Съобщение

**княз Крылов** · 18-11-2007, 14:01

Ами не, защото реално в нея са участвали само държавите чиито метрополии са били в Европа. Останалото е било периферна колониална война.

Иначе ако решим да признаем тази за светолна - но през същия век са станали още 3 световни войни - за испанското, полското и австрийското наследства.

**ISTORIK** · 18-11-2007, 14:49

Има писано за нея в други теми.

- Sir Gray:

В 1740 Фридрих наследява от баща си артилерия, наброяваща не повече от 6 полеви роти, следващата година той удвоява тази бройка, в следващите 20 години артилерията му достига до 30 роти, организирана в три ясно разграничени вида – крепостна, полкова и батарейна (какво точно се има предвид обаче не обясняват – полковата предполагам е малко по-лека от “батарейната” и е прикрепена организационно към полк, докато другата е под армейско командване). В 1759 въвежда също така бърза конна артилерия, която действа с успех през Седемгодишната война в подкрепа на кавалерията му.
След двете Силезки войни Фридрих води доста арогантна дипломация спрямо съседите си, с което разбира се отчуждава френския крал и руската императрица, и една особено нелепа конспирация за разтрогването на руско-английската коалиция води до реакционарен алианс между Русия, Австрия и Франция срещу Прусиям, която запазва една леко несигурна коалиция с Англия. Фридрих никак не спомага за закрепването на тази коалиция с предварителната си атака и инвазия на Саксония на 29 август 1756г., без дори да се консултира с Англия, под претекст, че очаква неминуема Руско-австрийска атака срещу себе си. Оставяйки 80 000 души да защитават източната и западната му граници, той нахлува дълбоко в Саксония с 70 000 души, окупирайки Дресден на 10 септември и с това предизвиквайки Седемгодишната война – глупав конфликт, който ще отнеме живота на четвърт милион души и ще донесе изтощение и финансов банкрут на главните участници без никакви значителни териториални придобивки за никой.
Първият успех на Фридрих във войната идва когато, след като е затворил и обсадил саксонската армия в Пирна и след отбиването на всички опити за освобождаването и, тя се предава октомври месец, при което той разпуска саксонските офицери и инкорпорира целия личен състав в собствената си армия. На следващата пролет той нахлува в Бохемия с армия от 64 000 и оперира към Прага, където принц Карл е събрал към 70 000 войска. На 6 май 1757, след кратка, но яростна битка Фридрих разбива австрийците, въпреки че в атаката му има няколко почти фатални грешки. Той недостатъчно добре разузнава терена, през който възнамерява да атакува и когато пехотата му напредва, тя се озовава в дълбоко кално блато под обстрела на австрийската артилерия от само около 400 крачки. Ветеранът Шверин е убит в тази първа атака. Фридрих, виждайки пехотата си неспособна да помръдне, изпраща кавалерията си да обходи австрийския десен фланг, с което отваря дупка в техния център. Нахлувайки през този пробив, прусаците сломявт съпротивата на австрийската армия, която се разбягва по посока Прага. Градът бива съответно веднага обсаден от Фридрих. Загубите в тази битка са големи, всяка от страните губи по около 14 000 войници.
Но тези действия на юг са само прелюдия за масирано движение срещу Прусия от всички страни. Юли същата година 100 000 французи под командването на маршал Дестре нахлуват в Хановер, докато 24 000 французи и 60 000 австрийци под Карл, херцог на Собис, се придвижват от Франкония с цел да се обединят с Дестре. Австрийската главна армия, сега 110 000 души под командването на маршал Даун, напредва към Прусия от Бохемия, докато 100 000 руснаци от своя страна, под командването на маршал Апраскин, завзимат източна Прусия, макар и доволно бавно. 16 000 шведи също десантират в Померания.

