Кризата в Украйна 2013-2014 г.

[Eguo]

Дали Янукович е легитимен или не - това си е вътрешна украинска работа.

Я не политик. От меня ничего не зависит.
расскажи это Виктория Нуланд.

Ты на самом деле считаешь русских за идиотов?
Западные политики уже 5 месяцев устраивают карусель из визитов к Киевским бунтовщикам. Поддерживают их и словами и делами, а Россия должна скромно стоять в стороне и покорно ждать?

Ты вообще в каком мире живешь? В вертуальном?

Россия ещ¸ ничего серьезного не сделала на Украине для е¸ дистабилизации.
Если сделает хоть 1/10 от своих возможностей - Сомали покажется раем.

[zmaj]

Русия не е стояла със скръстени ръце, приятелю. Просто, както отбеляза един колега в началото на дискусията, Путин проспа Майдана, докато се готвеше за Сочи. Когато се усети какво става, беше късно. В опит да си върне позициите, избра силовата реторика. А кажеш ли "а", трябва да продължиш до края на азбуката... Иначе олекваш във вътрешнополитически план.
Разликата между Русия и Запада е, че в Украйна има руски войски и украинска провинция беше анексирана. Ако това не беше направено по толкова брутален и демонстративен начин, може би теоретично бихме могли да поставим наравно всички външни за Украйна сили. А че всички имат вина за последвалото - спор няма. Но все пак сега в Украйна се стрелят православни братовчеди, а от това най-малка изгода има Русия. И ако САЩ са имали намерение да привлекат към НАТО или неутрализират Украйна, то сега е идеалният момент да го направят. Вече ще си имат и оправдание.

[Eguo]

...

Говори, что угодно, но я тебе ещ¸ раз повторяю - ты рано делаешь выводы.
Ты представляешь, что может потерять Россия в этом конфликте (Украина в НАТО, базы ПРО в Донбасе, санкции против энергетики России).
Но по видимому ты не думал о втором варианте.
Из каждой ситуации есть минимум два возможных выхода.

Ещ¸ раз извини, но ты видимо думаешь максимум на 1-2 шага вперед.
Победит Запада - Украина в НАТО.
И что далее? И?

Политики уровня больших держав думают на много ходов больше.
Сейчас идет крупнейший конфликт за 70 лет (не самый кровавый, но крупнейший), от него многое решается.
А ты про какие-то "най-малка изгода " говоришь.
да плевать на "изгода"
Ты только представь, если конечная ситуация разовьется не так как ты думаешь?
Что тогда произойдет?
(горизонт событий - 1,5 -2 года)
---

Между тем
новая новость
...«Рубикон пройд¸н!»: Лидер Юго-Востока Цар¸в заявил о создании независимой от Украины Новороссии...
Это серьезная политическая новость.

[zmaj]

Говори, что угодно, но я тебе ещ¸ раз повторяю - ты рано делаешь выводы.
Ты представляешь, что может потерять Россия в этом конфликте (Украина в НАТО, базы ПРО в Донбасе, санкции против энергетики России).
Но по видимому ты не думал о втором варианте.
Из каждой ситуации есть минимум два возможных выхода.

Ещ¸ раз извини, но ты видимо думаешь максимум на 1-2 шага вперед.
Победит Запада - Украина в НАТО.
И что далее? И?

Политики уровня больших держав думают на много ходов больше.
Сейчас идет крупнейший конфликт за 70 лет (не самый кровавый, но крупнейший), от него многое решается.
А ты про какие-то "най-малка изгода " говоришь.
да плевать на "изгода"
Ты только представь, если конечная ситуация разовьется не так как ты думаешь?
Что тогда произойдет?
(горизонт событий - 1,5 -2 года)
---

Между тем
новая новость
...«Рубикон пройд¸н!»: Лидер Юго-Востока Цар¸в заявил о создании независимой от Украины Новороссии...
Это серьезная политическая новость.

Ще поживеем, ще видим.
Но явно на Путин му пука какво мисли Западът. Макар и огромна , в икономически план Русия не е самодостатъчна. Рано решиха някои хора, че могат да върнат времената на СССР.

Ясно е, че от задълбочаване на конфликта в Украйна ще загубят всички. Въпросът е, че трудно се спира лавината, след като си я предизвикал.

[ivan_kunchev]

