Аха, разбрах къде е същността на проблема, довел до размяната на мнения в този случай - ти явно оставаш с впечатлението (неправилно), че аз критикувам християнството (религията) от някакви етически позиции и защитавам необходимостта от приемането или създаването на някаква "нова религия". Което съвсем не е така - става въпрос за процеси, които по липсата на по-подходяща дума бих нарекъл "обективни" - с отслабването на влиянието на една идеологическа система в обществото, тя постепенно или внезапно се заменя с друга.
Добър пример в това отношение е идентичността - ако през Средновековието, да речем, идентичността почти изцяло се основава върху религиозната принадлежност (и в този смисъл, етническата няма особено значение), то в епохата на национализма това коренно се променя и религиозната напълно отстъпва своето място на националната, която е нововъзникнало формирование и се базира върху идеологическата представа за осъзнал се народ. Съответно, пред новата идентичност религиозната губи своето значение и отстъпва на заден план, постепенно асимилирайки се в новата структура.
В този смисъл, приведените от теб доводи биха се отнасяли към някакъв спор за това коя религия е по-добра, т.е., изцяло етически спор, който мен тук въобще не ме вълнува.
Важното е, че традиционната религиозна ценностна система вече е напълно неадекватна да осигури или направлява социалното поведение на индивидите (с редки изключения, които са напълно пренебрежими), което означава, че цялата система от ограничаващи и направляващи етически клишета е неефективна. И съответно, тази функция доста отдавна е поета от други идеологически системи.
Това доста ясно личи, да речем, в приведеният от теб пример с престъпленията - традиционната религия разчита на отложеното наказание за престъплението, което съответно да възпира индивида от извършването му. В условия когато, обаче, трансцедентното в общи линии е поето от множество други системи и за традиционните религиозни представи почти няма място в съзнанието на съвременния човек, този тип възпиране и санкция са напълно неефективни и не вършат работа. Именно затова се налага да се използват други методи за ограничаване (например, законността и базираната на нея светска идеология ("рано или късно ще те хванат и накажат", "всяко престъпление се разкрива и наказва" и т.н.)).
Сходно е положението с направляването на излишъците от социална енергия - докато преди време религията би могла да бъде използвана за направляването й в безопасни пространства (ритуални действия), то сега тазий функция е почти неосъществима, поради което е поета от различни други, по-нови и адекватни на социалната действителност системи.
Тук не ми се иска да се вдавам в прекалени подробности, но общо взето, между хипи-идеологията (вярата в НЛО, енвиронментализма и т.н.) и традиционните религии като християнството, не са важни външните прилики (като споменатите от теб), а разликите в начините, по които се прилагат на практика в социалната действителност и разликите по отношение на резултатността. А тук бих казал, че разликите са огромни, без въобще да ми се занимава с етическата им страна - тя не ме интересува в случая.
И ако обобщя - вероятно привързаността ти към християнството и по-точно источноправославната му версия се дължи на стремежа ти към национализъм и търсене на традиционна българска национална идентичност. Но да си призная, мен това хич не ме вълнува, още повече, че базираната върху национализъм идентичност (в която отдавна е капсулирана религиозната) е на път да загуби напълно значението си, според мен и се заменя от съвсем различни (както това се еслучвало вече не веднъж).
За мен като личност по-важен е стремежът от освобождаване от влиянието на всякакъв род подобни колективни идеологически системи, които са твърде ограничаващи. Виж, съществуването на лична вяра е съвсем отделен въпрос, но е хубаво тя да не се базира на каквато и да е идеологическа инфосистема от рода на религията, а на да се изгражда от личността самостоятелно върху личния й опит и да служи за разрешаването на етическите проблеми, поставяни перд индивида, като по-възможност не става догматична, а остава отворена за промени.
Но това е вече съвсем друга сфера и въпрос.
Добър пример в това отношение е идентичността - ако през Средновековието, да речем, идентичността почти изцяло се основава върху религиозната принадлежност (и в този смисъл, етническата няма особено значение), то в епохата на национализма това коренно се променя и религиозната напълно отстъпва своето място на националната, която е нововъзникнало формирование и се базира върху идеологическата представа за осъзнал се народ. Съответно, пред новата идентичност религиозната губи своето значение и отстъпва на заден план, постепенно асимилирайки се в новата структура.
В този смисъл, приведените от теб доводи биха се отнасяли към някакъв спор за това коя религия е по-добра, т.е., изцяло етически спор, който мен тук въобще не ме вълнува.
Важното е, че традиционната религиозна ценностна система вече е напълно неадекватна да осигури или направлява социалното поведение на индивидите (с редки изключения, които са напълно пренебрежими), което означава, че цялата система от ограничаващи и направляващи етически клишета е неефективна. И съответно, тази функция доста отдавна е поета от други идеологически системи.
Това доста ясно личи, да речем, в приведеният от теб пример с престъпленията - традиционната религия разчита на отложеното наказание за престъплението, което съответно да възпира индивида от извършването му. В условия когато, обаче, трансцедентното в общи линии е поето от множество други системи и за традиционните религиозни представи почти няма място в съзнанието на съвременния човек, този тип възпиране и санкция са напълно неефективни и не вършат работа. Именно затова се налага да се използват други методи за ограничаване (например, законността и базираната на нея светска идеология ("рано или късно ще те хванат и накажат", "всяко престъпление се разкрива и наказва" и т.н.)).
Сходно е положението с направляването на излишъците от социална енергия - докато преди време религията би могла да бъде използвана за направляването й в безопасни пространства (ритуални действия), то сега тазий функция е почти неосъществима, поради което е поета от различни други, по-нови и адекватни на социалната действителност системи.
Тук не ми се иска да се вдавам в прекалени подробности, но общо взето, между хипи-идеологията (вярата в НЛО, енвиронментализма и т.н.) и традиционните религии като християнството, не са важни външните прилики (като споменатите от теб), а разликите в начините, по които се прилагат на практика в социалната действителност и разликите по отношение на резултатността. А тук бих казал, че разликите са огромни, без въобще да ми се занимава с етическата им страна - тя не ме интересува в случая.
И ако обобщя - вероятно привързаността ти към християнството и по-точно источноправославната му версия се дължи на стремежа ти към национализъм и търсене на традиционна българска национална идентичност. Но да си призная, мен това хич не ме вълнува, още повече, че базираната върху национализъм идентичност (в която отдавна е капсулирана религиозната) е на път да загуби напълно значението си, според мен и се заменя от съвсем различни (както това се еслучвало вече не веднъж).
За мен като личност по-важен е стремежът от освобождаване от влиянието на всякакъв род подобни колективни идеологически системи, които са твърде ограничаващи. Виж, съществуването на лична вяра е съвсем отделен въпрос, но е хубаво тя да не се базира на каквато и да е идеологическа инфосистема от рода на религията, а на да се изгражда от личността самостоятелно върху личния й опит и да служи за разрешаването на етическите проблеми, поставяни перд индивида, като по-възможност не става догматична, а остава отворена за промени.
Но това е вече съвсем друга сфера и въпрос.
Comment