, не се опитвам да те обидя, но начинът по който разбираш политиката (съдя от нещата, които си написал) ме навежда на тази мисъл. Същото се отнася и за последната симулативна игра. Ако е за въпрос, бих казал, че действията на Крилов може би бяха най-умелите в политически и дипломатически план, докато твоята игра показа абсолютна негъвкавост и пренебрежение към дипломатически и пропагандни средства. И не бих казал, че Воланд го е подкрепял по какъвто и да е начин, нито пък Крилов е действал извън правилата на играта. Ако искаш може надълго и широко да дискутираме по това, имам какво да кажа .
Не знам защо си решил, че "естествено" разбираш смисъла на политиката и дипломацията (това само по себе си съвсем не е естествено или саморазбиращо се - повечето хора трудно, рядко или никога достигат до подобно разбиране). Съдейки по игралните ти действия и нещата, които излагаш тук това по-скоро не е така. Със съответните извинения.
Хъм, не знам защо, но ми се струва, че много добре те разбирам, проблемът е по-скоро, че ти не се опитваш да излезеш извън своята гледна точка, нито да вникнеш, в това, което описвам. И го казвам не случайно, защото твоята позиция ми е ясна - преди много време и аз заемах същата позиция (когато бях по-млад и по-идеалистично настроен) и второ - все още имам познати и приятели, които заемат същия род позиция (макар и не същата идеологическа страна, което впрочем е несъществено - в случая формата е по-важна).
Пропагандата очевидно ти влияе - съдя по нещата, които пишеш и казваш (характерните белези са много, но някои от най-очевидните са: стремеж към разделяне на реалността на два, строго разделени и противопоставени дяла; абсолютна твърдост на позицията, независимо от представяните доводи (които биват разбирани едностранчиво според предварително избраното разделение); нежелание да се приеме възможността за поглед от различен ракурс; и един от най-съществения - незабавна автоматична реакция на противниковата пропаганда (това е много характерно за подобен тип информационни обети с открояващи се контра-обекти)). Но не го забелязваш поради това, че я приемаш пропагандата за съществуваща само в една форма - свързана с директното възприемане на готова информация от разнообразните СМИ. Но в действителност това е най-явната и открита форма на пропаганда - много по-съществена е идеологическата пропаганда, която се разпространява под формата на разнообразни идеалистични убеждения и когато някой попадне под въздействието й постепенно започва да променя мирогледа си, оформяйки го според нея (за целта понякога е нужно много за кратко да попадне в съответната идеологическа среда - минициализацията може да е прочетена аналитична статия, разговор с приятел или нещо друго, с привидно краткотраен ефект). Този процес засяга всичко - възприемането на околната реалност, достигащата до съзнанието информация, оценъчно-аналитичната дейност (сиреч разсъдъка) - въобще цялата личност. Не става отведнъж, но може да е много лесно, особено ако е подпомогнато от подходящото емоционално състояние или етап от развитието (и най-вече, ако съответният човек не осъзнава, че се докосва до подобен род обект).
Същественото за този вид пропаганда на съзнанието е, че тя представлява определен егрегор, който веднъж възприет започва да се храни от информационната среда на носителя си, както и да я оформя според себе си. И най-важното е, че носителят вече не се нуждае от каквато и да е редовна пропаганда (другояче казано - да гледа телевизия или да чете вестници, или да обсъжда нещо в информационния си кръг), защото той е способен сам да я произвежда и възпроизвежда (на практика това прави съответният егрегор с помощта на съзнанието на съответният човек).
В този смисъл, мога да кажа, че ти вярваш в това, което пишеш/мислиш и естествено си убеден, че сам си стигнал до него/то е твое лично верую. Така че естествено не се осъзнаваш като обект на пропаганда (а по-скоро като нейн субект ) - което впрочем важи за всички индоктринирани по някакъв начин.
