно затова то е обучено и подготвяно в мирно време). Генералният щаб (че дори и оперативното командване) няма за задача да дава тактически, а още по-малко, конкретни бойни указания - оперативното командване задава пред тактическите единици конкретни тактически цели и оперделя силите, които ще се използват за целта - как те ще бъдат постигнати е работа на тактическото командване. Същото взаимоотношение съществува и между генералният щаб и оперативните командвания - генералният щаб задава конкретни оперативни цели, определя резервите, а оперативното командване решава как и с какви сили да постигне тези цели.
              Никъде в нормалната военна практика не се предполага генералният щаб да нарушава субординацията и да задава конкретни цели на отделни тактически еденици, още по-малкопък да им предписва в бойна заповед по какъв терен да минат или, да речем, какви боеприпаси и въоръжение от достъпното им да използват - затова си има обучени командири на ниските нива.

              Въобще, да си призная малко ме изненадвате с идеите, които излагате...

              Comment


                #52


                Малко в страни от темата но в подкрепа на някои мои твърдения пускам това:



                Актуальность опасности глобального потепления в мире впервые четко обозначена в международном отчете, который будет опубликован завтра. Плохая новость заключается в том, что мир уже практически на пороге этой опасности.

                Время, оставшееся до климатической катастрофы, определено специальной комиссией из высокопоставленных политиков, лидеров бизнеса и ученых всего мира, и его крайне мало. Всего через 10 лет, если не меньше, говорится в отчете, мы можем перейти роковую черту в области глобального потепления.

                Отчет, озаглавленный "Перед лицом климатических изменений", предназначен для людей, от которых зависит принятие решений, начиная с глав государств. Его обнародование приурочено к действиям Тони Блэра по продвижению политики, связанной с климатическими изменениями в 2005 году, в качестве председателя одновременно "Большой восьмерки" и Евросоюза, пишет The Independent (перевод на сайте Inopressa.ru).

                Этот отчет открывает новую страницу - впервые в документе такого уровня указывается критический показатель для глобального потепления, то есть температурное значение, при достижении которого в мире начнутся необратимые катастрофические изменения.

                Среди таких изменений могут быть масштабные сельскохозяйственные проблемы, недостаток воды, засухи, рост заболеваемости, повышение уровня моря, исчезновение лесов - плюс возможность различных катаклизмов, таких как стремительное глобальное потепление, растапливание материкового льда Гренландии или исчезновение Гольфстрима.

                В отчете указывается критическая цифра - это повышение среднемировой температуры на 2 градуса Цельсия по сравнению с 1750 годом - периодом, предшествовавшим промышленной революции, когда человеческая деятельность, в особенности выработка остаточных газов, таких как двуокись углерода (CO2), который удерживает солнечное тепло в атмосфере, начала оказывает воздействие на климат.

                В отчете указывается также, что среднемировая температура с тех пор уже выросла на 0,8 градусов и будет продолжать расти, другими словами, от критической точки мир отделяет чуть больше одного градуса.

                Еще более зловеще выглядят данные об уровне концентрации углекислого газа в атмосфере, после которого повышение температуры на два градуса станет неизбежным - это 400 миллионных долей объема (ppm).

                Нынешний уровень составляет 379 ppm, и он ежегодно повышается в среднем на 2 ppm, таким образом, вероятно, уровень в 400 ppm будет достигнут уже через 10 лет, если не раньше (хотя повышение температуры на два градуса произойдет не сразу).

                "Это экологическая бомба замедленного действия с включенным таймером", - говорит Стивен Байерс, бывший министр транспорта, возглавлявший специальную комиссию совместно с американским сенатором Олимпией Сноу. Руководили составлением данного отчета Институт общественных исследований Великобритании (Institute for Public Policy Research), Центр американского прогресса (Centre for American Progress) и Институт Австралии (Australia Institute). Отчет призывает страны "Большой восьмерки" к 2025 году перейти на четверть на возобновляемые источники энергии и повысить вдвое затраты на исследования низкоуглеродистых технологий к 2010 году. В нем также призывают "восьмерку" сформировать группу по проблемам климата, куда должны войти развивающиеся страны, прежде всего Индия и Китай, где в последнее время растет уровень выбросов углекислого газа.
                НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

