Messieurs les Anglais, tirez les premiers!

[gollum]

Не се ли отклонявате от темата? Иначе тея приказки за военната несъстоятелност на французите са за раздел общоразпространени митове и легенди. Ако ще се занимаваме с подобни определения (безсмислени поначало), то по-скоро това може да се твърди за немците - те след Бисмарк нямат нито една спечелена война, макар че участват достатъчно активно в не малко. И изненадващо, но Франция е все сред страните-победителки в тея войни .

[Хана]

А може ли вместо това:

http://rapidshare.de/files/6402338/02.mp3.html

да избера това:
http://rapidshare.de/files/6402239/01.mp3.html

Ханс, повредата вероятно е в моя телевизор, т.е. компютър, но не мога да ги отворя тези мп3-ки и понеже не мога да ги отворя, почна да ме гризе любопитство
Би ли написал с думи какво е?

[Ханс]

Ханс, повредата вероятно е в моя телевизор, т.е. компютър, но не мога да ги отворя тези мп3-ки и понеже не мога да ги отворя, почна да ме гризе любопитство
Би ли написал с думи какво е?

Губи се смисъла, ама ще ти кажа. Едната е La Marseillaise, а другото е The 7th Royal Fusiliers. Нещо като сравнение на епохите би трябвало да е. Продължение на мисълта за Моцарт и Бетовен, но в по милитаристичен вид.

[mellisa]

Мадам...

Мосю,
никога не съм поставяла под съмнение нито приятелството, което споделяме, нито искрения интерес, който проявявате към всичко, което е свързано с мен и уверявам ви, трудно бихте могли да намерите някой, който по-искрено да отвръща на доверието, което получава като безценен дар от ваша страна. Затова и, опасявам се, не мога да Ви спестя тревогата, която предизвика у мен безпокойството, което Вие таите по адрес здравето на Императора. В Париж слуховете подклаждат любипитството и радостта на онези дребни души, които винаги ще изпитват страх дори от сянката на великия мъж и не биха позволили завръщането му сред нас дори в мраморна урна, но и опасенията на онези, които оставят верни, загубили всичко, но не и честта. Казвате, Мосю, че неразположението, което тревожи Императора не изглежда сериозно, но забравяте, че той е от онези войници, които дори смърно ранени, никога няма да си признаят, че умират, и до последния момент ще твърдят, че са живи. Ако при Ватерло гвардията прояви героизъм като умира, но не се предава, то не по-малък е героизмът на страданието, обвито завинаги с безкрайно мълчание. A у него силата на мълчанието е равна, ако не и надхвърляща, умът, маниерите, чертите, изобщо всичко, което природата му е дала толкова широко, обилно, пищно, изпълнено с патрицианска отмереност, притежаващ онази красота, която е нужна на воина повече, отколкото на когото и да е друг. Няма младост без красота, а армията - това е младостта на Франция! Впрочем тази красота, която съблазнява не само жените, но и обстоятелствата и води до онзи особен късмет, съпровождащ само безумците и децата, не е единственият коз, който е скрит в ръкава на Императора. Той, струва ми се, е с участ, сходна на тази на прочутия Бургундски херцог Шарл Смели. Някакъв остроумен моралист от моето детство беше, спомням си, оприличил хората на портрети, на някои от които главата или торсът излизат извън рамката, несъразмерни с естествените човешки пропорции, докато други направо се губят, смалени и принизени до ръста на джуджета в сравнение с абсурдната необятност на първите. Мислейки за това разбирам, че Императорът, след като бе сграбчил историческия шанс да се издигне до върховете на славата, за която е роден, бе успял да го направи най-вече благодарение на страховитата мощ, стигаща до неукротима ярост, до неистово опиянение, с която се е славел въпросният Шарл Смели, останал в историята и с прозвището Страшни. Ватерло, изхвърлило Императора зад борда на кораба, наречен история изигра за него ролята едновременно на Грансон и на Мора, след които херцог Шарл, тази небесна мълния между човеците, е бил обречен да угасне безславно сред снеговете на Нанси. Единствената разлика е, че за Наполеон Бонапарт, който бе « победен », според израза на англичаните, тези деца на морето, на които Бог дава най-белите зъби на света само за да могат те да ги потъмнят с тоновете чай, с които се наливат дневно, или роялистите в Париж, които обичат да принизяват всичко с помощта на думите, след като са лишени от силата на действието, за Императора нямаше снегове и Нанси. Той остана жив и тук всички очакват или да се самоубие или да полудее. Но, вярвам аз, той няма да поеме по нито един от двата склона, защото не е от хората, които ще се оставят някакъв лешояд да кълве дроба им, без да се опитат да му смачкат главата и затова Ви моля следите от близо здравето на онзи, за когото всички ние мислим с много почит.
В Париж Луи, който носи величието на Кралят слънце в кръвтта, но не и в ума и сърцето си, привлича към себе си всички онези, дали си среща по време на Революцията в Кобленц, опасявайки се да не умре без двор така, както брат му умря без глава. Ненужна предпазливост, заслепеност и ентусиазъм във това толкова особено време, в което идеята за монархия се съвзема, след като гилотината на площад Вандом отряза гръдта й. Но страната се надява и вярва, че ще може да живее и така, без да усеща във вените си загадъчните кълнове на рака, който вече я разяжда и който убедена съм, по-късно ще я умъртви по-сигурно от всеки куршум или меч. Старите благородни фамилии, сърдити на Императора след отказа му да им върне всичко, което онези разбойници революционерите бяха отнели от семействата им, днес отново дълбаят пропастта между тях и всички онези буржоа, чиито бащи са поднасяли блюда на техните. А дълбоко в сърцата на тези разкрепостени, забогатели и лицемерно набожни слугински синове вече започват да се таят истински помийни ями от омраза и завист. Оттам се разнасят зловонията и клокоченето на отходните канали, изливащи мръсотията си срещу благородниците, които напълно ги бяха изключили както от своето внимание, така и от полезрението си още от момента, в който тези хора се бяха разделили с ливреите си, подготвяйки бавно, но сигурно краят на техния свят, така, както те сложиха край на нашия. Всички това обаче вече не представлява никакъв интерес нито за мен нито за Вас или Императора, затворени зад крепостните стени на нашите затвори, вашиятн реален, а моят доброволен, защото отказвам да разтворя вратите си пред тези интриганти, продали благоденствието на Франция за съмнителното удоволствие да възвърнат герба на каретите си. Можете да бъдете уверен, че с великия мъж си отиде и величието на Франция.
Приемете, господине, моите най-дълбоки респект, поздрави и т.н...

