Айде и аз да се включа в общата приказка с малко подробности. Иначе малко става като енциклопедична справка, от някоя малая енциклопедия.
През 50-те години на ХV²²² век, Жеч Посполита е най-зле управляваната, западнала и разкъртена държава, предмет на насмешките и подигравките на Цяла Европа, до Урал
Обаче след управлението на последния си (на практика ) крал, когото поляците уважават, историците им направо обичат, Полша и Литва стават по-скоро конституционни, модерни и дори пример, както за Франция, с които монархът общува, така и за Америка, чийто конституционалисти гледат и полския основен закон.
Поляците и днес наричат Станислав Понятовски, Станислав Последни, но това е по-скоро от уважение, друг не може да е като него. След 1730 г. , когато анархията разцъфтява, се появяват и първите политически трактати, за това как трябва да се променят и подобрят нещата. Станислав Лешчински от щастлливата си малка столица в Нанси, пише първите възвания и политически програми, по модела на френските мислители. Друг политически милител е Матеуш Бялозор. Предлагат се разумни, макар и не много революйционни реформи. Но там Полша за първи път е наречена "Родина". Самият Станислав Антони Понятовски е грижливо възпитаван, от майка си Констанция Черториска, макар и не за крал. Баща му Станислав Понятовки, макар и от не от най-големиете родове е шведски генерал, ценен от много хора, включително от Волтер и Луи ХV. Начело на фамилията по това време е Адам Черториски, който подкрепя каузата на Лешчински и повдига не един и два бунта в негова полза. Станислав бяга от преследвачите на неговата фамилия и покещава Австрия, Франция, Холандия и...и Англия, която наистина обиква. В Париж е представен на Д'Аламбер и Монтескьо. Когато се връща в Полша, Станислав владее вече 6 езика, освен родния си. Доброто образование, изискания му вкус му спечелват бързо реноме, в провинциланото все пак общество на Варшава и той става депутат в малкия сейм. Пътува на гости на британския посланик в Петербург Чарлз Ханбъри-Уилямз. Там срещнал любовта в лицето на 26 годишната Фредерика София Августа Анхалд Цербст, бъде Екатерина Алексеевна! Това е слух, но поляците, говоря тези които въобще се интересуват от такава тематика, твърдо го вярват.
Тя става императрица през 1762 след атентат, а гласа и за нейния любовник, е твърде важен в сейма. И тя го дава. После ще ми говорят, че нямало роля на личността в историята.
Станислав ²² Август се възкачва на 7 септември 1764.
Реформите започват практически веднага. Сеймът се превръща в конфедерация, която заседава без прекъсване. Решенията се взимат с мнозинство. Създават се комисии по мвоенните работи и данъците. Воеводата Аджей Замойски обрисува с ярки цветове пред събралата се шляхта мрачната картина на западаща Полша. Всички енусиазирано гласуват за промени. Създава се и рицарско училище от краля, първото "светско" школо в Полша. Сред първите му випускници е и 19 годишния Тадеуш Костюшко. На следващата година Замойски, вече велик канцлер на краля представя контитуционен проект. Идеята е да се премахне ветото. Обаче нещата пак си идват на мястото когато Прусия и Русия заплашват с война ако това бъде променено. Знаем защо. И Екатерина и Фридрих, започват да плащат, каква ирония на крайно консервативните, на практика анархистични елементи в Полша за да спрат реформата.
Лошото е, че поляците, дребна шляхта и гражданите се събуждат от саконския си 100-годишен сън. Създава се Барскта конфедерация от град Бара в Украйна. Тази фракция е хем против руснаците, хем против краля. Кралят няма друг избор освен да лавира, но конфедерацията дава повод за интервенция. Руснаците влиза във Варшава, изваждат двама епископи за ушите буквално и ги пращат в Сибир. Искат се права за "иноверците", разбирай православните. Такива права в Русия или Прусия няма, но и това е въведено, съвсем в реформаторски дух.
За Жечпосполита Барската конфедерация не може да се случи в по-неподходящ момент. Франция тамън подготвя френско-австрийско-турско-саксонска коалиция срещу Русия и Прусия. Тя харесва конфедерацията и изоставя отошенията си с краля. Русия иска послушна Полша, а Фридрих твърди, че ще изяде Полша "като артишок, листче по листче".
