Разделянето на Полша

[CHK]

Това е интересно събитие (по-скооро три събития) с голямо значение в европейската история през 18 в. Затова реших да пшусна иизвестна информация за него в тази тема.

Трите договорки между Руската империя, Австрия и Прусия за подялба на Полша са на следните дати: 5 август 1772г., 23 януари 1793г. и 24 октомври 1795г. В началото на 19в. Наполеон Бонапарт създава полска държава под името варшавско херцогство. Трите държави, които си поделили Полша пък създават на завладените от тях земи автономии: Велико Познанско херцогство, Свободен град Краков и Полско царство. Във всички тях били гарантирани свободният говор на полски език, уважението към полската култура и правата на поляците. Скоро след това обаче тези права са забравени и областите губят автономията си.

Започвам с предисторията.

В средата на 18в. полско-литовската държава е с ограничен суверинитет и практически е зависима от Руската империя. Руските императори оказват огромно влияние върху избора на полските крале. Особенно ярко това проличава при избора на последния полски крал Станислав Понятовски, който е доскорошен фаворит на руската владетелка Екатерина II. Още през първата половина на 17в. крал Владислав IV налага правилото liberum veto. Тази парламентарна процедура е основана на идеята за равенство между депутатите в Сейма. За да се вземе каквото и да е решение е било нужно то да бъде одобрено единодушно. Процеса на вземане на решения се затруднява неимоверно. Liberum veto представлявало възможност за други държави да влиаят върху решенията на Сейма, подкупвайки депутатите.

Реч Посполита спазва неутралитета по време на Седемгодишната война (1756-1763), но проявява симпатии към коалицията между Франция, Австрия и Русия и пропуска през територията ри руската армия на път за Прусия. Фридрих II взема ответни мерки и по негова заповед се изработват огромно количество фалшиви полски пари, които сериозно подронват стабилността на полската икономика. През 1767г. чрез проруски настроената аристокрация и посланика на Русия във Варшава княз Николай Репнин Екатерина II инициира промени в Конституцията, които отменят всички реформи на Станислав Понятовски от 1764г. Сейма работи изцяло под контрола на Репнин. По заповед на руския посланик недоволните на тази политика поляци са арестувани и заточени в Сибир, сред които Юзеф Анджей Залуски и Вацлав Ржевски. В новата конституция са закрепени много порочни практики, вкл. и liberum veto. Реч Посполита е принудена да разчита на Русия за да се защити от усилващия се натиск от страна на Прусия, коятом иска да анексира северозападна Полша, за да съедини по този начин своите западни и източни земи.
Репнин защитава правата на православните и протестантите и така предизвиква сериозно негодувание сред католическите слоеве. Като реакция на това вмешателство е войната на Барската конфедерация с Русия (1768-1772).
Реч Посполита все още е жизнеспособна държава и не може да бъде ликвидирана лесно. Отслабената позиция на Австрия 9доскорошен полски съюзник) дава възможност на Русия да провежда своята полска политика чрез дипломатическа игра, привличайки на своя страна и Хабсбургската империя. Съседите на Полша, а именно Русия, Австрия и Прусия подписват сектетно споразумение за запазване на полския статус. Този съюз става известен като "Съюза на трите чени орли" ( на гербовете на тези три държави е изобраазен черен орел, а на полския е белия орел). Войната на барската конфедерация с Русия (1768-1772) приключва с разгром за поляците.

[HELLCAT]

Да добавим и четвъртото разделяне на Полша - през 1945г. Западните съюзници признават правата на СССР върху анексираните през 1939г. източни полски земи ( наричани от съветската историография Западна Украйна и Западна Белорусия ), включени в състава на Украинската и Белоруската ССР. Като компенсация на Полша са дадени територии от Източна Прусия, вкл. Данциг ( Гданск ).

[CHK]

Първата подялба

На 19 февруари 1772г. във Виена е подписан договора за подялбата на Полша. Преди това на 6 февруари 1772г. в Санкт Петербург е сключено съглашение между Русия и Прусия. В началото на август руски, пруски и автрийски войски едновременно навлизат в Полша и заемат съответно областите, които се полагат на всяка държава, съгласно договора за подялбата. На 5 август 1772г. е огласен манифест за окупацията, което поражда страх у гражданите, а изморената от войната Барска конфедерация все още оказва слаба съпротива на Русия. Всяка крепост, която била в ръцете на Конфедерацията, се защитавала максимално дълго. Отбраната на Тинц например продължава до края на март 1773г. На 28 април 1773г. руските войски, водени от генерал Александър Суворов, превземат Краков, защитаващия гарнизон е пленен и заточен в Сибир. Франция и Великобритания, на които поляците възлагат надежди, се въздържат от действия и изразяват позиция чак след реализацията на подялбата на Полша. Така приключва слабо организираната съпротива на външната агресия спрямо Полша. Около 100 хиляди души загиват, а страната е разорена, но това е първата проява на възроденото полско национално самосъзнание.

