Кризата в Украйна 2013-2014 г.

[Eguo]

26.03.2014 В Украйна забрани руски телевизионни канали.

На заставке написано:

Данный канал временно приостановлен согласно решения Киевского Административного суда от 25.03.2014.

[Обикновен лаик]

Съветската граница минава през Северния полюс.

Мен редовно ме гонеха от часовете по география, та явно ми се е отразило.
Благодаря, Eguo. Нататък ще търся с Гугъл, да не спамим темата.

[Рамбо Амадеус]

Мелоският дебат или "защо винаги така се случва, че.."

Здрасти,

Ще се опитам поясня някои мои позиции/разбирания за да не изпитва никой затруднения с интерпретацията на това което казвам.

Благодаря Ви за информацията, не знаех, че съм русофоб...

Квалификации като „русофил” и „русофоб” никога не съм – и нямам намерение да давам, защото те нямат никаква стойност за мен. Доколкото съм запознат с историята на българо-руските отношения, тези квалификации са се използвали единствено и само по отношение на мнението на българските държавници и обществен елит спрямо политическите отношения между България и Русия и в никакъв случай за това какъв „тип хора” (добри, лоши, прости, умни и т.н.) са русите.

В този смисъл, дори и да искам, аз не мога да знам дали ти си „русофил” или „русофоб”, защото във въпросните чужди мнения, които ти сподели, не се съдържа никаква информация за историята или динамиката на външно-политическите отношения между България и Русия или която и да е било друга страна.

Цитирането на Ленин има за цел да покаже, че украинската тема и сантимент не са открити "вчера" от Путин - и не се знае дали няма да се получи един вид history repeat.
Връзката на цитатите с темата е, че когато има проблем, обикновено освен регистрацията на фактите се правят опити за анализ - дори под хумористична форма, както се вижда в тема Майтапи в момента. Целта на анализа е да разкрие причините - и с това да посочи пътища за решение. Моята цел с тези цитати бе да покажа накъде гледат анализаторите от определени кръгове. Ако Вие на свой ред посочите гледната точка на анализатори от предпочитаните от Вас кръгове, смятам, че темата само ще спечели. Поздрав!

Сега, „ако” (велика дума) идеята е да използваме като инструмент антропология или псевдо-науки като „народо-психология” за да анализираме поведението на Великите Сили, то ние ще останем много разочаровани, защото principum naturae и modus operandi на въпросните Сили никога не са се изменяли в познатата ни история – независимо от вътрешната им идеология, култура или национален характер.

Споделям мнението на мнозина, че най-полезните инструменти, които биха ни позволили да вникнем в динамиката на отношенията между Великите Сили са историята, философията и рационалното мислене (без последното е направо невъзможно). От друга страна, идеологията и парохиалното мислене са неподходящи инструменти, защото, по дефиниция, тяхната основна функция е изкривяването на реалността и създаването на паралелна такава.

В този контекст бих искал да препоръчам едно четиво – „История на Пелопонеската война” от Тукадид (считан за баща на научния метод в историята). Авторът прави титаническо усилие да ни опише с блестящ език и риторика, с минимум предрасъдъци, идеология и суеверия, въпросния феномен в една дву-полюсна система, където двете „супер-сили” са Атинската империя и Пелопонеската Лига (обединена около Лакедемон).

В това четиво има един много известен диалог - Мелоският дебат (сигурен съм, че доста хора тук са запознати с него):

