Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Идващата война в залива

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Идващата война в залива

    Сега, нека оставим на страна кой добър, кой зъл, и откровено да обсъдим проблема.

    Наясно сме че Ирак в никакъв случай не е цвете за мирисане. Мнoгoкратно го е доказвал.

    Другия проблем е обаче че това никога не е интересувало САЩ истински. Това което ги интересува знаем кое е - нефта.

    Но това което ми е неприятно е че много хора отиват до невероятни крайности в омразата си към едните или другите...
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    Идващата война в залива

    То Ирак вярно не е цвете за мирисане (ама да не е само той), но това едва ли може да бъде основание за война ("хей, ти, не ме кефиш - дай да те пребия щот съм по-силен" - в смисъл). Пък и не е хубаво така да си нарочиш някоя държава и да си я направиш на военен полигон (пък и Ирак да не е само Саддам я, сигур достатъчно нормални хора си има - а високо точните удари рядко на практика излизат такива)..
    Не ме кефи и това, че продължават да ги водят като "зли" (те може и да са такива - ама въобще, да се водиш от подобни елементарни категории, когато става въпрос за цели народи е доста неморално) - в крайна сметка от повода (окупацията на Кувейт) отмитнаха повече от десет години и би трябвало да "са си платили" иракчаните за това свое "черно" деяние.
    То не, че има значение ние какво мислим - те тъй или инак ще си ги нападнат.

    Comment


      #3
      "Ако инспекторите още не са намерили ядрено оръжие значи не са търсили добре" - приблизителен цитат. Ами в такъв случай май на Ирак само Аллах може да им помогне, защото като гледам на къде отиват нещата, САЩ изобщо не ги интересува кой крив - кой прав. Лошото е че вече и убедителни причини за това че се бутат където не им е работа не могат да намерят. Мога да кажа само "добре че на наша територия няма и капка нефт... ние всъщност не сме толкова далече от Ирак..."
      <<..........>>

      Comment


        #4
        Хайде да не опростяваме толкова нещата и да не ги свеждаме до мерака на янките да сложат ръка на тамошния петрол! Течно злато се намира и на други места по-света, откъдето американците предпочитат да пазаруват, вместо да изпращат войска. А и диктатори дал господ, пък на мнозина от тях Белият дом не обръща съществено внимание.
        Саддам трябва да бъде мислен в други категории - не добър/лош, а предвидим/непредсказуем. Неговото външнополитическо поведение просто не може да бъде прогнозирано с достатъчно голяма точност. А това крие огромна опасност за цялата сравнително стабилна система от международни взаимоотношения. Именно това налага неговата подмяна, на което едва ли някой по света ще се възпротиви сериозно.
        Si vis pacem - para bellum!

        Comment


          #5
          Напълно съм съгласен с(някои от) думите ти, но мислиш ли че най-правилният начин за отстраняане на Саддам е сриването на цялата страна. Все си мисля че хората които са отговорни за започването на война защото някой не им е удобен не са много правилни. Никой няма да се възпротиви на подмяната на Саддам ама не са тръгнали да го нападат. Ако всички мислеха че е такава заплаха за международите взаимоотношения нямаше ли отдавна да са направили нещо по въпроса?
          <<..........>>

          Comment


            #6
            А не мислите ли, че ще се получи много забавен прецедент (не че не се е получил вече, всъщност) - някой (ако ще и да голяма част от световната "общественост") решава, че управлението в една страна не е "добро" (или по-скоро "правилно"). И хоп - свалят го (не собствения му народ или не в резултат на някакви вътрешни събития) - със сила, товън, като чисто полицейска акция - тоя е лош и престъпник и затва.
            А не се ли замисляте, че в един или друг момент това може да се случи с почти всяка страна. На най-силните не им харесва управлението във вашата държава - решават да го сменят и го сменят. Не е ли това доста подобно на съветската намеса срещу несъгласните държави Варшавския договор през 50-те и 60 години (което сигурно всички много строго осъждаме). Но с много по-слаби основания (защото там поне има някаква връзка, дори и насилствена между държавите).

