Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съвременният фашизъм

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Съвременният фашизъм

    Нека да направя още от начало уговорката, че настоящата тема няма за цел да разглежда и разисква каквито и да е националистични, про- и пост-фашистки групировки. Никакви германски или други реваншистки или расистки сдружения, никакви скинове, уайт-пауъри и всякакви други подобни малоумници. Нито ще се занимава с хитлеризма, франковизма и мусолинизма или възстановяване на каквато и да е историческа постановка около и след тяхното управление.

    Тази тема цели обсъждането на съвременната вътрешна и външна политика и държавната и обществена философия на някои страни и как и до колко тя се доближава (и доближава ли се изобщо) до тази на фашизма в неговия политичеси, икономически и социален аспект.

    Като начало, нека направя обобщението, че след ВСВ и това, което фашистките и някои други държави се опитаха да направят на света, същият този свят заклейми фашизма като една от най-големите човешки злини и го отрече във всичките му форми. Дълго време, че и до сега, ‘фашист’ е обидна дума, а понятието се свързва главно с хитлеризма и антисемитската и военно-експанзионистичната политика на Германия под неговото управление. Вина за това, разбира се имат и многобройните групировки, зовящи себе си или назовани от другите ‘фашистки’, които обаче нямат почти нищо общо със същността и идеите на фашизма като държавно-политическа система. Поради това идеята за фашизъм е скверна в устата на който и да е и никоя съвременна държава не би дръзнала не само да се обяви за фашистка, но дори да признае, че използва, че дори и само споделя някои фашистки идеи за управлението.

    Това обаче изобщо не означава, че такива идеи и методи не се използват и именно на описването и анализирането им е посветена настоящата тема.

    Според изследователите, в управление в трите известни до сега фашистки държави се забелязват няколко основни негови характеристики:

    - Авторитаризъм – култ към личността и единоначалие в управлението

    - Еднопартийност и формални избори - идеите на фашистката партия са управляващи и единствените позволени. Фашистката партия се отъждествява с държавата, а парламентът е само пионка, тъй като системата е такава, че само представители на фашистката власт влизат в него.

    - Власт на едрия капитал – основната разлика с комунизма, който дава властта в ръцете на работниците – цялата едра промишленост е в частни ръце, които обаче я управляват в тясно сътрудничество с държавата и съобразно нейните интереси (които съвпадат до голяма степен и с икономическите интереси на капитала, разбира се).

    - Национализъм – с тази точка мисля, всички сте достатъчно запознати
    - Наличие на външен враг – силно свързана с предишната характеристика, тази обуславя нуждата от пренасочване на социалното и политическото напрежение в безопасна и дори изгодна за управлението насока

    - Казионни организации – населението няма право на свободно сдружаване, а е обхванато от система на подчинени на партията и държавата организации – работнически, младежки и др.


    Следващия път ще се опитам да дам обща представа как някои от тези принципи са трансформирани в съвременнитеформи на управление.


    #2


    малко се позабавих с тази тема поради служебна ангажираност, но ето този линк има интересни неща, свързани с това, което ще кажа в последствие.

    Comment


      #3
      Не може със сигурност да се твърди, че в страна с установени свободолюбиви традиции появата на един Хитлер или един Сталин не би била възможна. Може обаче с достатъчна доза достоверност да се твърди, че в една традиционно свободна страна някой Хитлер или Сталин би могъл без особени усилия да завземе властта, но би му било изключително трудно да я узурпира. Всяко видимо подобрение на икономическото положение почти със сигурност би отприщило традицията на свобода, която е традиция на бунта. В Русия някога отделният човек, изправен срещу Сталин, няма с какво да се идентифицира и способността му да се противопостави на насилието е равна на нула. Но в една традиционно свободна страна индивидът, който се опълчва против насилието, се чувства не изолиран човешки атом, а част от могъща раса - на неговите бунтовни предци.

      Comment


        #4
        Това не е точно по темата, Барабанчик, но не бих се съгласил с теб. Едва ли
        Но в една традиционно свободна страна индивидът, който се опълчва против насилието, се чувства не изолиран човешки атом, а част от могъща раса - на неговите бунтовни предци
        би била причината в една "традиционно демократична държава" да съществуват въпросните трудности за установяването на тирания. Или по-точно, възможно е и този фактор да има някакво малко значение (в днешно време дори значително по-мако откогато и да било), но основният фактор по-скоро е самото държавно устройство и неговите традиции (и инерция), които се основават на определени правила, приети от всички (а тези правила несъмнено ще влязат в конфликт с диктатурата като идея).