...(на великденската служба) Патриархът се обърна към Путин с титлата „ваше височество“, от което дори най-незаинтересуваните премигнаха. Въпреки многото бивши офицери от КГБ на висши държавни позиции великденската служба измести парада за 9 май и се превърна в голям задължителен национален ритуал.
Началото на службата беше още по-комично от ръкостисканията с патриарха. И двете национални телевизии предаваха на живо обиколката на църквата, която предшества службата. Патриархът също участваше в нея, макар че беше болен. Телевизионният коментатор, вярващ и вещ човек, обясняваше на зрителите, че църковните двери трябва да бъдат затворени преди полунощ, защото символизират входа към пещерата, в която е поставено тялото на Исус. След полунощ миряните от процесията очакват отварянето на храмовите врати. Патриархът е застанал на стъпалата над главите им и влиза пръв, за да възвести вече случилото се възкресение.
След като патриархът казва първата молитва след полунощ пред вратите на църквата, те се отварят и какво да видим вътре: Путин, нашия скромен президент, рамо до рамо с Фрадков, Медведев и Лужков.
Не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Низ от комични ситуации, и то точно в Светата нощ. Кажете ми, какво да му харесвам на този човек? Той профанизира всичко, до което се докосне.
Някъде пак по това време, на 8 април, две деветмесечни бебета близначки бяха обявени в Чечня за „шахид“ — мъченици на вярата. Те са от малката чеченска ферма Ригах и бяха убити още преди да се научат да ходят. Обичайната история. След изборите 14 март в Чечня бяха подновени безмилостните военни операции. Армията, чрез своя Регионален оперативен щаб за координация на контра терористичните операции, обяви, че се опитва да залови Басаев: „Провежда се мащабна военна операция, която цели унищожаването на членовете на въоръжените формирования.“ Не успяха да заловят Басаев, но на 8 април около два часа следобед като част от „военната операция“ фермата Ригах е подложена на ракетен обстрел. Избиват всички вътре: майка и петте й деца. Гледката, която заварил Имар-Али Дамаев, бащата на семейството, може да превърне и най-запаления милитарист в пацифист до края на дните му, или в камикадзе. Двайсет и девет годишната му съпруга Майдат лежала мъртва, прегърнала четиригодишния им син Джанати, тригодишния Джарадат, двегодишния Умар-Хаджи и малката деветмесечна Зара. Майчината прегръдка не успяла да спаси никого. Малко по-далеч от тях лежала Зура, близначката на Зара. Или Майдат не е успяла да прегърне и нея, или не е имала време да помисли как защити и петото си дете с тялото си, а бебето Зура не е имало време да пропълзи двата метра. Имар-Али събрал осколките и успял да определи вида на ракетите: 350 Ф 8–90. Не било трудно, номерът лесно се разчитал. Като погребвали телата, моллата от съседното село обявил убитите за светци. Заровили ги още същата вечер, без да ги измият, без да ги облекат, така както си били, когато ги сполетяла смъртта.
Защо толкова не харесвам Путин? Защото годините минават. И това лято ще станат пет години, откакто беше провокирана Втората чеченска война. И не й се вижда краят. В началото й бебета, обявени после за шахид, не са били родени, но всички убийства на деца по време на бомбардировки и прочиствания от 1999 г. досега остават неразкрити и не се разследват от органите на реда и закона. Убийците на деца не са си получили заслуженото, а великият „приятел на децата“ Путин никога не го е поискал. Армията продължава да безчинства в Чечня, както й беше позволено още в началото на войната, сякаш провежда операции на тренировъчен полигон, където няма хора.
Избиването на тези деца не предизвика буря в Русия. Нито една телевизия не излъчи снимки на петте загинали чеченчета. Министърът на отбраната не подаде оставка. Той е личен приятел на Путин и дори го смятат за евентуален негов наследник през 2008 г. Командващият военновъздушните сили не беше уволнен. Началникът на Генералния щаб не произнесе реч, за да изкаже съболезнования. А животът по света си течеше активно както винаги. В Ирак убиваха заложници. Цели нации настояваха пред правителствата си и международните институции войските да бъдат изтеглени от чуждите територии, за да се спаси животът на хората, които изпълняват дълга си. Но в Русия беше тихо.
Защо толкова не харесвам Путин? Точно затова не го харесвам. Заради сухата му деловитост, която е по-лоша от престъпление, заради цинизма, расизма и лъжите му, заради газа, който използва при обсадата на „Норд-Ост“, заради избиването на невинни хора, което не спря нито за миг през първия му президентски мандат.
Така виждам аз нещата. Другите имат различни гледни точки. Убийството на деца не отказа някои от опитите им да удължат мандата на Путин на десет години. Това се прави чрез създаването на ново младежко пропрезидентстко движение по инструкции от Кремъл. Заместник-началникът на кабинета на Путин е някой си Владислав Сурков, признат за доайен на руските пи ар специалисти. Той плете мрежи от чисти измами, лъжи вместо истини, думи вместо дела. В момента е много модерно да се правят фалшиви политически движения по директива от Кремъл. Не искаме Западът да ни подозира, че живеем в еднопартийна система, че нямаме плурализъм и се връщаме към авторитаризма. Отникъде се появяват групи като „Да маршируваме заедно“, „Да пеем заедно“, „За стабилност“ или някоя друга съвременна версия на старото съветско пионерско движение. Отличителна черта на всички тези възхваляващи Путин квазиполитически организации е невероятната скорост, с която ги регистрира Министерството на правосъдието, без да ги подлага на обичайното бюрократично разтакаване. А това ведомство обикновено е много предпазливо при опитите да се създаде някакво обединение, при което има и най-малък намек за политическа дейност. Първият политически акт на новосъздаденото движение обикновено е да обяви, че ще се бори за удължаването на мандата на нашия любим президент. Путин получи точно такъв подарък за встъпването си в длъжност на 7 май. В края на април организацията „За стабилност“ започна процедури за удължаването на мандата. Основополагащата им идея е, че Путин е генератор на стабилност. В същото време членовете на това миниатюрно движение настояват и за разследване на приватизацията. И така се обявяват против Ходорковски, което пак ги прави приятели на Путин. Московската избирателна комисия побърза да приеме молбата на младите политици от „За стабилност“ и да започне процедура за провеждането на национален референдум за удължаване на мандата на президента.
Така изглеждаха нещата по време на встъпването в длъжност на 7 май 2004 г. Путин по чиста случайност се сдоби с огромна власт и я използва с катастрофални последици. Не го харесвам, защото той не обича хората. Презира ни. За него сме само средство към собствените му цели, за получаването и запазването на лична власт, нищо повече. Затова смята, че може да прави с нас каквото си поиска, да си играе с живота на хората както си поиска и да ни унищожава когато си поиска. Ние сме нищо, а той, който благодарение на късмета се изкатери до върха, днес е цар и господ.
И преди в Русия сме имали лидери с подобен мироглед. И това ни е довеждало до трагедии, до масови кръвопролития, граждански войни. Не искам повече. Затова толкова ненавиждам този типичен съветски чекист, когато го видя да крачи наперено по червения килим в Кремъл към трона на Русия.