Фридрих предлага план, а за да попречи и на френските кроежи, предлага и на Мария Терезия да участва в разделянето. То става факт на 5 август 1772. От сеймът, за благоприличие се иска да потвърди загубата на 30% процента от територията и 35% от населението на страната. Полша става колкото Франция. Кралят протака. Той не е във война с никого, но няма и съюзници. Руснаци и прусаци заплашват,у че ще вземат още земи. Сеймът няма какво да прави и ратифицира. Загубата на територии не е най-страшното, ако това беше цената за да се действа. Пруси и руси налагат огромни мита на полското жито и вечното и неотменимо право на ветото в сейма. Би трябвало реформите да спрат, но нищо подобно. Кралят натоварва Замойски да създаде първия истински министерски съвет, в съвременния смисъл и да изготви цялостна законодателна реформа.
Публикуван е законодателния проект, изнвестен като "Сборника закони" или просто "Кодекса". Това обаче разгневява шляхтата и шокира духовенството. Защитаващия в сейма кодекса юрист Юзеф Вибицки едва не е посечен. Този проект така и не се осъществява заради вкл. и чуждите интриги. Ситуацията много напомня бъларската в началото и средата на 90-те години. За да оцелее страната има нужда от реформи. Но призваните да ги извършат, не са заинтересувани да ги извършат.
Станислав не притежава собствени имоти нито прочути предци. Нито е Станишев, нито е Луканов. Презират го като първеню, или още по-лошо,у като идеалист. Или кто човек получил трона си в леглото на руската наследница. Това е защото той предпочитал компанията на жени, пред тази н мъртво пяни мъже, както си е обичайно и там , и по други места. Единствените му шансове били чарът, интелигентността и търпението. Дипломат, той готов за компромиси, но не губи главната цел от очите си. Той не е сам в тази си политика. Полша изживява под негово управление истински ренесанс, във всички сфери на културата. Дор се появява и нова прослойка, тази на буржоата. Изчезват предрасъдъците сред по-младите. Това се отразява и на икономиката. Появява се индустрия. Станислав чудесно се ориентира във всичко което се пише и прави в чужбивна. Той насърчава поляците да пътуват а чужденците да постъпват на служба при него. С негово съгласие Костюшко и неговите приятли взимат участие в американската революция.
Френската революция идва като урагана Катрина. На 25 ноеври във Варшава има илюминации по повод 25 години от възкачването на краля на престола. Те са отмменяни няколко пъти от упасение да не предизвикат народа на бунт като в Париж. Кажимеж Нестор Сапеха, маршал на Литовския сейм и генерал от артилерията спал пред вратата на краля с заредени пистолети. Като го попитал Станислав защо го прави, тойказал по войнишки:"Не искам да вися". Бунт нямало но духовете се раздвижили. Едни са за Русия (колко познато) , други се правели на консервативни. Станислав, ловък както обикновено изпреварва събитията. Раблоти се тайно и с опозицията, и с привържениците. Обещават се свободи на градовете. Теренът е подготвен На трети май 1791 е приета конституцията, първата в Европа. Приета е от 182 депутати, 100 от които са посветени. След това в Свети Ян е отслужен Те Деум.
Полша е голяма и тогава. Ако събере силите си, ще види упадъка на Прусия. Австрия ще трябва да върне завзетото, на което е дало сложно-звучно име Лодомерия. Обаче проблемът е ...батюшката.
Русия действ стандартно, пак иска земи за да предизвика полска реакция и да се разправи с кралството. Още по нахалното е, че след поражението при Валми прусаците искат компенсации пак от Полша. А пък Русия побеждава турците и подписва победоносен мир в Яш 1792г. Въпреки подкупите, този път, сеймовете по места, подкрепят конституцията и краля.
Станислав се опитва да преговаря направо с Екатерина. Някой патриоти като Игнаци Потоцки и Станислав Солтан искат да се призове народа и подобно на Франция да се бият, ако трябва до край. Но губят при гласуването в сейма. Генералите Понятовски и Костюшко подават оставки. Това което остава от Полша, дори не е дънер, а отчурпен клон, казва историка Адам Замойски. Губят 300 хил. кв. км. Трудно ми е да си представя как не са тръгнали на война. Екатерина пак иска сейм който да утвърди подялбата. Кралят не иска да напуска Варшава. Руснаците избират кандидатите за депутати. Но пак има един специфичен полски героизъм. Депутатите три месеца не гласуват. Няма дебати в залата в Гродно. Просто стоят и не гласуват. Руските войници, които са в залата ги влачат на двора, бият ги и пак ги връщат, те пак не гласуват. Накрая ги разпускат, все едно са гласували. Екатерина сама без да вижда, създава условията за въстание. Костюшко вече има готов план. Но за това по-нататък.