        Comment


          #5
          Изваден от контекста на времето си , фашизмът, както впрочем и комунизмът, се превръща в кух символ, лишен от съдържание !!!

          Comment


            #6
            Лонганлон, струва ми се, че аналитичният списък с определения на "фашистка държава", който си привел, е най-малкото непълен, защото с изключение, да речем на пункт 3 (наличие на едър капитал) и само одянкъде на пункт 4, напълно се припокрива с понятието за "комунистическа държава".

            1. АВТОРИТАРИЗЪМ
            Авторитаризмът във властта е присъщ на азиатския тип политическо управление, т.е., среща се малко или много в почти всички азиатски държави. Тъй като говорим за фашизъм ще се ограничим до "Запада" за момента.
            Авторитаризмът е присъщ в напълно еднаква степен на двете фашистки и национал-социалистическата държава (отсега насетне ще използвам "фашизъм" като оператор, обединяващ този тип управления, които се опитваме да определим, въпреки че те се ползват от различни исторически названия), както и на единствената комунистическа държава до средата на ХХ век. Но ако се влгледаме по-внимателно в Европа, то ще открием, че в равна степен той се разпознава и в почти всички малки държави в периода между двете войни - особено сред новообразуваните след края на ПСВ.
            По тази точка бих заключил, че авторитарността е исторически присъща на периода. Същевременно, обаче, несъмнено тя е присъща на всички диктатури. В този смисъл, най-много можем да кажем, че авторитарността е необходим белег за разпознаване на фашизма, но не е достатъчен белег, не се явява разграничител между фашизъм и не-фашизъм*.

            Бих казал, че от гледна точка на фашизма е нужна малко по-различна форма на авторитаризъм, която от една страна задължително е свързана с отделна харизматична личност - вожд (и авторитетът му произтича именно от харизмата), а от друга, за да се осигури една малко особена йерархична структура.
            В азиатския политически тип усторйство и въобще "обичайния" диктаторски режим, авторитаризмът се изгражда като част от една сложна пирамидална йерархична система, която от една страна подсигурява авторитета на властта (и този, който заема върха на пирамидата автоматично придобива съответният авторитет), а от друга канализира енергията на всяко звено, което като цяло намалява енергичността на целия социум (т.е., активността му придобива определени апатични черти). На този тип "авторитаризъм" бяхме свидетели и ние допреди 15-20 години.
            Във фашисткия вариант нещата обаче стоят съвсем различно: вместо многопластова пирамида се изгражда съвсем проста структура от най-много три ясно обозначени нива: огромна маса последователи, които са равни и не притежават вътрешна йерархия; малка група посредници, които подсигуряват организацията (и вертикалната връзка) и вожд, който е на върха. Тук авторитетът на вожда заменя цялата средна част на йерархичната пирамида и съответно той има възможността да извлече много повече "сурова" енергия от социума, което ясно се вижда и в трите фашистки държави, макар в Германия да е най-ясно изразено. В този смисъл въпросната форма на контрол позволява да се постигне много по-голяма сравнителна мощност на социума и въобще - дасе освободи много повече енергия, какот и тя да бъде директно направлявана волево от вожда.
            Тук обаче се крият и определени опасности, защото тази система не осигурява почти никакви средства за контрол на освободената енергия, както и за регулаторен контрол от страна на самата система върху дейстивята на вожда. И двете функции падат върху групата посредници, но реално те могат ефективно да осъществяват само първата (чрез изграждането на сериозна репресивна система, която в дадения момент обикновено се подкрепя съзнателно или не от основната маса последователи), но не и втората, защото това директно би ги изключило от структурата (тяхното влияние надолу се основава само върху факта, че в очите на масата те следват волята на вожда - в момента, в който техните десйтвия противоречат на въпросанта "воля", те губят взетия назаем авторитет).
            Предполагам, че някой веднага би ми възразил, че така описания модел е присъщ и на СССР през същия период. Общо взето, бих се съгласил донякъде с подобно възражение, но с една малка, но според мен съществена корекция: в СССР са твърде очевидни чертите на класическия азиатски модел (макари да не са единстевно определящи), при който организацията на авторитета върви отгоре-надолу, а не едновременно и от двете старни - тя бива организирана, а не постигната по пътя на "обществена истерия". Оттук има и известна разлика в количеството освободена и канализирана енергия, както и в организацията на посредническата група.