Из "Русия на Путин" от А. Политковская

[Eguo]

Макар и огромна , в икономически план Русия не е самодостатъчна. Рано решиха някои хора, че могат да върнат времената на СССР.

Так точно!
Поживем увидим.

теперь у России нет лишнего балласта из "друзей".
Китай нам больше не враг.
Запад не образец, а рассадник "двойных стандартов".
А позволять нагло вторгатья к своим границам базам НАТО - значить рисковать своей безопасностью в любой момент,
а не тогда когда МЫ готовы.

Из "Русия на Путин" от А. Политковская

Удивляюсь популярности Политковской. (Ходорковские, Пуси Риот, Березовские и пр.)
Лично я знаю, что она что-то гражданка США, пела против России и е¸ потом кто-то убил.
Чем она привлекательна именно для тебя?

Я конечно далек от этого, но окончание фамилий популярных противников России на "***ский" уже немного напрягает.

Где "**ов", "**ев", "**ин" и прочие?

[кало]

Из "Русия на Путин" от А. Политковская

Ъъъ, това какво общо има с темата? А и с реалността?


Интересна картинка, изобразяваща ситуацията в Украйна и руското виждане за нея:

[Dinain]

Ъ-ъ-ъ.... Не знам такова нещо. Кой международен договор е бил нарушен? В коя негова част?
Кой знае защо като се стигне до законността на кримския референдум, с който Република Крим се отдели от Украйна и престана да бъде част от нея - досега не съм имал опонент, който да не губи дар-слово. Картаген е просто поредният.

Джин геби, по-скоро са се отказали да спорят с радио-точка. Поне на 5 места вече бяха посочвани хартата на ООН, меморандума от Будапеща и украинската конституция, и това е което се сещам само на прима виста. Но една група хора, между които и ти, избират просто да игнорират всички знаци и при всяка възможност да започват наново с "няма такова нещо" (в твоя случай си написал "Не знам такова нещо"). Е, как да не загуби човек дар-слово? Оставаш с впечатление, че или си имаш работа със сенилни старци, или с доктринирани фанатици. Разговорът с такива е безсмислено начинание, те си повтарят своето като крачетало. Не знам какъв е Картаген, но всеки ще загуби дар-слово в тази ситуация.

[zmaj]

Джин геби, по-скоро са се отказали да спорят с радио-точка. Поне на 5 места вече бяха посочвани хартата на ООН, меморандума от Будапеща и украинската конституция, и това е което се сещам само на прима виста. Но една група хора, между които и ти, избират просто да игнорират всички знаци и при всяка възможност да започват наново с "няма такова нещо" (в твоя случай си написал "Не знам такова нещо"). Е, как да не загуби човек дар-слово? Оставаш с впечатление, че или си имаш работа със сенилни старци, или с доктринирани фанатици. Разговорът с такива е безсмислено начинание, те си повтарят своето като крачетало. Не знам какъв е Картаген, но всеки ще загуби дар-слово в тази ситуация.

Наистина е безсмислено да се спори с фанатици.
Така си е решил човекът, мисли, че с въпроси от типа "ама, наистина ли мислиш, че земята е кръгла", тя ще стане по-плоска. Уви, не става. Но е безсмислено да се влиза в подобен диалог.

А че аз не взимам ничия страна, може да се проследи от началото на дискусията. Дори съм бил обект на критики от страна на модератора.

[Ultramarine]

Здрасти Ultramarine,

Първо - благодаря за коментара. Приятно ми е да чета аргументирани мнения - независимо дали съм съгласен с тях или не. Също така е приятно усещането, че се намираш в някакъв, бил той и въображаем, "диалог".

Второ - искам да уточня, че въпреки че всеки изгубен човешки живот е трагедия, аз не разглеждам "украинската криза" пред призмата на антропологическата (story telling) методология. В този смисъл, в контекста на "украинската криза", мен лично, не ме вълнува съдбата на "държавата Украйна", на нейния "народ" или пък на различните фракции в украинското "общество". Споделих моята спекулация за, евентуална, символична про-руска демонстрация на 9-ти Май не защото чакам със затаен дъх да "дойде помощ" а, защото, имайки предвид значението на тази дата за руските народи, виждам силна символика в едно такова действие.

Споменавал съм го преди и пак ще го кажа - за мен това е конфликт между "Запада" и РФ в, който "Западът" реши да прояви експанзионизъм в момент на вътрешна слабост (предполагам, не е нужно да коментирам). РФ, която разглежда себе си като отделна цивилизационна единица, се почувства силно застрашена (в дългосрочен план), защото вече няма накъде да отстъпва по западните си граници и, съответно, се съпротивлява със "зъби и нокти".

