Кратка история на елинистическите държави след 323г.пр.Хр
В няколко поста ще се опитам да предложа нещо като въведение в този интересен, но в същото време доста заплетен период от античната история. Ако човек иска да си обясни логиката на войните и съюзите, на предателствата и най-общо казано дипломацията на отделните царства едно спрямо друго, спрямо гърците и...семейните отношения в самите династии, то понякога несъмнено ще се окаже в ситуация да си повтаря сам „сега, този (цар Х) беше син на този (цар У), такаа, а пък този (цар В) внук на сестра му (царица С), която му беше и жена (на У), ама тя после е жена и на онзи-сина (Х). Ахааа, значи тя беше майката на..., който се съюзил с незаконния син на дядото (съпруг на С)”
Така че смятам без да влизам в подробности да дам логиката на събитията, така, както съм я разбрал от литературата. Смятам се за добър в периода, но, моля, нека всеки се чувства поканен да пита за местата, където текстът ми не е съвсем ясен (ще е полезно и за мен да ревизирам знанията си), а и да допълва с каквото той знае по темата. Да разкажем възможно най-коректно и ясно за периода. След като привърша с темата ще се заема да разкажа в друг пост за историята на древна Македония от легендарните владетели, които споменават древните автори, и за които нямаме никакви други сведения, до Александър включително.
И така...
През 323 във Вавилон, Александър, Искандер, Двурогия, синът на Амон и Зевс и на Филип умрял. Но не оставил законен наследник: всъщност военачалникът Пердика получил пръстена на Александър от него на смъртния му одър, но заедно с това и завета на царя царството да получи най-силният, а Александровата съпруга Роксана все още носела детето им. Най-законен претендент за престола изглеждал Аридей, брат на Александър, който обаче изглежда страдал от психическо разстройство. Според някои в това била замесена Олимпиада, Александровата майка, тесалийската съпруга на Филип, която тровила буквално здравето на Аридей. Най-общо на организирания във Вавилон съвет м/у генералите на Александър мненията се разделили на две: конницата, начело с Пердика, един от осемте царски пазачи, соматофилакси, гласувала да бъдат назначени за регенти той и другите генерали Кратер, Леонат и Антипатър на нероденото дете на Роксана, и ако се роди син, той да заеме престола; пехотата, частта от войската по-явно настроена с/у ориентализиращата политика на Александър, начело с Мелеагър предложили за цар Аридей, който не бил и с азиатска кръв. След бурни преговори и дори военни сблъсици двете страни се съгласяват на компромиси: конниците приемат Аридей за цар, под името Филип III, а пехотата се съгласява да признае за цар и детето на Роксана, ако се роди син. Това ще е бъдещият Александър IV.
Но Пердика, въпреки старшия пост, който заел, не разполагал с власт на д всички.
Така Антипатър се намирал в Македония, където Александър го бил поставил за заместник, преди да се отправи на азиатската кампания.
Кратер бил в Киликия, начело на 10000 ветерани, връщащи се към Македония, където трябвало да смени на поста Антипатър. Работата е там, че в края на управлението си Александър, подклаждан и от писмата на майка си Олимпиада, изгубил доверие в Антипатър. Дори когато го призовал в Азия, Антипатър отхвърлил поканата и изпратил сина си Касандър. Антигон пък бил в позицията си в Мала Азия.
Следва да очертаем най-важните назначения от уредбата на Пердика:
-Селевк заел пост във върховното командване на конницата, тоест при Пердика
-Кратер трябвало да подели заедно с Антипатър властта в Македония
-Антигон оставал в сатрапиите Фригия, Лидия и Памфилия
-Птолемей се назначавал в Египет
-Лизимах в Тракия
-Леонат в Хелеспонтийска Фригия
-Евмен, единственият грък, в Кападокия, която тепърва трябвало да се завладее
Назначенията били противно на политиката на Александър да назначава по невлиятелни лица в сатрапиите и постепенно сами довеждат до децентрализация.
Карта на разпределението на сатрапиите
По това време обединителните сили в държавата са малко. Планът на Александър да създаде ирано-македонска династия бил свързан с гръцката мисъл по онова време и в духа на политическите утопии на Платон. Но елинистическите философски школи по-скоро наблягали на идеята за Аристотеловия Мегалопсюхес- човекът с велика душа. Той се превърнал в модел за елинистически владетел и постепенно засенчил първенството за легитимността на властта, за сметка на личните качества и пълководческите умения на предводителя. Както казал Александър на Пердика спред Курций- „той им отговори, че го оставя (б.м.-царството) на този, който е най-достоен”. Потосът, желанието или стремежът, на Александър, който го води преди всичко през кампанията на Изток, се предава и на диадохите, но малко са тези, които го насочват към възвишената цел за единна империя и те постепенно са сразени- Пердика, Антипатър, Полиперхон, Антигон в последвалите войни. Този потос, хванат толкова красиво в най-известната Скопасова статуя http://upload.wikimedia.org/wikipedi...lini_MC649.jpg се извращава в егоизъм и користолюбие, сякаш напомняйки ни примерите за доброто и лошото управление според гръцките мислители, които също така вървят по двойки.