            ВРЕМЕННИ ИЗВОДИ:

            * за фашизма е характерен определен вид авторитаризъм, който се характеризира с опростена структура - бих я нарекъл "остров в морето" - море от посветени и единствен вожд, който го направлява;

            * за фашизма е задължително съществуването на ярка личност със силна харизма;

            * вероятно фашитската държава трудно би поддържала високото си енергетично състояние без харизматичната личност - с неизбежното й изчезване (или отслабване на силата на личното въздействие) тя ще премине в много по-ниско енергетично състояние и вероятно това ще бъде съпроводено с изграждане на сложна пирамидална йерархична структура, която ще замества липсващата харизма (а новите вождове постепенно ще стават все по-апатични представители на цяла анонимна властова група (и нейните групови интереси));

            * вероятно е възможно в днешно време силната харизма да бъде изкуствено постигната чрез медийна манипулация (и общо взето по пътя на качестевния обществен маркетинг).

            * вероятно принципът на организация на обществото при фашизма е твърде сходен с този на организация на монотеистичните църкви от типа на християнство/ислям. Но с тази разлика, че мястото на бога е заето от вожда и по низходящ ред следва заместване на понятията.






            2. ЕДНОПАРТИЙНА СИСТЕМА И ФОРМАЛНОСТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО
            Несъмнено на всяка диктатура е присъща формалността на представителството. Но, от друга страна, далеч не всяка диктатура или тирания се нуждае от подобна форма на обществена илюзия - видимост, че се управлява от нечие име. Това е характерно единстевно за тези, които се опират върху някаква форма на глобална общестевна идеология, в която вожда се явява инструмент на обществото (което автоматично му дава правото да управлява), който се опитва да осъществи колективната обществена "мечта". Съответно, докато властта произтича от прякото "общуване" или "разбиране" между вожда и обществото (което се препотвърждава на митинги и шествия - въобще, масови социални ритуални събирания), то въобще не е необходима каквато и да е форма на привидност на представителство.
            Мисля че не би било грешка да се каже, че докато държавата се превръща във фашистка най-често представителството се запазва, след това напълно изчезва (не остава дори и като видимост) и отново се появява в процеса на развитие на структурата - обикновено след изчезване на харизматичната личност или отслабване на нейното въздействие. Т.е., в процеса на "закостеняване" на системата.
            В този смисъл, за фашизма не е харктерна еднопартийност или формализъм на представителството, а въобще пълното изключване на опосредяване от страна на политическата система - последната е на практика заличавана в повечето и форми и проявления. Причината за това е, че вождът не се нуждае от медиативна система - той осъществява връзката директно ( в своите и тези на последователите си представи).

            Същевременно, политическата система на предоставяне на пълномощия се заменя от една партия, която в идеалния случай обединява целия социум в редиците си. Тя чрез собствените си организационни форми създава видимост за представителство, но то е толкова по-слабо, колкото по-силна е харизмата (и по-млад режима) и обратно.

            ВРЕМЕННИ ИЗВОДИ:

            * еднопартийната система не е истинска отличителна черта - по-скоро следва да се говори за единочалие на властта и абсолютна политическа монолитност на социума - признава се само един стремеж, който се изразяват от само една воля - абсолютна единичност на политическото съществуване;

            * формите на привидно опосредстване започват да се появяват в хода на развитие на системата и то главно поради отслабване на първоначалния елемент на единност - сиреч, поради изтощаване на ентусиазма (или енергичността на социума);

            * вероятно политическата маска има поне две цели: мимикрия съгласно околната среда (глобално политическа) и опит за овладяване на ситуацията от страна на групата посредници.