Трето - на мен лично, твоето мнение ми звучи напълно разумно и е много вероятно обстоятелствата да се развият по описания от теб начин. Все пак, имам няколко резервации, които ще се опитам да отбележа:

1. За "съдбата на хората в Славянск" - както казах, загубата на живот е трагедия, но ако жертването на шепа хора, по някакъв начин, би довело до успешна exit strategy за дадена страна в конфликта, то тогава тези загуби са оправдани. По-конкретно, независимо дали федералистите/сепаратистите/терористите ще бъдат неутрализирани като сила или не, вече има доста сериозни индикатори, че ИУ не може да бъде пасифицирана от Киев в близко бъдеще. Нека допуснем за момент, че "проблемите" в ИУ ще бъдат "константа" в близко до средно бъдеще (5-15 години). Киев има само два начина за интеракция с тази константа - преговори, които категорично бяха отказани, и насилие, което само ще настрои още повече местното население срещу централната власт. Москва, от друга страна, има на разположение много повече лостове на действие (променливи) спрямо населението и, най-важното, спрямо opinion leaders в ИУ. Нека не се лъжем - РФ има пълната инициатива в ИУ - "Западът" и, by extension, Киев, нямат почти никакво влияние там. Този фактор може да бъде променен единствено ако сегашното население бъде изселено и източните региони се заселят от "колонисти" (но тогава, пък, това ще бъде оприличено на "геноцид"). В заключение по тази точка, ще кажа, че, независимо от поведението на "Запада" и Киев (федерация или не), руското влияние в ИУ ще остане ключов фактор в обозримо бъдеще, тоест, РФ ще продължава да има инструмент чрез, който да моделира/оказва влияние върху политиката на Киев.

2. За "икономическото/финансовото съсипване на РФ от "Запада". Въпреки, че главните световни финансови институции, големи банки и т.н. са, все още, "западно-центрични", дали "Западът" притежава силата да "съсипе" РФ е доста сложен въпрос на, който дори най-големите умове не могат да дадат еднозначен отговор. Не съм специалист по тези въпроси и аргументите ми са прости: Първо, Източна Азия много бързо измества "Запада" и на път да се превърне в главния икономически център на планетата. Бидейки и азиатска страна, РФ има, потенциално, широко поле за икономически и културни интеракции с тамошните страни без тези интеракции да бъдат обременявани с идеология (РФ трябва да бъде "либерална демокрация" или...). Второ, но пак свързано с първото - "Западът".. ами запада. Прагматично погледнато - главните страни в ЕС не могат да си позволят да прекратят икономическата си обвързаност с РФ. Философски погледнато, може би грашката на тази "цивилизация" е, че наистина повярва, че "краят на историята" е настъпил - демек, че е открита съвършената идеология (либералната демокрация) и, отсега нататък, всичко е само бизнес. Това е чиста проба арогантност и self-righteousness, но, както казват кинезите: "арогантната войска/генерал ще изгуби битката със сигурност". Накрая, но не на последно място, съдържанието на посланието и интензитета на посланието, което се радиира от западните поп-медии не играе ли съществена роля в нашето "убеждение", че "Западът" е способен да "съсипе" РФ без да съсипе себе си?

3.

Подобно решение звучи разумно и би било приемливо за всички страни - впрочем, това е и мнението на повечето, разумно-мислещи, академици и дипломати на Запад. Но, има едно "обаче". Първо, поне в публичното пространство, "Западът" не е изявил готовност за гаранции на един украински "неутралитет". Второ, и още по-важно, дори да се постигне подобно споразумение, РФ има достатъчно примери от близкото минало за да знае, че на "Запада" не може да се вярва и, в момента в който "той" се почувства по-силен, всяко споразумение ще бъде нарушено, защото, како що е рекъл стариот Тукадид: "силните правят това, което искат - слабите изстрадват това, което трябва". Тоест, РФ, релативно на "Запада", може да не е много силна, но сега е по-силна от всеки един момент на последния четвърт век. "Западът", от друга страна, е много по-силен от РФ, но сега се намира в най-слабата си форма от последните 50 години. Това съотношение на силите в комбинация с факта, че РФ няма накъде да отстъпва, ме навеждат на мисълта, че "украинската криза" е решаващата битка между двете "цивилизации" и, че от нейния изход ще се определи съдбата, най-малко, на една от двете сили в конфликта (най-вероятно, тази на РФ).


Поздрав,

Рамбо

Споделих моята спекулация за, евентуална, символична про-руска демонстрация на 9-ти Май не

За това те цитирах, не съм имал друго предвид, т.е. като пример за утопична спекулация.

1. Съгласен съм с втората част от тази точка - Русия до голяма степен ще запази лостовете си на влияние в ИУ, като коз в случай, че предполагаемото споразумение спре да се изпълнява.

2.Не става въпрос за пълно съсипване или за санкции без и те да пострадат.
Основният проблем в момента за руската икономика не са директните санкции на Обама или заплахата от прекъсване на търговски връзки със Западна Европа.
От Русия изтичат капитали в безпрецедентни размери, кредитният рейтинг е на крачка от познатия "junk", опитват се да спрат пропадането на рублата като посягат към валутния резерв и т.н.
Това няма да срине икономиката, но я лишава от много сериозни парични маси.Прогнозата за руската икономика вече е променена от ръст към забавяне на растежа.
Колкото и неприятно да звучи САЩ и неговите съюзници са финансовите господари на света, а Русия и Китай са още деца в сравнение с тях.
А икономиката на Русия е с идентична структура с икономика на страна от третия свят.
Тази тема е много дълга и не е тук мястото да я обсъждаме.