- Albireo:

Фридрих се възползва от сложното положение на Австрия и й заграбва една от двете най-богати и икономически развити провинции - така именно се става Велика Сила. Именно възползвайки се от "вакуума във властта", Прусия успява да се въздигне. Увеличава териториите си именно поради сила - Силезия е изтръгната и задържана със сила, а също така други територии благодарение на умела политика. Така именно се става Велика Сила! Държавата е субсидирана по време на Седемгодишната война, но същото се случва и с основния й противник. На края на войната е банкрутирала, но същото се случва и с основния и противник (да не кажа че е не един, ами два (Австрия и Франция) Които са или не са Велики сили?)
Икономически след войната се развива по-добре поне от два от основните си три противника през войната. Населението й е малко, но съумява винаги през периода да поддържа непорпоционално голяма армия, дори и преди смъртта на Елизавета в най-тежкия и критичен период Прусия съумява да изкара на бойното поле 100 000 души (толкова по въпроса за премахването й като военна сила). Прусия открива, че все още има достатчъно сили да отбива атаките на австрийци и руснаци, докато смъртта на Елизавета им туря край.
По това време Австрия е банкрутирала, а ако си мислите че Русия и Франция са в особено цветущо положение, дълбоко се лъжете.
Аргумента за качестото на стоките първо не важи (и няма как да важи) за продукцията на Силезийските тъкачни манифактури и второ, ако е приложим към Прусия, би трябвало да е приложим към всяка една друга европейска страна различна от Англия.
Относно силата на армията... Онова написаното "привидно силната пруска армия, реално не изпъква кой знае колко" е просто свинщина.
Много обичам, когато ми се говори наизуст. "Швайдниц". Крепоста пада на няколко пъти от едни ръце в други. Нищо чудно, като се има предвид в кой театър на войната се намира.
За пруската армия мога да пиша много. При всичките хвалебствия към нея по повод представяването й в Седемгодишната война НЕ БИ СЛЕДВАЛО да се очакват доста победи и НЕ БИ СЛЕДВАЛО да се очаква нещо друго в първоначалните войни срещу Наполеон и революционна Франция. Т.е. съм на точно противоположните позиции на твоите и смея да твърдя съм на тях, защото съм се запознал малко по-подробно с фактите. С развитието и на пруската и на френската армия след войната и най-вече с развитието на френската революционна армия. Но по време на Седемгодишната война не бих казал, че има по-добра армия от пруската. И това го казвам съвсем обективно (всъщност на мен любимци в тази война, като армия, са ми австрийците), на базата на сравнение, както на резултатите от воюването, но и на мирновременна организация, доктринерни възгледи, военно-организационни практики, качество и състав на офицерския и подофоцерския корпус и т.н. и т.н. Ако някои толкова се интересува, нека да си намери съответната литература и да се образова.
Армията не прави от една страна велика сила, но военната мощ прави. Така че примера, който даваш с Англия е некоректен. Военната мощ на Англия е във флота й, на Прусия е в армията й. Военната мощ е нещо без което не може да се мине - conditio sine qua non. Именно поради това, една Нидерландия, въпреки очевидната си стопанска и културна мощ, престава да играе роля в делата на континента.
В икономическо отношение Прусия не изостава от Австрия, ще ми е любопитно да видя данни, но това което аз знам е че до реформите на Йозеф, няма основание да се твърди подобно нещо. Също така знам от П. Кенеди, че на края на войната Австрия е в банкрут (даже още след Торгау). Също така знам, че и Австрия е субсидирана.
Също така знам, че основните руски ресурси са територия и население. Ти разбираш повече от стопанска история, но можеш ли да ми кажеш, какви стоки изнася Русия през периода? Стоки, не суровини! Щото от това, което знам, не бих казал, че картинката е особено бляскава и определено и дума не може да става за сравнение с Прусия. За другите западно европейски страни да не говорим. Руският флот се справя със задачите, които са му поставени, но неговите цели са по принцип ограничени от географията. Колкот и силен да е руският флот за задачите и театрите на които действа, географското разположение е това, което прецаква руснаците и им пречи да могат да упражняват наистина морско влияние в смисъла, в който употребяваме това понятие за Англия, Франция, Нидерландия и т.н. Тоест териториите и географията могат да бъдат както плюс, така и минус. Това се вижда и при Прусия, (this kingdom of border strips)и Фридрих, който изпозлва стратегията на вътрешните линии, за да воюва (Rossbach - Leuthen).
По-нагоре Торн изтъкна причините поради, които Русия трябва да бъде причислена към великите сили и аз съм напълно съгласен с тях. По същата логика - пак да напомня, логиката на процеса не трябва да бъде screening out (кой от листата с кандидатите изпада, при сравнение с най-силните), ами screening in (гледайки тогавашното общоположение на континента и логиката на историчексите процеси, кого не можем да си позволим да оставим извън списъка) - Та по същата логика няма как да изпуснеш Прусия.
Особено що се отнася до Австрия. Тук за критерии спокойно може да послужи отношението, релацията и взаимодействието между двете страни в периода. Като се има предвид, че в отношенията им има период, когато е застрашено съществуването на монархията на Мария Терезия и има период, когато съществува реалната опасност Хабгсбургите да загубят Бохемия (бидейки силен в стопанската история, можеш ли да отговориш на въпроса ми от по-назад- какво би се случило с Австрия, би ли останала тя велика сила, ако би изгубила и Бохемия освен Силезия?). Та имайки предвид тези неща, дипломатическата и военна борба между тези две страни и отчитайки равоностойността им в това отношение (въпреки по-малката територия и население на Прусия) при положение, че поставям Австрия в списъка, няма как да извадя Прусия.
Малко за руската армия през периода на войната искаш ли? Това е армията, която води най-кървавите битки с Фридрих, спор няма, но още има доста да повоюват докато достигнат ниво, което да им позволява да провеждат смислени операции в Европа. Откъм логистика и оперативна мобилност нещата са плачевни (какво се случва след Цорндорф и защо отстъпват след едно сражение завършило на равно, като де факто по този начин Фридрих постига целите си в кампанията?) Ами това, което попита Ханс - има ли руски командващ, който да се осмелява да атакува? Знаеш ли как протичат всичките им битки на руснаците в тази война?. Вчера Ханс подметна, че Клаузевиц е писал за Кундерсдорф, че това сражение може да се причисли към щурмовете на крепости. Като се замислиш има доста резон...

