Седемгодишната война

[messire Woland]

Да, авторът на книгата твърди същото, а и тук някъде имаше тема, защитаваща тезата, че това е първият наистина световен конфликт. Отделно от това, авторът твърди, че 1759та е годината, от която можем да смятаме, че британската империя е водеща в света. И защитава тезата си, разглеждайки събития от целия 18ти век и самата 1759та, която, трябва да призная, е наистина много наситена с подходящи моменти за човек, увлечен от дипломация и военна история.

[Thorn]

Губернаторът на Мартиника Франсоа дьо Богарне

Всъщност е Боарне. Синът му (който се ражда през същата тази напечена 1760 г. ) е първият мъж на Жозефина, значи самият той е прадядо на Наполеон III.

[messire Woland]

Всъщност е Боарне. Синът му (който се ражда през същата тази напечена 1760 г. ) е първият мъж на Жозефина, значи самият той е прадядо на Наполеон III.

Ясно, е, значи е печатна грешка в книгата (там има доста такива, явно при превода).

[Thorn]

На руски е Богарне.

[von Danitz]

Francois de Beauharnais, Marquis de la La Ferte-Beauharnais е бил губернатор на Мартиника. А, да през Хортенз, прадядо на мустакатия създател на Италия и Германия. Знаех, че майка й Жозефин е живяла в Мартиника, но не свързах двете истории. Прелюбопитно.

[Zalmoxis]

Да, авторът на книгата твърди същото, а и тук някъде имаше тема, защитаваща тезата, че това е първият наистина световен конфликт. Отделно от това, авторът твърди, че 1759та е годината, от която можем да смятаме, че британската империя е водеща в света. И защитава тезата си, разглеждайки събития от целия 18ти век и самата 1759та, която, трябва да призная, е наистина много наситена с подходящи моменти за човек, увлечен от дипломация и военна история.

За мен е много интересна историята на колониалната експанзия на Великобритания и Франция през XVIIIв. като пример за различни приоритети и последствията от политиките, които водят двете държави. И за двете държави колониалните владения са като чипове за игра, които могат да бъдат разменяни в зависимост от стойността им в икономическо отношение. Също така и двете държави залагат на сигурното: малки, стратегическо разположени, разработени островчета пред големи неразработени и слабо населени територии. Франция обаче съвсем методично отказва да защитава огромните си колонии в Северна Америка, като дава приоритет на на териториалното си разширение в Европа, където стига до положение, в което може да бъде спряна само от широки коалиции срещу нея (както и става всеки път). Моето впечатление е, че не само на война, ами и в мирно време тези колонии са оставени в общи линии на самотек. Израз на тези политики е колосалното демографско несъответствие между Нова Франция и Тринадесетте колонии - към времето на войната съответно 50 000 и 1 000 000 за бъдещите САЩ, като продължават да нарастват с експлоадиращ ръст. В немалка степен това се дължи на забраната (доста идиотска, според мен) за хугеноти да емигрират в Нова Франция, като вместо това те се заселват в протестантските страни, засилващи тамошните индустрии. Стратегията на французите през войната е да спечелят колкото се може повече на континента и след края на войната да си върнат с това някои от отвъдморските си владения. В резултат от собствената си политика през XVIIIв. французите смятат някои от колониите си за неспасяеми, което в един момент може би е било вече и по-реалистичното виждане. След края на Седемгодишната война Франция няма интерес да си възстановява каквито и да е територии в Северна Америка и губи всичко на континента, освен карибските си владения и една скаличка край Канада. В същото време британците полагат много по-големи усилия в своята колониална политика, което дава големи плодове, както виждаме още от същия този век. Но в крайна сметка Великобритания няма големи територии в континентална Европа, които да защитава, и се наслаждава на почти (Стюартите...) пълна островна изолация, което донякъде предполага колониалното й развитие.

Извинявам се, че смесвам Седемгодишната война и общите процеси през XVIIIв., но мисля че другите войни от века също протичат по подобен начин (например Войната за испанското наследство също се води в Канада и т.н.). Макар че XVIIIв. е известен като векът на кабинетните войни, той все пак е доста важен век, макар и не колкото последвалия го, например заради установяването на Великобритания като главна глобална сила. Интересно е защо холандците започват да изостават по това време, може би заради нуждата да се защитават от континентални атаки (най вече Франция)?

Иначе Седемгодишната има и други интересни аспекти - например дипломатическата революция и пруското участие в нея, което свързваме и с последните болни надежди на Хитлер

[Thorn]

Холандците завладяват Великобритания през 1688 и заради това удържат срещу Луи Х²V. Но след смяната на династията в Лондон вече са твърде слаби.

[Zalmoxis]

Забравих да спомена и косвените последствия за Тринадестте колонии (поправете ме, ако греша тук). Реално след войната британското правителство очаква американците да участват в плащането на сметката (натрупва се доста голям дълг) за това, че ги е защитавала през това време, докато американците не виждат нещата точно така. Което е и една от причините за Американската революция.

Холандците завладяват Великобритания през 1688 и заради това удържат срещу Луи Х²V. Но след смяната на династията в Лондон вече са твърде слаби.

По-малко конкуренция между тях ли е имало преди ерата на хановерците?

[Thorn]

Ами докато са имали общ крал, предполагам, че да. По-важното е, че благодарение на това са останали независими.

[von Danitz]

Както и да е, да не разводняваме темата. Тя си е за Седемгодишната война. Ако някой желае да обсъжда Славната революция, залеза на Холандската остиндийска компания, Хановерската династия в зората си и пр., да си направи съответна тема. Не са ползотворни тия общи разговори с обхват от по век!