Съглашението за подялба на Полша е ратифицирано на 22 септември 1772г. Фридрих II, вдъхновен от политическия си успех, се занимава лично с благосъстоянието на новите си полски поданици. Назначени са множество полски католически свещенници, а самия пруски кронпринц е задължен да научи полския език. Автрийския канцлер граф Венцел фон Кауниц ( австрийците завладяват богати на солни находища райони) и Екатерина II Руска също останали кракйнп доволни от придобивките си.

В съответствие с тези документи Русия завладява частта от Ливония, която досега е била полска, Беларус, Витебския район, Полоцк и Мстиславъл или общо 92 000 кв.км. територия и 1,3 милиона души население. Прусия получава Варм, Кралска Прусия, която после става нова провинция под названието Западна Прусия по течението на река Нец, териториите лежащи над Нотец и Гоплем, княжество Померания без Данциг (Гданск), окръга и воеводство Поморско, Мариенбург, Кулм без град Торн и няколко района във Велика Полша, общо 36 000 кв.км. територия и 580 000 души население. Към Австрия са присъединени Затор, Освиенциум, част от Малка Полша, включваща южните части на Краковското и Сандомерското воеводства, част от Белското воеводство и цяла Галиция без Краков, общо 83 000 кв.км. и 2,6 милиона души население.

Окупирали своите територии, трите държави трябвало да ратифицират договора с полския крал и Сейма. Станислав Понятовски се обръща за помощ към западните държави. След като никой не помага на поляците, обединените войски на завоевателите влизат във Варшава. Там те със силата на оръжието заставят Сейма да приеме подялбата на полски територии. Сенаторите, които са против ратификацията, са арестувани от руски агенти и заточени в Сибир. Местните събрания отказват да избират представители в Сейма. С много усилия е събран малко повече от половината състав на Сейма, начело с неговия Маршал Адам Понятовски-военоначалник от Малтийския орден, циник и известен интригант. За да не допусне той провал на ратификацията, преобразува ординарния Сейм в конфедеративен, където действа принципа на мнозинството. Пренебрегвайки съпротивата на Тадеуш Рейтан, Самуил Корсак и Станислав Богушевич, завоевателите с помощта на Михал Радзивил, епископ Анджей Млодзиевски, Игнац Массалски и Антон Казимеж Островски постигат целите си. Новият Сейм избира комитет от тридесет члена, който да разгледа въпроса за ратификация на подялбата. На 18 септември 1773г. Комитетът официално подписва съглашение за предоставяне на окупирените еми на Русия, Прусия и австрия. Впрочем Сейма продължава да работи до 1775г. и предприема сериозни държавни реформи. Създава Комисия за национално образование, съкращава армията до 30 000 войници и я реорганизира. Проведени са и финансови реформи.

Завладявайки северо-западна Полша, Прусия взема под контрол 80 % от външната търговия на страната. С действията си там Прусия осигурява бързия и окончателен крах на Реч Посполита.



П.п. Толкова за днес, утре ще пусна за втората подялба

Да добавим и четвъртото разделяне на Полша - през 1945г. Западните съюзници признават правата на СССР върху анексираните през 1939г. източни полски земи ( наричани от съветската историография Западна Украйна и Западна Белорусия ), включени в състава на Украинската и Белоруската ССР. Като компенсация на Полша са дадени територии от Източна Прусия, вкл. Данциг ( Гданск ).

По-скоро това е шеста подялба. Чевърта е направена на Виенския конгрес 1815г., а нека не забравяме и пакта Рибентроп-Молотов.

[Sa4mo]

Извинявам се ,че въпроса ми може да е тъп,ама можете ли по-подробно да разясните ,защо голяма и на пръв поглед силна държава като Полша в крайна сметка толкова пъти е делена и прекроявана от съседите си? :sm186:

[Imperial]

Ами кои са й съседите?