            Comment


              #7
              Забравяш, че нито една от източноевропейските държави с нищо не заплашваше съседите си, за разлика от Ирак, който е откровено експанзионистичен. Разбирам, че сравнението ти е нарочно хиперболизирано, но ако тръгнем по пътя на аналогиите доникъде няма да стигнем. [/quote]
              "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

              Comment


                #8
                Gollum-е, това е теорията за световния полицай. На нея вярвам толкова, колкото на световните конспиративни теории. Нека бъдем реалисти - дори Чичо Сам няма такъв ресурс, че да сваля държавни лидери навсякъде, където нте те му харесват. Иначе Кастро, отдавна лишен от московската опека, вече да е в пенсия. А и много други подобни нему...
                Si vis pacem - para bellum!

                Comment


                  #9
                  Живеем в свят, в който, уви, има само една голяма сила - подобно нещо е неизбежно. Не го казвам защото, примерно не понасям САЩ (или нещо друго подобно). Ситуацията налага на САЩ такова поведение (и като гледам, въпреки съмненията ви - точно това се случва). Може би това е неизбежно - всяка информационна система (независимо от идеала си) се стреми първо към разширение (докато - ако не и се противопостави друга - не погълне всичко) и след това все повече ресурси отиват за налагането й и за опазване на съществуващото положение. Без значение, от какви изходни позиции изхожда (да речем, ако изхожда от претенция за световно господство, това вероятно няма да се случи, поради съпротивлението на матареиала (но ако се случи ще е бързо), а ако изхожда от някакъв идеалистичен план да се предпазят изостаналите обременени с лоши лидери държави, да се наложи повсеместен ред и демокрация - пак ще стигне до положение да опазва собствената си информационна цялост. А както се забелязва - при опазването на демокрацията средствата не се подбират много-много).

                  Сега - за Ирак.
                  Има един принцип, че войните се започват и съответно приключват поради определени причини. Ирак нападнаха Кувейт, след това бяха победени (и при това - именно според теорията за световния полицай). До тук добре. Но е нормално известно време след това да възвърнат статута си на независима държава, като всички останали. Иначе се получава като с Германия след ВВ1. Не може да се лепят етикети на държавите, като се изхожда от етически категории (да не кажа естетически - както се случва понякога) - защото трудно могат да бъдат еднозначно определени, така че да са в сила за всеки случай (а иначе - ще имаме една информационна система, в която те са валидни и тя ще е доминираща, да не кажа тотална във влиянието си). Ако Ирак е такава заплаха за останалия свят, то хубаво - да го нападнат и да премахнат заплахата (по какъвто начин искат - в крайна сметка нито живея там, нито съм ходил или имам някакви познати - за какво да ми пука?). Но това трябва или да стане или въобще да не става. А не да бъде държана една държава в някакво разпокъсано състояние (без напълно да има право над голяма част от територията си) и така да си вървят нещата (както вече става от повече от 10 години). Да не говорим, че цялата тази теория за заплахата е от същото място като световните конспирации. Не една държава е заплаха (всяка държава притежаваща ядрено, или примерно биологическо оръжие, е потенциална заплаха - е и - не можем да премахнем всичките, нали? Значи ще се наложи да се прави някакъв избор - тия са от нашите (те не са заплаха), а ония не са от нашите - те са заплаха - хайде да ги премахнем). Самите САЩ биха могли да се разглеждат като заплаха (зависи от къде ще погледнем). В крайна сметка те са единствената държава някога използвала атомно оръжие срещу цивилни обекти (а и, доколкото знам, единствената (или една от малкото), в която сериозно са предлагани на високо ниво планове за килимни атомни бомбардировки като превантивно средзство срещу чужда държава. И фактът, че тези проекти са отхвърлени се дължи преди всичко на няколко разумни хора в управлението по това време (и президент - също разумен човек). Ами ако в дадения момент ги няма?