                Comment


                  #53
                  gollum написа
                  Е
                  Хан Соло, никак не съм съгласен с твоето възражение.................
                  ................................Въобще, да си призная малко ме изненадвате с идеите, които излагате...
                  А и ти малко ме изненадваш Не съм изучавал в детайли военните доктрини /стила който са написани в повечето случаи е отвратителен/ обаче все пак ми се струва че задачите които ти поставяш на ГЩ са в по-голяма част присъщи на тиловата служба която несъмнено има представител в ГЩ. А и ти ми изкривяваш думите, аз казах че в дадени случаи ГЩ трябва задължително да познава тактическата обстановка иначе се получават ситуации като в Съветско-Финландската война. И освен това ми се струва че малко си обърнал ролята на главнокомандващия и ГЩ - главнокомандващия, след консултации с ГЩ, дава стратегическите насоки, а ГЩ сстоейки едно ниво надолу събита и обобщава тактическата обстановка примерно до полково ниво...
                  И ти пропусна да ми отговориш според теб защо съществува мероприятието наречено рекогносцировка, където представители на ГЩ на място се запознават с тактическата обстановка
                  P.S. не отричам изцяло мнението ти просто не съм съгласен само с някои от твоите твърдения - тези за които съм написал
                  may the Force be with you

                  Comment


                    #54
                    Той Голум малко залита по немската система Там шефа на щаба (на високите нива поне) и главнокомандващия изработват заедно или по-точно паралелно стратегическите решения и после се взима по-добрия вариат след консултация между двамата. Така че донякъде и шефа на щаба има комадьорски функции. Но така е при немците, "класическата" функция на щаба всъщност е само канализирането на информацията и в двете посоки, в едната я синтезира за по-лесно възприятие от командващия, в другата превежда практически решенията му. В този модел щабът има само филтриращи и систематизиращи функции (е, там при изключенията, например изпадане на командьора от строя, командването се поема от щаба за момента и тн)
                    @Хан Соло - прав си разбира се за съответната служба по логистичните проблеми, но струва ми се, не си разбрал какво точно имаше предвид Голъм - ГЩ се занимава предимно с организацията на армията, в която влиза почти всичко - предварително планиране на стратегически планове, подготовка, екипировка, снабдяване, резерви, реагиране на промените в грандстратегическата плоскост (възприемане на нов боен опит, нови технологии, промени в политическото положение) и тн. и тн. Преките бойни задачи не са прерогатив на ГЩ. Делегацията на бойното планиране Голум много добре го описва (не може да не сте срещали термина Auftragstaktik, който точно това охарактеризира)
                    Относно тактиката - има леко объркване на понятията ми се струва - това, което ти имаш предвид са статистически данни (техн. параметри на екипировката, георгафски терен, данни за укрепени линии и тн), а не динамична тактическа ситуация. Тези данни разбира се са на разположение на съответния щаб, даже точно това е задачата му - да ги синтезира за използване от командващия като допълнителни фактори в уравнението. Въпросът е, че самата тежест на тия фактори намалява прогресивно нагоре по пирамидата. Просто това е поредния информационен канал. И съответно никой от по-високите щабове не се меси динамично в тактическите решения - това би било катастрофално предвид информационния лаг. За това е и цялата тази йерархия всъщност
                    А за разузнаването - едно време е било когато самия главнокомандващ си е водил разузнаването От бая време си има разузнавателни елементи на всяко ниво, съответно донасящи информация, характерна за това ниво - тактическа, оперативна (която, понякога може да бъде сумата от тактическите) и стратегическа, където вече влиза и агентурна мрежа, спътници георафско-политическо-икономическо-социални стратистики и всичко, каквото ти дойде на акъла
                    XV mile the sea brode is
                    From Turkey to the Ile of Rodez...

                    Comment


                      #55
                      Ок, отговарям:

                      Не съм изучавал в детайли военните доктрини /стила който са написани в повечето случаи е отвратителен/ обаче все пак ми се струва че задачите които ти поставяш на ГЩ са в по-голяма част присъщи на тиловата служба която несъмнено има представител в ГЩ.
                      Всъщност, ГЩ обиконвено се състои от няколко служби, като преди започване на военни действия (кампания или пък конкретна операция) задачите им са горе-долу следните:
                      1. оперативният отдел на ГЩ разработва общите оперативни планове;
                      2. отделът по кадрите и бойната подготовка следи и организира бойната подготовка и обучението (сиреч, подготовката на съединенията);
                      3. отделът по снабдяване (логистичен) отделя необходимите ресурси, организира работата на стратегическите снабдителни линии (най-вече ЖП).
                      4. разузнавателният отдел подготвя стратегическ и оперативни сводки за текущото състояние на армията и икономиката на потенциалния противник.
                      5. информационният отдел не парви нищо особено.
                      Ролята на началникът на ГЩ (НГЩ) в тея работи е преди всичко организационна (т.е., поставя задачи на службите и следи резултатите от работата им), докато ролята на главнокомандващия е да взима стратегически решения въз основа на предоставените планове и инфорамиця от ГЩ.

