Не знам дали ви е познато това име, покрай едно мое посещение с чужда карта в Френския център, и покрай заниманията ми с играта, се снабдих за около месец с биографията на този знаменит и даровит пълководец. Научих горе-долу за неговия жизнен път и мога накратко да го изложа, а специална статия, ще има след около месец на Военна стратегия
Да почнем популярно, роден е 10 октомври 1663 година, къде? Не познахте,... в Париж. В двореца Соасон, който дори не е негово или на баща му фамилно владение, а на графиня Соасон, изгонена поради дворцови интриги за да освободи двореца на обожаваната майка на Евгений. Коя е тя, е случва се, това е Олимпия Мазарини, племенница на кардинала и любима на Луи, детето-крал-слънце-аполон. Така става, че брат на Евгений?! е Томас, бастард на краля и граф по-късно. Обаче майката Олимпия, макар и интересна жена, е почти обвинена във вещерство, следсмъртта на първата съпруга на брата на краля-Филип, Анна Английска и бяга в Брюксел при испанците. Евгений , останал и без баща, също умрял според враговете на майка му от отровите и, трябвало да си търси служба, но Луи не му дал пост за разлика от на брат му, все пак Евгений не му бил син. И Евгениий на двайсет години, сам и беден, но от прочут род, все пак бил първи братовчед по бащина линия на херцога на Савойя Амадей- Емануел II трябвало да отиде тайно, мислили го за преоблечено момиче, толкова дребничък и фин бил,в Ратисбон, където император Леополд събирал всичко що може да върти сабя срещу кара Мустафа, който точел виенски кифлички край Виена.
Годината е 1683. 20 г. Евгений участва при деблокирането на Виена където е ранен. Леополд не обичал новодошлите и дори не му дал да командва полка на убития през миналата му година друг брат, Йосиф, но все пак забелязал, благодарение на влиятелни приятели на майка му, Олимпия, смелия благородник. Евгений прави бляскава кариера. На 23 е бригаден генерал, на 29 фелдмаршал?!
При Зента бие самия султан, но преди това има 7 кампании срещу турците и 4 срещу Катина, маршал на Луи в Пиемонт и Алпите, че даже нахлува в Прованс. Той превзема и Казале, може би позната ви от Островът на следният ден от Еко. Но капитулацията е толкова абсурдна, френският гарнизон остава в крепостта и има право да я пази до края на войната. Това е защото Савойския му братовчед, херцогът, ако внимателно сте чели до тук, преговаря зад гърба му с французите.
После следва войната за испанското наследство, където Малборо се учи от Евгений и Вилар яде яко боя от него и пр.
Наполеон го сравнява с Цезар и Александър, но за това като напиша статийката. Много интересен човек и епоха, за която май Албирео ми отвори очите де. А инфо има. Някой ако проявява интерес... да се обади, да обсъдим, че второсветовниците май и на себе си писнаха вече.
Да почнем популярно, роден е 10 октомври 1663 година, къде? Не познахте,... в Париж. В двореца Соасон, който дори не е негово или на баща му фамилно владение, а на графиня Соасон, изгонена поради дворцови интриги за да освободи двореца на обожаваната майка на Евгений. Коя е тя, е случва се, това е Олимпия Мазарини, племенница на кардинала и любима на Луи, детето-крал-слънце-аполон. Така става, че брат на Евгений?! е Томас, бастард на краля и граф по-късно. Обаче майката Олимпия, макар и интересна жена, е почти обвинена във вещерство, следсмъртта на първата съпруга на брата на краля-Филип, Анна Английска и бяга в Брюксел при испанците. Евгений , останал и без баща, също умрял според враговете на майка му от отровите и, трябвало да си търси служба, но Луи не му дал пост за разлика от на брат му, все пак Евгений не му бил син. И Евгениий на двайсет години, сам и беден, но от прочут род, все пак бил първи братовчед по бащина линия на херцога на Савойя Амадей- Емануел II трябвало да отиде тайно, мислили го за преоблечено момиче, толкова дребничък и фин бил,в Ратисбон, където император Леополд събирал всичко що може да върти сабя срещу кара Мустафа, който точел виенски кифлички край Виена.
Годината е 1683. 20 г. Евгений участва при деблокирането на Виена където е ранен. Леополд не обичал новодошлите и дори не му дал да командва полка на убития през миналата му година друг брат, Йосиф, но все пак забелязал, благодарение на влиятелни приятели на майка му, Олимпия, смелия благородник. Евгений прави бляскава кариера. На 23 е бригаден генерал, на 29 фелдмаршал?!
При Зента бие самия султан, но преди това има 7 кампании срещу турците и 4 срещу Катина, маршал на Луи в Пиемонт и Алпите, че даже нахлува в Прованс. Той превзема и Казале, може би позната ви от Островът на следният ден от Еко. Но капитулацията е толкова абсурдна, френският гарнизон остава в крепостта и има право да я пази до края на войната. Това е защото Савойския му братовчед, херцогът, ако внимателно сте чели до тук, преговаря зад гърба му с французите.
После следва войната за испанското наследство, където Малборо се учи от Евгений и Вилар яде яко боя от него и пр.
Наполеон го сравнява с Цезар и Александър, но за това като напиша статийката. Много интересен човек и епоха, за която май Албирео ми отвори очите де. А инфо има. Някой ако проявява интерес... да се обади, да обсъдим, че второсветовниците май и на себе си писнаха вече.
Comment