През 50-те години на ХV²²² век, Жеч Посполита е най-зле управляваната, западнала и разкъртена държава, предмет на насмешките и подигравките на Цяла Европа, до Урал
Обаче след управлението на последния си (на практика ) крал, когото поляците уважават, историците им направо обичат, Полша и Литва стават по-скоро конституционни, модерни и дори пример, както за Франция, с които монархът общува, така и за Америка, чийто конституционалисти гледат и полския основен закон.
Поляците и днес наричат Станислав Понятовски, Станислав Последни, но това е по-скоро от уважение, друг не може да е като него. След 1730 г. , когато анархията разцъфтява, се появяват и първите политически трактати, за това как трябва да се променят и подобрят нещата. Станислав Лешчински от щастлливата си малка столица в Нанси, пише първите възвания и политически програми, по модела на френските мислители. Друг политически милител е Матеуш Бялозор. Предлагат се разумни, макар и не много революйционни реформи. Но там Полша за първи път е наречена "Родина". Самият Станислав Антони Понятовски е грижливо възпитаван, от майка си Констанция Черториска, макар и не за крал. Баща му Станислав Понятовки, макар и от не от най-големиете родове е шведски генерал, ценен от много хора, включително от Волтер и Луи ХV. Начело на фамилията по това време е Адам Черториски, който подкрепя каузата на Лешчински и повдига не един и два бунта в негова полза. Станислав бяга от преследвачите на неговата фамилия и покещава Австрия, Франция, Холандия и...и Англия, която наистина обиква. В Париж е представен на Д'Аламбер и Монтескьо. Когато се връща в Полша, Станислав владее вече 6 езика, освен родния си. Доброто образование, изискания му вкус му спечелват бързо реноме, в провинциланото все пак общество на Варшава и той става депутат в малкия сейм. Пътува на гости на британския посланик в Петербург Чарлз Ханбъри-Уилямз. Там срещнал любовта в лицето на 26 годишната Фредерика София Августа Анхалд Цербст, бъде Екатерина Алексеевна! Това е слух, но поляците, говоря тези които въобще се интересуват от такава тематика, твърдо го вярват.
Тя става императрица през 1762 след атентат, а гласа и за нейния любовник, е твърде важен в сейма. И тя го дава. После ще ми говорят, че нямало роля на личността в историята.
Станислав ²² Август се възкачва на 7 септември 1764.
Реформите започват практически веднага. Сеймът се превръща в конфедерация, която заседава без прекъсване. Решенията се взимат с мнозинство. Създават се комисии по мвоенните работи и данъците. Воеводата Аджей Замойски обрисува с ярки цветове пред събралата се шляхта мрачната картина на западаща Полша. Всички енусиазирано гласуват за промени. Създава се и рицарско училище от краля, първото "светско" школо в Полша. Сред първите му випускници е и 19 годишния Тадеуш Костюшко. На следващата година Замойски, вече велик канцлер на краля представя контитуционен проект. Идеята е да се премахне ветото. Обаче нещата пак си идват на мястото когато Прусия и Русия заплашват с война ако това бъде променено. Знаем защо. И Екатерина и Фридрих, започват да плащат, каква ирония на крайно консервативните, на практика анархистични елементи в Полша за да спрат реформата.
Лошото е, че поляците, дребна шляхта и гражданите се събуждат от саконския си 100-годишен сън. Създава се Барскта конфедерация от град Бара в Украйна. Тази фракция е хем против руснаците, хем против краля. Кралят няма друг избор освен да лавира, но конфедерацията дава повод за интервенция. Руснаците влиза във Варшава, изваждат двама епископи за ушите буквално и ги пращат в Сибир. Искат се права за "иноверците", разбирай православните. Такива права в Русия или Прусия няма, но и това е въведено, съвсем в реформаторски дух.
За Жечпосполита Барската конфедерация не може да се случи в по-неподходящ момент. Франция тамън подготвя френско-австрийско-турско-саксонска коалиция срещу Русия и Прусия. Тя харесва конфедерацията и изоставя отошенията си с краля. Русия иска послушна Полша, а Фридрих твърди, че ще изяде Полша "като артишок, листче по листче".