[messire Woland]

Аз пак да задълбая в колониалната страна на Седемгодишната война. В Северна Америка, където има множество индиански племена, двете страни - британци и французи ползват индианските си съюзници за да се опитат да наклонят везните в своя полза. Обаче като че ли най-често - защото нямат избор. Французите, като по-слаба страна използват индиански бойци по-често и в по-големи количества, но същевременно им се налага да се съобразяват с целите и обичаите на индианските племена. Британците - в по-малка степен, но също не могат да минат без тях. Интересното е, че индианските попълнения са винаги малобройни, но - реално без тях не може. От една страна, защото природата там си е дива, в гористата местност без индиански скаути практически няма как да се воюва. От друга - войската от Европа пристига трудно и с големи загуби (около 2 месеца път през Атлантическия океан, бурите и болестите взимат своята доза жертви).
Отношенията между европейци и индианци изглеждат невероятно трудни както заради чисто културните различия, така и заради различните цели и начини на воюване. За да стане ясно ще дам няколко примера:
- европейските командири предпочитат сражението на открито, в което да участват големи групи войници, сражаващи се в строй и на близко разстояние и което да доведе до решителен резултат;
- индианците предпочитат или лични схватки, или сблъсъци на малки отряди, на пресечен терен, за тях европейският начин на воюване е анатема, защото води и до големи жертви (които племената, заради ограничения си състав не могат да понесат). Практически индианците предпочитат сражението между групи да води до въвличане на отделни отряди в засада, където противниците им да попаднат под кръстосан огън и да бъдат избити.
- различни са и целите във войната - при индианците главното е техните жертви да са малко, да има плячка, пленници (които или стават част от племето, ако загубите са били големи, или - роби). Което означава, че нормите на европейското воюване (взимане на пленници, които после да бъдат разменени, или взимането на честна дума, че тези хора повече няма да се появят на това място (явно честа практика тогава) са неразбираеми за индианците и неизпълними за европейските командири, тъй като индианците редовно ги нарушават, пленявайки и убивайки хора, които вече са били пуснати.
- за европейците освен всичко друго е и проблем да използват индианци в по-големи количества, защото между отделни индивиди и племена има смъртни вражди, които често се проявават.
- и не на последно място - терена. Заради малкото заселници, Новият свят си е практически дива и девствена територия, без инфраструктура. Особено на север - към Канада, са гори, комари, езера, реки и гори през лятото и жесток студ през зимата. Самите индианци не воюват през зимата - заради студа, снега (остават ясни следи) и невъзможността за маскиране. Съответно европейците през тези периоди също не воюват често.
Към всичкото това следва да се добави и че индианските племена, освен че воюват помежду си, имат на места и политически обединения, като съюза на шестте племена на ирокезите - с нещо като действащ "парламент", обсъждане на обща политика и т.н.
И един пример, на който попаднах вчера - британците с по-голяма неохота влизат в съюзни отношения с индианците, тъй като са по-силна страна и нямат отчаяната нужда на французите от каквито и да е подкрепления. Съответно много от британските лидери са изцяло отрицателно настроени към индианското население, та чак до примери като този с Джефри Амхърст (този: http://en.wikipedia.org/wiki/Jeffery..._Baron_Amherst), който - забележете - стигал в ненавистта си към индианците дотам, че им продавал одеяла, заразени с чума.

[messire Woland]

Цитат от периода:
"Открих, че армията на Ваше величество се дели на три части. Първата част, която е над земята, се състои от грабители и мародери. Втората част е под земята, а третата - е в болницата. Трябва ли да се оттегля с първата и да чакам кога към мен ще се присъедини една от другите две?"
Луи дьо Бурбон-Конде, граф дьо Клермон в писмо към Луи XV
1759 г., Седемгодишната война, кампанията в Германия. Към онзи момент, след като в миналото са имали ред победи срещу британците и армията на Хановер, английският командващ е сменен с германец - принц Фердинанд Брауншвайгски, роднина на краля на Прусия. Въпросният Фердинанд мого бързо обръща хода на войната и когато при француите също става смяна на командирите новият, граф дьо Клермон, прави горната констатация.

[Todor]

Малко претенциозно,поне според ,въобще е да се говори за Световни войни.Какво означава това,че целият свят е въвлечен,ами не нито през т.нар първа,нито през т.нар Втора,не са въвлечени всички реални сили ан международното поле(пример Швеция и Испания,които реално,ако се бяха включили във войните,може би биха наклонили везните.Отделно Латинска Америка в Първата,не участва във Втората участва само номинативно,обявявайки война на Германия и Япония(ако не се лъжа,Аржентина и Чили са пас до последно).Та ,понеже съм ,чел стенографски записи от нашето Народно събрание,вси1чки я наричат Европейската война.Чел съм и моята борба на Хитлер и той я нарича Европейска война.Кое е световното на войната 1914-18 би кое не е на войната 1756-1763?

[messire Woland]

Цитати от книги като "Моята борба" надали са някакъв авторитет въобще. А доколко е световна, можем да съдим по обхвата на военните действия. И тъй като войната по един или друг начин обхваща Европа, Азия, части от Америките и Африка, би могло смело да я наречем глобален конфликт.

[Todor]

Можеш ли да ми опресниш паметта ,кога през ПСВ се водят военни действия в Америките?Освен,ако не броим някои странни подводничарски изпълнения на немците,които,подпомагат населението(което до този момент е неутрално,че дори и благосклонно настроено към тях) на САЩ да изпаднат в антинемска истерия,и да подпомогнат правителството,да наруши Доктрината Монро.Иначе,да Канада участва,като британски доминион с жива сила.Дори там се създава доста сериозно ксенофобско настроение спрямо канадците от немски произход.Но говорим за битки водени в Европа,Африка и Близкият Изток.