            3. ВЛАСТ НА ЕДРИЯ КАПИТАЛ
            Това, разбира се, трудно би могло да бъде определящ белег за фашизъм, най-малкото защото е характерно за капитализма. Но дали в съчетание с останалите характеристики ще е достатъчно? Съмнявам се. Всъщност, не мисля, че "властта на едрия капитал" е нещо повече от историческа случайност спрямо фашизма, пък и въобще доколко може да се говори за "власт" в случая?
            Едрият капитал, подобна на армията като каста, са използвани от "фашизма" като временни съюзници и средства за постигане на властта. Но нито тази власт изхожда пряко от тях, нито става дума за нещо повече от компромис. Фашизмът, според мен, се опира на абсолютно същата социална база, както и комунизма - именно затова му е присъщ този тип организация, за който писах в предните две точки.
            Съответно, той изхожда от представата на вожда за интересите на социума и по-същество представлява визионерско управление. Интересите на едрия капитал тук се приемат по силата на компромис, когато това е необходимо, но не са цел, нито пък целите на фашизма се покриват с тези на едрия капитал.
            Впрочем и за коминузма и за фашизма е характерна определена социална насоченост, която съвсем не е характерна за капиталистическите държави от този период.
            Същевременно, за определени тирании е характерно, че те директно са направлявани било то от едрия капитал (собствен или външен), било то от военната каста или пък от комбинация от двете. В Латинска АМерика могат да бъдат открити множество подобни примери. И макар понякога те да се опират на фашистка идеология, вероятно става въпрос по-скоро за мимикрия.

            ВРЕМЕННИ ИЗВОДИ:

            * фашизмът открива своя източник на власт в основната обществена маса, не в едрия капитал;

            * фашизмът е визионерски по своята същност - осъществява се визията на вожда и неговата интерпретация на идеологията;

            * за фашистките държави, както и за комунистическите/социалистическите, е характерна определена нетипична спярмо историческия период социална ориентираност на държавата;

            * разликата между фашитска/комунистическа държава е в собствеността: в първата едрия капитал пордължава да съществува и запазва средствата за производство, които притежава, макар да е огарничаван в някаква посока от държавата - във втората държавата изцяло обсебва средствата за производство. Трудно е да се каже, обаче, дали в хода на еволюцията на фашистка държава не би бил постигнат същия резултат.




            4. НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ
            Идеологията на фашизма е един от най-ясно отграничимите му белези. И тя се опира на националната идеология, но в нейна по-крайна форма. Но същевременно това до голяма степен е обусловено от историческия период на възникване на самия фашизъм. Особено това важи за упоменатите държави и най-вече за Герамния и Италия. И двете, но особено първата, не успяват да реализират своите национални проекти, което поражда социална криза. Тя води до преекспонация на националната иделоогия, което се случва едновременно с възникването на фашизма. Последният използва това обстоятелство за да консолидира последователите си и разшири базата си. Доколко едното поражда другото или става въпрос за едновременно портичащи явления е трудно да се каже.
            Но според мен подобна ситуация трудно може да се повтори, най-малкото не в същата форма. Причината е в промяната на национализма като идеология спярмо текущия момент. Ако в първата половина на миналия век национализма се развива като консолидационно движение, което дава идентичност на хората споделящи еднаква култура, език и традиции, т.е., по същество обединява и вертикално** и хоризонтално обществото.
            В съвременните условия хоризонталната съставляваща е немислима, особено съотнесена с вертикалната. Т.е., хората, макар и говорещи на различни езици споделят все по сходен културен контекст, което от друга страна вес повече ги сближава с техните съвременници независимо от националната им принадлежност спрямо техните предшестевници от собствената им националност.

            ВРЕМЕННИ ИЗВОДИ:

            * национализмът под формата на болезнен нерешен въпрос (т.е., необходимо е нацията да е загубила нещо***) е идеологията на историческия фашизъм.




            5. НАЛИЧИЕ НА ВЪНШЕН ВРАГ/ПРОБЛЕМ
            Дали нуждата от "външен враг" (и съответно от вътрешен) е характерна черта на фашизма? И съответно - на комунизма и диктатурата, по принцип. Несъмнено във всяка форма на тиранично управление властта използва идеята (или реалността) на външния враг за да организира на глобално ниво силите на социума и ги вложи в армията, а "вътрешния враг", за да консолидира обществото, да чисти противниците си и да докаже необходимостта от силен репресивен апарат. В този смисъл, бихме могли да кажем, че характерно за всяка подобна власт е много високото ниво на милитаризация на социума - едновременно външна и вътрешна.
            ЗА историческите фашитски държави външния и вътрешен враг е реалност, наложена както от ситуацията и историчесикя период, така и може би от вътрешна необходимост. Но докато първото е несъмнено, второто е по-скоро предположение.
            Несъмнено е обаче, че от фашистката идеология естествено произтича намирането на външни врагове, а тя неизбежно намира портивници и вътре в страната.
            Но това е характерно и за СССР.