---

Повече информация има в английския и френския варианти на Уикипедията:

Seven Years' War - Wikipedia

http://en.wikipedia.org/wiki/Seven_Years%27_War

Guerre de Sept Ans — Wikipédia

http://fr.wikipedia.org/wiki/Guerre_de_Sept_Ans

Ето и една премного интересна линия на времето:

http://www.badley.info/history/Seven-Years-War-Great-Britain.general.html

---

Седем годишната война (1756-1763) е продължение на войната за австрийското наследство (1740-1748).
Причините за нея са желанието на европейските велики сили за контрол над обл. Силезия и над северноамериканските колонии.
Понеже не били достатъчно силни да действат самостоятелно, великите сили търсели свои съюзници. Така се създали две коалиции, които разделили Европа.
От едната страна застанали: Австрия, Франция, Швеция, Русия, Испания, Саксония, Сардиния, Неапол и Силезия.
От другата страна застанали: Великобритания, Прусия, Португалия, Хановер, Хесе-Касел, Филипините и индианците от племето ирокези.
Войната започнала на 29.08.1756 с нахлуване на прусите в Саксония и после - в Австрия.
Войната взела много жертви и станала причина за много разрушения.

В резултат от тази война, англичаните разбили френския флот (през 1759 г. при залива Куиберон) и затвърдили господството си по море, получили френските територии в Канада (Квебек) и Индия, а Прусия запазила Силезия.

**Иво.Станоев** · 18-11-2007, 17:08

Ето какво мисли по въпроса Робърт Букхолц (Robert Bucholz) - професор по история от университета Лайола(Loyola), Чикаго. Професор доктор Букхолц е завършил история в Корнел и има докторат по Модерна История от университета в Оксфорд. Долното е взето от серията му аудио-лекции "Основи на западната цивилизация - II : История на съвременния западен свят".

