Евгений Савойски

[von Danitz]

Не знам дали ви е познато това име, покрай едно мое посещение с чужда карта в Френския център, и покрай заниманията ми с играта, се снабдих за около месец с биографията на този знаменит и даровит пълководец. Научих горе-долу за неговия жизнен път и мога накратко да го изложа, а специална статия, ще има след около месец на Военна стратегия
Да почнем популярно, роден е 10 октомври 1663 година, къде? Не познахте,... в Париж. В двореца Соасон, който дори не е негово или на баща му фамилно владение, а на графиня Соасон, изгонена поради дворцови интриги за да освободи двореца на обожаваната майка на Евгений. Коя е тя, е случва се, това е Олимпия Мазарини, племенница на кардинала и любима на Луи, детето-крал-слънце-аполон. Така става, че брат на Евгений?! е Томас, бастард на краля и граф по-късно. Обаче майката Олимпия, макар и интересна жена, е почти обвинена във вещерство, следсмъртта на първата съпруга на брата на краля-Филип, Анна Английска и бяга в Брюксел при испанците. Евгений , останал и без баща, също умрял според враговете на майка му от отровите и, трябвало да си търси служба, но Луи не му дал пост за разлика от на брат му, все пак Евгений не му бил син. И Евгениий на двайсет години, сам и беден, но от прочут род, все пак бил първи братовчед по бащина линия на херцога на Савойя Амадей- Емануел II трябвало да отиде тайно, мислили го за преоблечено момиче, толкова дребничък и фин бил,в Ратисбон, където император Леополд събирал всичко що може да върти сабя срещу кара Мустафа, който точел виенски кифлички край Виена.

Годината е 1683. 20 г. Евгений участва при деблокирането на Виена където е ранен. Леополд не обичал новодошлите и дори не му дал да командва полка на убития през миналата му година друг брат, Йосиф, но все пак забелязал, благодарение на влиятелни приятели на майка му, Олимпия, смелия благородник. Евгений прави бляскава кариера. На 23 е бригаден генерал, на 29 фелдмаршал?!

При Зента бие самия султан, но преди това има 7 кампании срещу турците и 4 срещу Катина, маршал на Луи в Пиемонт и Алпите, че даже нахлува в Прованс. Той превзема и Казале, може би позната ви от Островът на следният ден от Еко. Но капитулацията е толкова абсурдна, френският гарнизон остава в крепостта и има право да я пази до края на войната. Това е защото Савойския му братовчед, херцогът, ако внимателно сте чели до тук, преговаря зад гърба му с французите.

После следва войната за испанското наследство, където Малборо се учи от Евгений и Вилар яде яко боя от него и пр.

Наполеон го сравнява с Цезар и Александър, но за това като напиша статийката. Много интересен човек и епоха, за която май Албирео ми отвори очите де. А инфо има. Някой ако проявява интерес... да се обади, да обсъдим, че второсветовниците май и на себе си писнаха вече.

[Ханс]

Аз проявявам интерес към всякакво инфо, най-вече детайлно описание на италианската кампания от 1706г., шедьовър на военното изкуство достатъчен за да изравни Евгени не само с Цезар и Александър, но и с Бонапарт.

[von Danitz]

Супер, специално ще обърнем внимание, все пак биографията му е от френски генерал, сиреч военен, генерал Болард, френският окупатор на Виена от 1945 г. , където е ползвал Статсархив

[albireo]

Супер. На мен лично това ми е един от най-интересните и любими пълководци. Но по повод това -

После следва войната за испанското наследство, където Малборо се учи от Евгений...

- бих казал че процесът е бил двустранен. Но това не е от такова голямо значение.
Давайте малко повече инфо за италиянската му кампания ще четем с интерес.
Между другото във Виенския ВИМ има доста материал за 'надъхване' по темата Prinz Eugen - знамето на личната му част, бронята (от размера й наистина можем да съдем колко дребен и фин е бил), драпериите от опелото му в Щефансдом и пр. Съжалявам само, че нямаше как да правя снимки там.