Накратко – много години преди конфликта, остров Мелос е заселен от колонисти идващи от Лакедемон. Въпреки родствената им връзка с Лакедемон, бидейки добри, трудолюбиви и неконфликтни хора, те остават неутрални в конфликта между „супер-силите”. Един ден, обаче, Атиняните решават, че чувстват силен дискомфорт от факта, че има едни хорица дето, уж, са неутрални, ама понеже са брат’чеди на Лакедемоните, знаеш ли ги га ша земат да се присъединят към Пелопонеската Лига. Още по-лошо – бидейки част от Цикладите, остров Мелос е така разположен, че ако Пелопонеската Лига вземе да направи една военно-морска база там, то тогава, това може да отреже, или силно ограничи, достъпа на Атина до три морета – Йонийско, Миртойско и Критско. А както знаем, Атинската империя е морска империя (като Британската империя и Американската република). Ако това (базата) стане действителност, тогава Атиняните биха били ограничени само до вътрешно Егейско море, тоест, ще изгубят колонии, морски пътища и търговски връзки. А те са хора на действието, на бизнеса. Демек – колкото далечна и слабо-вероятна да е възможността един ден Мелос да се присъедини към Пелопонеската Лига – просто това е нещо, което Атиняните, като рационални и делови хора, не могат да допуснат да се случи! Защото тяхната империя от това живее и изгуби ли го – край!

Та отива Атинска делегация (придружена от флота и тежки пехотинци) в Мелос и предлага на местните:

– „Предайте се, дори не – присъединете се към нас! Ние сме хора на бизнеса и в нашата Империя не само, че всички просперират, ами са и спокойни, знаейки, че са под наша закрила.”

– „Ние и така сме си добре, защото свободата ни е по-свидна от закрилата и просперитета, които ни предлагате, НО, уверяваме ви, че ние винаги ще бъдем неутрални и приятелски настроени спрямо всички страни в конфликта!”

– „Този отговор не е във ваш интерес, защото добре осъзнавате, че нашата мощ е неизмеримо по-голяма от вашата – стига да решим, ние можем прекалено лесно да ви покорим. Помислете си добре преди да ни дадете крайния си отговор!”

Мислили жителите на Мелос и измислили!

Решили да се уповават на три основни фактора:

1. На това, че Правдата е на тяхна страна (те са добри, неутрални хора и не търсят страна в конфликта, съответно никой не би им посегнал),

2. На закрилата на Боговете (Боговете винаги закрилят добрите, неутрални хора),

3. На намесата на Лакедемон (в момента Лакедемоните нито имат някакви сили в района, защото все още са в процес на изграждане на флотата си, нито имат съюзници сред тамошните островитяни, които да имат силата да се противопоставят на евентуални Атинянски действия срещу Мелос).

Срещнали се пак Атинската делегация и Мелоските първенци; последните изложили своите доводи и повторно заявили, че нямат намерение да взимат страна в конфликта, НО, ако Атиняните въпреки това ги нападнат, то тогава те (жителите на Мелос) ще разчитат на: 1. Правдата, 2. Боговете, 3. Помощ от брат’чедите Лакедемони.

Атинската делегация изпада в леко недоумение, защото, като рационални граждани на великата Империя, те не виждат никаква логика в аргументите на Мелоските първенци. И дават своя отговор:

– „Съдейки по вашите аргументи, на нас ни се струва, че вие вярвате повече в неясното бъдеще (идеята, че Спарта ще помогне), отколкото в това, което стои пред очите ви (Атинянски флот и армия). Вие не само вярвате в това, което не стои пред погледа ви, вие си мислите, че то вече се е случило (Спарта е на път и сто процента ще спаси Мелос и ще накаже наглите Атиняни). Вие слагате вашата вяра, залагате вашата съдба и всички надежди у Лакедемоните, но, повярвайте ни, вие ще останете жестоко заблудени!”

Скоро след това, Атиняните атакуват Мелос и, long story short, се случва неизбежното – разбиват Мелоската милиция, избиват цялото мъжко население и продават всички жени и деца в робство. Нито Правдата, нито Боговете, нито Лакедемоните са си мръднали малкия пръст да им помогнат (последните, дори и да са искали, е нямало как в момента).

Извод? Силните правят това, което могат/искат, а слабите търпят това, което трябва.