                      Когато военните действия започнат, оперативният отдел общо взето прекъсва работата си (и може да си отдъхне, един вид ) - на практика се дзаема с разработката на следващите операции. Основната тежест пада в този момент върху логистичния или тиловия отдел - подготвя и следи за постъпването на всички типове снабдяване, за резервите и т.н. Инфорамционният отдел подготвя картина на военните дейстивя въз основа на изпращаните от армиите или групите армии дневни сводки (последните се изготвят въз основа на съответните дивизионни и окрупсни дневни рапорти).
                      Ролята на НГЩ по време на военните действия е също така организационна, но същевременно той следи по информационната картина отделните армии и групи армии да не се отколняват от приетия оперативен план. Също така, може да нанася промени и корекции спрямо плана, както и да разпределя старетгическите резерви. На практика, повечето от тези решения се вземат от главнокомандващия съвместно с НГЩ.

                      Съществено е, че събираната информация никога не се отнася до боевете с местно значение, а преди всичко до оперативното ниво - то има основно значение на това ниво на командване. Т.е., като цяло ГЩ не се интересува от състоняието на отделни батальони и полкове, а от общото състояние на съединенията и обединеннията (дивизии и корпуси).

                      А и ти ми изкривяваш думите, аз казах че в дадени случаи ГЩ трябва задължително да познава тактическата обстановка иначе се получават ситуации като в Съветско-Финландската война.
                      Не съм се опитвал да изкривявам думите ти - определено ГЩ не се интересува от тактическото състояние на нещата - за тази цел има щабове на съединения (те се занимават с тактическите въпроси в рамките на съединенията) - нещо повече, нито ГЩ, нито главнокомандващия по идея не поставят тактически задачи - те поставят единстевно дневни оперативни задачи на армиите или групите армии, след което щабовете на съответните армии или гурпи армии разпределят конкретни направления и тактически задачи на поверените им съединения и сили за подсилване. Чисто тактическите решения винаги се взимат на по-ниско ниво - дивизия, полк, батальон. Дори и да има желание, ГЩ не би могал да задава задачи на подобно ниво, защото това би означавало, първо, да прескача субординацията, т.е., да игнорира същестувването на щабовете на групи армии, армии и корпуси и, второ, никой ГЩ не разполага с подобен потенциал - да управлява едновременно няколко стотин отделни бойни единици. Нормалното ниво на контрол за един щаб се простира в рамките на 5-10 до 20 отделни контролни единици (за повече същестувват междинни нива на субординация).

                      И освен това ми се струва че малко си обърнал ролята на главнокомандващия и ГЩ - главнокомандващия, след консултации с ГЩ, дава стратегическите насоки, а ГЩ сстоейки едно ниво надолу събита и обобщава тактическата обстановка примерно до полково ниво...
                      Както вече отбелязах на схематичното представяне на дейността на ГЩ по-горе, нищо не съм объркал - всъщност главнокомандващия и НГЩ се намират на едно и също ниво на контрол (в отделните доктрини има разлика единствено по това дали единият е подчинен на другия или не) - разликата в тяхната дейност е следната - вторият (НГЩ) представя информационната картина, създадена от подконтролното му ведомство, въз основа на която първият (главнокомандващия) взима стартегически и оперативни решения. Тъй като решенията са изцяло на това ниво, то за целта не е необходима информация с тактическо значение.
                      Т.е., иначе казано, създаваната от ГЩ информационна картина съдържа в себе си положението на армиите, техните корупси и дивизии, както и състоянието им. И съответните решения се отнасят до дневните задачи за следващия ден, до идеите и оперативните планове на отделните армии и групи армии, но не и до положението или бойните задачи на конкретни полкове или батальони.
                      Разбира се, нещата варират според големината на армията и държавата (т.е., пир малка държава с армия от 5-6 дивизии, ГЩ действа по-скоро като армейски щаб).

                      И ти пропусна да ми отговориш според теб защо съществува мероприятието наречено рекогносцировка, където представители на ГЩ на място се запознават с тактическата обстановка
                      Извинявай, порпуснал съм да отгтоворя - не е нарочно. Реконгносцировка се нарича вяско проучване на терена от някакви офицери (далеч не само от ГЩ), съответно, това мероприятие се извършва на всяко ниво на полевото командване - батальон, полк, дивизия, корпус, армия. Целта е, както ти е известно предполагам, да се поручат конкретните условия перди да бъдат разперделени силите и задачите в тактическо отношение. Обаче аз лично не съм чувал подобно мероприятие да се провежда от НГЩ или главнокомандващия - в редки случаи в него могат да участват представители на ГЩ - най-вече когато има някакви разногласия с командването на армия или група армии по повод на необходимите сили или пък изпълнимостта на съответните задачи. И то подобно нещо може да се случи в редките случаи, когато началния успех на операция е свързан с изхода от конкретно сражение или пък когато усолвията на местността са ключови за изхода на цялата операция (общо взето - много рядък сучай, като пример може да се посочи настъплението на мобилните сили през Ардените при операцията срещу Франция през 1940 г. - когато се решава принципния въпрос дали е възможно да се подъдржа необходимия темп на придвижване на мобилните съединения през палнинския терен). Но аз поне не знам случай, когато представители на ГЩ да са се занимавали с рекогонсцировка в интереса на батальон, полк или дивизия - за тази цел си има щабове на батальона, полка и дивизията с подготвени офицери .

