Европа безбожен континент?
В средата на месец юли, 2004 г., европейските лидери постигнаха историческо споразумение, касаещо създаването на първата европейска конституция.
Медиите окачествиха този факт като сделка, а папата изрази своето огорчение, че никъде в текста не е назовано пряко европейското християнско наследство, на което се основават европейската култура и цивилизация.
В Брюксел беше декларирана и решимостта нa ЕС да приеме заедно България и Румъния през 2007 г., ако двете кандидат-членки бъдат готови за това.
След четири години, протекли в спорове и в подготовка, евроконституцията вече е факт. Най сериозните разногласия в Брюксел предизвика въпроса за тежестта на гласовете на отделните страни в Съвета на министрите на ЕС. Отсега нататък, вземането на решения ще става само със съгласието на най малко 55% от държавите-членки на съюза, които представляват минимум 65% от общото население. Стрaните запазват правото си на вето по въпросите на външната политика, отбраната и данъчната система.
Според приетия документ, ЕС ще има президент, както и външен министър, който ще представлява страните само по въпросите, по които има постигнато съгласие.
Държавите членки и европейския парламент ще имат равен глас при изковаването на законите на съюза.
Крехкото единство на страните от ЕС, проявено със споразумението за евроконституцията, беше минирано от невъзможността да бъде избран наследник на Романо Проди за шеф на Европейската Комисия. Различията между Германия и Франция, от една страна, и Великобритания, от друга, не бяха преодолени.
След приемането на конституцията, предстои далеч по тежката битка за нейното ратифициране. Повечето национални парламенти, вероятно, ще я одобрят, но, в някои страни, ще се проведат референдуми, като във Великобритания, например, което ще постави на карта единството на Евросъюза.
Бившият държавен секретар на САЩ - Хенри Кисинджър се оплакваше от липсата на един телефонен ниомер, на който да се обади, за да попита, каква е европейската политика по даден въпрос. Конституцията на ЕС няма да осигури този единствен телефон, но, сега, броят на телефонните номера е намален.
Един възможен отговор на въпроса, защо обединението на европейските държави е толкова трудно постижимо, дава текстът на Лукаш Розински поляк, завършил Варшавския Икономически Университет и стажант във Фондация Heritage ( Наследство ).
Този текст е публикуван във вестник The Washington Times .
Вестник Седем
В средата на месец юли, 2004 г., европейските лидери постигнаха историческо споразумение, касаещо създаването на първата европейска конституция.
Медиите окачествиха този факт като сделка, а папата изрази своето огорчение, че никъде в текста не е назовано пряко европейското християнско наследство, на което се основават европейската култура и цивилизация.
В Брюксел беше декларирана и решимостта нa ЕС да приеме заедно България и Румъния през 2007 г., ако двете кандидат-членки бъдат готови за това.
След четири години, протекли в спорове и в подготовка, евроконституцията вече е факт. Най сериозните разногласия в Брюксел предизвика въпроса за тежестта на гласовете на отделните страни в Съвета на министрите на ЕС. Отсега нататък, вземането на решения ще става само със съгласието на най малко 55% от държавите-членки на съюза, които представляват минимум 65% от общото население. Стрaните запазват правото си на вето по въпросите на външната политика, отбраната и данъчната система.
Според приетия документ, ЕС ще има президент, както и външен министър, който ще представлява страните само по въпросите, по които има постигнато съгласие.
Държавите членки и европейския парламент ще имат равен глас при изковаването на законите на съюза.
Крехкото единство на страните от ЕС, проявено със споразумението за евроконституцията, беше минирано от невъзможността да бъде избран наследник на Романо Проди за шеф на Европейската Комисия. Различията между Германия и Франция, от една страна, и Великобритания, от друга, не бяха преодолени.
След приемането на конституцията, предстои далеч по тежката битка за нейното ратифициране. Повечето национални парламенти, вероятно, ще я одобрят, но, в някои страни, ще се проведат референдуми, като във Великобритания, например, което ще постави на карта единството на Евросъюза.
Бившият държавен секретар на САЩ - Хенри Кисинджър се оплакваше от липсата на един телефонен ниомер, на който да се обади, за да попита, каква е европейската политика по даден въпрос. Конституцията на ЕС няма да осигури този единствен телефон, но, сега, броят на телефонните номера е намален.
Един възможен отговор на въпроса, защо обединението на европейските държави е толкова трудно постижимо, дава текстът на Лукаш Розински поляк, завършил Варшавския Икономически Университет и стажант във Фондация Heritage ( Наследство ).
Този текст е публикуван във вестник The Washington Times .
Вестник Седем
Comment