[albireo]

Не са само съседите причината. В един момент от историята Полша е държала в малкия си джоб поне 2 от трите си съседа, които после я поделят. Въпросът тук е защо става така, че Полша запада. За мен основната причина е в политическата система, който просто не е позволявала на държавата да функционира нормално в случаи на сериозна външна заплаха. Силна шляхта, възглавявана от почти независими магнати и крал, който се избира от тази шляхта. Очевидно в нейни ръце е съсредоточена твърде много власт. А когато шляхтата не е обединена (както е над 80% от случаите) управлението, прилагането на тази власт е неефективно. Това което и е трябвало на Полша е силна централна кралска власт. Т.е. абсолютизъм. Най-модерната, най-либералната (колкото парадоксално да им се струва на някои, така е било) и най-ефективната доктрина за времето. А в Полша така да се каже се налага консервативната реакция- фрондата.

[Dinain]

Това което и е трябвало на Полша е силна централна кралска власт. Т.е. абсолютизъм. Най-модерната, най-либералната (колкото парадоксално да им се струва на някои, така е било) и най-ефективната доктрина за времето. А в Полша така да се каже се налага консервативната реакция- фрондата.

Само че не става ясно за кое време говориш. Или поне на мен не ми стана ясно. Вероятно за споменатото, т.е. края на 18-и век, защото в началото на 19-и, по времето на Наполеон, Полша вече е в упадък. Според каквото съм чел на няколко пъти престава да съществува въобще като независима държава и общо взето служи като разменна монета между Франция, Русия, Прусия и Австрия. Имаше един период, май 10-те години на 19-и век, когато през има няма година ту се обявяват автономни области, ту се закриват, ту разни княжчета са издигани от един, после заменяни от друг (чужди армии имам предвид) и общо взето - подават си я като футболна топка.

[albireo]

Или поне на мен не ми стана ясно.

Говоря за абсолютизъм, за налагане на абсолютизма, за фронда, за централизация на властта и либерализация. Говоря и за епохата на полския упадък. Все пак който малко разбира от тези неща би трябвало да разпознае епохата.
Това тук не е образователен курс, а размишления върху исторически материал, който преполагам(х) е достатъчно познат. Не мога, а и нямам намерение, да обяснявам и уточнявам всяко нещо и целия контекст зад повдигнатия въпрос.

[Parabellum]

Говоря за абсолютизъм, за налагане на абсолютизма, за фронда, за централизация на властта и либерализация. Говоря и за епохата на полския упадък. Все пак който малко разбира от тези неща би трябвало да разпознае епохата

Ти говориш за периода 16-17-ти век. За да ти отговоря на този въпрос, ще започна със създаването на Жечпосполита.
Създаването на Жечпосполита с Люблинската уния през 1569 е едно от най-важните постижения на Зигмунд II Август, последния крал от Ягелонската династия. Смъртта му през 1572 е последвана от тригодишно междуцарствие, по време на което са направени корекции в конституционната система, които увеличават властта на аристокрацията (шляхтата)(Rzecpospolita szlachecka - 15 - 18 в.) и установяват истинска изборна монархия.Това според мен е причината да не се появи абсолютизма в тази държава
Жечпосполита достига своя Златен век през първата половина на 17 век. Парламентът(Сейм) е доминиран от благородниците (шляхта), които не са склонни към нападателни войни, което спестява на страната опустошенията на Тридесетгодишната война. В повечето случаи Жечпосполита има успех срещу многобройните нападения на Швеция, Русия и васалите на Османската империя, като дори успява за известно време да завземе Москва по време на руските междуособици.
Силата на Жечпосполита отслабва след двойния неуспех през 1648 - най-голямото в историята въстание на казаците, водени от Богдан Хмелницки и поддържани от кримските татари, довело до преминаването на казачеството в руската сфера на влияние, и шведското нашествие от 1655, подкрепяно от войски на Трансилвания и Бранденбург, провокирано от политиката на кралете на Жечпосполита от шведската кралска династия Ваза.
В края на 17 век отслабената Жечпосполита при крал Ян III Собиески все още е достатъчно силна, за да нанесе ключови поражения на Османската империя. През 1683 битката при Виена става повратна точка в 250-годишната борба между християнска Европа и мюсюлманската Османска империя. През следващите 16 години в Голямата турска война турците са непрекъснато изтласквани на юг и никога повече не заплашват Централна Европа.

[Dinain]

Мерси на Parabellum за информацията.

[CHK]

Ами кои са й съседите?

Прусия, Русия, Австрия.

Съгласен съм с албирео. Поляците не успяват да създадат абсолютна монархия, която в този мкомент от европейското развитие би дало стабилност на управлението и шансове за запазване силата на тяхната мощ. И така постепенно западат, първо попадат под австрийско, после руско влияние и накрая са поделени. Днес ще пусна втората подялба.

