Съвременният фашизъм

[Гост]

..............
- Власт на едрия капитал – основната разлика с комунизма, който дава властта в ръцете на работниците – ....

МОЛЯ?!?!?!
НА КОГО?
Крайно време е такива изявления да не се правят.
Направо си е исторически безотговорно.

На всеки друг е дадена властта в една ком.държава, ама не и на работниците. По-точно, дадена е на една тясна, всевластна и всеконтролираща върхушка.

С такива прибързани изявления се стига до извода за разлика между комунизма и фашизма в това отношение. Всъщност, и двете с-ми пропагандират точно това, но правят точно обратното. Никакви работници не са имали власт нито при едната, нито при другата.

С извинения за тона, но все пак трябва да са точни нещата.

[Гост]

Това обаче изобщо не означава, че такива идеи и методи не се използват и именно на описването и анализирането им е посветена настоящата тема.

Според изследователите, в управление в трите известни до сега фашистки държави се забелязват няколко основни негови характеристики:

- Авторитаризъм – култ към личността и единоначалие в управлението

- Еднопартийност и формални избори - идеите на фашистката партия са управляващи и единствените позволени. Фашистката партия се отъждествява с държавата, а парламентът е само пионка, тъй като системата е такава, че само представители на фашистката власт влизат в него.

- Власт на едрия капитал- ............... цялата едра промишленост е в частни ръце, които обаче я управляват в тясно сътрудничество с държавата и съобразно нейните интереси (които съвпадат до голяма степен и с икономическите интереси на капитала, разбира се).

- Национализъм – с тази точка мисля, всички сте достатъчно запознати
- Наличие на външен враг – силно свързана с предишната характеристика, тази обуславя нуждата от пренасочване на социалното и политическото напрежение в безопасна и дори изгодна за управлението насока

- Казионни организации – населението няма право на свободно сдружаване, а е обхванато от система на подчинени на партията и държавата организации – работнически, младежки и др.

Горното се отнася с пълна сила и за комунистическите държави. С три разлики - при тях няма частна собственост; те просъществуват по-дълго и имат по-дълга еволюция (или агония); първоначално са силно антинационални, после, след като става ясно, че така не могат да печелят войни в тях контролирано се разпалва национализъм. (Това има и положителен ефект, че връща патриотизма и нционалните ценности)
Което добавя нов щрих при фашизма - един от тоталитарните строеве, с определена специфика.

[gollum]

С три разлики - при тях няма частна собственост

Е, това не е особено точно - по-правилно ще е да се каже, че при тях частната собственост е ограничена. Но я има.
Що се отнася до липсата на "националност" - това е само на повърхността, в пропагандата и идеологията. На практика, обаче, националният елемент присъства достатъчно ясно във всяко от "народните демокрации" и още повече в империята - СССР (на практика от доктрината за "построяване на комунизъм в една отделно взета държава"). Друг е въпросът, че този национализъм е маскиран.

По-точно, дадена е на една тясна, всевластна и всеконтролираща върхушка.

Това определение подхожда за почти всеки тип държава.

[Гост]

1) Има частна собственост, но е тъй ограничена, че всъщност я няма. В Полша и Унгария имаше земеделски земи и дребен частен бизнес. В СССР и Румъния - никаква, даже жилищата бяха държавни. У нас - колкото повече половинчато я въвеждаха при бай Тошо, толкова по-напред тръгваше държавата. И все пак беше много, много малко.

2) То комунизъм и национализъм е дълга тема, но ве пак официален патриотизъм се появява едва по време и след ВСВ. Дотогава - комисари, световен пролетариат и т.н., а патриотите - "к стене!"

3) Защо да може да се каже за всяка държава? В никоя друга върхушката не е така всевластна (и неефикасна).

[gollum]

1) Собствеността върху жилища, земя, автомобили, разнообразни вещи, бе частна. Нямаше (или по-точно имаше в малки мащаби) частна собственост върху средства за производство, това е вярно. Но сама по себе си частна собстевност имаше в упоменатите от мен по-горе граници.