                      P.S. не отричам изцяло мнението ти просто не съм съгласен само с някои от твоите твърдения - тези за които съм написал
                      Ок, разбирам това и съответно съм се опитал според възможностите си да ти отговоря. В никакъв случай не се опитвам да се заяждам или нещо подобно - просто от доста време се интересувам от тази тема и мисля че съм понатрупал известни познания.

                      Чак сега видях отговорът на сър Грей - възможно е част от неразбирателството да поризтича и от неточно дефиниране на понятията. Съгласен съм, че статистическата информация от всякакъв тип е поле за действие на ГЩ (както и на всеки щаб в рамките на нивото му). Тя обаче, поне в моите разбирания, не влиза в рамките на понятието "тактика" или "тактическа ситуация" - последните се отнасят пряко до бойното поле и случващото се в неговите рамки. От гледна точка на ГЩ и неговите мащаби (операция; темп изразяван в денонощия; сили, изразявани в разчетни дивизии) случващото се на бойното поле няма значение, значение има единстево резултатът изразен в промяна на геометрията на операцията (диспозицията на силите на ниво съединение и нагоре), както и състоянието на снабдяването.
                      Между другото, ГЩ се занимава с описаните въпроси далеч не само в немската командна доктрина - същото е и при съветската (доколкото там ГЩ изпълнява въобще функциите си (особено НГЩ ) и при останалите. Основната разлика (подчертавал съм я и другаде) между немската и останалите доктрини е по отношение на разперделението на отговорностите в рамките на екипа началник на щаб/командир:

                      - при немския вариант никой не е подчинен на другия, първият събира информацията, вторият взима решенията (но при нужда могат да се заместват взаимно, както често постъпва Ромел да речем);

                      - при останалите началникът на щаба е пряко подчинен на командира и няма никакви командни функции. Съответно, там началник щаба има повече администартивни функции покрай информaционните.
                      Last edited by Imperial; 25-01-2005, 18:46.

                      Comment


                        #56


                        За да не се пишат повече глупости ето какво преставлява един съвременен генерален щаб (в случая руския). Нашия преди да го превърната в натовско чиновническо учреждение имаше същите задачи и структора, естествено без отделите за видовете войски които нямахме:

                        I. ОБЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ

                        1. Генеральный штаб Вооруженных Сил Российской Федерации (далее именуется - Генеральный штаб) является центральным органом военного управления и основным органом оперативного управления Вооруженными Силами Российской Федерации (далее именуются - Вооруженные Силы), осуществляющим координацию деятельности пограничных войск и органов федеральной службы безопасности, внутренних войск Министерства внутренних дел Российской Федерации, Железнодорожных войск Российской Федерации, федерального органа специальной связи и информации, войск гражданской обороны, инженерно-технических и дорожно-строительных воинских формирований Российской Федерации, Службы внешней разведки Российской Федерации, федеральных органов государственной охраны, федерального органа обеспечения мобилизационной подготовки органов государственной власти Российской Федерации (далее именуются - другие войска, воинские формирования и органы) по выполнению задач в области обороны, строительства и развития других войск, воинских формирований и органов, а также планирование и применения Вооруженных Сил, других войск, воинских формирований и органов в области обороны.

                        2. Генеральный штаб состоит из главных управлений, управлений и иных структурных подразделений.

                        3. Генеральный штаб в своей деятельности руководствуется Конституцией Российской Федерации, общепризнанными принципами и нормами международного права и международными договорами Российской Федерации, федеральными конституционными законами, федеральными законами, указами и распоряжениями Президента Российской Федерации, приказами и директивами Верховного Главнокомандующего Вооруженными Силами Российской Федерации, постановлениями и распоряжениями Правительства Российской Федерации, приказами и директивами Министра обороны Российской Федерации, а также настоящим Положением.

                        4. Генеральный штаб имеет печати, угловые штампы и бланки с изображением Государственного герба Российской Федерации и со своим наименованием, другие реквизиты, необходимые для его работы.