Всъщност можем да кажем, че в момента обединителните сили се започвали и приключвали с войската. Но нито един от наследниците, или диадохите, нямал харизмата, средствата и таланта да накара цялата войска да му се подчини, а останалите генерали да признаят върховната му власт. Затова компромисът от Вавилон бил предварително обречен на неуспех. Скоро избухнали конфликти, както сред гърците, така и въоръжени сблъсъци м/у диадохите. Нека ги разгледаме поред тематично:
Гърция
След смъртта на Александър Гърция въстанала, начело с Атина. Конфликтът е известен под названието Ламийска война. Антипатър бил победен от атинския генерал Леостен при Термополите. Оттам Антипатър се оттеглил в Ламия, където бил обсаден. След като Леонат изпратил подкрепления от Мала Азия, Антипатър успял да пробие обсадата и заминал за Пела. През 322 македонците си връщат контрола, след като Клит сразил гръцката флота, а Кратер съответно гръцката пехота при Кранон в Тесалия. Най-силно стремежът на Атина към свобода по-късно се проявил в Хремонидовата война през 267-266.
В Спарта пък около 245 цар Агис IV и по-късно при Клеомен III 235-219 прокарали нова социална реформа за преразпределение на земите, както разказва Плутарх в биографиите им, и възстановили за кратко спартанската военна мощ. След като Агис след контрапреврат на Леонат бил екзекутиран, то синът на последния, Клеомен, продължил борбата с по-радикални действия, като преразпределил земята на 4000 клери, колкото бил традиционния брой на спартиатите, много от които обезземлени в момента и изпраща в изгнание някои едри земевладелци. Но веднъж укрепнал, той се превърнал в по-голяма заплаха от Македония за водачът на Ахейската лига Арат. Последния се съюзил с македонския цар Антигон Досон и се съгласил да му върне Акрокоринт, един от трите гарнизони, т.нар. Fetters of Greece, заедно с Халкида и Деметриада, които осигурявали здравия македонски контрол в/у Европейска Гърция. http://www.ancientl.com/greek/fetters-greece/
През 222 при Селазия Антигон сразил Клеомен, който избягал в Александрия, където майка му била заложница (разбирай, гаранция за добри отношения) на Птолемей III. Но царят на Египет умрял и наследникът му, не изпитващ същите симпатии към Клеомен, го елиминирал през 219. А пък Антигон превзел Спара, което се случвало за първи път в историята на града-държава.
По-сериозни противници на Македония в Гърция били Ахейският съюз в Пелопонес и Етолийският съюз на север. Те имали федеративно устройство, но Македония добре се възползвала от враждите им.
Диадохи
Първа война 322-320
Антипатър използвал силата на династичните бракове доста често и една от дъщерите му била взета от Пердика, друга от Кратер, трета от Птолемей. Но след Ламийската война Пердика запланувал да вземе за съпруга Клеопатра, сестрата на Александър, което довело до търкания м/у него и Антипатър. Междувременно пък Адея, дъщеря на скитската съпруга на Филип II, Кинана, се омъжила за Аридей. Когато Пердика се опитал да наложи волята си и над Антигон и го призовал под предлог, че не е помогнал на Евмен да завоюва размирната все още Кападокия, Антигон избягал в Гърция и сключил съюз с Антипатър и Кратер с/у Пердика, който явно демонстрирал имперски интереси. В съюза им се включил и Птолемей. В започналите военни действия Пердика изпратил Евмен в Мала Азия, докато той се насочил към Египет да се раправи с Птолемей, като повод бил открадването на трупа на Александър по пътя за Македония и пренасянето му в Александрия, където за него бил изработен прекрасен златен ковчег (по-късно е сменен от стъклен, както разказва Полибий). Но след заговор в щаба на Пердика, в резултат на неадекватното негово командване през кампанията, Пердика бил убит от собствените си хора. А по-късно Птолемей отказва овакантения пост регент за сметка на двама от убийците на Пердика, Питон и един друг Аридей. Всъщност Птолемеите като цяло гледали да държат една политика на баланс на силите, гарантираща им самостоятелност, и затова и в случая Птолемей отклонил поканата за ръководната длъжност. Междувременно Евмен сразил армиите на Кратер в Мала Азия, като в битките загинал и самия Кратер. Птолемей имал и късмет, тъй като вестта за тази победа дошла след убийството на Пердика (е, все пак по-бързо, отколкото вестите идват в Песен за огън и лед...но все пак решително бавно, ако мога така да се изразя).
Решение на конфликта
През 321/320 в Трипарадизос в Северна Сирия Антипатър е избран за новия регент (уви, и автоматично след това за новата жертва...). На тази среща изворите описват Адея като голяма интригантка, всяла смут сред войските, на които не им било плащано известно време, целейки по-голяма власт и независимост за нея и царствения й мъж. В крайна сметка всичко приключило благополучно за Антипатър, след като в негова полза се намесили и Антигон и Селевк. Но на амбициите на Адея не било сложено край, както ще видим.