[von Danitz]

Не, мадам, Императорът остава непреклонен. Тази есен той е недоволен от три неща, и трите по природа подобни на дами: артилерията, която все още не е достигнала желаната скорострелност, за което вече са извършени необходимите приготовление междувпрочем, от Дижонска горчица, която дразни с възкиселостта си нежния му стомах и от мадам дьо Стал. Моля ви, не подражавайте на шармантната дъщеря на Некер, за да не изпаднете в незавидното положение, до което само раздразнението на Императора може да доведе непокорните!
Желая ви здраве!

[Imperial]

хм, има една прекрасна груба българска селска поговорка, която в случая е на място - Празни приказки - на пазара!

[von Danitz]

Fear ensures loyalty

[Batko Charly]

И изненадващо, но Франция е все сред страните-победителки в тея войни .

Така е, само дето други печелят войните за тях, а те (франсетата) след тва минават за победители. Голямо геройство и велики победи, спор няма.

Мелиса ще ни отвориш ли за митологизиращото произведение "La Derniere Cartouche" чрез един кратък анализ ако обичаш?

[gollum]

Е, хъм, през ПСВ несъмнено французите побеждават и за себе си. Или греша? През ВСВ нещата са по-различни, съгласен съм. Но пък къде-къде е по-лоша ситуацията аз Германия, която след Бисмарк не печели нито една война. А започва не една . ТЯ е по-добър кандидат за позицията.

[Batko Charly]

Fear ensures loyalty

Абе не само. Уважение, обич, възхищение, роднински връзки, дори удържане на думата (чест) пак стават. Но ако си падаш по Макиавели, и така може.