                        II. ОСНОВНЫЕ ЗАДАЧИ ГЕНЕРАЛЬНОГО ШТАБА

                        5. Основными задачами Генерального штаба являются:

                        1) осуществление стратегического планирования применения Вооруженных Сил, других войск, воинских формирований и органов с учетом их задач и военно-административного деления страны;

                        2) проведение оперативной и мобилизационной подготовки Вооруженных Сил, координация оперативной и мобилизационной подготовки других войск, воинских формирований и органов, а также осуществление контроля за состоянием их мобилизационной готовности;

                        3) координация деятельности по реализации планов строительства и развития других войск и воинских формирований;

                        4) проведение мероприятий, связанных с поддержанием боевой и мобилизационной готовности Вооруженных Сил;

                        5) перевод Вооруженных Сил на организацию и состав военного времени, организация стратегического и мобилизационного развертывания Вооруженных Сил, других войск, воинских формирований и органов;

                        6) координация деятельности по проведению в Российской Федерации мероприятий по воинскому учету, подготовке граждан Российской Федерации к военной службе и их призыву на военную службу и военные сборы, анализ этой деятельности;

                        7) организация разведывательной деятельности в целях обороны и безопасности;

                        8) планирование и организация связи в Вооруженных Силах, определение порядка использования и планирование использования радиочастотного спектра в целях обороны;

                        9) разработка мероприятий по организации в Вооруженных Силах радиоэлектронной борьбы;

                        10) топогеодезическое обеспечение Вооруженных Сил;

                        11) осуществление мероприятий, связанных с защитой государственной тайны в Вооруженных Силах;

                        12) организация службы войск и обеспечение безопасности военной службы в Вооруженных Силах, осуществление контроля за их состоянием;

                        13) проведение военно-научных исследований в Вооруженных Силах.



                        III. ФУНКЦИИ ГЕНЕРАЛЬНОГО ШТАБА

                        6. Функциями Генерального штаба являются:

                        1) разработка предложений по основным вопросам, касающимся подготовки страны к обороне, военной доктрины Российской Федерации, структуры, состава, численности, дислокации и задач Вооруженных Сил;

                        2) разработка плана строительства Вооруженных Сил и координация разработки планов строительства и развития Вооруженных Сил, других войск, воинских формирований и органов, координация деятельности по реализации планов строительства и развития других войск и воинских формирований;

                        3) координация разработки предложений по численности Вооруженных Сил, других войск, воинских формирований и органов;

                        4) разработка с участием федеральных министерств и иных федеральных органов исполнительной власти, в составе которых имеются другие войска, воинские формирования и органы. Плана применения Вооруженных Сил Российской Федерации, Мобилизационного плана Вооруженных Сил Российской Федерации и Федеральной государственной программы оперативного оборудования территории Российской Федерации в целях обороны;

                        5) организация взаимодействия Вооруженных Сил с другими войсками, воинскими формированиями и органами в области обороны, а также участие в решении задач в области безопасности государства;

                        6) организация проведения мероприятий по поддержанию боевой и мобилизационной готовности Вооруженных Сил, осуществление контроля за их состоянием, а также за состоянием мобилизационной готовности других войск, воинских формирований и органов;

                        7) организация оперативного обеспечения Вооруженных Сил, а также мобилизационного и стратегического развертывания Вооруженных Сил, других войск, воинских формирований и органов;

                        8) утверждение и ведение штатов, табелей к штатам органов военного управления, соединений, воинских частей и организаций Вооруженных Сил;

                        9) согласование представляемых федеральными министерствами и иными федеральными органами исполнительной власти, в составе которых имеются другие войска, воинские формирования и органы, штатов и табелей к штатам этих войск, воинских формирований и органов, ведение совместно с ними указанных штатов и табелей к штатам;

                        10) подготовка предложений Министру обороны Российской Федерации по распределению установленной штатной численности Вооруженных Сил между видами и родами войск, войсками, не входящими в виды и рода войск Вооруженных Сил, Тылом Вооруженных Сил, организациями и воинскими частями строительства и расквартирования войск;

                        11) подготовка предложений по численности граждан Российской Федерации, призываемых на военную службу и военные сборы, с распределением их между Вооруженными Силами, другими войсками, воинскими формированиями и органами;

                        12) установление количественных норм призыва граждан Российской Федерации на военную службу, военные сборы и призыва по мобилизации от субъектов Российской Федерации исходя из общего количества граждан Российской Федерации, подлежащих призыву. Планирование и организация совместно с федеральными министерствами и иными федеральными органами исполнительной власти, органами исполнительной власти субъектов Российской Федерации, органами местного самоуправления и организациями призыва граждан Российской Федерации на военную службу в мирное время, призыва на военную службу по мобилизации граждан Российской Федерации, приписанных к воинским частям (предназначенных для службы в специальных формированиях), для прохождения военной службы на воинских должностях, предусмотренных штатами военного времени;

                        13) обеспечение развития системы управления Вооруженных Сил;

                        14) планирование и организация деятельности по развитию структуры управления и систем связи страны с учетом потребностей обороны, применение автоматизированных систем управления, организация связи и взаимодействия с другими войсками, воинскими формированиями и органами, руководство развитием систем связи и автоматизированных систем управления в Вооруженных Силах;

                        15) планирование применения космических средств Вооруженных Сил и контроль за ним;