Според проф. Букхолц една от основните, ако не основната причина за победата на Прусо-Британската коалиция е била ...... ами парите. И по-точно парите на Британците. Вследствие на териториите придобити от тях след войната за испанското наследство (1702-1714) и договора от Утрехт от 1713-та, и най-вече в резултат на революционните финансови нововъведения стартирани от финансовия министър Чарлс Монтагу(Charles Montagu) в последните години на 17-ти век Англия става "най-богатата и могъща нация в Европа". Според Букхолц войната всъщност е наречена 7-годишна не съвсем точно, понеже почва предната година - 1755 когато британците водени от Едуард Брадок нападат Форт Дюкен(Fort Duquesne) - днешен Питсбърг. Атаката е неуспешна, Брадок е убит и командването на британските войски е поет от младия Джордж Вашингтон. Началото на войната е "трагично" за британци и пруси. Въпреки че Фредерик печели някои битки: Лобосиц(Lobositz)-1756 и Торго(Torgau) - 1760, обсадата на Прага през 1757 се проваля, а през 1760 пада Берлин. По море нещата също не са добре - французите разбиват британската флота в Средиземно море. Заради тази загуба командващия британските сили Адмирал Бинг е осъден от военен съд и разстрелян. В Северна Америка французите завземат Форт Осуего(Oswego) и Форт Уилям Хенри(Wiilliam Henry), докато британска морска експедиция изпратена да завладее Нос Бретон(Cape Breton) е разрушена от буря. В Индия, французите завземат Калкута. Всичко това води до политическа буря в Англия и до промени. Крал Джордж II назначава нов министър председател - Уилям Пит(William Pitt). Това което Пит прави е да хвърли в битката пари, много пари. Както бе посочено по-горе Англия е най-богата нация в Европа освен това действието се развива в зората на индустриалната революция, където отново британците са пред всички останали. Пит вдига данъците и взима държавни заеми. Парите се използват за увеличаване броя на войниците в армията до 100 000 и във флотата до 70 000, оборудват се корабостроителниците и металообработващата индустрия. Освен това британците субсидират прусаците да се бият в Европа докато Пит се съсредоточава най-вече в Северна Америка и Индия. Французите и Австрийците просто не издържат финансово. 1759 става известна в Англия като "annus mirabilis" - "Годината на чудесата" когато камбаните в Англия се скъсват да бият в прослава на военните победи. В Европа - британци и немци разбиват французите при Минден(Minden). По море - опит за френска инвазия е отблъснат когато френската флота е разбита в Средиземно море. В Америка - британците най-сетне превземат Форт Дюкен и го преименуват на Питсбърг, пада Гвадалупа, а след атака на войските на Генерал Джеймс Улф британците вземат Квебек. В Индия - Генерал Клайв изхвърля французите от Бенгал. Освен това Прусия на Фредерик вади късмет когато през 1762 руската имератрица Елисавета, която мрази Прусия, умира и на нейно място идва про-пруско настроеният Петър III, който предлага мир. Войната се протака още няколко години, но в крайна сметка се стига до Договора от Париж - 1763. Според него Англичаните получават: Канада; всички територии в Америка до Мисисипи; Гренада, Доминика, Тобаго и Свети Винсент; Сенегал в Африка; и си осигуряват изтеглянето на френските войски от Индия. Прусия си запазва Силезия. Френските колониални амбиции са прекършени. Заключението на проф. Букхолц е, че "по-дълбокия портфейл спечели войната".

Ами това е горе долу. Надявам се да ви е било интересно.

С уважение:

Иво Станоев

**Guy de Mont Ferrand** · 18-11-2007, 17:43

Евалата, Станоев :tup: . Имам забележки само към изписването на две от имената: "Лайола" всъщност е Лойола (явно става въпрос за някакъв католически университет, щото никой друг не би го кръстил на основателя на ордена на йезуитите

), а "форт Дюкен" съм го срещал в специализираната литература като "Дучезне" или "Дюшезне". Бъкел не знам френски, но ми се струва, че би трябвало да се преведе като "На херцогинята" или нещо подобно... :sm186:

**Иво.Станоев** · 18-11-2007, 18:05

Ами аз затова и давам в скоби имената както са дадени от Букхолц, понеже при превод на имена винаги има опастност от разминаване. Дюкен е както го произнасят на английски, но предполагам че френския оригинал е това което ти посочваш, а за основателя на ордена на Йезуитите признавам досега дори не бях чувал

**Thorn** · 18-11-2007, 19:26

Фредерик - това е всъщност Фридрих. И намали малко употребата на главни букви.

**ISTORIK** · 19-11-2007, 09:47

Произнася се Дюшезн(е).

Ето историята на форта:

FORT DUCHESNE

Fort Duchesne was established by Major Frederick William Benteen on 20 August 1886, on a site selected by General George Crook, and General Crook soon took command of the new fort. Construction began in October 1886 and the reservation was officially designated by President Cleveland in September 1887. The fort continued to serve, with an average detachment of 250 men, until its closure in September 1912. Remnants of the fort still exist.