                  Аналогиите не са съвсем безсмислени - достатъчно е да разгледаш нещата така - тогава съществуваха образно казано две противоборстващи основни информационни системи. Ве дната от тях споменатите държави представляваха опасност за стабилността на системата (макар всъщност да бяха по-скоро реакция насочена към подобряване или промяна на самата система) и в този смисъл и реакцията. В случая с Ирак, едва ли заплахата е проблема.
                  Въобще - за в бъдеще все по-често ще се случва някоя държава да се сдобие с такова оръжие (т.е., не само че то ще става все по-достъпно, но вероятно ще се появят не по-малко опасни други достъпни оръжия). Нереално е да се мисли, че разпространението им може да бъде контролирано (пък и на какво основнаие - ние имаме ама сме разумни, ама вие щот не сте затва няма да ви дадем).

                  Comment


                    #10
                    Този пост е на Мата Хари

                    Kakto kazva Imperiala, neka da ne badem kraini i da gledame malko po distanzirano na neshtata. Idvashtata voina v zaliva e samo chast ot novata strategicheska doktrina na USA. Oshte ot minalogodishnoto ianuarsko obrashtenie na Bush ("Za sastoianieto na naziata"), v koeto toi opredelia stranite ot "osta na zloto" stava iasno, che USA razrabotva nova strategicheska doktrina. Bush predupredi, che USA niama da dopusne stranite ot tazi os da zaplashvat USA s oragie za masovo onishtogenie (OMU). Toi formylira osnovnite momenti ot novata strategia, koiato se distanzira znachitelno ot osnovnite pologenia ot vremeto na Studenata voina - sdarganeto i vazpiraneto i nalaga vazmognostta ot izpolzvaneto na izprevarvasht, prevantiven ydar sreshtu teroristi i vragdebni dargavi, koito mogat da izpolzvat sreshtu USA himichesko, boilogichno i iadreno orajie. Po-kasno iuni mesez vizeprezidentat Dik Cheini zaiaviava v Vashington, che "dosegashnite podhodi kam svetovna sigurnost - doktrinata na sdargane i vazpirane ot vremeto na Studenata voina, sreshti na varha i dogovori - ne sa efektivni sreshtu teroristi, koito niamat opredelena baza za operazii i nishto, koeto da zashtitavat. USA niama da se kolebaiat da nanesat parvia udar pri deistvia sreshtu teroristite." Po-kasno prez sashtia mesez v Briuksel ministarat na otbranata D. Ramsfled obiaviava pred svoi kolegi ot NATO, che Aliansat ne moje poveche da chaka za "absoliutno dokazatelstvo", predi da predprieme deistvia sreshtu teroristichni grupi ili darjavi, koito imat himichno, biologichesko ili iadreno oragie. V USA i osobenno v sazdadenata prez 1998g. "Agenzia za namaliavane na opastnostite za otbranata" usileno se raboti po sazdavaneto na novi orajia, za da se predlogat na Bush "opzii, razlichni ot tezi, s koito toi e razpolagal dosega". Akzenta pada varhu razrabotvaneto na hov vid konvenzionalni bombi i raketi, koito shte mogat yspeshno da ynishtojavat spezialno ukrepeni dalboko v zemiata bunkeri s OMU. Razbirase se prouchva i vaprosa za unishtojavaneto na podobni obekti i s iadreno orajie sas slabo izlachvane. Dobre se razbira, che pri neudachen prevantiven udar v atmosferata mogat da badat razprastnati himikali, biologichni