Уредбата на Антипатър http://sitemaker.umich.edu/mladjov/f...khoi320nbc.jpg
-Антигон е назначен за генерал на армията на Азия (тоест поел задачата да се справи с Евмен)
-Касандър, син на Антипатър, е назначен в щаба на Антигон (израз на недоверието на Антипатър...)
-Антипатър скрепил отношенията си с Антигон, като оженил една от дъщерите си за сина на Антипатър Деметрий
-Птолемей в Египет
-Селевк (един от убийците на Пердика и бъдещ голям играч...) във Вавилон
-Питон в Мидия
-Антипатър в Македония, където ще са и царете
Ето и очерталите се „големи”-Антигон на Изток, Антипатър на Запад и Птолемей в Египет.
През 319 Антипатър умира и с наследството си поставя начало на поредния конфликт на диадохите. Той завещава поста си не на амбициозния си син, а на човек от старото поколение, с по-голям опит и евентуално с по-големи умения, Полиперхон. Но както ще покажат събитията, Антипатър явно надценил Полиперхон и подценил амбицията на Касандър.
Втора война 319-315
Разочарованият Касандър се съюзил с Антигон, Лизимах и Птолемей. Полиперхон пък намерил опора у Олимпиада и Евмен. През 316 Антигон сразил Евмен при Габиен и накрая Евмен бил убит от собствените си войски на следващата година. Междувременно Касандър победил флотата на Полиперхон край Бизантий и поставил за управител в Македония консервативния философ Деметрий от Фалерон, известен по-късно покрай дейността му в библиотеката в Александрия. С подкрепата на Адея, приела името Евридика, Касандър се обявил за регент. Олимпиада осигурила военната помощ на Епир в конфликта и заедно с Полиперхон тръгнали с/у Касандър. Авторитетът на майката на Александър повлиял, войските предали Филип III, подкрепил амбициите на съпругата си, и той бил екзекутиран, а по-късно съдбата му споделя и Евридика, само сложила край на живота си. Но след това военното щастие изневерило на Олимпиада, войските на Касандър я обсадили в Пидна, пленена е и е екзекутирана. Касандър е победителят на деня, а наградата му е сватба със сестрата на Александър, Тесалоника, прибавяща ново 20 към династическите му претенции.
Трета война 314-311
Веднъж победил Полиперхон, сега в голяма грижа за Касандър се превърнал неоспоримия контрол от Антигон на Изтока. Както се случило и преди с Пердика, амбициите на един от владетелите, довел до съюз с/у него на мнозинството от останалите. И както и преди се случило, липсата на комуникация за сметка на грубата сила, предопределило неуспешния изход на сетния опит за обединение на Александровата империя. В този съюз участват Селевк, Птолемей, Лизимах и Касандър. Антигон отхвърлил отправения му ултиматум да върне Селевк във Вавилон, да даде Сирия на Птолемей, Хелеспонтийска Фригия на Лизимах и Кападокия и Ликия на Касандър. Във войните започва да играе голямо значение и пропагандата извън все по-намаляващия с враждите македонски кръг. Отново, както при Пердика, Антигон първо се отправил с/у Птолемей. Мотив за това той намирал и в липсата и следователно нуждата да построи силна флота, а оттам първо необходимостта да превземе пристанищата на крайбрежието, основно финикийските. В съюз с Полиперхон, който още имал силни позиции в Пелопонес, Антигон издал едикт, в който обвинявал Касандър в убийството на Олимпиада и обявил гръцките градове за свободни (всъщност това „освобождаване” на гръцките градове винаги е служило по-скоро като претекст с/у опасни съюзи и федерации сред гърците). Стъпка с/у Касандър е образуването на т.нар. Nesiotic League на островите в Егея от Антигон. Касандър бил готов да започне преговори с Антигон, но в този момент войната в Азия се обърнала. Деметрий бил сразен от Птолемей в Газа, но последния избегнал сблъсък и с войските на Антигон и се оттеглил назад. Антигон пък направил една от големите си тактически грешки във войната, като не преследвал Птолемей, сключил примирие с Касандър през 311, а тръгнал с/у Селевк, завърнал се във Вавилон. Започнала т.нар. Вавилонска война през 311-309. Но войната с/у Селевк била трудна и през 309 и тук Антигон сключил примирие и се върнал на запад (подобен неагресивен договор по-късно Селевк сключил и с Чандрагупта Мауря, като вместо някои териториални загуби, Селевк се сдобил с 500 бойни слона и индийска кръв в потомците си)
Четвърта война 308-301
Междувременно Касандър се отървал от Роксана и от Александър IV и с това на царската кръв, на идеята за законен наследник на Александър бил сложен окончателен край.