Мога да ти дам множество примери за "пропагандни обекти" от този вид - различните секти и църкви, идеологии (да речем, Резунизма е точно такъв род информационен обект) и т.н.
След цялата тази тирада, която може би си изчел (и вероятно яд се е надигнал в душата ти или си готов да ме пратиш ясно къде), ще добавя още нещо - това, което написах го отнасям към твоето състояние, но, разбира се, далеч не само към него (т.е., и към своето, поне дотам, докъдето съм в състояние да се самоанализирам). На практика всеки човек в един или друг момент се намира под влиянието на един или по-често множество от подобни обекти. И в това, само по себе си няма нещо лошо (в крайна сметка това е начин да се справяш по-лесно с нещата), стига да не се прекалява и твърде да се фанатизират съответните "лични" възгледи. Впрочем, естествено можеш да махнеш с ръка и да приемеш, че пиша за някакви глупости, които нямат нищо общо и се опитвам да се измъкна - въпрос на избор. Това е хубавото в края на крайщата и именно затова защитавам позицията на "многоцветността" - увеличават се възможнотите за избор, а следователно - и достъпните степени на свобода.
И последното - да обявиш САЩ за "най-лошата империя от всички съществуващи" е най-малкото некоректно. Поне не без да си премислил всички останали и особеностите на тяхната политика. Има империи затрили многократно повече хора, има империи, използвали далеч по-ужасна пропаганда, за мащабите на своето време. Да речем - Британската империя определено е много по-неприятна в това отношение и в сравнение с нея САЩ са агънца невинни. И при това, възможностите на влизащите в имперската зона на САЩ за съпротива са многократно по-големи, отколкото в повечето имперски случаи от миналото.
ПП. И да върна топката в своето поле - що се отнася до мен (Воланд може да отговори, ако намери за нужно) то мнението ми може да бъде променено, както и възприятието ми за едно или друго нещо. Но стига инициаторът на тази промяна да бъде убедителен и да преценя доводите му като смислени. Общо взето съм се научил донякъде да разпознавам паразитните информационни обекти (кажи-речи всички, сиреч ) и когато подхождам към тях гледам да съм наясно със същността им и да не се оставям да попадна под нейното въздействие . Не че винаги се получава, разбира се, но ако си наясно с нещата можеш да използваш една или друга техника за да се "откачиш" от съответният егрегор.
Не знам защо си решил, че "естествено" разбираш смисъла на политиката и дипломацията (това само по себе си съвсем не е естествено или саморазбиращо се - повечето хора трудно, рядко или никога достигат до подобно разбиране). Съдейки по игралните ти действия и нещата, които излагаш тук това по-скоро не е така. Със съответните извинения.
Хъм, не знам защо, но ми се струва, че много добре те разбирам, проблемът е по-скоро, че ти не се опитваш да излезеш извън своята гледна точка, нито да вникнеш, в това, което описвам. И го казвам не случайно, защото твоята позиция ми е ясна - преди много време и аз заемах същата позиция (когато бях по-млад и по-идеалистично настроен) и второ - все още имам познати и приятели, които заемат същия род позиция (макар и не същата идеологическа страна, което впрочем е несъществено - в случая формата е по-важна).
Пропагандата очевидно ти влияе - съдя по нещата, които пишеш и казваш (характерните белези са много, но някои от най-очевидните са: стремеж към разделяне на реалността на два, строго разделени и противопоставени дяла; абсолютна твърдост на позицията, независимо от представяните доводи (които биват разбирани едностранчиво според предварително избраното разделение); нежелание да се приеме възможността за поглед от различен ракурс; и един от най-съществения - незабавна автоматична реакция на противниковата пропаганда (това е много характерно за подобен тип информационни обети с открояващи се контра-обекти)). Но не го забелязваш поради това, че я приемаш пропагандата за съществуваща само в една форма - свързана с директното възприемане на готова информация от разнообразните СМИ. Но в действителност това е най-явната и открита форма на пропаганда - много по-съществена е идеологическата пропаганда, която се разпространява под формата на разнообразни идеалистични убеждения и когато някой попадне под въздействието й постепенно започва да променя мирогледа си, оформяйки го според нея (за целта понякога е нужно много за кратко да попадне в съответната идеологическа среда - минициализацията може да е прочетена аналитична статия, разговор с приятел или нещо друго, с привидно краткотраен ефект). Този процес засяга всичко - възприемането на околната реалност, достигащата до съзнанието информация, оценъчно-аналитичната дейност (сиреч разсъдъка) - въобще цялата личност. Не става отведнъж, но може да е много лесно, особено ако е подпомогнато от подходящото емоционално състояние или етап от развитието (и най-вече, ако съответният човек не осъзнава, че се докосва до подобен род обект).