[CHK]

Втора подялба

Към 1790г. Първата полска република е доведена до такова безпомощно състояние, че и се налага да сключи неестествен и пагубен съюз с Прусия, която е неин отявлен враг. Условията на Договора от 1790г. са такива, че следващите две подялби на Полша се явяват неизбежни. Конституцията от 1791г. предоставя избирателни права на буржоазията, установява принципа за разделението на властите и елиминира Репнин. Полша отново получава правото на вътрешни реформи без да се нуждае за тях от санкцията на Русия. Това възмущава Екатерина II и тя инициира втората подялба.
Приемането на майската Конституция повлича със себе си агресия от страна на съседите на Полша, които се опасяват от евентуално възраждане на Жеч Посполита. Във войната за защита на Конституцията проруски настроените панове, Търговската конфедерация (ползващата се с поддръжката на Австрия, която не се намесва пряко в конфликта) воюват против полските патриотични сили, поддържащи новата Конституция. Предадени от пруските си съюзници полските националисти са победени. При новата подялба Прусия и Руската империя присъединяват толкова нови земи, че само една трета от населението на Кралство Полша от 1772г. остава в границите на полоската държава. Кралят на Полша отстъпва на желанията на Екатерина Велика и през юли 1792г. се присъединява към Търговската конфедерация. Представителите на патриотичните партии са прогонени от страната. На 23 януари 1793г. Прусия и Русия подписват Конвенция за втората подялба на Полша, която е утвърдена от основания от търговците Гроднемски сейм (1793).

[HELLCAT]

През първата половина на ХV²²² в. политическият живот в Полша се характеризира с междуособните борби между магнатите и шляхтата, борбата за полския престол, правната невъзможност на пправителството да прокара каквото и да е решение в Сейма, малобройна и лошо организирана и недисциплинирана армия - всичко това довежда Реч Посполита до пълно разложение. Влияние върху нейното развитие оказват съседните държави, които не желят да допуснат нейното засилване. В края на 60 - те години Русия и Прусия ултимативно поставят пред полския крал Станислав Понятовски въпроса за равноправието между католиците от една страна и православните и протестантите от друга стана в Полша. Руският посланик във Варшанва Николай Репнин налага на полския Сейм да осигури верски и граждански права на т.н. дисиденти ( иноверци ), като арестува влиятелните опозиционно настроени водачи. На 29.02.1768г. епископ Михаил Красински и адвокатът Йосиф Пулавски създават в Бар Каменицки конфедерация, т.е. съюз против решението на Сейма и обявяват Станислав Понятовски за свален от престола. В отговор Русия въвежда войски в Полша. В рамките на няколко години Полша е омиротворена.
През 1772г. се стига до първата подялба на Полша.

[Parabellum]

Ами кои са й съседите?

Прусия, Русия, Австрия

От тези трите до средата на 18 век само Русия е бъркала много в Полша.
В периода 16-50-те год.на 18 век, Полша воюва основно с Русия,Османската империя и Швеция.Преди това е имала доста ядове с Тевтонския орден. Прусия и Австрия не се представлявали заплаха за нея, защото Прусаците са били малък Бранденбурски електорат, а пък Австрийците са имали доста ядове с турците, че не стига това ами и Полша се принуждава да им помогне през 1683-та

[CHK]

Третата подялба

Поражението на въстанието на Тадеуш Косцюшко (1794) служи за окончателното унищожение на полската държава. След решение на спорните въпроси, трите държави, участващи в подялбата, установяват на 24 октомври 1795г. границите си в останалите полски земи. В резултат на третата подялба Руската империя получава остатъка от литовските, украинските и беларуските земи на изток от Буга и линията Немиров-Гродно, обща площ 120 000 кв.км. и 1,2 милиона население. Прусия завладява Подляш, Мазовия с варшавам Западна Литва и Малка Полша, обла площ 55 000 кв.км. и 1 милион население. За Австрия остава Краков и часта от Малка Полша между Пилиц, Висла и Буга, част от Подляш и Мазовия, обща площ 47 000 кв.км. и 1,2 милиона население.

Крал Станислав Понятовски в Гродно на 25 ноември 1795г. абдикира. Трите империи сключват през 1797г. „Петерфбугската конвенция”, която съдържа разпоредби за дълговете на Полша и полската корона. Постигнато е споразумение, нито един от монарсите на трите държави да не изплолзва сред титлите си названието „Полско кралство”.

Руската част включва 120 000 кв.км. и 1,2 милиона население с Вилнюс, пруската 55 000 кв.км. площ и 1 милиона население с Варшава. Австрия придобива 47 000 кв.км. територия и 1,2 милиона население с Люблин и Краков.