Антигон изпратил Деметрий да „освободи” Гърция и с това сапунената опера „Войната на Диадохите” официално продължила. Плутарх посвещава една от биографиите си на Деметрий. Препоръчвам ви да я прочетете, защото е доста интересна, а пък и е от раздела на лесно достъпните и я има в томчето на Успоредни животописи на Хермес. През 307 Деметрий е посрещнат в Атина с божествени почести. Тук няма да се спирам подробно на интересния въпрос за религиозната идея, залегнала в личностите на елинистическите владетели (тръгнала от не съвсем ясния Deification Edict на Александър, за който научаваме основно от речите на т.нар малки атински оратори, но съществуваща и преди в класическа Гърция). Само ще отбележа, че донякъде самата атмосфера и настроение на епохата на несигурност, рисувана например в приключенските романи на Ксенофонт от Ефес и Лонг, отхвърлянето в частен план на класическата религия и засилването на влиянието на мистериалните религии, спомогнали много за идеята да се търси спасител (Сотер, Епифан, Евергет, все имена на царете, които в себе си съдържат идеята за изключителните им личности) не в абстрактната идея (не знам доколко е свързан с това фактът, че през епохата намалява интензивността на строене на храмове, за сметка на обществени сгради), а тук на Земята.
Деметрий от Фалерон напуска към Египет. През 306 при Кипър Деметрий побеждава флотата на Птолемей. Но логичния опит за кампания в Египет се провалил заради лошото време. Антигон искал да осигури контрола над източносредиземноморските морски пътища и затова изпратил Деметрий с/у Родос, където се сдобил с прякора си Полиоркет, Градообсадител, а пък Птолемей, тъй като помогнал на града да не бъде превзет, Сотер (и от Родос с/у Касандър, който използвал отсъствието на Деметрий от континентална Гърция. Нова грешка, макар и не очевидна, на Антигон, който на този момент предприемал решителни действия на Запад, без да има стабилен тил на Изток с/у Селевк). Така Антигон и Деметрий били признати за най-силните владетели и дори Антигон, след като научил за победата на сина си приел царска титла. Изпратил корона и на Деметрий, а когато разбират това Лизимах, Птолемей и Селевк също се обявили за царе. Това била годината на царете.
Деметрий тръгнал с/у Касандър на континента, превзел Атина през 304, съживил Коринтската, или Елинската лига и насочил силите си с/у Касандър. Касандър, изпаднал в безизходица, искал мир, но след като му било отказано всичко, освен безусловна капитулация, Касандър потърсил помощта на съюзниците си. Антигон и Деметрий били изкарани от Европа в Азия, където през 301 нахлулите на континента Лизимах и Селевк ги сразяват при Ипсос във Фригия. Можем да кажем, че тази битка е разделителна линия в цялата история на диадохите. Антигон умира, а Деметрий избягал в Ефес, а впоследствие взел контрола над Пелопонес и се превърнал в нещо като пиратски цар.
Елинистическият свят след Ипсос
-Лизимах взел и Мала Азия (тоест контрол над Хелеспонта)
-Касандър се укрепил в Македония и Гърция
-Селевк взел Сирия и Месопотамия (интересите м/у него и Птолемей много сериозно се сблъскали. По-късно Сирия се превърнала в ябълката на раздора м/у Птолемеи и Селевкиди за много години напред)
След смъртта на Касандър през 298 избухва гражданска война м/у синовете му. Деметрий използвал силната си армия, отстранил синовете на Касандър и се обявил за цар на Македония. Изглежда че балансът отново бил разстроен и отново била образувана коалиция с/у амбициозния завоевател. В нея освен Птолемей, Лизимах и Селевк се включил и един нов играч, Пир от Епир, който бил син на цар Еакид, син на Арибас, който пък бил чичо на Олимпиада. След като Олимпиада била победена от Касандър, подкрепилият я владетел на Епир бил отстранен и на негово място на трона седнал Неоптолем II, докато престолонаследникът Пир избягал при Главкий, цар на илирийското племе тавланти. През 287, след една кампания, след която Деметрий избягал, Лизимах и Пир си поделили Македония (малко подробности- Главкий се съюзява с Деметрий с/у Касандър, при което Деметрий се оженил за сестрата на Пир, Дейдамея. След Ипсос Пир е заложник на Птолемей (разбирай че Птолемей, привърженикът на политиката на баланс на силите, продължава да има едно на ум за силните позиции на Деметрий в Гърция). Птолемей му помага да си върне трона в Епир. С Деметрий го скарал личен конфликт, всъщност Деметрий му взел жената, след смъртта на Дейдамея. Но решаващо се оказало въстанието в Македония с/у Деметрий, вероятно с/у въвеждането на ориенталския му двор, предизвикал смут, след тихите години при Касандър. Докато бил на Изток*, оставяйки Гърция на сина си Антигон Гонат, Пир и Лизимах си поделили Македония по р. Аксиос.).
Мевдувременно Деметрий е взет за пленник от Селевк и като резултат на последвалия разгулен и лишен от цел живот умира през 283. Разпаднала се и създадената коалиция. През същата година умира и Птолемей. Наследен е от Птолемей II Филаделф, а другият му амбициозен син Птолемей Караунос напуснал Египет и се съюзил със Селевк. Това задействало по малко неочакван начин месомелачката, приготвена и за последните от старото поколение. Работата е че след Ипсос Лизимах се оженил за дъщерята на Птолемей Арсиноя**, която се доказала като много амбициозна личност. Тя настроила Лизимах с/у сина му Агатокъл, който избягал при Селевк. Така при Селевк в един момент се намират и потенциалният наследник на Птолемеите, и този на Антигонидите. Той се възползвал от открилия му се шанс за намеса, нахлул във владенията на Лизимах в Мала Азия и го сразил при Куропедион през 281, като в битката Лизимах умира.