            В този смисъл е интересно да се обсъди експанзионистичната или имперска същност на фашистките/комунистическата държава. Доколко вътрешно присъщ е стремежът към постигане на надмощие в политически план над другите нации във фашитската идеология и изхождайки от него - стремежът към създаване на империя.
            Същото може да се разгрежда и спярмо реализацията на комунистическата идеология в СССР, която несъмнено е удобна за имперска диелогоия, доколкото поначало предполага общоприетост и обхват потенциално на целия свят (подобно на всяка монотеистична религиозна форма).
            В този смисъл може да се прокара една разграничителна линия между фашизъм/комунизъм на идеологическо ниво: първият има ограничен обхват в рамките на нацията и има нужда от външен враг като консолидиращо средство. Но може би тази нужда е опстоянна.
            Вторият потенциално обхваща целият свят и има нужда от външен враг само докато глобалната империя бъде създадена - след това вътрешния враг придобива основно консолидационно значение (което става и в периоди на спадане на активността на експанзията).

            ВРЕМЕННИ ИЗВОДИ:

            * в исторически план поне за две от фашитските държави същестувват обективни външни врагове - трудно да се прецени доколко необходимостта от външен враг е вътрешно присъща;

            * идеологията на фашизма, обаче, несъмнено има нужда от външни врагове и поражда такива (но това не важи само за нея).




            6. КАЗИОННА ФОРМА НА ОРГАНИЗИРАНОСТ НА СОЦИУМА
            Общо взето тази точка е разгледана в рамките на предишните точки. Не мисля, че това е отличителна форма само на фашизма, по-скоро е форма характерна за диктатурите въобще. Същевременно, казионността преобладава според отслабването на първоначалния ентусиазъм.



            ОБЩИ ВРЕМЕННИ ИЗВОДИ:

            Историческият фашизъм е твърде сходен с историческия комунизъм. Разликите между двата са справнително малки и съсредоточени преди всичко в идеологията. Като двете системи вероятно биха се развивали в сходна посока и по сходен начин.

            Обаче не бихме могли да откъснем фашизма от историческия му контекст и той да запази формата си, сиреч, според мен е неоткриваем в историческия си вид в съвременността (и вероятно - неповторяем***). Разбира се, може би трябва да реконструираме понятието, така че да изменим смисъла му и да го направим приложимо към съвременността.

            Вероятно сред признаците, които биха влезли в това осъвременено понятие ще са:

            * ясно разпознаваема идеология, която има сходни с монотеистична религия черти, във всеки случай, претендира за общовалидност независимо от конкретния културно-социален контекст;

            * идеологията вероятно няма да бъде формирана върху национализъм или комунизъм (двете са твърде дискредитирани). Но би могла да е върху произволна друга идея;

            * съществуване на плоска организация от тип "остров в морето", което предполага харизматичен лидер или някакъв "кибер" заместител на последния;

            * ясно изразена имперска политика (т.е., експанзионистична със стремеж към унификация на Другите по собствения модел);

            * ясно изразена милитаризация на социума, деновременно вътрешна и външна;

            * разпознаване на външен и вътрешен враг, като и двата са достатъчно абстрактин, така че да не могат да бъдат изчерпани;

            * стремеж към силови разрешения на всички проблеми;

            * ясно изразена тенденция към единочалие в политическата система, вяроятно премахване на последната в името на някаква форма на диктатура****;


            ---------------------------------------
            * Естествено, ако не приемем, че всички диктатури през ХХ век носят фашистки белези - подобно допускане лесно се правеше от историците/публицистите от социалистическия лагер по отношение на всяка диктатура с изключение, разбира се, на самия социалистически лагер и подкрепяните в дадения момент от него режими.

            ** Т.е., по посока на миналото. Тук Лонганлон сигурно ще възрази (и ще бъде прав), че национализмът изгражда своя удобна версия на миналото, с която се идентифицира. Но по същество това няма значение за разгреждания проблем, защото е важно как се възприема от съвременниците, а не дали е истинно.

            *** Във всеки случай, в никоя от съвременните държави не могат да бъдат наблюдавани всички описани признаци.

            **** Това положение може и да се оспори. Вероятно е възможно да се създаде сходен тип структура, която ще има мимикриращи политически структури, които да наподобяват някаква степен на реално представителство.