Е, хъм, през ПСВ несъмнено французите побеждават и за себе си. Или греша? През ВСВ нещата са по-различни, съгласен съм. Но пък къде-къде е по-лоша ситуацията аз Германия, която след Бисмарк не печели нито една война. А започва не една . ТЯ е по-добър кандидат за позицията.

Германия е като България, печели много битки, но в крайна сметка губи войните. Какво съвпадение, че сме били съюзници! Франция от друга страна прилича на Сърбия и сигурно неслучайно вторите са им протежета. Франсетата почват да печелят когато се научават да се съюзяват с Англия, а не да воюват срещу нея. И за ПСВ имам резерви, ма карай! Въпроса е, че след Наполеон империята им започва да залязва. Губят много от имперските си притежания, а и културната война. Днес освен културната, губят последно и икономическата война. Един вид цивилизацията им, поне както те определят думата, тръгва бавно надоло.

Жалко, че тия кретени туристите и всички възможни емигранти дето още не са се усетили, все драпат за Париж. Ако бяха на моя акъл, парижаните веднъж завинаги щяха да си отдъхнат от тая напаст и може би дори да се излекуват от хроничния си цинизъм, арогантност и безразличие.

[gollum]

Германия е като България, печели много битки, но в крайна сметка губи войните.

Много се отклоняваме, но бих казал, че умението във воените работи се свежда не до това да печелиш битките, а до това да печелиш войната. Спечелените битки сами по себе си не означават нищо, ако не водят до решаване ан основният проблем. Та явно французите все пак се справят доста по-добре в тази работа от немците .

[Хана]

Губи се смисъла, ама ще ти кажа. Едната е La Marseillaise, а другото е The 7th Royal Fusiliers. Нещо като сравнение на епохите би трябвало да е. Продължение на мисълта за Моцарт и Бетовен, но в по милитаристичен вид.

Благодаря. Така си и помислих, че едното е Марселезата, която спокойно може да се кандидатира за песен, донесла най-много вреди на човечеството. За второто мислех, че е Deutschland, Deutschland ueber Alles :twisted:

[Batko Charly]

Много се отклоняваме...

Да, наистина много се отклоняваме! "Умението" да печелиш войни, през които ядеш пердах се равнява на късмета да се съюзиш с тези които ще победят. Иначе човек трябва да се възхищава на дипломати от калибъра на Тайлеран, който въпреки разгрома на Наполеон, успява да опази територията на Франция непокътната. Нашата трагична нова история рядко се слави с подобни подвизи.

[Ханс]

Незнам за Франция, но за последните 100г. най-губещите страни са Германия и Англия и е спорно коя е губила повече. Незнам какви са ти резервите, ПСВ е коалиционна война и не би могла да се спечели само от Франция или да се загуби само от Германия, но основната тежест на войната е изнесена от Франция. За ПСВ учасието на Франция е напълно съпоставимо с това на Британия.
Всъщност за последните 200г. най-сериозното достижение на британската военна машина е победата над Аржентина(с активното съдействие на САЩ и Франция).
Наистина значително постижение на фона на цялата английска военна история като се започне далеч преди времето на дантелата и перуките.

"Умението" да печелиш войни, през които ядеш пердах се равнява на късмета да се съюзиш с тези които ще победят.

Да това не може да се сравни с таланта да започваш войни, които е просто немислимо да спечелиш. Впрочем кой идиот измисли легендата, че българската армия не е губила сражение? Че тя многократно е била разгромявана.

[gollum]

И както веч отбелязах, за последните 120 г. Германия няма нито една спечелена война, но виж загубени... .
А за Великобритания не си съвсем парв Ханс, все пак тя участва и в ПСв, и във ВСВ и е сред победителите в двете войни. Допълнително печелеше една партизанска война, ама вече съм забравил къде - беше някъде в Океания. Към това селдва да прибавиш и Англо-Бурската война - Великобритания все пак излиза победител от нея. В периода очертан от упоменатите от теб 200 години влиза и победата им над зулусите , че дори и победата в Кримската война. Де Германия да се похвали с толкоз победи .