                        16) разработка совместно с Российским космическим агентством графиков запуска космических аппаратов экономического и иного назначения, а также по программам международного сотрудничества;

                        17) осуществление разведывательной деятельности в интересах обороны и безопасности Российской Федерации;

                        18) планирование и организация в Вооруженных Силах мероприятий по информационному противодействию иностранным разведкам, координация деятельности по их осуществлению;

                        19) руководство оперативной и мобилизационной подготовкой Вооруженных Сил, организация работы по развитию и совершенствованию базы мобилизационного развертывания Вооруженных Сил:

                        20) координация оперативной и мобилизационной подготовки других войск, воинских формирований и органов, ведение учета их состава и численности;

                        21) разработка Федеральной государственной программы оперативного оборудования территории Российской Федерации в целях обороны и осуществление контроля за ее реализацией;

                        22) организация деятельности военных комиссариатов по учету и планированию призыва граждан на военную службу по мобилизации и поставок транспортных ресурсов в Вооруженные Силы, другие войска, воинские формирования и органы при объявлении мобилизации, а также по созданию резерва граждан, подготовленных по военно-учетным специальностям;

                        23) координация проведения в Российской Федерации мероприятий по воинскому учету, подготовке граждан Российской Федерации к военной службе и их призыву на военную службу и военные сборы, анализ этой деятельности;

                        24) организация разработки расчетных обоснований предложений Министерства обороны Российской Федерации в государственный оборонный заказ на поставку и ремонт вооружения, военной техники и других материальных средств, разработка расчета потребности материальных средств, подлежащих содержанию в составе государственного материального резерва для обеспечения мобилизационных нужд Вооруженных Сил;

                        25) определение потребности Вооруженных Сил в вооружении, военной технике, боеприпасах и других материальных средствах, осуществление текущего и перспективного планирования обеспечения материальными средствами мобилизационного развертывания Вооруженных Сил, а также накопление и размещение этих средств в мирное время в пределах средств федерального бюджета, выделяемых на эти цели, и за счет других источников, предусмотренных действующим законодательством;

                        26) координация разработки проектов основных направлений развития вооружения и военной техники, федеральной государственной программы вооружения и развития военной техники, государственного оборонного заказа и мобилизационного плана экономики Российской Федерации;

                        27) разработка предложений по распределению вооружения, военной техники, боеприпасов и других материальных средств между видами и родами войск Вооруженных Сил, войсками, не входящими в виды и рода войск. Тылом Вооруженных Сил, военными округами, группами войск и флотами;

                        28) участие в разработке предложений по расходам на оборону в проекте федерального бюджета на соответствующий год, в их анализе и обосновании, а также в распределении средств, выделяемых на оборону;

                        29) организация планирования и осуществления мероприятий (работ) по обеспечению ядерной безопасности, а также по предотвращению несанкционированного применения ядерного оружия;

                        30) организация и координация действий сил и применения средств при выполнении задач территориальной обороны;

                        31) разработка и проведение мероприятий, связанных с обеспечением безопасности информации, управления и связи, а также контроль за их осуществлением;

                        32) организация в Вооруженных Силах комплексного решения задач радиоэлектронной борьбы;

                        33) планирование и организация мероприятий, связанных с противодействием техническим средствам иностранных разведок, и контроль за эффективностью их осуществления;

                        34) определение порядка использования и планирование использования радиочастотного спектра в целях обороны, обеспечение электромагнитной совместимости радиоэлектронных средств военного назначения и их международно-правовой защиты;

                        35) организация мероприятий, связанных с проектированием и строительством объектов военной инфраструктуры специального назначения и их реконструкцией;

                        36) организация в Вооруженных Силах мероприятий по предупреждению и ликвидации чрезвычайных ситуаций природного и техногенного характера;

                        37) организация топогеодезического обеспечения Вооруженных Сил, а также в установленном порядке других войск, воинских формирований и органов, разработка и организация мероприятий, связанных с проведением картографических работ в интересах обороны;

                        38) планирование и организация работ по обеспечению информационной безопасности, выработка мер по защите государственной тайны в Вооруженных Силах;

                        39) организация шифрованной связи в Вооруженных Силах, руководство шифровальной службой Вооруженных Сил и системой сертификации средств защиты информации Министерства обороны Российской Федерации по требованиям ее безопасности;

                        40) организация работ по защите информации от несанкционированного доступа в автоматизированные системы боевого управления войсками (силами) и в информационно-телекоммуникационные системы в Вооруженных Силах, осуществление в Вооруженных Силах контроля за состоянием защиты государственной тайны;

                        41) определение порядка применения действительных и условных наименований воинских частей Вооруженных Сил, а также других войск, воинских формирований и органов, организация и ведение учета действительных и условных наименований органов военного управления, объединений, соединений, воинских частей и организаций Вооруженных Сил;

