Нека да направя още от начало уговорката, че настоящата тема няма за цел да разглежда и разисква каквито и да е националистични, про- и пост-фашистки групировки. Никакви германски или други реваншистки или расистки сдружения, никакви скинове, уайт-пауъри и всякакви други подобни малоумници. Нито ще се занимава с хитлеризма, франковизма и мусолинизма или възстановяване на каквато и да е историческа постановка около и след тяхното управление.
Тази тема цели обсъждането на съвременната вътрешна и външна политика и държавната и обществена философия на някои страни и как и до колко тя се доближава (и доближава ли се изобщо) до тази на фашизма в неговия политичеси, икономически и социален аспект.
Като начало, нека направя обобщението, че след ВСВ и това, което фашистките и някои други държави се опитаха да направят на света, същият този свят заклейми фашизма като една от най-големите човешки злини и го отрече във всичките му форми. Дълго време, че и до сега, ‘фашист’ е обидна дума, а понятието се свързва главно с хитлеризма и антисемитската и военно-експанзионистичната политика на Германия под неговото управление. Вина за това, разбира се имат и многобройните групировки, зовящи себе си или назовани от другите ‘фашистки’, които обаче нямат почти нищо общо със същността и идеите на фашизма като държавно-политическа система. Поради това идеята за фашизъм е скверна в устата на който и да е и никоя съвременна държава не би дръзнала не само да се обяви за фашистка, но дори да признае, че използва, че дори и само споделя някои фашистки идеи за управлението.
Това обаче изобщо не означава, че такива идеи и методи не се използват и именно на описването и анализирането им е посветена настоящата тема.
Според изследователите, в управление в трите известни до сега фашистки държави се забелязват няколко основни негови характеристики:
- Авторитаризъм – култ към личността и единоначалие в управлението
- Еднопартийност и формални избори - идеите на фашистката партия са управляващи и единствените позволени. Фашистката партия се отъждествява с държавата, а парламентът е само пионка, тъй като системата е такава, че само представители на фашистката власт влизат в него.
- Власт на едрия капитал – основната разлика с комунизма, който дава властта в ръцете на работниците – цялата едра промишленост е в частни ръце, които обаче я управляват в тясно сътрудничество с държавата и съобразно нейните интереси (които съвпадат до голяма степен и с икономическите интереси на капитала, разбира се).
- Национализъм – с тази точка мисля, всички сте достатъчно запознати
- Наличие на външен враг – силно свързана с предишната характеристика, тази обуславя нуждата от пренасочване на социалното и политическото напрежение в безопасна и дори изгодна за управлението насока
- Казионни организации – населението няма право на свободно сдружаване, а е обхванато от система на подчинени на партията и държавата организации – работнически, младежки и др.
Следващия път ще се опитам да дам обща представа как някои от тези принципи са трансформирани в съвременнитеформи на управление.
Тази тема цели обсъждането на съвременната вътрешна и външна политика и държавната и обществена философия на някои страни и как и до колко тя се доближава (и доближава ли се изобщо) до тази на фашизма в неговия политичеси, икономически и социален аспект.
Като начало, нека направя обобщението, че след ВСВ и това, което фашистките и някои други държави се опитаха да направят на света, същият този свят заклейми фашизма като една от най-големите човешки злини и го отрече във всичките му форми. Дълго време, че и до сега, ‘фашист’ е обидна дума, а понятието се свързва главно с хитлеризма и антисемитската и военно-експанзионистичната политика на Германия под неговото управление. Вина за това, разбира се имат и многобройните групировки, зовящи себе си или назовани от другите ‘фашистки’, които обаче нямат почти нищо общо със същността и идеите на фашизма като държавно-политическа система. Поради това идеята за фашизъм е скверна в устата на който и да е и никоя съвременна държава не би дръзнала не само да се обяви за фашистка, но дори да признае, че използва, че дори и само споделя някои фашистки идеи за управлението.
Това обаче изобщо не означава, че такива идеи и методи не се използват и именно на описването и анализирането им е посветена настоящата тема.
Според изследователите, в управление в трите известни до сега фашистки държави се забелязват няколко основни негови характеристики:
- Авторитаризъм – култ към личността и единоначалие в управлението
- Еднопартийност и формални избори - идеите на фашистката партия са управляващи и единствените позволени. Фашистката партия се отъждествява с държавата, а парламентът е само пионка, тъй като системата е такава, че само представители на фашистката власт влизат в него.
- Власт на едрия капитал – основната разлика с комунизма, който дава властта в ръцете на работниците – цялата едра промишленост е в частни ръце, които обаче я управляват в тясно сътрудничество с държавата и съобразно нейните интереси (които съвпадат до голяма степен и с икономическите интереси на капитала, разбира се).
- Национализъм – с тази точка мисля, всички сте достатъчно запознати
- Наличие на външен враг – силно свързана с предишната характеристика, тази обуславя нуждата от пренасочване на социалното и политическото напрежение в безопасна и дори изгодна за управлението насока
- Казионни организации – населението няма право на свободно сдружаване, а е обхванато от система на подчинени на партията и държавата организации – работнически, младежки и др.
Следващия път ще се опитам да дам обща представа как някои от тези принципи са трансформирани в съвременнитеформи на управление.
Comment