И ако изобщо някой е имал търпенито да изчете тази безкрайна увертюра или пък модовете вече се канят да трият поста, щото е извън темата, сега ще пристъпя и към заключението и ще се опитам, някак си, да оправдая присъствието на този пост в тази тема:

Въпросният дебат, а и цялата човешка (писмена) история ни навеждат до следните заключения:

1. В международната система цари хаос и анархия, защото липсва безпристрастен висш Арбитър/Съдия (та то къде ли има и какво означава „правда”, така или иначе). ООН, САЩ, Кина, дори и любимата ми Япония, никога не могат да изиграят тази роля – само Боговете могат, но те са в отпуск от 30-тина хилядолетия.

2. В такава анархична система, първата и основна цел на телата, които я съставляват е оцеляването. Всяка друга цел, освен ако не е подчинена на първата, е от второстепенно значение. Въпросната единица (държава, корпорация, или каквато и да е крупна човешка организация) е готова да жертва всички второстепенни цели, ако това би и помогнало да оцелее.

3. Могъществото/силата е релативно в смисъл, че всяка твоя загуба е печалба за твоя опонент (zero-sum game). Забележете – могъществото – не паричното богатство. Богатството може да бъде абсолютно в смисъл, че всички играчи могат да печелят пари, но богатството е само една от характеристиките на могъществото/силата и то не най-важната.

4. Човекът е грешно създание и, в този смисъл, не може напълно да се доверяваме нито на него като индивид, нито на институциите, които са негово творение.

5. Идеологията няма никакво място във взимането на жизнено-важни за държавата решения. Тя се използва само за пропаганда с цел мобилизиране на масите (човешкият ресурс на държавата) и деморализация и заблуда на противника. Този, който базира жизнено-важните си решения върху идеали, бива безмилостно унищожаван и се превръща в исторически прах (като например, Мелоската вяра в Боговете, Правдата и Лакедемон – или пък обратното – по-скорошните идеи, че някои народи са „тор” за Арийската „раса”). Същото сполетява и онези, които повярват в съществуването на мним безпристрастен арбитър.

Това са едни от по-важните постулати на мисленето познато като „Политически Реализъм”. Това е най-старото философско мислене в международните отношения и хилядолетното му просъществувание не го е компроментирало – даже напротив – въпреки изобилието на, доста, по-модерни теории за международните отношения, Реализмът си остава единствената работеща такава. Защо? Защото може задоволително да обясни, не само концептуално, но и с конкретни примери, динамиката в международните отношения и на системно и на държавно и на индивидуално (leadership) ниво.

За разлика от идеологиите, които са избили и продължават да избиват милиони, Реализмът, всъщност, е хуманна система. Той не е „идеология”, той не нарежда на хората и не ги насилва „как да живеят” и „какво да правят”. Той е чисто и просто рационален поглед върху света и хората и, тъкмо, защото е рационален, той е дълбоко скептичен – защото, както знаем, човекът е „лош материал”. Историята е претъпкана с примери за рационални лидери, които са постигнали добри резултати, имайки предвид малкото с което са разполагали. Също така, историята е пълна с „идеолози”, които са имали много и всичко са пропиляли. Наполеон например, или Хитлер, хем щяха да постигнат повече, хем нямаше да са толкова мразени, ако бяха поставили идеологията на второ място...

Да дойдем сега на темата за Украинската криза. Който, до тук, вече не е направил паралел между Мелоския дебат и въпросната криза, значи си е изгубил времето да чете тези неимоверни дълги и скучни глупости. Като безпристрастен (доколкото мога да бъда) наблюдател, напълно разбирам и одобрявам действията на Русия в Украйна. Не защото се радвам, че това ще бъде добре, в частност, за Русия и за украйнските региони, които тя присъедини или ще присъедини към себе си. Че това ще е по-добре за тях си е ясно като бял ден, но мен това нито ме радва, нито ме натъжава – нямам „асма” там, както се беше изразил Николай.