2) Да, но същевременно действията на властта бяха именно националистични - СССР не подготвя световна революция или премахване на границите, а се наследява съвсем директно (макари не юридически, но на практика) Руската имеприя. Всичките действия са насочени именно към разширение на въпросната империя и действа но тип, имперски национализъм ("СССР", "съветски" се превръщат именно в национални белези). Същото в известен мащаб важеше и за сателитите (и съвсем определено за държави като Северна Корея, Куба и т.н.).

3) В известен смисъл всяка държава се управлява от някаква "върхушка" (ако под това понятие разбираме определен политически/властови елит). Базата й и способностите й варират много, разбира се.

[Гост]

Да, имаше такава собственост, наречена "лична", доста удачно, между другото. Но тя не даваше възможност притежателят й да печели от нея, а беше само за ползване. А иначе комунистическата политика е системно лишаване на индивида от средства за допълнителен, личен доход - ограничаване на купуването на жилища, 15 годишно чакане за автомобил, силно ограничаване на пазара (дефицит, второ направление и т.н. и т.н.), ненужно отчуждаване на дворове и къщи и т.н. и т.н. Частно в икономическия смисъл беше май само обущарите, градините за "лично земеделско производтсво" и т.н. То българинът пак му беше намерил цаката да печели, но за съжаление работата беше някак уродлива.

Съгласен съм с т.2., точно така е. Започва по полпотовски, свършва по имперски.

Върхушка има навсякъде, но не е тъй всевластна и концентрирала всичко в себе си, както тук.

[Хана]

Комунизъм vs фашизъм

Дайте да систематизираме малко темата. До тук Longanlon много добре описа основните признаци на двата типа тоталитаризъм. Ще се опитам да обощя това, което се каза за разликите.

Икономика
При фашизма имам власт на едрия капитал, при комунизма имаме силно централизирана преразпределителна икономика от анти-пазарен тип. Частната собственост при комунизма (абе дали да го наричаме комунизъм, социализъм или дявол знае как?) на практика отсъства, защото това да имаш 2 декара лозе или обущарска работилница може юридически да е частна собственост, но теоретично не играе никаква роля.

Степен на авторитарност
Фашистките режими, поне такива каквито са познати от историята, са силно диктаторски, докато повечето на брой реализирали се комунистически режими показват по-голямо разнообразие: при някои има култ на личността и диктатори, при други - не (пресен пример - България до 89 година).

Национализъм
Това не го разбрах, моля осега участвалите в дискусията да разяснят каква е разликата в патриотизма и национализма при двата типа тоталитаризъм

Поява
Фашистките режими идват на власт чрези избори (колебая се дали южноамериканскити диктаторски режими, дошли на власт чрез преврати, са определено фашистки). Докато комунистическите режими идват на власт насилствено.

[gollum]

1. Понятието
Мисля че след като приемаме да назоваваме това, което обсъждаме с понятието "фашизъм" (въпреки че "измите" там са по-разнообразни), то е напълно приемливо да използваме за другото обобщаващото понятие "комунизъм" - т.е., както написах и по-горе, да ги използваме като оператори, а не като обозначения на конкретни исторически явления. (между другото, терминт "тоталитаризъм" е преди всичко политико-идеологическо понятие, създадено и използвано в рамките на определена идеология и пропаганда. Не може да се каже, че той е абсолютно точен, още по-малко това може да се рече за конкретните му използвания).