                        42) организация службы войск, осуществление контроля за ее состоянием, организация и проведение мероприятий, связанных с укреплением воинской дисциплины, обеспечением безопасности военной службы и поддержанием уставного порядка в Вооруженных Силах;

                        43) руководство мероприятиями, связанными с профессиональным психологическим отбором в Вооруженных Силах;

                        44) участие в осуществлении международного сотрудничества по военным вопросам;

                        45) координация работ по использованию сети связи Организации по безопасности и сотрудничеству в Европе на территории Российской Федерации, контроль за их осуществлением;

                        46) руководство проведением военно-научных исследований в Вооруженных Силах;

                        47) участие в разработке Плана гражданской обороны;

                        48) разработка проектов положений о воинском учете, призыве на военную службу, подготовке граждан Российской Федерации к военной службе, проведении военных сборов, военно-врачебной экспертизе, а также перечня военно-учетных специальностей;

                        49) осуществление иных функций, предусмотренных федеральными конституционными законами, федеральными законами и другими нормативными правовыми актами Российской Федерации.



                        IV. РУКОВОДСТВО ГЕНЕРАЛЬНОГО ШТАБА

                        7. Генеральный штаб возглавляет начальник Генерального штаба Вооруженных Сил Российской Федерации (далее именуется — начальник Генерального штаба).

                        8. Начальник Генерального штаба подчиняется Министру обороны Российской Федерации, является по должности его первым заместителем и несет персональную ответственность за выполнение задач, возложенных на Генеральный штаб.

                        9. Начальник Генерального штаба издает приказы начальника Генерального штаба и директивы Генерального штаба, дает указания, организует и проверяет их исполнение.

                        10. При реализации решений Министра обороны Российской Федерации начальник Генерального штаба имеет право отдавать приказания от имени Министра обороны Российской Федерации.

                        11. Начальник Генерального штаба имеет первых заместителей и заместителей начальника Генерального штаба.

                        Распределение обязанностей между первыми заместителями и заместителями начальника Генерального штаба осуществляется начальником Генерального штаба.

                        12. Начальник Генерального штаба:

                        1) осуществляет оперативное управление Вооруженными Силами;

                        2) осуществляет в установленном порядке перевод Вооруженных Сил на организацию и состав военного времени и организует их применение;

                        3) координирует деятельность федеральных органов исполнительной власти (государственных органов), осуществляющих управление другими войсками и воинскими формированиями, по реализации планов строительства и развития других войск и воинских формирований.

                        4) организует проверку боевой и мобилизационной готовности Вооруженных Сил, а также осуществление контроля за состоянием мобилизационной готовности других войск, воинских формирований и органов;

                        5) вносит в установленном порядке предложения о заключений международных договоров Российской Федерации по военным вопросам;

                        6) утверждает положения о подразделениях, входящих в структуру Генерального штаба;

                        7) вносит на рассмотрение Министра обороны Российской Федерации предложения по воинским должностям, подлежащим замещению высшими офицерами в Вооруженных Силах.

                        Начальник Генерального штаба осуществляет также иные полномочия в соответствии с федеральными конституционными законами, федеральными законами, другими нормативными правовыми актами Российской Федерации, приказами и директивами Верховного Главнокомандующего Вооруженными Силами Российской Федерации и Министра обороны Российской Федерации.
                        НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

                        Comment


                          #57
                          Tо постинга на Елемаг внесе достатъчно яснота по въпроса, но в края на краищата си направих труда да разгледам и страницата на Министерство на отбраната в частта и за ГЩ http://www.md.government.bg/_bg_/GST_upr.html
                          и там пише горе долу същото, но като цяло аз говоря за един раздел на генералния щаб ти за друг но ми се струва че отричаш ролята на оперативния отдел
                          may the Force be with you

                          Comment


                            #58


                            Разликата е че руския генерален щаб е действаща съвременна сруктура управляваща модерно и мощно въоръжение а нашия е чиновнически отдел на чудещи се как да намажат униформени чиновници.
                            НА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯ

                            Comment


                              #59
                              Елемаг написа


                              Разликата е че руския генерален щаб е действаща съвременна сруктура управляваща модерно и мощно въоръжение а нашия е чиновнически отдел на чудещи се как да намажат униформени чиновници.
                              Да нямаш нещо против така показаната схема... целия проблем в България е че системата не работи ама това е друга тема
                              may the Force be with you

                              Comment


                                #60
                                За да не се пишат повече глупости ето какво преставлява един съвременен генерален щаб (в случая руския).
                                Струва ми се, че никой не пише глупости, така че резкостта ти е малко излишна в случая. Аз, наистина, се интересувам от този проблем в един конкретен период от време - от ПСВ до края на ВСВ. НО като разглеждам приведената инфорамция, оставам с впечатлението, че употребата на понятието "съвременен" пред ГЩ е малко излишна - тази струкутра и задачи общо взето имат ГЩ от сигурно 90 години насам.