spori ili radioaktiven material, koito shte zasegnat givota na mnigo nevinni hora kakto v napadnatata strana, taka i v sasednite strani. Spored men obache uspeshen prevantiven udar shte moge da se nanese , samo ako USA razpolaga s nadejna i tochna informazia ne samo ot kosmichesko i aviazionno razuznavane, no i ot klasicheskoto agenturno razuznavane (inache sashtestvuvaneto na menepodobnite personi shte se obesmisli). Bez samnenie tazi nova strategicheska doktrina predizvikva ne samo golemi promeni vav vaoragenite sili na USA, no i uslognenia sas saiuznizite ot NATO, koito iskat ubeditelni otgovori na vaprosi kato: Kakvi informazionni iztochnizi sa izpolzvani za opredelianeto na zelite na edin prevantiven udar i dokolko toi e opravdan? Dali toi shte dovede do poveche sigurnost i radikalno reshavane na daden problem ili shte predizvika porediza ot krizi.
                    Moge oshte mnogo da se napishe otnosno strategiata na USA , no osnovno tia kasae priako Irak. Sled kato Bush postavi Irak na parvo miasto sred stranite ot "osta na zloto" i deklarira, che USA shte izpolzvat vsichki sredstva za smiana na rejima na Sadam Hiusein v Irak. Toi podchertava, che tova e ofizialno obiavena politika na USA, zashtoto "Spored moeto tvardo ubejdenie svetat shte stane po-sigyren i po-miren, ako bade svalen ot vlast Sadam Hiusein". Za zelta se izvarshva voenno, diplomatichesko i finansovo planirane na vazmojnostite za negovoto otstraniavane. Bush e podpisal i zapoved, davashta pravo na agentite na ZRU da izvarshvat taini operazii za svalianeto na Hiusein i e razreshil izpolzvaneto na vsiakakvi metodi za tazi zel. A kakvo pravi gorkichkia Hiusein? V rech po nazionalnata TV hiusein kazva: "Iulskata revoliuzia otnovo povtaria na vsichki nechestivi tirani i pottisnizi po sveta: bie nikoga niama da me hadviete.Nikoga! Dori da doidete zaedno ot zelia sviat i da pokanite vsichki diavoli s vas!" (EVALA!) Sledovatelno niama nikakvo samnenie, che svalianeto ha Hiusein ot vlast e nai-vajnata i prioritetna voennopoliticheska zel na USA.
                    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #11
                      Иха, добро изказване (само да беше на кирилица, щот дълго се идентифицира, инак).
                      Но аз виждам поне няколко неща в него - първо от пропагандно естество - "Оста на Злото" (много ужасно в определн смисъл обобщение . малко като едновремешното "Империя на Злото"). Това предполага определена промяна на международните отношения - т.е., участниците в тях се разделят на такива (може би всъщност - такъв), които раздават определения и съответно решват, кои държави (и кога) имат суверенитет и кога този суверенитет не означава нищо (т.е. - появява се определнието държави-престъпници). А това определно означава един по-обединен свят, където всичко е под една обща власт от информационен характер. Неприятното е, че сякаш целия свят се превръща в част от вътрешната сигурност и съответно вътрешнополитически проблем на държавата-хегемон. Така че - сега е Ирак, но това е прецедент, който може да бъде използван и в други ситуации. Кой би гарантирал, че преценката винаги ще е правилна?