3.Ако има такова споразумение никой няма да изпълнява договорките по него открито.Точно защото не може да му се вярва, могат да си запазят опцията за дестабилизация в ИУ.
"Решаваща битка" е ясно какво означава, все си мисля, че сме много далеч от това.В настоящата ситуация всеки гледа да спечели каквото може на гърба на украинците.
Дали ще е територия, влияние или международно признание не е важно, но това е далеч от решаваща битка.

[кало]

Интересна гледна точка - статия на руснак, жител на Латвия - за приликите в историята, прогноза за развитието й и т.н. Включително за споменатото от Пилот нациоградене чрез училище - език и история (не знам дали, Пилот, знаеш, че именно опити за това с всичка сила се правеха в Украйна през последните 25 години).

"А теперь они вас будут убивать

Письмо донецкому другу
Написал этот текст две недели назад. Раз пять заносил руку — опубликовать. Но останавливался… А вдруг ошибаюсь? А вдруг обойдется? Не обошлось.

Справочка: мой кореш Серега имеет в Донецке небольшой бизнес. Не жирует, много работает, к распилу бюджета не приближен. Его жизненное кредо: «Ребята, давайте жить дружно». С Серегой мы ведем многолетний спор. Я ему рассказываю, что будет на Украине дальше, он мне стандартно отвечает — «Юрка, не каркай, не все так плохо», а потом удивляется — «Откуда ты знал?» Объясняю.

Латвия — это Украина в миниатюре

Вернее так: Латвия — это западная Украина в миниатюре. Историческая судьба латышей близка к западенской. Сотни лет ходили они из-под одного хозяина под другого в качестве слуг. Свою государственность получили только в 20-м веке, причем не в результате всенародной борьбы, а в виде подарка. У обоих народов — «родовая травма». У обоих — комплекс неполноценности.

В военное время и западенцы, и латыши дали гитлеровским оккупантам изрядное количество карательных батальонов, изничтожавших жидов, цыган, москалей, белорусов, поляков с таким усердием, что даже самих гитлеровцев передергивало. Оба народа пытались выслужить у Гитлера «независимость», оба получили гробы и бесславие.

В послевоенное время, не знаю почему, руководство СССР активно принялось строить там высокотехнологичную промышленность. Причем синхронно: в Латвии — «Радиотехнику», во Львове — «Электрон», в Латвии — РАФ, во Львове — ЛАЗ, в Латвии — Ригасельмаш, во Львове — Львовсельмаш и т.д.

В постсоветское время западенцы и латыши с песнями и танцами распилили эту промышленность на металлолом, продали и проели. А потом оба народа занялись украинизацией/латышизацией своих русских и переписыванием истории. В Латвии народными героями стали легионеры СС, на львовщине — бандеровцы. У обоих народов в государственном строительстве активное участие приняли потомки эсэсовцев-эмигрантов. Злые и продажные.

В чем разница: Латвия не простирается далее 200 км от столицы. А граница Украины — о-го-го где от Львова. Латыши уперлись быстро, а западенцам было куда ползти аж 20 лет. Еще разница: микроскопическую Латвию в докризисные годы успел скушать Евросоюз, а Украина зависла где-то между СССР и «Государством Великих Укров».

К чему все эти параллели? А к тому, что Латвия идет на 10-12 лет впереди Украины по части постсоветской деградации. И многие процессы на Украине повторяют пройденное латышами. Вот оттуда и мое предвидение украинского будущего.

Бандеровское выражение лица

10 лет назад, глядя на первый киевский Майдан, я написал своему другу: «Сначала ваши «оранжевые» перегрызутся за кресла и бабки, потом начнут поход на русский язык, потом станут переписывать учебники истории, и наконец, сделают народным героем какого-нибудь Бандеру… А на следующих выборах опять победит Янукович…»

«Да ты шо! — взвился Серега, — русский язык они тронуть не посмеют, на нем полстраны говорит, про Бандеру ты глупо юморишь, а Янукович — политический труп, о нем через 5 лет никто не вспомнит!»… Хе-хе, каждый раз, когда мое пророчество сбывалось, я звонил Сереге в Донецк и язвительно спрашивал: «Н-ну?»

А дело в том, что в Латвии мы это все проходили. Разница: наш песенный майдан случился в момент распада Союза. А дальше пошло по классическому сценарию: грызня «демократов», наезд на русский язык, героизация латышских эсэсовцев… А через 5 лет во власти угнездились профессиональные воры и разграбили все, что еще уцелело.

Прошлой осенью, когда со сцены Майдана-2 только начали орать про «евроинтеграцию», я написал Сереге: ой, будет кровь. «Откуда кровь? — удивился Серега, — поорут и разойдутся». А мне было достаточно глянуть в лица тех, кто скакал на Майдане, чтобы понять — кровь обязательно будет.

Объясняю: 10 лет назад правительство Латвии решило перевести все русские школы на латышский язык. То есть русским марьиваннам предписали законом вести свои уроки исключительно на латышском языке. Прикиньте: школа — русская, дети — русские, преподаватели — русские, а русский язык на уроках типа запрещен.