Селевк влиза в Европа, но е убит предателски от Птолемей Караунос, който след това се оженил за сестра си Арсиноя, но в последствие отношенията м/у тях охладели, Птолемей убил синовете на Арсиноя, а тя избягала в Самотраки.
Но скоро и Караунос е убит при нахлуването на келтите. Македония остава без цар. Тогава, възползвайки се от създадения политически вакуум, от Гърция през 277 Антигон Гонат сразява войските на келтите на Брен в Тракия, подписва неагресивен договор с Антиох и превзема Тесалия. Македония отново имала цар, който заедно с Птолемеите в Египет и Селевкидите в Сирия, затворил една кървава страница от романа за наследството на Александър, само за да отвори следващата, а с това и новата глава...
*Деметрий рискува с кампания на Изток и оставя Пелопонес на Антигон Гонат. Грешката му, може би е, че не се движи по крайбрежието, където да го подкрепя мощната му флота, а решил направо да превземе източните сатрапии на Лизимах. След като акостирал в Азия, превзел Милет и Сарди, но след раздори сред армията и своевременни действия на Агатокъл Деметрий се предал през 286 и бил взет за заложник от Селевк (всъщност и тук има разбирай, за да не му отрежат главата веднага и с евентуални собствени империалистични стремежи. Работата е че Деметрий му става зет непосредствено след Ипсос, когато Лизимах, Птолемей и Касандър сключват един сорт защитен договор срещу Деметрий. По-късно Селевк се обърнал с/у него, защото се случило най-естественото нещо, а именно силата провокирала съпротива.)
**За причината за династичния брак виж *
В няколко поста ще се опитам да предложа нещо като въведение в този интересен, но в същото време доста заплетен период от античната история. Ако човек иска да си обясни логиката на войните и съюзите, на предателствата и най-общо казано дипломацията на отделните царства едно спрямо друго, спрямо гърците и...семейните отношения в самите династии, то понякога несъмнено ще се окаже в ситуация да си повтаря сам „сега, този (цар Х) беше син на този (цар У), такаа, а пък този (цар В) внук на сестра му (царица С), която му беше и жена (на У), ама тя после е жена и на онзи-сина (Х). Ахааа, значи тя беше майката на..., който се съюзил с незаконния син на дядото (съпруг на С)”
Така че смятам без да влизам в подробности да дам логиката на събитията, така, както съм я разбрал от литературата. Смятам се за добър в периода, но, моля, нека всеки се чувства поканен да пита за местата, където текстът ми не е съвсем ясен (ще е полезно и за мен да ревизирам знанията си), а и да допълва с каквото той знае по темата. Да разкажем възможно най-коректно и ясно за периода. След като привърша с темата ще се заема да разкажа в друг пост за историята на древна Македония от легендарните владетели, които споменават древните автори, и за които нямаме никакви други сведения, до Александър включително.
И така...
През 323 във Вавилон, Александър, Искандер, Двурогия, синът на Амон и Зевс и на Филип умрял. Но не оставил законен наследник: всъщност военачалникът Пердика получил пръстена на Александър от него на смъртния му одър, но заедно с това и завета на царя царството да получи най-силният, а Александровата съпруга Роксана все още носела детето им. Най-законен претендент за престола изглеждал Аридей, брат на Александър, който обаче изглежда страдал от психическо разстройство. Според някои в това била замесена Олимпиада, Александровата майка, тесалийската съпруга на Филип, която тровила буквално здравето на Аридей. Най-общо на организирания във Вавилон съвет м/у генералите на Александър мненията се разделили на две: конницата, начело с Пердика, един от осемте царски пазачи, соматофилакси, гласувала да бъдат назначени за регенти той и другите генерали Кратер, Леонат и Антипатър на нероденото дете на Роксана, и ако се роди син, той да заеме престола; пехотата, частта от войската по-явно настроена с/у ориентализиращата политика на Александър, начело с Мелеагър предложили за цар Аридей, който не бил и с азиатска кръв. След бурни преговори и дори военни сблъсици двете страни се съгласяват на компромиси: конниците приемат Аридей за цар, под името Филип III, а пехотата се съгласява да признае за цар и детето на Роксана, ако се роди син. Това ще е бъдещият Александър IV.
Но Пердика, въпреки старшия пост, който заел, не разполагал с власт на д всички.
Така Антипатър се намирал в Македония, където Александър го бил поставил за заместник, преди да се отправи на азиатската кампания.
Кратер бил в Киликия, начело на 10000 ветерани, връщащи се към Македония, където трябвало да смени на поста Антипатър. Работата е там, че в края на управлението си Александър, подклаждан и от писмата на майка си Олимпиада, изгубил доверие в Антипатър. Дори когато го призовал в Азия, Антипатър отхвърлил поканата и изпратил сина си Касандър. Антигон пък бил в позицията си в Мала Азия.