[von Danitz]

Бронята му била покрита с вдлъбнатини, от куршуми, според биографът му . Раняван е 13 пъти, старомоден тип командир, със сабята и напред!

Кампанията от 1706 г. Завладяването на Северна Италия.

След смъртта на император Леополд, положението на съюзниците, въпреки постигнатия успех при Бленхайм или Хьостад, остава несигурно. Карл е признат за испански крал от Арагон, но Кастилия е вярна на Филип де Бурбон, а с нея и Сицилия, Сардиния, Милано и Фландрия. Евгений Савойски напуска поста на началник щаб на обединеното командване на съюзниците и отново след 1703 поема поста на командващ в Италия, където Торино сега олимпийска, а тогава Савойска столица е отново обсаден от генерал ла Фейард. Фронтът на р.Адидже в Алпите се държи от активният и блестящ маршал Вандом. Той е твърде активен, и не се знае как би завършила кампанията, ако беше останал в Италия.
Французинът започва кампанията преди Евгений да е пристигнал от Виена, нещо, за което после ще го упрекват.Атаката е яростна и императорските войски губят 3 хил. души кавалерия при този рейд, хиляда са пленени. Но Евгений пристига все пак и положението е стабилизирано заради подкрепленията от бранденгбурци, които води, както и любимия му савойски драгунски полк, който сам е създавал от началото на кариерата си.
Планът му е необичаен. Да се спусне, за втори път нарушавайки в тази война неутралитета на Венецианската република, по течението на Аджидже, през Карпи да пресече По, после да се движи срещу течението до теснината Тараро между реката и края на Апенините, да изпревари французите преди да го спрат и оттам да деблокира Торино. Разполага с 30 хил. армия, в Торино 5 хил. савойци. Французите и испанците на театъра са около 100 хил. , 17 хил. обсаждат Савойската столица, другите са пръснати. Командването на французите е сменено след 23 май, когато при Рамили Малборо разбива Вилероа в Брабант. Вандом е изпратен там, а в Италия пристигат Филип д'Орлеан, бъдещият регент на Франция, тогава 32 годишен, и старичкият, муден и некъдърен маршал Марсин, наистина лош съветник.Д'Орлеан не е лишен от качества, но му пречат.
Евгений се впуска в своя безпримерен поход, заобикаля издалече френските предни постове и се отправя първо на юг, после на запад, а накрая пресича По, разделяйки двете френски групировки при река Стура. Ла Фейард води до този момент правилна обсада, обкръжил е Торино с окопи и обстрелва, но все пак конни вестоносци преминават и при Стура савойци, водени от братовчедът на Евгений Виктор и генерал Даун, баща на героя от 7 годишната война и императорски войски се строяват за бой заедно в следния ред на 7 септември 1706 г. - прусаци, тюрингци, имперски части, палатинатци, имперски гренадири и т.н. от ляво на дясно.
Д'Орлеан атакува яростно,на два пъти, с кавалерия, по френски, ранен е, изтеглен от кавалергардовете. Марсин, командващ френската артилерия е намерен убит до едно от оръдията си. Два коня загиват под Евгений, което май си е обичайно за епохата. Лошото е, че французите не успяват да включат цялата си 60 хил. общо армия. Ла Фейард почти не участва и са бити на парчета. Губят 9 хил. , императорските сили 3 хил убити., взети са 3 хил. френски пленници.

След битката кампанията е решена. Френските войски се изтеглят към малкия Сан Бернар и на следваща година провалят опита на Евгений да атакува Тулон по крайбрежния път, но Италия е загубена. Милано е евакуирано от испанците, 6 батальона остават до края на войната в цитаделата.
Евгений става такъв герой, че Петър ² му предлага полската корона!