Не, причината е друга. Одобрявам, защото съм стигнал до убеждението, че едно-полюсният модел е вреден за здравето на международната система като цяло и, в частност, много вреден за малките играчи (ето къде били, все пак, моите пристрастия). В контекста на Баланса на Силите, „тегленето на чертата” в Украйна е израз на убеждението на една от Великите Сили, че е време да се реконструира международната система. Това ще се случи, когато Доминантната Сила (САЩ) и нейното по-маломощно обкръжение (ЕС и мултитюда от влиятелни международни институции, които са доминирани от САЩ и компания) приемат, че другите Велики Сили също имат право на интереси и сфери на влияние. Това „признаване” на чужди интереси не се дава даром – трябва убедително да покажеш на твоя опонент, че няма друг начин, освен да приеме твоите аргументи – разбира се, при уговорката, че няма да се засягат виталните интереси на ничия от Великите Сили. Тоест, трикът е да се убеди САЩ, че той не може да разглежда цялата плането Земя като своя частна сфера на интереси (това, впрочем, никога досега не се е случвало в историята). Русия не е сама в този си стремеж, защото тук не става въпрос за възстановяване на дву-полюсния модел, а за пресъздаване на многополюсния такъв. Разликата от любимия на либералите и троцкистките неоконсерви 19-ти век е, че модерният Баланс на Силите ще се разиграва на наистина глобално ниво, и „Периферията” вече няма да е „периферия”, а ще бъде силно интегрирана във въпросните сфери на влияние. В този смисъл, случващото се в Украина даже не бих нарекъл и трагедия, защото, все пак, тя бе разграбена, пожертвана и продадена от собствения си политически елит – нещо от което Великите Сили не могат да не се възползват в процеса на „пробване” и „сигнализиране”. Западът пробва (без въобще да му пука за последствията за Укр), Русия сигнализира (защото, обратното, на нея прекалено много и пука).

Що се отнася до Украйна, то нейните елити сами предоставиха страната си като терен за борба между Великите Сили. При разпадането на СССР, Украйна гризна прекалено голям дюшеш като територия, население и индустриална база (не, че тя има вина за това). Но това не я направи по-силна, напротив – корумпираният й политически елит, разнородното й население и не-естествени граници само доведоха до увеличаване на фрикциите в украйнското общество и във вътрешната и външно-политическа динамика/курс на страната. Ако „Украйна” се бе ограничила до реалните си исторически, културни и езикови граници (Рутения/Галичина), тоест Западна Украйна, тогава по-хомогенното (в културен смисъл) й общество би било по-способно да достигне до национален консенсус.

В сегашната й форма, идеята за „Украйна” е морално банкрутирала във всичките й аспекти (културен, политически и социо-икономически). Украинската „идея” е много по-банкрутирала дори и от „българската” такава, а това е много лош показател. Държави намиращи се в подобно състояние изпитват сериозни затруднения да оправдаят съществуването си пред собствената си публика, а да не говорим за международната такава. Напълно натурално е външните играчи да се възползват от подобна импотентност.

В крайна сметка, ако Украинската криза доведе до търсените от Ревизионистките Сили изменения в международната система (МС), бих казал, че евентуалното разпадане/разделяне на сфери на влияние/федерализация на Украйна, би било доста ниска цена, имайки предвид мащаба, значението и последствията от една реконструкция на МС. Особено ако Русия успее да постигне целите си по възможно най-безкръвен път и, така, успее да се диференциира от Западните й колеги, чиято типична практика на „освобождаване”, „демократизация” и „либерализация” често пъти води до значителен физически, морален, и културен упадък на социалната тъкан на обектите на тяхното влияние.

А защо вярвам, че едно-полюсният модел на МС е изключително вреден за малките играчи е извън темата за Украйна. Може би ще отворя отделна тема по този въпрос. Само ще кажа, че точно този модел обезсмисля съществуването на въпросните играчи и ги принизява до ролята на ресурсна база и консуматор на стоките, услугите и идеологията на доминантния играч. В този модел, те нямат никакво поле на действие извън гореописаната им роля.