Фридрих предлага план, а за да попречи и на френските кроежи, предлага и на Мария Терезия да участва в разделянето. То става факт на 5 август 1772. От сеймът, за благоприличие се иска да потвърди загубата на 30% процента от територията и 35% от населението на страната. Полша става колкото Франция. Кралят протака. Той не е във война с никого, но няма и съюзници. Руснаци и прусаци заплашват,у че ще вземат още земи. Сеймът няма какво да прави и ратифицира. Загубата на територии не е най-страшното, ако това беше цената за да се действа. Пруси и руси налагат огромни мита на полското жито и вечното и неотменимо право на ветото в сейма. Би трябвало реформите да спрат, но нищо подобно. Кралят натоварва Замойски да създаде първия истински министерски съвет, в съвременния смисъл и да изготви цялостна законодателна реформа.
Публикуван е законодателния проект, изнвестен като "Сборника закони" или просто "Кодекса". Това обаче разгневява шляхтата и шокира духовенството. Защитаващия в сейма кодекса юрист Юзеф Вибицки едва не е посечен. Този проект така и не се осъществява заради вкл. и чуждите интриги. Ситуацията много напомня бъларската в началото и средата на 90-те години. За да оцелее страната има нужда от реформи. Но призваните да ги извършат, не са заинтересувани да ги извършат.
Станислав не притежава собствени имоти нито прочути предци. Нито е Станишев, нито е Луканов. Презират го като първеню, или още по-лошо,у като идеалист. Или кто човек получил трона си в леглото на руската наследница. Това е защото той предпочитал компанията на жени, пред тази н мъртво пяни мъже, както си е обичайно и там , и по други места. Единствените му шансове били чарът, интелигентността и търпението. Дипломат, той готов за компромиси, но не губи главната цел от очите си. Той не е сам в тази си политика. Полша изживява под негово управление истински ренесанс, във всички сфери на културата. Дор се появява и нова прослойка, тази на буржоата. Изчезват предрасъдъците сред по-младите. Това се отразява и на икономиката. Появява се индустрия. Станислав чудесно се ориентира във всичко което се пише и прави в чужбивна. Той насърчава поляците да пътуват а чужденците да постъпват на служба при него. С негово съгласие Костюшко и неговите приятли взимат участие в американската революция.
Френската революция идва като урагана Катрина. На 25 ноеври във Варшава има илюминации по повод 25 години от възкачването на краля на престола. Те са отмменяни няколко пъти от упасение да не предизвикат народа на бунт като в Париж. Кажимеж Нестор Сапеха, маршал на Литовския сейм и генерал от артилерията спал пред вратата на краля с заредени пистолети. Като го попитал Станислав защо го прави, тойказал по войнишки:"Не искам да вися". Бунт нямало но духовете се раздвижили. Едни са за Русия (колко познато) , други се правели на консервативни. Станислав, ловък както обикновено изпреварва събитията. Раблоти се тайно и с опозицията, и с привържениците. Обещават се свободи на градовете. Теренът е подготвен На трети май 1791 е приета конституцията, първата в Европа. Приета е от 182 депутати, 100 от които са посветени. След това в Свети Ян е отслужен Те Деум.
Полша е голяма и тогава. Ако събере силите си, ще види упадъка на Прусия. Австрия ще трябва да върне завзетото, на което е дало сложно-звучно име Лодомерия. Обаче проблемът е ...батюшката.
Русия действ стандартно, пак иска земи за да предизвика полска реакция и да се разправи с кралството. Още по нахалното е, че след поражението при Валми прусаците искат компенсации пак от Полша. А пък Русия побеждава турците и подписва победоносен мир в Яш 1792г. Въпреки подкупите, този път, сеймовете по места, подкрепят конституцията и краля.
Станислав се опитва да преговаря направо с Екатерина. Някой патриоти като Игнаци Потоцки и Станислав Солтан искат да се призове народа и подобно на Франция да се бият, ако трябва до край. Но губят при гласуването в сейма. Генералите Понятовски и Костюшко подават оставки. Това което остава от Полша, дори не е дънер, а отчурпен клон, казва историка Адам Замойски. Губят 300 хил. кв. км. Трудно ми е да си представя как не са тръгнали на война. Екатерина пак иска сейм който да утвърди подялбата. Кралят не иска да напуска Варшава. Руснаците избират кандидатите за депутати. Но пак има един специфичен полски героизъм. Депутатите три месеца не гласуват. Няма дебати в залата в Гродно. Просто стоят и не гласуват. Руските войници, които са в залата ги влачат на двора, бият ги и пак ги връщат, те пак не гласуват. Накрая ги разпускат, все едно са гласували. Екатерина сама без да вижда, създава условията за въстание. Костюшко вече има готов план. Но за това по-нататък.
Comment