Fort Duchesne was established to replace Fort Thornburgh in the Uinta Basin, which had been abandoned by the U.S. Army during the winter of 1884-85. An outbreak of inter-band warfare among the Utes during the winter of 1885-86 once more raised the question of placing a fort in the basin. The Department of the Interior and the War Department each sent investigators to the area who recommended the establishment of a permanent fort. Crook selected the site in August 1886; it was three miles above the junction of the Uintah and Duchesne rivers and midway between the Whiterocks agency and Ouray agency headquarters.

Major Benteen led two troops of the Ninth Cavalry from Fort McKinney, Wyoming, and a Captain Duncan led four companies of infantry from Fort Steele, Wyoming, onto the Ute Reservation to establish the fort. The cavalry troops Benteen led into the Uinta Basin were a detachment of the Ninth, which was a Black cavalry unit that served on the Uintah frontier for twelve years. With the outbreak of the Spanish-American War, the Ninth was sent to Cuba in 1898. The soldiers of the Ninth were highly decorated during that war, and were among the men who followed Colonel Theodore Roosevelt up San Juan Hill.

While Benteen's men reached the fort site without incident, Duncan's infantry barely escaped disaster. As Duncan's men prepared to take a shortcut, a Ute policeman rode up on a well lathered horse and informed Duncan that nearly three hundred Utes lay in ambush for his men. Duncan decided to march via the longer, regularly traveled road, and arrived at the fort site without incident.

When the combined forces arrived at the fort site, they were confronted by a force of 700 Utes. The soldiers quickly threw up a picket line and began to dig defensive trenches. These proved to be unnecessary when the Utes became convinced that the army would not attack them as long as they remained passive. By October, the soldiers had settled into the routine and business of the camp and its construction.

President Grover Cleveland officially designated the six square miles that comprised the fort reservation on 1 September 1887. During the summer of 1887, the troops spent approximately $22,800 on construction of the fort. This included the construction of officers' and enlisted men's quarters, a commissary, a storehouse, and a hospital, all of adobe brick. Establishment of Fort Duchesne caused the War Department to again evaluate the need for the string of small western forts. Fort Steele was abandoned in 1886 when the troops left for Uintah County, and Fort Bridger was abandoned in 1890. Fort Duchesne was designated to guard the Indian frontier in eastern Utah, western Colorado, and southwestern Wyoming.

Fort Duchesne declined in use from 1890 to 1910. In 1893 the four infantry companies were removed to Fort Douglas. By 1909 there was only one company of cavalry left. In 1910 the inspecting officer of the U.S. Army "found no military reason why Fort Duchesne, Utah should be continued as a military post." On 13 September 1912 Troop M of the First Cavalry, the last remaining unit at the reservation, left Fort Duchesne for Fort Boise, Idaho. The Indian Service consolidated its Uintah and Ouray operations at Fort Duchesne after the fort's abandonment by the army. The buildings that had been constructed to control the Indians were at last used to assist them.

See: Thomas G. Alexander and Leonard S. Arrington, "The Utah Military Frontier, 1872-1912: Forts Cameron, Thornburgh, and Duchesne," Utah Historical Quarterly 32 (Fall 1964); June Lyman and Norma Denver, compilers, Ute People: An Historical Study (1970); Couben and Geneva Wright, "Indian White Relations in the Uintah Basin," Utah Humanities Review 2 (October 1948).

David L. Schirer

**Guy de Mont Ferrand** · 19-11-2007, 11:58

Мда, извинявам се, грешката е моя, а не на Станоев- името на форта наистина е "Дю Кен" и на френски, объркал съм го със сто години по-късния форт от периода на завладяването на прериите :1087: .

**ISTORIK** · 19-11-2007, 13:15

"Бъкел не знам френски :1087: , но ми се струва, че би трябвало да се преведе като "На херцогинята" или нещо подобно... :wo-oh: ... "

à la duchesse / de la duchesse - на дукесата :secret:

**Guy de Mont Ferrand** · 19-11-2007, 13:21

ISTORIK написа

"Бъкел не знам френски :1087: , но ми се струва, че би трябвало да се преведе като "На херцогинята" или нещо подобно... :wo-oh: ... "

à la duchesse / de la duchesse - на дукесата :secret:

Ем, да де- дукеса=херцогиня, ако не знаеш

. Вярно, че не знам френски (признал съм си го в цитирания пост!) и се пробвах по логичен път да скалъпя нещо, ама то без достатъчно знания винаги стават грешки

.