Мы вышли на демонстрации. Верите ли, дорогие украинцы, мы ни одной покрышки не сожгли. Просто показали, что МЫ — против, и нас — много. Я тогда внимательно вглядывался в лица молодых латышей... Так вот, они смотрели на нас именно такими «слава-украинскими» «москаляку-на-гилякскими» глазами, как ваши майданутые смотрят на вас. Злыми, пустыми и с нескрываемым превосходством. Мы для них — «быдло», «колорады», «ватники»… Как и вы для западенцев.

Крови тогда в Латвии не пролилось. Страна как раз вступала в Евросоюз, власти испугались ненужного шума и пошли на компромисс. Но это «эсэсовско-бандеровско-майданное» выражение лиц латышской молодежи я запомнил хорошо. Через пару лет в соседней Эстонии сносили памятник советскому солдату. Именно с таким выражением лица молодые эстонские полицейские месили дубинками протестующих русских. С удовольствием месили, по-эсэсовски! А эстонская молодежь рукоплескала в интернете.

Мой отец Георгий Васильевич Алексеев прошел войну минометчиком от Днепра до Берлина. Два ордена, шесть медалей, четыре ранения и — ни одного седого волоса. После войны, подучившись, стал работать следователем по военным преступлениям. Разбирал «подвиги» бандеровцев и латышских полицейских батальонов… К 30 годам поседел.

Об одном горько жалел мой папка — что не всех карателей успел подвести под суд. В начале 1950-х гуманная советская власть решила так: тех, кто по плечи в крови — все-таки судить, а тех, кто только по локоть — отпустить с миром. А зря! На земле, где от нацистов погибло 20 миллионов народу, в нацизм нужно забивать осиновый кол до упора. Чтобы потомки нацистов до седьмого колена при одних только словах «Бандера», «Шухевич» и «Нации слава!» непроизвольно мочились в штаны… Не забили кол — вот и имеем, что имеем.

Есть такая национальность — олигарх

Я своему Сереге как-то изложил эти соображения. «Опять обостряешь, — вздохнул он. Какие бандеровцы? Мальчишки! К тому же их еврей Коломойский спонсирует. Он же не станет нацистов спонсировать».

Так в том-то и беда, старик! Нацисты, в отличие от нас, воюют не за идею (идея — для оправдания методов), их интерес — шкурный. Гитлеровские солдаты, когда шли на нас, не о «великой миссии арийской расы» размышляли. Они грелись мыслишкой, что после войны получат фермочку в российском Черноземье и пару десятков исполнительных славянских рабов…

Коломойский — не еврей, он — олигарх (есть такая отдельная национальность). Мы в Латвии это проходили в 90-х, когда партии латышских нацистов с идеологией вашего «Правого сектора» спонсировали именно наши олигархи. Одной рукой давали деньги на памятники жертвам Холокоста, а другой — наследникам тех, кто этот Холокост проводил. Последним — больше.

Мы и тут опередили вас по времени. Латвия — маленькая, ее активы, накопленные во времена СССР, разворовали быстро. А на Украине «ништяки» закончились только сейчас. Не думай, Серега, что «черные человечки» Яроша-Коломойского пришли к вам за «федеративность Украины» и «статус русского языка» дискутировать. Они пришли поживиться. Коломойские — по крупному, их «мясо» — по мелкому.

Кстати, про русский язык. Я сейчас слышу выступления ваших депутатов с трибуны Рады типа «один народ — один язык», «сохраним великую украинскую культуру» и прочее… Точно так же вещали депутаты нашего Сейма в 90-х. Но один из них, бывший легионер СС (зажился на этом свете старичок), проговорился: «Нам не нужно, чтобы вы знали наш язык, нам нужно, чтобы вы знали свое место». Это и к тебе относится, Серега.

У вас нет выбора, мужики

Дальше мне прогнозировать судьбу Украины труднее. В 2004-м Латвия вступила в ЕС, открылся Шенген, и ее прыщавые нацистские детки потихоньку рассосались по просторам Европы. Основной контингент латышских «правосеков» сейчас находится там, где ему и положено — моет сортиры в европейских забегаловках. А наши коломойские, убедившись, что красть уже нечего, пишут мемуары в особнячках на берегу моря. Из почти трехмиллионной развитой страны Латвия превратилась в пенсионерское захолустье с населением меньше 2 млн. Доживаем потихоньку…

У вас ситуация — хуже. Шенген вам в этой жизни не светит. Украинские 45 миллионов голодного народу Европе нужны разве что в качестве доноров на органы. Потому придется вам и дальше вариться в одной кастрюле с ярошами, парубиями, коломойскими, турчиновыми, порошенками и тимошенками. И что самое поганое: украинские нацисты уже перешли точку невозврата, им отступать некуда. У них сзади — тюрьма. Значит, они вас будут убивать. Или вы — их…

* * *

Вот такую статью я написал, когда до стрельбы в Славянске и адского огня в Одессе было еще две недели. Публиковать боялся, печатное слово имеет свойство материализовываться. Но другу Сереге отослал. На этот раз он мне не ответил обычным «Юрка, не сгущай краски». Сказал, что семью отправил в Краснодар к теще, а сам купил бронежилет и ящик картечи для своего охотничьего ружья…"

http://imhoclub.lv/ru/material/a_teper_oni_vas_budut_ubivat

И ще си позволя да се върна към постинга на Пилот:

Може да се проведе чрез правилни учебници и часове в училище, повече украинска телевизия, инвестиции и демонстрация предимството на западния модел икономика, въдворяване на ред и унищожаване на криминалния контингент. В момента в който се постигне някакво комфортно ниво на живот и положението се стабилизира (когато не си твърде беден склонността към саможертва в гонене на мъгляви инициативи пада), дори и само училищните мерки ще бъдат достатъчни постепенно да асимилират населението.