            Comment


              #7
              В огромният масив от изследвания, посветени на фашисткия феномен, който, наред с болшевизма, дава основание на мнозина на определят ХХ-ти век като “кърваво столетие на радикален тоталитаризъм”, книгите на Пол Гишоне “Мусолини и фашизмът” и “Хитлер и националсоциализмът” на…., появили се наскоро на книжния пазар благодарение на издателство “Кама”, привличат вниманието преди всичко със стремежа на авторите им (професори в Женевския и…. университети) да представят обективно живота и идеите на две от най-одиозните фигури в най-новата история на човечеството. Усилията им следват традицията, чието начало поставят през 60-те хора като Ернст Нолте или Йоахим Фест, и в която доминира тезата за кризата на европейската либерална система като основна предпоставка за


              Генезиса на фашизма


              Тъкмо кризата на либерализма провокира невиждания подем на радикализма на Стария континент непосредствено след края на Голямата война. Началото му, разбира се, поставя победата на болшевистката революция в Русия. Впрочем, самата идея за революцията, като средство за решаване на назрелите обществени проблеми, е иманентно присъща на либерализма и в този смисъл революционните идеи на болшевизма (както и тези на фашизма и нацизма) генетично произлизат от либералните. Така или иначе, агресивният комунизъм, настъпващ от Изток, допълнително задълбочава кризата в либералните европейски общества, където отчаяно се търси адекватно средство за преодоляване на разложението и революционните настроения, обхванали значителна част от масите. В този смисъл типичните за Европа между двете световни войни авторитарни режими като тези на Пилсудски, Манерхайм, Хорти, Долфус, Салазар или Франко, са реакция срещу опитите за насилственото налагане на революционната комунистическа утопия и разрушаване на традиционните обществени устои. След Първата световна война континентална Европа (с малки изключения) е изправена пред почти неразрешимата дилема: “разрушителна революция, последвана от тоталитарна диктатура или съхраняването на икономическите, политически и нравствени устои на буржоазното общество, макар и с очевидно недемократични средства”.

              В този контекст, изключително важен е въпросът, защо в Испания, Португалия, Полша, Унгария или Финландия авторитарните режими така и не излизат извън рамките на традиционния тип военна или полувоенна диктатура (което пък по-късно позволява успешната модернизация на испанската и финландската икономики например, а също безпроблемният преход към парламентарна демокрация)? И, защо онова, което се случва в Италия и, особено, в Германия, носи съвършено различен характер? Едно от възможните обяснения е свързано с това, че следвоенните геополитически промени императивно налагат на тези две държави (а също и на Русия) необходимостта от възприемане модела на “догонващото развитие” за да постигнат онова, което са проиграли във войната. А нито “свръхдемократичната” Ваймарска република, нито либералният режим, установен в Русия през февруари 1917, се оказват способни да отговорят на тази необходимост, което предопределя и техния крах. Победата на руския болшевизъм (станала възможна благодарение съчетанието на цяла поредица обективни и случайни фактори), на свой ред максимално наелектризира обстановката в Германия, която се разглежда и от Ленин, и от Троцки (а по-късно и от Сталин) като “най-голямата потенциална база на надигащата се световна революция”. И тъкмо


              Мащабите на опасността


              предопределят фаталната грешка, допусната от консервативните кръгове в Германия, потърсили съюза с революционния националсоциализъм, за да предотвратят комунистическата диктатура. Така, докато Франко или Манерхайм успешно парират претенциите на местните “протофашисти”, немската консервативна десница бива пометена от националсоциалистическата “расова” революция, в резултат от което дванайсет години по-късно Германия се оказва на дъното на пропастта. В Италия пък дълго време съществува неустойчиво равновесие между стария консервативен и новия фашистки елит, докато самият Мусолини се колебае между ролята на Цезар и тази на тоталитарния диктатор. В крайна сметка обаче, победата на германския националсоциализъм окончателно предопределя и пътя, по който тръгва италианския фашизъм.

              Всъщност, независимо от опитите си да я квалифицират като “национална” или “социална”, и Хитлер, и Мусолини, оглавяват една “нихилистична революция”, която по думите на немския историк Тео Шидер “съдейства единствено за разрушаването на моралната и политическа субстанция на националната буржоазия, а оттам и на нацията като цяло”. И никак не са случайни и откритото възхищение на Хитлер от “фанатизма на съветските комунисти, толкова различни от страхливата и слаба буржоазия”, и фактът, че Мусолини стартира като политик на крайната "протокомунистическа” левица, за да се върне отново към нейните ценности в драматичните последни месеци на “социалната република Сало”. Както не е случайно, че и фашистко-нацисткият, и комунистическият модели на “догонващо развитие” в крайна сметка приключват с пълен провал.