Следва да очертаем най-важните назначения от уредбата на Пердика:
-Селевк заел пост във върховното командване на конницата, тоест при Пердика
-Кратер трябвало да подели заедно с Антипатър властта в Македония
-Антигон оставал в сатрапиите Фригия, Лидия и Памфилия
-Птолемей се назначавал в Египет
-Лизимах в Тракия
-Леонат в Хелеспонтийска Фригия
-Евмен, единственият грък, в Кападокия, която тепърва трябвало да се завладее
Назначенията били противно на политиката на Александър да назначава по невлиятелни лица в сатрапиите и постепенно сами довеждат до децентрализация.
Карта на разпределението на сатрапиите
По това време обединителните сили в държавата са малко. Планът на Александър да създаде ирано-македонска династия бил свързан с гръцката мисъл по онова време и в духа на политическите утопии на Платон. Но елинистическите философски школи по-скоро наблягали на идеята за Аристотеловия Мегалопсюхес- човекът с велика душа. Той се превърнал в модел за елинистически владетел и постепенно засенчил първенството за легитимността на властта, за сметка на личните качества и пълководческите умения на предводителя. Както казал Александър на Пердика спред Курций- „той им отговори, че го оставя (б.м.-царството) на този, който е най-достоен”. Потосът, желанието или стремежът, на Александър, който го води преди всичко през кампанията на Изток, се предава и на диадохите, но малко са тези, които го насочват към възвишената цел за единна империя и те постепенно са сразени- Пердика, Антипатър, Полиперхон, Антигон в последвалите войни. Този потос, хванат толкова красиво в най-известната Скопасова статуя http://upload.wikimedia.org/wikipedi...lini_MC649.jpg се извращава в егоизъм и користолюбие, сякаш напомняйки ни примерите за доброто и лошото управление според гръцките мислители, които също така вървят по двойки.
Всъщност можем да кажем, че в момента обединителните сили се започвали и приключвали с войската. Но нито един от наследниците, или диадохите, нямал харизмата, средствата и таланта да накара цялата войска да му се подчини, а останалите генерали да признаят върховната му власт. Затова компромисът от Вавилон бил предварително обречен на неуспех. Скоро избухнали конфликти, както сред гърците, така и въоръжени сблъсъци м/у диадохите. Нека ги разгледаме поред тематично:
Гърция
След смъртта на Александър Гърция въстанала, начело с Атина. Конфликтът е известен под названието Ламийска война. Антипатър бил победен от атинския генерал Леостен при Термополите. Оттам Антипатър се оттеглил в Ламия, където бил обсаден. След като Леонат изпратил подкрепления от Мала Азия, Антипатър успял да пробие обсадата и заминал за Пела. През 322 македонците си връщат контрола, след като Клит сразил гръцката флота, а Кратер съответно гръцката пехота при Кранон в Тесалия. Най-силно стремежът на Атина към свобода по-късно се проявил в Хремонидовата война през 267-266.
В Спарта пък около 245 цар Агис IV и по-късно при Клеомен III 235-219 прокарали нова социална реформа за преразпределение на земите, както разказва Плутарх в биографиите им, и възстановили за кратко спартанската военна мощ. След като Агис след контрапреврат на Леонат бил екзекутиран, то синът на последния, Клеомен, продължил борбата с по-радикални действия, като преразпределил земята на 4000 клери, колкото бил традиционния брой на спартиатите, много от които обезземлени в момента и изпраща в изгнание някои едри земевладелци. Но веднъж укрепнал, той се превърнал в по-голяма заплаха от Македония за водачът на Ахейската лига Арат. Последния се съюзил с македонския цар Антигон Досон и се съгласил да му върне Акрокоринт, един от трите гарнизони, т.нар. Fetters of Greece, заедно с Халкида и Деметриада, които осигурявали здравия македонски контрол в/у Европейска Гърция. http://www.ancientl.com/greek/fetters-greece/
През 222 при Селазия Антигон сразил Клеомен, който избягал в Александрия, където майка му била заложница (разбирай, гаранция за добри отношения) на Птолемей III. Но царят на Египет умрял и наследникът му, не изпитващ същите симпатии към Клеомен, го елиминирал през 219. А пък Антигон превзел Спара, което се случвало за първи път в историята на града-държава.
По-сериозни противници на Македония в Гърция били Ахейският съюз в Пелопонес и Етолийският съюз на север. Те имали федеративно устройство, но Македония добре се възползвала от враждите им.