ИМХО, това е тоталитаризъм - езиков и прочее. И той се провали с всичка сила, както виждаме днес - оказва се, за обучаемите, "правилните" учебници са "фашизъм". Друг основен момент в постинга ти, който бих определил като изначално грешен, е твърдението, че именно ИУ е "твърде бедна" - напротив, тя е богата, даваща основната част от БВП, част от Украйна. Тя е частта, в която беше запазена по-голямата част от индустрията, изградена в СССР, която все още дава достатъчно продукт. А постигането на комфортно ниво на живот, при това - само за десет години, ИУ има шанс да наблюдава в съседна Русия, и да гради изводите си.

[кало]

Колкото и неприятно да звучи САЩ и неговите съюзници са финансовите господари на света, а Русия и Китай са още деца в сравнение с тях.

А някои не мислят така:

http://www.ft.com/cms/s/0/d79ffff8-cfb7-11e3-9b2b-00144feabdc0.html#axzz30v3Bom2f

April 30, 2014 1:01 am
China poised to pass US as world’s leading economic power this year

By Chris Giles, Economics Editor

The US is on the brink of losing its status as the world’s largest economy, and is likely to slip behind China this year, sooner than widely anticipated, according to the world’s leading statistical agencies.

The US has been the global leader since overtaking the UK in 1872. Most economists previously thought China would pull ahead in 2019.



The figures, compiled by the International Comparison Program hosted by the World Bank, are the most authoritative estimates of what money can buy in different countries and are used by most public and private sector organisations, such as the International Monetary Fund. This is the first time they have been updated since 2005.

After extensive research on the prices of goods and services, the ICP concluded that money goes further in poorer countries than it previously thought, prompting it to increase the relative size of emerging market economies.

The estimates of the real cost of living, known as purchasing power parity or PPPs, are recognised as the best way to compare the size of economies rather than using volatile exchange rates, which rarely reflect the true cost of goods and services: on this measure the IMF put US GDP in 2012 at $16.2tn, and China’s at $8.2tn.

In 2005, the ICP thought China’s economy was less than half the size of the US, accounting for only 43 per cent of America’s total. Because of the new methodology – and the fact that China’s economy has grown much more quickly – the research placed China’s GDP at 87 per cent of the US in 2011.

For 2011, the report says: “The US remained the world’s largest economy, but it was closely followed by China when measured using PPPs.”
China’s crisis is coming – the only question is how big it will be

Financial crisis in China has become inevitable. If it happens soon, its effects can be contained. But, if policy makers use further doses of stimulus to postpone the day of reckoning, a severe collapse will become unavoidable within a few years.

The country is in the middle of by far the largest monetary expansion in history. On one widely used measure, M2, its money supply has tripled in the past six years, an expansion four times as large as that of the US over the same period.

Continue reading

With the IMF expecting China’s economy to have grown 24 per cent between 2011 and 2014 while the US is expected to expand only 7.6 per cent, China is likely to overtake the US this year.

The figures revolutionise the picture of the world’s economic landscape, boosting the importance of large middle-income countries. India becomes the third-largest economy having previously been in tenth place. The size of its economy almost doubled from 19 per cent of the US in 2005 to 37 per cent in 2011.

Russia, Brazil, Indonesia and Mexico make the top 12 in the global table. In contrast, high costs and lower growth push the UK and Japan further behind the US than in the 2005 tables while Germany improved its relative position a little and Italy remained the same.

The findings will intensify arguments about control over global international organisations such as the World Bank and IMF, which are increasingly out of line with the balance of global economic power.

When looking at the actual consumption per head, the report found the new methodology as well as faster growth in poor countries have “greatly reduced” the gap between rich and poor, “suggesting that the world has become more equal”.

The world’s rich countries still account for 50 per cent of global GDP while containing only 17 per cent of the world’s population.

Having compared the actual cost of living in different countries, the report also found that the four most expensive countries to live in are Switzerland, Norway, Bermuda and Australia, with the cheapest being Egypt, Pakistan, Myanmar and Ethiopia.

[Рамбо Амадеус]

...

Как да кажа, крив си 40% и си прав 60% (като председателя Мао).

Казваш, че Путин би могъл да разреши ситуацията с икономически средства. Ами онези 15 милиарда какво представляваха?

В същото време, казваш, че Путин бил "проспал" ситуацията заради ОИ. Интересно твърдение - а договорката между демонстрантите и Янукович какво беше? Путин не е "проспал" ситуацията, а направи каквото можа без да са налага да "скапе" игрите (въпреки, че "Западът" доста се напъна да ги "скапе" и без украинската ситуация). Знаейки много добре, че Путин е "с вързани ръце", "Западът" много красиво се възползва от временната му слабост и пратиха договорката у киреча. Но това е ОК. Путин, вместо да "кричае как баба", се опита да си върне инициативата.

