Веднъж вече бях открил тема с това заглавие но срещнах явно неразбиране за какво става дума от модераторите. Ще опитам пак:
"Стандарт" публикува всяка седмица коментари и анализи на световноизвестния специалист по международни отношения Даниел Пайпс, които той предоставя специално на вестника.
Даниел Пайпс е директор на Близкоизточния форум и член на ръководството на Американския институт за мир, където е назначен лично от президента Джордж У. Буш. Той е един от малкото анализатори в света, които от години предупреждават за опасността от крайния ислямизъм. Пайпс е завършил университета в Харвард и е работил на различни длъжности в Държавния департамент и Пентагона. В. "Уолстрийт джърнъл" го определя като един от най-авторитетните коментатори по проблемите на Близкия изток. Автор е на 12 книги.
Години наред моята позиция винаги е била, че заплахата от радикалния ислям налага да се съсредоточим върху мерки за сигурност спрямо мюсюлманите. Ако се търси изнасилвач, следователят се насочва към издирване сред мъжете. По същия начин, ако се търсят ислямисти, това трябва да става сред мюсюлманската общност.
Бях окуражен от публикувано неотдавна изследване на университета "Корнел". Според проучването почти половината от американското общество споделя същото мнение. 44 на сто от американците вярват, че правителството трябва да насочи специално внимание към мюсюлманите, живеещи в САЩ - или като те бъдат регистрирани по местоживеене, като се наблюдават джамиите, или пък като се прониква в техните организации.
Насърчаващо е и заключението от проучването, че колкото повече човек следи новините, толкова повече нараства подкрепата му за тези разумни мерки. Най-добре информираните за актуалните събития са и най-чувствителни и подкрепят очевидните защитни мерки.
Това е добрата новина.
Лошата е почти универсалното неодобрение на тези мерки. Левичарските и ислямистките организации успешно унижават общественото мнение и затова благовъзпитаното общество се срамува да насърчи мерките спрямо мюсюлманите.
В САЩ това до голяма степен е резултат от ревизионистичните интерпретации на евакуациите и изселванията на етническите японци по времето на Втората световна война. Въпреки че оттогава са минали над 60 г., тези събития имат голямо отражение и днес и позволяват на лобито на виктимизираните да заклеймява предварително използването на етническата принадлежност, националността, расата и религията при формулирането на политиката на вътрешната сигурност.
Като отрича, че това отношение към етническите японци е било продиктувано от
основателни тревоги за националната сигурност, това лоби твърди, че отношението е било резултат единствено от "военна истерия" и "расистки предразсъдъци". Сега радикални групи като Американския съюз за граждански свободи спъват със същите аргументи усилията за защита от днешния ислямистки враг.
За щастие коментаторката, специалист по имиграционни въпроси, Мишел Малкин неотдавна отвори досието за интернирането на японците през Втората световна. Тя публикува и книга със заглавие "В защита на интернирането", която започва с неоспоримата теза, че по време на война оцеляването на нацията става първостепенна задача.
Тя прави преглед на историческите досиета от началото на 40-те години и достига до следното:
- часове след атаката срещу Пърл Харбър двама американски граждани от японски произход, които дотогава не са проявявали по никакъв начин антиамериканизъм, шокиращо започват да сътрудничат на японски войник срещу своите съграждани на Хаваите;
- японското правителство установява огромна шпионска мрежа на територията на САЩ, в която се смята, че са работили стотици агенти;
- въпреки свободните съчинения за "американски концентрационни лагери" лагерите за японци били "спартански обекти, които в голямата си част били управлявани и ръководени по хуманен начин"; като доказателство авторката отбелязва, че над
200 души доброволно са избрали
да бъдат настанени в такива лагери;
- изселването било подкрепено от Кари МакУилямс, известен за времето си ляв критик и бъдещ редактор на The Nation;
- федералната комисия, направила преглед на тези процеси през 1981-1983 г - Комисията за интернирането на граждани по време на войната, била съставена предимно от адвокати с леви убеждения, политици и представители на правозащитни организации и без участието на нито един армейски офицер или разузнавателен експерт;
- извинението за интернирането, което Роналд Рейгън поднесе през 1988 г., плюс обезщетенията от близо $1,65 млрд. за бившите лагерници е основано на грешно научно изследване. В него не е обърнато никакво внимание на декодирането на японската дипломатическа кореспонденция, разкрило плановете на Токио да използва американците от японски произход.
Малкин коректно заключава, че особено по време на война правителствата трябва да вземат под внимание националността, етническата и религиозната принадлежност при определянето на политиката по вътрешна сигурност. Властите би трябвало да правят и т. нар. профилиране на заплахата. Възможно е тези стъпки да са свързани и с някои притеснителни и ограничителни мерки, но "са за предпочитане пред това да бъдете изпепелен зад бюрото си в офиса от горящ отвлечен самолет", пише авторката.
Comment