              Comment


                #8
                Общо взето съм напълно съгласен с цитирания текст. Но бих добавил от себе си, че причината нещата да се развият малко по-различно в Италия и много по-различно в Германия (а подобно развитие би било напълно допустимо и за Русия/СССР) е може би във много по-големите възможности на тези държави, съчетани с ясно изразен крах на националния им проект в последната голяма война. О т една страна те има какво да искат да "наваксат", а от друга страна (поне в случаят с Германия и СССР, но съвсем не и с останалите), те имат и силите, за да направят този опит.

                Тук бих допуснал (и според мен напълно оправдано), еч дори и да нямаше нацизъм в Германия, то вероятно през 40-те/50-те години тя щеше да воюва с Полша, а възможно е и с Франция.
                Все пак ВСВ е почти директно заложена от резултата и развитието на събитията непосредствено след края на ПСВ - съвсем не само тоталитарните режими са виновни за "случването й".
                Връщайки се към горното - разликата между големите тоталитарни режими и малки те авторитарно-тоталитарни между двете световни войни е във възможностите на социума (Полша е изтощена от националните борби, Испания - от гражданската война, Финландия е твърде малка за да има реални претенции за собстевна идеология).

                Comment


                  #9
                  Голум, това, което отличава фашистката държава от нефашистката такава все още е в процес на изследвания (макар с филми със заглавия като "Хитлер - образът на злото" примерно да не се постига кой-знае каква обективност) и едва ли съм аз този, който да даде ясна дефиниция. Продължавайки идейно моята тема и правейки бърз преглед на белезите й, ти явно се опитваш да докажеш тезата, че фашистката държава е по-скоро някаква по-своеобразна форма на характерна за периода диктатура, отколкото уникално в същността си явление. Доколкото методите за създаването и управлението на една такава (имам пред вид диктаттура) едва ли откриват топлата вода на обществения контрол в исторически аспект, аз съм склонен да се съглася с теб. Правейки това обаче, ти пропускаш замисъла на самата тема - а именно - да се представят точно уникалните за фашизма елементи в тези безспорно характерни и за други типове държавно управление белези. Както споменах на едно друго място, тази тема е плод на първоначалния ми ентусиазъм при проучването ан фашизма и националсоциализма, но това изобщо не значи, че ще я изоставя така - просто включването ще е по-късно.

                  в заключение искам само да помоля барабанчик да си смени картинката в подписа с някоя по-малка, защото ако не може да се сети за основателна причина да го направи, мисля мястото му не е тук.

                  Comment


                    #10
                    Лонганлон, аз именно така и разбрах темата, та затова се опитах да подхвана нещата, така че да потърсим ние аналитично определение на явлението (инак защо въобще да започваме тема в тази част на форума).
                    Ти си наченал една класификация, аз се опитах да я задълбоча, да пордължаваме в тая посока, като може да добавяме нови неща.
                    Съгласен съм, че фашизмът има уникални черти, дори струва ми се съм посочил някои от тях. Но мисълта ми беше, че те са исторически обусловени, така че едва ли някога ще се повтори подобно явление в същата форма. Можем ад се опитаме да потърсим какви биха могли да бъдат редакциите на формата и проявленията спяро днешното време, но първо трябва да завършим самото определение.
                    Надявам се когато намериш време да продължим дискусията в тая посока.

                    Инак сега ще продължа с аналитичната част .

                    Мисълта ми бе, казано накратко, че уникалните характеристики на фашизма/националсоциализма (а между двете има определени отлики) са очевидно исторически обусловени или във всеки случай свързани с конкретен исторически контекст. Това, съчетано с фактът, че имаме само по един пример на всяко, при това, със сравнително бързо прекъснато развитие, означава, че данните ни поначало имат характера на единично явление и са непълни. ВЪобще, трудно можем да правим сравнения.
                    Това, да речем, не се отнася до комунистическо/социалистическо управелние, от което има повече примери, пир това за доста по-дълъг период на развитие.