Казваш, че той реагирал силово, че можело и с други средства. Ами, когато си опитал всички възможни варианти (заемът и преговорите/договорката) и си поставен пред свършен факт, т.е. притиснат до стената, не остава нищо друго освен да реагираш силово - и то не с половинчати мерки, а с максимум усилие за да не остане в твоя опонент и капка съмнение, че твоят интерес в дадената ситуация е много по-силен от неговия. Това направи РФ веднага щом закриха игрите. Прецениха (правилно, според мен), че грубите методи са за предпочитане пред бездействието, което се равнява на приемане на стратегическа загуба на самата им граница.

Мисля, че Егуо вече спомена, че Великите Сили гледат много по-напред в бъдещето за разлика от повечето малки страни, които гледат от ден до пладне. Това, което сега наричаме "груба работа", "православни стрелят православни", проблеми със "Запада" и т.н., какво значение ще има след 20-30-50 години, ако РФ е успяла да защити своите интереси и, може би, дори е успяла да забие и едно пиронче на монополярния модел? Ще плачат ли тогава хората, "ах, колко груб беше този Путин" или ще му правят евалла?

Дет' се вика: There are no rules - thou shalt win at all cost! Опонентите на РФ се придържат към същото правило, така че всичко е наред..

[zmaj]

След 50 години, я камилата, я камиларя...
Общо-взето пожелателното мислене в историята никога не е донесло нещо добро в реалната политика. Броят се реалните случки и събития , а не хипотезите след половин век или 1000 години, както, примерно, са смятали преди 70-80 години в Германия.

Но както казах, ще поживеем, ще видим.

[Kont]

Картаген мисля си че, имаш право,
Руските разведки проспаха майдана, Путин и аналитиците му недооцениха настроенията в западна Украйна и последствията до които могат да доведат. Всъщност, както се вижда, проруските сили в Украйна са силно разединени , няма политик, който да бъде обединяваща фигура, няма и обединяваща идея.
Такава идея се изработва в движение - започна като" Ние искаме Русия" премина във " федерализация" сега е на ред "независима Донецка народна република".
Това което обединява хората на изток не е толкова руската идея - принадлежността към руската цивилизация, "руский мир" - колкото изконното им желание да живеят в икономическо благополучие, мир, труд, добри доходи, безкорупционна атмосфера - кой на света не го иска, това искат хората и в централна Украйна, това искат хората и от западна Украйна. Това желание на изток обаче е подплатено с носталгия -Ние бяхме граждани на велика страна и живеехме добре. Това още е подплатено със страх, особено на изток, юг и централна Украйна- страх исторически обусловен от украинския национализъм / бендеровщината/- събитията в Одеса го оправдаха. Проблема възникна защото политиците управляващи днес държавата Украйна бяха издигнати на щита на дяснорадикалните сили, и нищо друго освен национализъм не предложиха НЕ ПРЕДЛОЖИХА ДОРИ НАЦИОНАЛНА ИДЕЯ и не предлагат дори и днес. Помните ли още в първия работен ден на Върховната рада след преврата, когато избраха временно правителство и ИО президент първия закон който приеха бе : за отмяна Закона за регионалните езици /Регионалните в т.ч. руски/ и за забраната за общуване на руски език. Е събитията последваха. Типично е за днешната информационна цивилизация - Събитията толкова стремглаво се развиват благодарение на информационните технологии че е невъзможно анализа им и нормално балансирана реакция.
Връщам се на Путин - действията му говорят :не е чак толкова голям "шахматист", не е чак толкова голям политик - той е просто искрен патриот и президент на огромна държава- мисля втора или трета военна световна сила, пета или шеста икономическа световна сила - и аз не съм негов защитникподчертавам- той прави единствено възможните политически ходове, които му оставят в тази ситуация неговите опоненти САЩ.
Замислям се какви са интересите на САЩ в Украйна - защо вложиха там 5.5 милярда долара в момент когато тяхната икономика почти се срина, когато гласоподавателите им губеха домовете си и устройваха палаткови и караванни жилища по сметищата на градовете.
Не ми идва какво друго оправдано би могло да бъде освен - Русия и Европа след студената война започнаха да се сближават икономически вижте данните за търговския обмен на Европа- Русия и САЩ- Русия - взаимен евро /руски интерес , не случайно европейският бизнес реагира срещу санкциите- помните ли лозунга на Путин " Европа от Лисабон до Владивосток " е плашещ за американските интереси в момент когато предстои бъдещият глобален /дай Бог не Военен/ конфликт САЩ/ Китай.
Най-големите апологети за европринадлежноста на Украйна и евроинтеграцията на Украйна бяха не еврочиновниците и еврокомисарите а

Американските политици

. Е сега върви мобилизация на партнЬорството от времето на Студеното война. Налагат санкции - които ще доведат до огромни трудности на възстановяващата се след кризата Европа да съгласен и на Русия. Но в крана сметка тези санкции ще отслабят Европа и разбира се ще

въстановат твърдото политическо партньорство САЩ и Европа

. Да Русия ще пострада тежко икономически НО: Но Русия има резервен вариант план Б :
В крайна сметка Путин и странното носталгично влечение на руснаците към Европа /неразгадаема руска душа/ ще отстъпят на прагматизма и ще тласнат Русия към крепка прегръдка с братски Китай - прегръдка от която изтръгване няма да има.
Резултата ще е разсипан и послушен Евросъюз а защо не отделни европейски държави и Китайско Руска конфедерация. Т.е. връщане на статуквото към времето на студената война запазване на доминиращата роля на долара във финансовия свят неутрализиране на силното евро и изключване заплахата от конвертируемия юан и свеждането му до второстепенна допълнителна международна валута на план след йената