2. Частната собственост
За частната собственост съм общо взето съгласен, но ако я мислим на идейно ниво (т.е., като средство индивидът да се еманципира от обществото, т.е., да получи самостоятелност). Тогава следва да забележим, че и фашизма, и коумнизма, по същество са колективистични, т.е., опитват се да променят структурата на обществото към колективистична, при която отделната единица няма голямо значение и е "удавена" в идеята за целостта и нейните интереси. Разбира се, това е в сферата на визионерството. На практика фашизмът никъде не постига тази цел, дори не се приближава достатъчно до нея (освен в Германия в последния етап на ВСВ). Докато за комунизма бихме могли да кажем, че стига по-близо до реализацията на тази цел, но пък и започва от значително по-дезинтегриран социум. Впрочем, с развитието на комунизма постепенно колективистичните тенденции отслабват и индивидите получават малко късче жизнено пространство в рамките на системата.
Въобще, мисля че ако можехме да разгледаме в перспектива развитието на идеализирано комунистическо и фашистко общество бихме констатирали, че колкото повече време минава, толкова повече те си приличат.

3. Степента на авторитарност
По отношение на степента на авторитарност мисля, че няма реална разлика между двата режима - и двата започват като силно авторитарни (и подчинени на естествена или изкуствено създадена харизма) и с времето се развиват към бюрократично-авторитарни, където личният авторитет се замества то колективен идеологически авторитет и се поддържа от пирамидална бурократична големна структура. Разликата е, че при фашизма нямаме исторически пример на достатъчно дълго развитие, за да наблюдаваме този процес (макар че Испания ни дава някои свидетелства).

4. Поява (идване на власт)
По отношение на появата също ще си позволя да изразя известно несъгласие с теб, Хана. Всъщност с избори идва единствено национал-социалистическата партия в Германия - в останалите случаи имаме малко или много революционна ситуация, съчетана с преврат. Това важи и за множество по-нови диктатури, които биха могли да се определят като фашистки. Докато при сателитите на СССР комунизмът идва по съвсем друг път - без революция, като резултат от чужда окупация, т.е., наложен е отвън.

5. Национализъм
Този въпрос изглежда най-объркващ, та затова го оставих за края. определено ако изхождаме от идеологията на фашизма и комунизма, то можем да заключим, че при фашизма държавата се крепи на ултранационалистична идеология и по същество имаме частен случай на национална държава. Разбира се, става въпрос по-скоро за патогенна форма на национална идеология, която води до разделяне на нацията и отхвърляне на отделни нейни слоеве в името на консолидацията на останалата част. Все пак, националистичната идеология (макар и не в нейния либерален вариант, който есвързан със зараждането на националните държави) е ясно различима.
При комунизма, от друга страна, идеологията проповядва обединение не на национално-расов признак (и съответното разделение на света на нашата нация-раса и непълноценните раси, които следва да ни се подчиняват), а въз основата на социално-детерминистичен принцип.
Ако обаче порследим дейстивтелната генеалогия на комунизма, ще видим, ч ереализацията му много бързо се отдпръпва от прокламираните принципи и те продължават да същестуват единствено на пропагандно ниво и като външнополитически инструмент. В действителност създадените държави са не по-малко национални от останалите им съвременнички. Вярно че в някои случаи това става за сметка на създаването на нова нация (съветската в случая със СССР), която служи като имперски егрегор. В останалите случаи (европейските соцдържави (народни демокрации)), обаче, имаме доста калсически национални държави, запазили отношенията и противоречията помежду си.
Достатъчно показателно е, че за повече от 40 години същестувване на съветския блок не е нпарвен никакъв опит за обдиняването му в рамките на една обща комунистическа държава. Мисля че реално можем да проследим моментът, в който имперско-националистическите тенденции вземат връх от етапа на "осъществяване на социалистическата идея в една отделно взета държава".

[подпоручикъ-летецъ]

По времето на комунизма бяха в оборот такива метаюридически термини "лична собственост"; "право на оперативно управление" "кооперативна собственост" "стопанисване на държавната собственост" и пр. и пр. евфимизми с които се опитваха да избегнат да назоват истинската същност на нещата, установени още от римско време.
Към преждеговорившите ще добавя още една отлика ( без претенциите за изчерпателност ) на тоталитарните режими:
сливането на партията ( БКП, КПСС, Националсоциалистическата и пр. ) с Държавата; Етатизация на обществения живот и икономиката; Върховенство на една партийна идеология, която Държавата - Партия защищава с всички средства.