Поздрав,

Рамбо

[Imperial]

Какво беше това за Северния полюс? Някой има ли представа за какво говори Паси?

http://metronews.ca/news/world/980914/the-far-north-turf-war-who-really-rules-the-arctic/

13 per cent of the world’s undiscovered oil and a third of its untapped natural gas lies in the Arctic, according to the U.S. Geological Survey

[Desperado]

Русия ще бъде ударена от нови санкции от Европейския съюз, засягащи търговските потоци между ЕС и Русяи и руската енергетика, финансови услуги и военен сектор, ако Москва реши да навлезе в Източна Украйна, заяви британският премиер Дейвид Камерън, цитиран от "Ройтерс".

Камерън обяви в детайли обхвата на евентуални бъдещи санкции на ЕС преди да се срещне с делегация от украински депутати по-късно в сряда, включваща Виталий Кличко, когото агенцията определя като вероятен кандидат за президент, и Петро Порошенко, който е един от най-богатите украинци.

Великобритания подписа визовите забрани и замразяването на активи на 33 официални лица от Русия и Крим, договорени в ЕС заради руската анексия на Крим, но според някои британски депутати и украинци, живеещи на Острова, Лондон трябва да приложи по-строги санкции.

Премиерът отхвърли тези призиви, но заяви, че е важно да се обяви пред руския президент Владимир Путин какви биха били последиците, ако неговите части решат да продължат да навлизат в Украйна.

Пред британския парламент Камерън заяви, че ако Путин продължи да нарушава суверенитета на Украйна, трябва да се приложат санкции в "области като енергетика, финансови услуги, търговия, оръжия". Той коментира, че Европейската комисия вече е започнала да подготвя такива мерки, в случай, че са необходими.

"Смятам, че е важно следващите стъпки да са ясни, ако Русия влезе в Източна Украйна", каза той и допълни, че тези наказателни мерки трябва да се предприемат, само ако Москва влезе в Източна Украйна, а не преди това.

От тази риторика, навява усещането, че случаят Крим вече е преглътнат в една или друга степен. "Нови" санкции... че на "старите" какво им беше. Нищо. Щото бяха буквално никакви. Мизата вече е Източна Украйна...

От друга страна, не мога да повярвам, че Путин би се решил на такава стъпка. Ситуацията в Киев към момента е "море и мъка" и ако ги остави на самотек 3-4 месеца, "новите" ще се саморазпаднат в стремеж да отхапят парче от властта. Почнаха да се чистят един друг, а по време на президентската кампания ситуацията ще се натопорчи още повече. Бивши съюзници здрави няма да останат. А ЕС ще се чуди с кого да комуникира. И дано на еврочиновника му светне, че "фък дъ ЕС" е не просто изтървана фраза, а стратегия.

[Eguo]

Здрасти,

Ще се опитам поясня някои мои позиции
...
Поздрав,

Рамбо

Уф... Я думаю, что по крайней мере 80% людей на планете земля, за всю свою жизнь не написали ( и не напишут) за один раз
подобное тому, что ты сейчас написал.... Впечатлило.

[Обикновен лаик]

http://metronews.ca/news/world/98091...es-the-arctic/

Благодаря. Тази страна на конфликта дори не подозирах че съществува.

[Eguo]

Псковски ВДВ отива в Беларус ... на съвместни учения с Сябрами ...
П.С.
На самом деле, я бы на месте бунтовщиков в Киеве уже начал бы нервничать.
76 км до Киева - 1,5 часа.

[dibo]

Украинские военные в Крыму. Сложный выбор

http://life.pravda.com.ua/society/2014/03/26/160029/

[Amazon]

...

Приятно четиво.

[Amazon]

Тази страна на конфликта дори не подозирах че съществува.