                      По пределението, което са дали точно САЩ е една от най-опасните държави (най-голям производител (и потенциален рапространител) на ОМП).

                      И друго, допълнително съображение - очевидно акциите насочени срещу определени цели (дори и при по-усъвършенствани оръжия) рядко ще ги постигат безусловно. Новия тип война е партизанска по своя характер, а за нея са характерни най-различни неща, едно от които е - партизанска активност някъде, след това идват борците с партизаните и нанасят ответен удар, но естествено той попада най-вече върху по лесните за намиране обитатели, отколкото върху подвижните партизани. Би било хубаво ако населението се занимава с партизанство, но в повечето случаи това не е задължително - така че в голямата си част дори "високо точните оръжия" ще поразяват не целите, за които са предназначени.

                      А колкото до свалянето на Ирак - аз се съмнявам, че това е реалния приоритет - по-скоро става въпрос за решаване на определени вътрешнополитически проблеми, както и (може би) за част от геополитически амбиции от страна на САЩ.

                      Comment


                        #12
                        Rambler, izviniavai, che se namardah v tvoia vilaet, no tova beshe edna nevinna greshka! Prosti i zabravi!
                        Gollum-e, dosta se postarah, za da bada na visotata na vashite izkazvania i za v badeshte, daje oshte ot sega shte se postaraia da pisha na kiriliza, vapreki, che niama da mi e mnogo priatno. Ponege smiatam sebe si za zavarshen kolektivist, shte napravia tova, koeto e dobro za foruma i negovite chlenove.
                        Не отричам, че САЩ имат много и разностранни военнополитически интереси, но продьлжавам да отстоявам твърдението си, че най-важната и приоритетна тяхна военнополитическа цел е свалянето на Хюсейн. Друга тема това, към изпълнението на какви крайни цели в един по-дългосрочен аспект се стремят САЩ. Относно свалянето на Хюсейн дори в правителството на САЩ няма единство, да не говорим за липсата на такова сред съюзниците от НАТО. В САЩ са се оформили две групи на базата на това на каква позиция застават - "ястреби" и "гълъби". В групата на "ястребите" влизат вицепрезидента Дик Чейни, шефът на Пентагона - Доналт Ръмсфелд и заместникът му Пол Уолфовиц. Към тях често се присъединява и съветника по националната сигурност - Кондолиза Райс. "Ястребите" настояват эа твърд курс и бърз удар по Ирак и се застъпват за т.нар. Теория на "доминото". Според тях само бързото сваляне на С. Хюсейн ще повлияе благоприятно за решаването на израелско-палестинския конфликт и поставянето на колене на ислямския тероризъм. В другия лагер, лагера на "гълъбите" са Колин Пауъл и по-голяма част на ръководения от него Държавен департамент. Според Пауъл евентуалните самостоятелни действия на САЩ срещу Ирак ще разрушат създадената антитерористична коалиция и за това, при такива действия трябва да бъдат привлечени съюзниците от НАТО и арабския свят. Такъв удар, според Пауъл, ще постави в крайно неудобно положение най-близките съюзници на САЩ в региона - Саудитска Арабия, Египет и Йордания, чийто управлявашти "Ал Кайда" определя като "лакей" на САЩ, а освен това ще постави под съмнение доставките на петрол от региона. Естествено е според мен намеренията на САЩ да възродят арабската солидарност. Против удар срещу Ирак се обявиха всички страни от Арабската лига и Организацията ислямска конференция. Например на появилите се в печата информации, че Йордания (въпреки официалната си позиция по въпроса) ще предостави бази в страната за удар срещу Хюсейн, министърът на информацията на Йордания - Мохамед Аднан заявява пред журналистите следното: "Отказваме да бъдем изходна база на каквито и да било действия срещу БРАТСКАТА държава Ирак, отказваме наша територия или въздушно пространство да бъдат използвани с такава цел." Съюзниците от НАТО също с неохота приемат намеренията на САЩ или им се противопоставят. Главно Австралия и Великобритания са декларирали някаква ясна позиция, като още през юли 2002г. декларираха, че ще подкрепят САЩ при удар срещу С. Хюсейн, като Великобритания определи и 30 000 души, които ще участват в операцията. Останалите съюзници от НАТО искат ясни и убедителни доказателства, че Ирак произвежда ОМУ и финансира тероризма. Сред тях има много различия и нюанси спрямо оценките за действителните намерения на САЩ. Ето например едно изказване на министърът на отбраната на Италия Антонио Мартино пред техния парламент: "От срештите ми с европейските колеги стана ясно, че европейските страни няма да се включат в евентуална операция на САЩ срещу Ирак, ако не бъде доказано ясно и недвусмислено, че тази страна произвежда ОМУ." Становиштето на Русия по въпроса е много правилно,а именно, че "неоснователното използване на сила срешту Ирак ще има катастрофални последици за целия Близък изток." Франция е решително против нанасянето на удър срещу Ирак, а Германия би го подкрепила само след решение на СС но ООН. (В Германия, по конституция се предвижда участие във военни действия само след решение на СС на ООН.) По този въпрос Йошка Фишер заявява, че в момента не се налага военна операция срешту Ирак и добавя: "Лично аз не одобрявам идеята за смяна на режима в Багдат чрез външна намеса."