                    До момента, струва ми се, успях да обобщя няколко уникални характеристики:

                    1. Управление базирано върху една свръх харизматична личност, като в идеалният случай почти липсва посредническа йерархия или сложно устроена администарция (което е характерно за останалите дикаттури и миперски структури). Като авторитета на харизматичната личност няма религиозен или друг източник, освен народната/национална маса от хора, като връзката се препотвърждава на масови ритуални митинги.
                    Тази уникална характеристика означава, че формата, в която ни е известен национал-социализма/фашизма е неустойчива и вероятно при по-дълго съществуване ще претърпи промяна (мисля си, че ще е към бързо усложняване на администартиванта система и разпределение на отговорностите, все по-голяма анонимност на управниците, криещи се зад иконицирания образ на своя кумир (умрелия вожд), като веднъж изградена тази система ще се "вкостени" и ще продуцира все повече социална ентропия).

                    2. "народен/национален империализъм" - с това понятие се опитвам да обознача тенденцията на тези държави да осъществяват имперски проект, като базата, обаче, не е едрия капитал или някакъв елит, а по-скоро нацията. Съответно, целите са не толкова капиталистическо-финансови, колкото национални. Всяка такава държава се стреми към създаването на националистическа империя, т.е., имперска структура от нов вид.
                    Вероятно подобна структура би се оказала свръх неустойчива.

                    3. Този тип управление е крайна форма в идеологически план на националната идеология, която на практика се ражда от (или ражда) капиталистическия тип държава. Но това е изкривена форма на въпросната идеология, като вероятно изкривяването идва кто комплекс от провала в осъществяването на националните проекти.
                    Може би и затова този тип идеология е характерен за почти всички нови или претърпели неуспех в ПСВ държави. За първите това идва като реакция на частичното осъществяване на националния порект, което обаче идва след огромни жертви и неуспехи (дългото подтискане на този стремеж поражда комплекса). При вторите поризхода е по-очевиден.
                    Съответно, тази иделоогия поначало проявява патологични черти.
                    (сходно е положението, според мен, и с комунистическата идеология от същия период).

                    Comment


                      #11
                      Силната държава не винаги ,не всякога ,и не навсякъде е съдържала елементи на фашисткия тип държава,защото обществото като основен носител на идеята за нация и държава на изповядва такива идеи.Още по-малко управленският елит в коя и да е "бяла" държава!Т.е. фашизмът има бъдеще там,където...липсва цивилизация!

                      Comment


                        #12
                        Разбира се, че няма пряка връзка между "силна държава" и фашистка/национал-социлалистическа/комунистическа/народно-демократична държава (за да изброим няколко от тези, които могат да бъдат назовани "силни държави").
                        Но пък съвсем не съм съгласен с противопоставянето между понятията фашизъм и цивилизация - едното е част от другото и по никакъв начин не би могло да му се противопоставя.
                        Инак фашистките (и въобще всичките тоталитарни идеологизирани държави от отминалия век) са до голяма степен творения именно на цивилизационния път, по който е поело общестевното развитие.

                        Comment


                          #13
                          впечатлен

                          Не съм съвсем съгласен с твърдението ти, че тоталитарните идеологии не предполагат силна държава - по-скоро силни управленски структури. Напротив - "силна" в този смисъл държава може да се построи само с помощта на тоталитарна или авторитарна идеология, една от които е фашизмът. Виж само Ваймарска Германия и Германия на Хитлер и ролята на държавата в обществото.
                          "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                          Comment


                            #14
                            Несъмнено "силната държава" винаги се намира някъде по пътя между авторитаризъм, тирания и тоталитаризъм, но съответно фашитстката или националсоциалистическата държава са само един от многото типове "силни държави". Има множеств други нач(ини за създаване на силна държава - вероятно днес, а още повече в бъдеще, ще е възможно да се създаде държава с характеристиките на "силна", която да се маскира като демократична.

                            Comment


                              #15
                              Аз лично разбирам това понятие като държава, която осъществява значителен/ в някои случаи очти тотален/ контрол над индивида в частност и обществото като цяло посредством специализирани държавни органи. Що се отнася до забележката на Голъм по повод на това, че една силна държава може да се маскира като демократична такава, съм напълно съгласен - вижте например САЩ.
                              Разбира се - силната държава не е синоним на фашизъм / тя би могла да е плод на много други "-изми"/, докато обратното е напълно вярно - фашизмът означава силна държава, защото това е предпоставката да може да бъде наложен в обществото.
                              "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                              Comment

                              Working...
                              X