[Ханс]

Иска ми се да добавя няколко неща.
Решението на Евгений е уникално за времето си защото то предвижда отказ от собствените си комуникации. Подобно е решението на Наполеон през 1800г., но за разлика от Евгений, Бонапарт все пак съчетава риска с известна предпазливост - заемането на Милан.
За нечуваната дързост на предприятието до голяма степен е решаващо отчаяното положение на Торино, падането на който би довело до разпад на антифренската коалиция. Избирането на направлението по северният бряг на По не би носило толкова рискове, би запазило австрийските комуникации, но би предоставило редица силни позиции на на които френското командване да задържи кампанията до падането на Торино.
От друга страна французите просто не могат да реагират адекватно на марша на Евгений - заемането на флангови позиции. С тези действия те застрашават комуникациите на Евгений, които обаче той самият е захвърлил.
Достигайки Торино Евгений завършва своя шедьовър по белстящ начин - той атакува позициите на французите между реките Дора и Стура, тоест с гръб към френската граница. По този начин сражението се получава с обърнат фронт. За самият Евгений това обстоятелство има сравнително малко значение тъй като той така и така не разполага с път за отстъпление, за французите обаче това положение е изключително неизгодно. В добавка там е и най-слабият участък във френската отбрана.
Френските генерали до самият край вярват, че действията на Евгений са демонстрация целяща да свали обсадата. В това отношение е интересно сходството с Йенската кампания, когато пруските генерали вярват, че Наполеон само маневрира и не възнамерява да дава сражение. В интерес на истината трябва да признаем, че принц Д'Орлеан е на висотата на момента и предлага обсадата да бъде снета, и със всички средства австрийците да бъдат атакувани по време на фланговият им марш. Това решение силно напомня действията на Бонапарт при отбраната на Мантуа.
При описанието на сражението не бива да забравяме за значителната заслуга на Даун, който оставяйки на стените гражданското опълчение хвърля целият гарнизон на вилазка, с което спомага за пълният разгром на француите.
Като последна бележка трябва да посочим, че сражението решава съдбата не само на Торино, но и на армията на Медави, който е принуден да капитулира и да опразни Северна Италия срещу свободено отстъпление.

[albireo]

Хайде все пак една снимка за надъхване - гербът на Евгени Савойски, на фасадата на Белведере
Добавка така и така като съм сложил снимка, ще е редно и да се добави и снимка на най-известния му паметник - този на Heldenplatz.

[CHK]

Коя е тя, е случва се, това е Олимпия Мазарини, племенница на кардинала и любима на Луи, детето-крал-слънце-аполон. Така става, че брат на Евгений?! е Томас, бастард на краля и граф по-късно. Обаче майката Олимпия, макар и интересна жена, е почти обвинена във вещерство, следсмъртта на първата съпруга на брата на краля-Филип, Анна Английска и бяга в Брюксел при испанците

Значи няколко корекции. Майката се казва Манцини, не Мазарини и любовница на Louis XIV е сестра и Мария манцини. Освен това снахата на Луоис XIV се казва Хенриета Стевърт (тя е дъщеря на Henry IV, дядото на Louis XIV и Филип Орлеански и баща на Louis XIII). И да добавя въпросния Филип Орлеански, които се бие срещу Савойски е племенник на Louis XIV (син на брат му).

[von Danitz]

Корекциите в първата си част не са много коректни, Манчини са родени, но като пристигат в Париж и трите сестрички стават Мазарини, а освен сестра и, за която е известно, че Луи дори е планирал да се жени и Олимпия е негова метреса за известно време, откъдето се ражда и Томас.

snahata na Luois XIV se kazva Henrieta Stewart (tia e dyshteria na Henry IV

е как ще е толкоз стара?!?!

[CHK]

Не съм чувал за връзка с Олимпия. А за второто се обърках, внучка е на Анри IV, племенница на Louis XIII и първа браточедка на Филип Орлеански и Louis XIV.

[tonev]

ей що сте я занемарили тая тема?я кажете нещо за сражението

което се състои при Зента край река Тиса. Османските армии са разбити напълно - една от най-категоричните австрийски победи изобщо

мисля че това е най - известния портет.