                                но като цяло аз говоря за един раздел на генералния щаб ти за друг но ми се струва че отричаш ролята на оперативния отдел
                                Предполагам, че това си го отправил към мен, та ще се опитам да отговоря - всъщнос,т причината да се включа, бе че ти приписваше тактическо упарвление на войските като функция на ГЩ (или поне аз така те разбрах), което общо взето не се наблюдава никъде в практиката. И в никакъв случай не принизявам значението на опертивния отдел на ГЩ - това е един от основните отдели, нещо повече, от него до голяма степен зависи успеха на цялата камапния/война. Просто основните му функции се свеждат до изработване на общия оперативно-стартегиечски план на кампанията/операцията и ако на този етап бъдат допуснати грешки, то те трудно могат да бъдат поправени впоследствие и най-често водят до загуба на съответната кампания/операция и дори война.
                                Веднъж щом военните дейстивя започнат и съответният план влезе в действие, функциите на оперативния отдел се изменят и той започва да се занимава с две неща - следене на оперативната обстановка и планиране на следавщите операции (кампании).
                                И да допълня няколко думи по повод на въпросното планиране: общо взето схемата е следната - оперативния отдел на ГЩ създава общия план за дейстиве въз основа на поставените от политическото ръководство и главнокомандващия цели на войната/кампанията (най-често самият план се разработва от няколко специално отделени ГЩ офицери). В този план се предвиждат необходимите сили, разпределението им (и за двете е жизнено важна съответната географска информация за театъра на военни действия и за комуникационната му мрежа и потенциал - за целта се използват картографски/топографски и разузнавателни данни, предоставяни от съответните отдели и служби), т.е., формира се общата оперативна структура на армиите - общи оперативни щабове (на групи армии/фронтове и на включени в тях армии), силите, които ще им бъдат подчинени (корпуси и дивизии). След това се прави график на оперативните действия, в който се задават основните задачи на всяко оперативно-стратегическо обединение (група армии/фронт или армия), т.е., сроковете, в които съответните рубежи трябва да бъдат достигани или съответинте оперативни дейстивя - предприемани.
                                Оттам насетне работата продължава в оперативните отдели на щабовете на оперативно-стратегическите обединения, които трябва да детайлизират плана в съответствие с предоставените им сили и начертаните им общи задачи. Те планират действията на строго оперативно ниво, а чисто тактическите действия се доуточняват в съединенията (там се провежда и реконгносцировка на терена, на който предстои на всяко от тях да води военни действия). На този етап оперативния отдел на ГЩ се занимава най-вече с контрол на вземаните решения и с внасянето на корекции и поправки (даден оперативен отдел на обединение може да сметне поставените му задачи за неизпълними и да поиска преразглеждане на отделените му ресурси).
                                Общо взето, основната идея на тази схема е в преразпределението на работата на различните нива на отговорност. Разбира се, в различните доктрини използвани през въпорсния период се наблюдават разлики в предоставяната свобода - в някои случаи тя е пълна - висшия щаб поставя задачата на своето ниво, нисшия на своето има пълната свобода да състави план за изпълнението й ; в други е ограничена - нисшия щаб получава и указания за совята сфера на отговорност от висшия. Общо взето, всичко това се парви така, поради информационния проблем - ако трябва по-висшите щабове да взимат решения от сферата на отговорност на нисшите, то те трябва първо да получат цялата местна информация, да я обработят и да съставят картина, а това отнема време и натоварва комуникационните канали. Като се има предвид динамичния характер на бойната обсатновка, вземаните в подобна обстановка решения биха били неадекватни на случилите се промени.
                                Именно затова информационните картини се съставят и решенията се взимат на съответното ниво - тактическото е дело на нисшите щабове на ниво подразделение/част/съединение, т.е., най-близо до бойното поле, там където промените в обсатновката се измерват с часове и дори минути. Оперативната картина и решения се взимат в по-висшите щабове, защото промените в нея се измерват с часове (ако става въпрос за ниво корпус/армия) и дори с дни на по-високите нива. Т.е., на всяко ниво има време за информацията да достигне по комуникационните канали, да бъде обработена в конкретна картина и да бъде предоставена на командирите, отговорни за взимането на решенията и всеки взима решения съобразно собстевените си прерогативи, отговорност и подготовка.
                                Такива, общо взето, са били нещата в споменатия период - ПСВ-ВСВ. Като гледам информацията на Елемаг, нещата не са се променили толкова много оттогава насам (разликата е предимно технологична - по отношение на мощността на комуникационните средства (но заедно с нея са нарастнали и мощностите на средствата за заглушаване и смущения)) и донякъде в динамиката на ситуацията, която горе-долу е с една степен по-висока .

                                Comment

                                Working...
                                X