Диадохи
Първа война 322-320
Антипатър използвал силата на династичните бракове доста често и една от дъщерите му била взета от Пердика, друга от Кратер, трета от Птолемей. Но след Ламийската война Пердика запланувал да вземе за съпруга Клеопатра, сестрата на Александър, което довело до търкания м/у него и Антипатър. Междувременно пък Адея, дъщеря на скитската съпруга на Филип II, Кинана, се омъжила за Аридей. Когато Пердика се опитал да наложи волята си и над Антигон и го призовал под предлог, че не е помогнал на Евмен да завоюва размирната все още Кападокия, Антигон избягал в Гърция и сключил съюз с Антипатър и Кратер с/у Пердика, който явно демонстрирал имперски интереси. В съюза им се включил и Птолемей. В започналите военни действия Пердика изпратил Евмен в Мала Азия, докато той се насочил към Египет да се раправи с Птолемей, като повод бил открадването на трупа на Александър по пътя за Македония и пренасянето му в Александрия, където за него бил изработен прекрасен златен ковчег (по-късно е сменен от стъклен, както разказва Полибий). Но след заговор в щаба на Пердика, в резултат на неадекватното негово командване през кампанията, Пердика бил убит от собствените си хора. А по-късно Птолемей отказва овакантения пост регент за сметка на двама от убийците на Пердика, Питон и един друг Аридей. Всъщност Птолемеите като цяло гледали да държат една политика на баланс на силите, гарантираща им самостоятелност, и затова и в случая Птолемей отклонил поканата за ръководната длъжност. Междувременно Евмен сразил армиите на Кратер в Мала Азия, като в битките загинал и самия Кратер. Птолемей имал и късмет, тъй като вестта за тази победа дошла след убийството на Пердика (е, все пак по-бързо, отколкото вестите идват в Песен за огън и лед...но все пак решително бавно, ако мога така да се изразя).
Решение на конфликта
През 321/320 в Трипарадизос в Северна Сирия Антипатър е избран за новия регент (уви, и автоматично след това за новата жертва...). На тази среща изворите описват Адея като голяма интригантка, всяла смут сред войските, на които не им било плащано известно време, целейки по-голяма власт и независимост за нея и царствения й мъж. В крайна сметка всичко приключило благополучно за Антипатър, след като в негова полза се намесили и Антигон и Селевк. Но на амбициите на Адея не било сложено край, както ще видим.
Уредбата на Антипатър http://sitemaker.umich.edu/mladjov/f...khoi320nbc.jpg
-Антигон е назначен за генерал на армията на Азия (тоест поел задачата да се справи с Евмен)
-Касандър, син на Антипатър, е назначен в щаба на Антигон (израз на недоверието на Антипатър...)
-Антипатър скрепил отношенията си с Антигон, като оженил една от дъщерите си за сина на Антипатър Деметрий
-Птолемей в Египет
-Селевк (един от убийците на Пердика и бъдещ голям играч...) във Вавилон
-Питон в Мидия
-Антипатър в Македония, където ще са и царете
Ето и очерталите се „големи”-Антигон на Изток, Антипатър на Запад и Птолемей в Египет.
През 319 Антипатър умира и с наследството си поставя начало на поредния конфликт на диадохите. Той завещава поста си не на амбициозния си син, а на човек от старото поколение, с по-голям опит и евентуално с по-големи умения, Полиперхон. Но както ще покажат събитията, Антипатър явно надценил Полиперхон и подценил амбицията на Касандър.
Втора война 319-315
Разочарованият Касандър се съюзил с Антигон, Лизимах и Птолемей. Полиперхон пък намерил опора у Олимпиада и Евмен. През 316 Антигон сразил Евмен при Габиен и накрая Евмен бил убит от собствените си войски на следващата година. Междувременно Касандър победил флотата на Полиперхон край Бизантий и поставил за управител в Македония консервативния философ Деметрий от Фалерон, известен по-късно покрай дейността му в библиотеката в Александрия. С подкрепата на Адея, приела името Евридика, Касандър се обявил за регент. Олимпиада осигурила военната помощ на Епир в конфликта и заедно с Полиперхон тръгнали с/у Касандър. Авторитетът на майката на Александър повлиял, войските предали Филип III, подкрепил амбициите на съпругата си, и той бил екзекутиран, а по-късно съдбата му споделя и Евридика, само сложила край на живота си. Но след това военното щастие изневерило на Олимпиада, войските на Касандър я обсадили в Пидна, пленена е и е екзекутирана. Касандър е победителят на деня, а наградата му е сватба със сестрата на Александър, Тесалоника, прибавяща ново 20 към династическите му претенции.