(Мисля, че точно такова мнение застъпва и Gollum-a, нали?) При едно от посештенията си в САЩ френският министър на външните работи Доминик дьо Вилпен даже подканя САЩ да търсят консенсус по въпроса за удар срешту Ирак, защото военна операция срещу него не може да се води едностранно. Според страните от ЕС проблемът със световния тероризъм може да бъде решен само с решаване на проблемите мужду Израел и палестинската автономия, а Ирак няма нищо общо с този случай и затова не може да бъде легитимна цел на военни действия. В ЕС също нарастват опасенията, че с нападението на Ирак може да се предизвика опасен конфликт в Близкия изток, който да се превърне в СБЛЪСЪК МЕЖДУ ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ.
                        Как ли би могла да протече една такава операция на САЩ в Ирак? Има няколко основни прогнози. Според висшите военни в САЩ войната в Ирак ще бъде "жестока и САЩ трябва да се подготвят да дадат жертви." Най-вероятно е да се стигне до бой за всяка къща не само в Багдат, а и в другите градове. Малка е вероятността за провеждане на успешна операция от афганистански тип, при която САЩ нанасяха ефективни високоточни удари от въздуха, съчетани от бързи и кратки, по конкретни обекти, действия на Специалните сили, а войната по суша се водеше от частите на Северния съюз. Малко вероятно е кюрдите от Северен Ирак да окажат действителна помощ на САЩ по суша, още повече, че Турция е решително против подобни действия, защото се страхуват от създаването на кюрдска държава, което ще даде основание за искане на автономия на кюрдите в Турция. Няма вероятност и за бърз успех при мащабна операция по въздуха, придружена от действия на специалните части. Малка е вероятността и за успешни действия на опозицията в армията и в обществото, защото тази опозиция е много слаба и разделена. От друга страна военните в САЩ са много обезпокоени от възможността Хюсейн да използва ОМУ като изпадне в критично положение. Синът му Удай заявява, че ако САЩ разберат, че Ирак не разполага с ОМУ, веднага ще го нападнат.
                        Засега единствения вариант, можещ да донесе бърз успех е примерно съчетаването на мащабна операция по въздуха с атака по суша от армия с примерна численост 200 000 - 250 000 души, които да атакуват Ирак от няколко страни. Това може да са примерно следните страни: Турция, Катар и Кувейт. Набива се на очи важната роля, която има нашата съседка при евентуалното осъществяване на такъв тип операции. Именно с нея беше свързано и посещението на Пол Уолфовиц, придружен от зам.-държявният секретар Марк Гросман и Върховният командващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа ген. Джоузеф Ралстън. Най-важния въпрос на това посещение естествено е бил ударът срещу Хюсейн. За сега обаче Турция е поставила редица условия за участието си, а именно:
                        - да бъде информирана непрекъснато за подготовката на удара, а не да бъде известена за това в последния момент;
                        - да не се създава кюрдска държава в Северен Ирак;
                        - САЩ да поеме всички икономически загуби от войната;
                        - веднага след премахването на Хюсейн в Ирак да се създаде стабилно управление;
                        - новото правителство в Ирак да се съобразява с правата на тюркското население.
                        Пол Уолфовиц е заявил, че САЩ са категорично против (а дали?) създаването на кюрдска държава в Северен Ирак и е обещал "всякакъв вид усилия" за икономическо и финансово подпомагане на Турция. Обещал е също така и активна политическа подкрепа на Турция за започване на преговори за членство в ЕС. От друга стра Турция, която се намира в най-големия икономически спад от 1945г. насам, съчетан с остра политическа криза, поради което е много предпазлива и внимателна, е силно заинтересувана от отстраняването на Хюсейн. След разговорите на Уолфовиц с неговия турски колега Чакмакоглу, последния е заявил по телевизията, че "в момента" Турция не подкрепя евентуалното нападение на САЩ.
                        Съществува и още едно важно съображение в полза на удара на САЩ срещу Хюсейн. Освен,че обявявя война на тероризма, президентът Буш обявява и война на рецесията в САЩ. Досега обаче, не само че няма признаци на оживление в икономиката им, ами и поредицата от големи счетоводни скандали, в които е бил замесен лично вицепрезидента Чейни, предизвикват спад в доверието към тази икономиката.Не трябва да се забравя, че Дж. Буш се стреми към свалянето на Хюсейн и се нуждае от една силно впечатляваща стратегическа победа, каквато най-вероятно може да бъде ударът срещу него, защото по този начин се увеличи вероятността да спечели втори президентски мандат.
                        Според мен главното в случая е това, че като обявява война на тероризма и като възприема нова стратегическа доктрина с възможност за "превантивен удар",САЩ поставят фундамента, който ще предопределя военнополитическата среда в света през следващите 10-15 години, включително и отношенията на САЩ със съюзниците от НАТО, както и бъдещето на Алянса.