Има подобна тема във форума: http://forum.boinaslava.net/showthre...онфликт

[dibo]

Между впрочем ето и кратко описание на украинските части (и тяхното основно въъоръжение), които са били базирани в Крим и които са завзети от Русия:
• Воздушные силы Украины: 204 бригада тактической авиации (Бельбек, возле Севастополя, 45 МиГ-29), 40 радиотехническая бригада (Любимовка, возле Севастополя), 174 зенитный ракетный полк (Дергачи, возле Севастополя, 3 дивизиона С-300), 50 зенитный ракетный полк (Феодосия, 2 дивизиона С-300, С-200), 55 зенитный ракетный полк (Евпатория, 3 дивизиона «Бук-М1»)
• Военно-морские силы Украины: Флот - 4 из 7 военных портов Украины в Севастополе, Черноморском, Новоозерном и Феодосии, и соответственно 80% кораблей ВМС Украины (7 кораблей успели сбежать в Одессу). Потеря - 4 корвета, 1 подводная лодка, 20 вспомогательных кораблей. В добавок авиабаза ВМС в Новоф¸доровке - 299-й инструкторско-исследовательский корабельный авиационный полк (36 Су-25, 5 Су-25УТГ)
• Силы береговой обороны: 36-я отдельная механизированная бригада береговой обороны в Перевальном (39 танков Т-64БВ «Булат», до 178 ББМ - БМП-2, БТР-70, до 66 артустановок различных калибров - 122-мм самоходными гаубицами 2С1 и буксируемыми гаубицами Д-30, 122-мм РСЗО БМ-21, ЗРК “Стрела-10М”, ЗРПК 2С6 Тунгуска” и ЗСУ-23-4), 1-й батальон морской пехоты в Феодосии (40 БТР-80, 8 минометов 2С12 «Сани»), 84-й батальон Береговой обороны, 127-й батальон Береговой обороны, 25-й береговой мобильный ракетный дивизион (2 подвижных противокорабельных комплекса 4К51 «Рубеж»), 85-й отдельный береговой ракетный дивизион, 73 Морской центр спецназначения ВМСУ (в/ч А1594), до недавнего времени известный как 7-я отдельная бригада спецопераций, а в советское время — 6 морской разведпункт КЧФ и 17 ОБрСпН (в/ч 34391). Место дислокации: г. Очаков Николаевская область, г. Севастополь
• Государственный авиационный научно-испытательный центр Вооруж¸нных Сил Украины (Единственный испытательный полигон в бывшем СССР, на котором проходили испытания самол¸ты и вертол¸ты морского назначения. Расположен около пгт. Кировское)

Още една статия за украинската армия към началото на кризата:

http://topwar.ru/40764-boevye-arsenaly-nezalezhnoy-mozhet-li-ukraina-nanesti-udar-po-rossii.html

[Обикновен лаик]

Има подобна тема във форума: http://forum.boinaslava.net/showthre...онфликт

Хе, трябваше да се сетя. Щеше да е истинско чудо, ако нямаше

Благодаря, Amazon. Чета с увлечение.

[кало]

ОТ Рамбо Амадеус - най-смисленият постинг в тази тема досега.
кудос с ей тва класическо парче, зовящо за законност и ред:

ОТ

ОТ2 - Русия изключително активно развива военното и научното си присъствие в крайния Север, като тия дни официално постигна и признанието Охотско море да се води нейно ВЪТРЕШНО (http://vladnews.ru/2014/03/16/78061/...em-rossii.html), в тоя ред е и строежът на военно летище и бази, от които се поема под контрол целият северен регион. Преди седмица за първи път направиха и въздушен десант много на Север 350 души, товари при минус 40 градуса и наземна съпротива на сините (в руската армия сините са "лошите"). http://tvzvezda.ru/news/forces/conte...51324-he2w.htm ОТ2


По темата - продължава струпване на войскови части в някои райони на руско-украинската граница, както и опитите за укрепването й от украинска страна (разполагане/вкопаване на танкове/БТР-и, артилерийски позиции и прочее).
По нета бяха тръгнали слухове, че Янукович щял да поиска от руската армия да възстанови законния президент/да проведе нови избори. Тия дни точно. Ама силно ме съмнява нещо подобно да се случи. Разрешението, дадено от Съвета на федерация на президента Путин, да ползва армията за намеса в Украйна, си остава.

[кало]

Междувременно, в самия Крим руснаците местят украинските Т-64БВ от базата им в Перевалное към Севастопол. Не е ясно защо.