gollum каза:
[b]Ограничителен принцип
Количеството на активните агенти, които са способни да внасят промени в структурата и организацията на социума, особено, промени които са способни да се предават чрез изменения в социотипа е винаги относително постоянно, като то трябва да е несъизмеримо по-малко от бройката на пасивните агенти.
Оправдание на принципа: колкото повече са активните потребители на социотипа, толкова повече е подложен той на изкривяващото им въздействие. Много скоро, под влияние на разнодействащите агенти той ще загуби целостта си и ще се разпадне (или пък ще премине в състояние на мета-структура, при което ще разшири обхвата и сферата си на влияние с един порядък), което от своя страна ще доведе до упадък или разделяне на социума (или пък до разпадане на социалната реалност на много обособени суб-реалности).
В този смисъл, самите принципи на социотипизиране са така устроени, че да поддържат минимално ниво на активни агенти - т.е., следва да предположим, че съществуват ограничаващи сили, които не позволяват натрупванията в областта на образованието, окултуряването и личностногенезиса ( ), да доведат до съответното зараждане на твърде много активни агенти. Т.е., това че винаги има сива (образно казано) маса и тя е в абсолютно мнозинство е социален закон.
[b]Ограничителен принцип
Количеството на активните агенти, които са способни да внасят промени в структурата и организацията на социума, особено, промени които са способни да се предават чрез изменения в социотипа е винаги относително постоянно, като то трябва да е несъизмеримо по-малко от бройката на пасивните агенти.
Оправдание на принципа: колкото повече са активните потребители на социотипа, толкова повече е подложен той на изкривяващото им въздействие. Много скоро, под влияние на разнодействащите агенти той ще загуби целостта си и ще се разпадне (или пък ще премине в състояние на мета-структура, при което ще разшири обхвата и сферата си на влияние с един порядък), което от своя страна ще доведе до упадък или разделяне на социума (или пък до разпадане на социалната реалност на много обособени суб-реалности).
В този смисъл, самите принципи на социотипизиране са така устроени, че да поддържат минимално ниво на активни агенти - т.е., следва да предположим, че съществуват ограничаващи сили, които не позволяват натрупванията в областта на образованието, окултуряването и личностногенезиса ( ), да доведат до съответното зараждане на твърде много активни агенти. Т.е., това че винаги има сива (образно казано) маса и тя е в абсолютно мнозинство е социален закон.
Тази твоя идея ( не знам дали ти е хрумнала на момента) е много нова за мен, но и съм изключително склонен да се съглася с нея, макар и не на основа на знанията си по социология, които не са твърде добри.
Склонен съм да приема и вторият, предложен от тебе вариант за масата неактивни агенти (но само ако си говорим за социология, а не за икономика, смятам съгласен си, че там нещата са други), които са....ами неактивни. Защото някак не мога да накарам себе си да ги приема за организираща сила....
Comment