                        Comment


                          #13
                          Отговорът на Mata Hari разглежда двете международни мнения по вупроса - както и амеркинаското така и световното мнение. Засега с мирен поглед на нещата са повечето членки на НАТО и ООН , които разбира се изчакват инспекторите да намерят нещо. Световното съгласие да не нападат Ирак при ненамиране на ОМУ и каквите да било химични уръжия е едното мнение по въпроса. От друга страна разбира се е САЩ, които сега съжаляват за пропуснатата възможност да свалят Хюсейн по време на "Пустинна буря" и това, което те ще направят в края на месеца, ше им струва около 2 милиарда долара. Става въпрос за масивен удар, както по въздух, така и по земя и този път няма да им върви като по масло. За разлика от Ирак през 1991 година, когато отношението на разрушените танков беше някъде 20 / 1500 (ИРАК / САЩ) , Саддам от сега подготвя страната си за евентуално нападение срещу тях. Предстоящата атака ще вземе много жертви, както от страна на янкитата , така и от страна на иракчаните. Тази може би не толкова безсмислена , колкото неизбежна война ще доведе до световно дебалансиране и ще накара държавите в близкия изток да застанат на една от двете страни. Наистина Буш бърза прекалено много с това решение и при евентуално по-дулго протичане на войната това може да му КОСТВА следващия мандат.
                          Що се отнася до омразата между едни и други , аз мисля, че САЩ трябва да си пусне поне една атомна бомба на себе си, за да имат едно съществено и наистина добро оправдание за удар.
                          20ти декември преди излитане, Спаич към техника си :
                          "Иване, сега кръв ще се лее!"

                          Comment


                            #14
                            Извинявайте, ако съм Ви засегнал, уважавана разузнавачке (и съм съгласен, че по би Ви прилягало "почтен рицар на плаща и кинжала" или "редови изтръгвач на информация", примерно, отколкото сегашното Ви форумно звание). А висотата, от която се изказваме е постигната само чрез дълго пълзене (и свят ни се завива, ако погледнем надолу, та затова сме захлупили очите си с лепкави длани и се движим по инстинкт). Но бихме Ви похвалили за информационното ниво - вашите издказвания са като информационни сводки, обилно подкрепени с факти и мнения.
                            А сега, по темата - предполагам, че гледката на наказания и унизен Саддам (злият Велик диктатор, с леко оперетъчен вид) ще бъде достатъчна, за да повдигне духа на редовия американец (но за тая цел може да се мине и с чисто телевизионно шоу). Разбира се, свалянето на един управник (от какъвто и да е калибър) не може да допринесе нито за победата над "злия враг" - световния тероризъм (който, уви, вече не е събирателния образ на бандита с големи мустаци, затъкнал нож в панталоните си на жълти и черни райета), нито да "разведри" обстановка, накалена от съвсем друг род проблеми. Така че - според мен ни чака пропагандно шоу, зад което може и да се крият опити за решаване на някакви проблеми (за разширяване на влияния, подкрепа на съюзници, консолидиране на военен съюз и "бляскава" и шумна демонстрация на ефективни антитерористични действия). Но това скрива основното противоречие, което има вид на цивилизационен сблъсък. И явно управниците в САЩ смятат, че ще е изгодно конфликтът да се сгорещи (вече веднъж са действали по този начин с успех, в сходна ситуация, преди около 60 години). В крайна сметка буферът ще мине през Русия и Европа, поне ако конфликтът остане в традиционните рамки. Но, според мен, един студен конфликт би им бил по-изгоден, защото победата с тези оръжия, с които победиха СССР би била по-сигурна (но няма да има библейски характеристики и ще се размине с пропаганден малък Армагедон).
                            Но времето ще покаже...

                            Comment


                              #15

                              Mai niakoi triabva da podseti USA, che "... v politikata, kakto i v jivota, triabva da se jelae postijimoto".

                              Comment

                              Working...
                              X