Същественото за този вид пропаганда на съзнанието е, че тя представлява определен егрегор, който веднъж възприет започва да се храни от информационната среда на носителя си, както и да я оформя според себе си. И най-важното е, че носителят вече не се нуждае от каквато и да е редовна пропаганда (другояче казано - да гледа телевизия или да чете вестници, или да обсъжда нещо в информационния си кръг), защото той е способен сам да я произвежда и възпроизвежда (на практика това прави съответният егрегор с помощта на съзнанието на съответният човек).
В този смисъл, мога да кажа, че ти вярваш в това, което пишеш/мислиш и естествено си убеден, че сам си стигнал до него/то е твое лично верую. Така че естествено не се осъзнаваш като обект на пропаганда (а по-скоро като нейн субект ) - което впрочем важи за всички индоктринирани по някакъв начин.
Мога да ти дам множество примери за "пропагандни обекти" от този вид - различните секти и църкви, идеологии (да речем, Резунизма е точно такъв род информационен обект) и т.н.
След цялата тази тирада, която може би си изчел (и вероятно яд се е надигнал в душата ти или си готов да ме пратиш ясно къде), ще добавя още нещо - това, което написах го отнасям към твоето състояние, но, разбира се, далеч не само към него (т.е., и към своето, поне дотам, докъдето съм в състояние да се самоанализирам). На практика всеки човек в един или друг момент се намира под влиянието на един или по-често множество от подобни обекти. И в това, само по себе си няма нещо лошо (в крайна сметка това е начин да се справяш по-лесно с нещата), стига да не се прекалява и твърде да се фанатизират съответните "лични" възгледи. Впрочем, естествено можеш да махнеш с ръка и да приемеш, че пиша за някакви глупости, които нямат нищо общо и се опитвам да се измъкна - въпрос на избор. Това е хубавото в края на крайщата и именно затова защитавам позицията на "многоцветността" - увеличават се възможнотите за избор, а следователно - и достъпните степени на свобода.
И последното - да обявиш САЩ за "най-лошата империя от всички съществуващи" е най-малкото некоректно. Поне не без да си премислил всички останали и особеностите на тяхната политика. Има империи затрили многократно повече хора, има империи, използвали далеч по-ужасна пропаганда, за мащабите на своето време. Да речем - Британската империя определено е много по-неприятна в това отношение и в сравнение с нея САЩ са агънца невинни. И при това, възможностите на влизащите в имперската зона на САЩ за съпротива са многократно по-големи, отколкото в повечето имперски случаи от миналото.
ПП. И да върна топката в своето поле - що се отнася до мен (Воланд може да отговори, ако намери за нужно) то мнението ми може да бъде променено, както и възприятието ми за едно или друго нещо. Но стига инициаторът на тази промяна да бъде убедителен и да преценя доводите му като смислени. Общо взето съм се научил донякъде да разпознавам паразитните информационни обекти (кажи-речи всички, сиреч ) и когато подхождам към тях гледам да съм наясно със същността им и да не се оставям да попадна под нейното въздействие . Не че винаги се получава, разбира се, но ако си наясно с нещата можеш да използваш една или друга техника за да се "откачиш" от съответният егрегор.
Comment