"Господа англичани, стреляйте първи" са култови думи, приписвани на френски лейтенант при битката при Фонтеной през 1745. Тази битка ме интересува по няколко причини.
1. Първата е реалната достоверност на казаното (подобно на прословутата реплика на Франсоа 1ви - всичко е изгубено, освен честта, която далеч не е реплика, а фраза от писмо до майка му и не е казана така, както е достигнала до нас).
Свидетелствата, които имаме са от маркиз дьо Валфон, помощник щаб на граф дьо Клермон, който предава сцената така :
Англичаните се приближиха на 100 крачки от френската линия. В този момент се спряха, подредиха линията и тази операция веднъж направена, английските офицери свалиха шапките си и поздравиха френските офицери, които на свои ред свалиха своите. Веднага след така обменените поздрави Милорд Хей, капитанът, командващ английските части, се приближи сам, с бастун в ръка (или жезъл) до 40 крачки от френската линия. Той свали шапката си отново и се обърна към офицера, който стоеше пред него, граф д'Антерош и му каза: "Господине, дайте заповед за стрелба на вашите хора", на което графът отговори: "Не, господине, ние не започваме никога първи"
Друг всидетел на сцената, кавалерът Руберент, я предава така:
-Годпода френски офицери, стреляйте първи!
-Господа англичани, стреляйте първи вие!
Сцената, предадена от Волтер също не се различава особено от предишните две, но остава съмнение относно точния синтаксис на фразата: вместо - "Господа англичани, стреляйте първи вие", се спекулира и върху втори прочит - "Господа, англичани, стреляйте първи вие".
За да се приеме за реално същестувала подобна размяна на реплики, би трябвало да приемем, че английските офицери са говорели френски и че подобна размяна на почести действително се е прилагала сред редиците на армиите на новото време. Друг детайл е възможността за приближаване до врага на достатъчно разстояние за да може да се чуят двамата (или повече) офицери.
2. Втората причина е чисто стратегическа. Ако приемем, че тази сцена се е случила (много или малко така), можем ли да говорим за обикновенна куртоазия или реална стратегическа мисъл?
съществува ли военно правило или обичай, според което дадена пехотна бригада да няма право да стреля първа при толкова близък бой и свързано ли е това с времето, необходимо за презареждане на оръжието? Ако да, то не показвали самото развитие на точно тази битка, че такова правило е неособено сполучливо? Точно реализацията на френското желание от английска страна се оказва почти катастрофално за армията на Луи 15ти, дезорганизирайки френската линия и причинявайки смъртта на мнозина, в това число и на Отерош, получил 7 коршума.
1. Първата е реалната достоверност на казаното (подобно на прословутата реплика на Франсоа 1ви - всичко е изгубено, освен честта, която далеч не е реплика, а фраза от писмо до майка му и не е казана така, както е достигнала до нас).
Свидетелствата, които имаме са от маркиз дьо Валфон, помощник щаб на граф дьо Клермон, който предава сцената така :
Англичаните се приближиха на 100 крачки от френската линия. В този момент се спряха, подредиха линията и тази операция веднъж направена, английските офицери свалиха шапките си и поздравиха френските офицери, които на свои ред свалиха своите. Веднага след така обменените поздрави Милорд Хей, капитанът, командващ английските части, се приближи сам, с бастун в ръка (или жезъл) до 40 крачки от френската линия. Той свали шапката си отново и се обърна към офицера, който стоеше пред него, граф д'Антерош и му каза: "Господине, дайте заповед за стрелба на вашите хора", на което графът отговори: "Не, господине, ние не започваме никога първи"
Друг всидетел на сцената, кавалерът Руберент, я предава така:
-Годпода френски офицери, стреляйте първи!
-Господа англичани, стреляйте първи вие!
Сцената, предадена от Волтер също не се различава особено от предишните две, но остава съмнение относно точния синтаксис на фразата: вместо - "Господа англичани, стреляйте първи вие", се спекулира и върху втори прочит - "Господа, англичани, стреляйте първи вие".
За да се приеме за реално същестувала подобна размяна на реплики, би трябвало да приемем, че английските офицери са говорели френски и че подобна размяна на почести действително се е прилагала сред редиците на армиите на новото време. Друг детайл е възможността за приближаване до врага на достатъчно разстояние за да може да се чуят двамата (или повече) офицери.
2. Втората причина е чисто стратегическа. Ако приемем, че тази сцена се е случила (много или малко така), можем ли да говорим за обикновенна куртоазия или реална стратегическа мисъл?
съществува ли военно правило или обичай, според което дадена пехотна бригада да няма право да стреля първа при толкова близък бой и свързано ли е това с времето, необходимо за презареждане на оръжието? Ако да, то не показвали самото развитие на точно тази битка, че такова правило е неособено сполучливо? Точно реализацията на френското желание от английска страна се оказва почти катастрофално за армията на Луи 15ти, дезорганизирайки френската линия и причинявайки смъртта на мнозина, в това число и на Отерош, получил 7 коршума.
Comment