[gollum]

Всъщност тази отлика Лонганлон я е включил в началното описание:

- Еднопартийност и формални избори - идеите на фашистката партия са управляващи и единствените позволени. Фашистката партия се отъждествява с държавата, а парламентът е само пионка, тъй като системата е такава, че само представители на фашистката власт влизат в него.

Разбиа се, разработването й би било добра идея.

[подпоручикъ-летецъ]

Присъщото на либералните демокрации разделение на властите е заличено в тоталитарните режими: Парламентът, като политическа институция съществува и в тоталитарната държава, но с напълно формални функции и подчинен на изпълнителната власт; съдебната власт е абсолютна зависима и контролирана от Партията-Държава.

[Хана]

По отношение на появата също ще си позволя да изразя известно сеъгласие с теб, Хана.

Много интересно отношение изразяваш и чудесна дума, ще я запомня

Майтапа настрана, разбрах и съм съгласна.
По въпроса за идването на власт трябва да уточним кои режими приемаме за фашистки. Класическите фашизми са два: немския и италианския. Всичко останало според мен са квази-фашизми - защото им липсват някои от чертите, посочени по-горе. Два случая са твърде малко за правене на обобщения, но аз, както обикновено, тръгвам от емпирията, а според нея идването на власт в тези два случая е в резултат на избори. (Представата що са демократични избори през 30-те години на миналия век и днес е малко различна все пак, приемам). Ако приемем и някои по-съвременни режими като фашистки - тогава идването на власт вече е по-разнообразно.

Има и нещо друго, което е очевидно, но не бе споменато досега. Идеологическите основи на комунизма са значително по-разработени и систематизирани за разлика от тези на фашизма (доколкото знам, защото, да си призная, нищо идеологически завършено не съм чела, нито съм чувала). Ницшевия Uebermensch е друга опера (Вагнерова вероятно )

[подпоручикъ-летецъ]

Германският националсоциализъм има дълбоки интелектуални корени:Йохан Фихте, Георги Хегел, Хенрих фон Трейчке, Ницше, Гобино и Чембърлейн.

[gollum]

Да, фашизмът/националсоциализмът имат също сравнително разработени идеологическа обосновка (несъменно комунистическата е по-разработена, но за това има конкретни причини - тя същестувва много по-дълго, а през цялото време на съществуването й цялата научна продукция е подчинявана на марксистки методи). Към упоменатите автори следва да се прибави и расовата теория (и по-специално, тероията за арийската раса), както и разнообразните хора допринесли за развитието й.


Хана, приемам заблежката ти (вярно че си падам по словотворчеството, но обикновено гледам да е осъзнато, а не резултат на автоматично писане ). Наистина е трудно да разграничим точно кое е "ашистко" (то цялата тема е посветена на това). Но общо взето се приема, че фашизъм има в Германия, Италия и Испания. Между трите има съвсем конкретни разлики. За сходни с фашизма диктатури се говори кажи-речи по целия свят. Но ако с фашизма имаме само два "класически случая", то с комунизма имаме само един - всички останали случаи по никакъв начин не са класически, защото идват заедно с окупационни армии или като външна алтернатива. Така че емпиричния ни сравнителен материал всъщност е много оскъден (както е най-често в историята ).
За Мусолини и Хитлер бих казал, че и двамата оказват твърде силен извънпарламентарен натиск, за да достигнат до целите си (спечелване на избори в случая с Хитлер и ако не се лъжа, малко по-различна ситуаци с Мусолини, защото той май не спечелваше избори, а получаваше съответните правомощия от краля (може и да се заблуждавам)).

Подпоручикъ-летецъ, в никакъв случай не се заяждам, просто посочих, че спомената от теб разлика е вече "изброена" - еднопартийността естествено отменя парламентаризма (понякога остава "черупката"), както и саботира разделението на властите (неизбежно се сливат законодателната и изпълнителната, а в перспектива и съдебната).

[подпоручикъ-летецъ]

Не съм усетил и грам "заяждане" !