Трета война 314-311
Веднъж победил Полиперхон, сега в голяма грижа за Касандър се превърнал неоспоримия контрол от Антигон на Изтока. Както се случило и преди с Пердика, амбициите на един от владетелите, довел до съюз с/у него на мнозинството от останалите. И както и преди се случило, липсата на комуникация за сметка на грубата сила, предопределило неуспешния изход на сетния опит за обединение на Александровата империя. В този съюз участват Селевк, Птолемей, Лизимах и Касандър. Антигон отхвърлил отправения му ултиматум да върне Селевк във Вавилон, да даде Сирия на Птолемей, Хелеспонтийска Фригия на Лизимах и Кападокия и Ликия на Касандър. Във войните започва да играе голямо значение и пропагандата извън все по-намаляващия с враждите македонски кръг. Отново, както при Пердика, Антигон първо се отправил с/у Птолемей. Мотив за това той намирал и в липсата и следователно нуждата да построи силна флота, а оттам първо необходимостта да превземе пристанищата на крайбрежието, основно финикийските. В съюз с Полиперхон, който още имал силни позиции в Пелопонес, Антигон издал едикт, в който обвинявал Касандър в убийството на Олимпиада и обявил гръцките градове за свободни (всъщност това „освобождаване” на гръцките градове винаги е служило по-скоро като претекст с/у опасни съюзи и федерации сред гърците). Стъпка с/у Касандър е образуването на т.нар. Nesiotic League на островите в Егея от Антигон. Касандър бил готов да започне преговори с Антигон, но в този момент войната в Азия се обърнала. Деметрий бил сразен от Птолемей в Газа, но последния избегнал сблъсък и с войските на Антигон и се оттеглил назад. Антигон пък направил една от големите си тактически грешки във войната, като не преследвал Птолемей, сключил примирие с Касандър през 311, а тръгнал с/у Селевк, завърнал се във Вавилон. Започнала т.нар. Вавилонска война през 311-309. Но войната с/у Селевк била трудна и през 309 и тук Антигон сключил примирие и се върнал на запад (подобен неагресивен договор по-късно Селевк сключил и с Чандрагупта Мауря, като вместо някои териториални загуби, Селевк се сдобил с 500 бойни слона и индийска кръв в потомците си)
Четвърта война 308-301
Междувременно Касандър се отървал от Роксана и от Александър IV и с това на царската кръв, на идеята за законен наследник на Александър бил сложен окончателен край.
Антигон изпратил Деметрий да „освободи” Гърция и с това сапунената опера „Войната на Диадохите” официално продължила. Плутарх посвещава една от биографиите си на Деметрий. Препоръчвам ви да я прочетете, защото е доста интересна, а пък и е от раздела на лесно достъпните и я има в томчето на Успоредни животописи на Хермес. През 307 Деметрий е посрещнат в Атина с божествени почести. Тук няма да се спирам подробно на интересния въпрос за религиозната идея, залегнала в личностите на елинистическите владетели (тръгнала от не съвсем ясния Deification Edict на Александър, за който научаваме основно от речите на т.нар малки атински оратори, но съществуваща и преди в класическа Гърция). Само ще отбележа, че донякъде самата атмосфера и настроение на епохата на несигурност, рисувана например в приключенските романи на Ксенофонт от Ефес и Лонг, отхвърлянето в частен план на класическата религия и засилването на влиянието на мистериалните религии, спомогнали много за идеята да се търси спасител (Сотер, Епифан, Евергет, все имена на царете, които в себе си съдържат идеята за изключителните им личности) не в абстрактната идея (не знам доколко е свързан с това фактът, че през епохата намалява интензивността на строене на храмове, за сметка на обществени сгради), а тук на Земята.
Деметрий от Фалерон напуска към Египет. През 306 при Кипър Деметрий побеждава флотата на Птолемей. Но логичния опит за кампания в Египет се провалил заради лошото време. Антигон искал да осигури контрола над източносредиземноморските морски пътища и затова изпратил Деметрий с/у Родос, където се сдобил с прякора си Полиоркет, Градообсадител, а пък Птолемей, тъй като помогнал на града да не бъде превзет, Сотер (и от Родос с/у Касандър, който използвал отсъствието на Деметрий от континентална Гърция. Нова грешка, макар и не очевидна, на Антигон, който на този момент предприемал решителни действия на Запад, без да има стабилен тил на Изток с/у Селевк). Така Антигон и Деметрий били признати за най-силните владетели и дори Антигон, след като научил за победата на сина си приел царска титла. Изпратил корона и на Деметрий, а когато разбират това Лизимах, Птолемей и Селевк също се обявили за царе. Това била годината на царете.
Деметрий тръгнал с/у Касандър на континента, превзел Атина през 304, съживил Коринтската, или Елинската лига и насочил силите си с/у Касандър. Касандър, изпаднал в безизходица, искал мир, но след като му било отказано всичко, освен безусловна капитулация, Касандър потърсил помощта на съюзниците си. Антигон и Деметрий били изкарани от Европа в Азия, където през 301 нахлулите на континента Лизимах и Селевк ги сразяват при Ипсос във Фригия. Можем да кажем, че тази битка е разделителна линия в цялата история на диадохите. Антигон умира, а Деметрий избягал в Ефес, а впоследствие взел контрола над Пелопонес и се превърнал в нещо като пиратски цар.
Елинистическият свят след Ипсос
-Лизимах взел и Мала Азия (тоест контрол над Хелеспонта)
-Касандър се укрепил в Македония и Гърция
-Селевк взел Сирия и Месопотамия (интересите м/у него и Птолемей много сериозно се сблъскали. По-късно Сирия се превърнала в ябълката на раздора м/у Птолемеи и Селевкиди за много години напред)
След смъртта на Касандър през 298 избухва гражданска война м/у синовете му. Деметрий използвал силната си армия, отстранил синовете на Касандър и се обявил за цар на Македония. Изглежда че балансът отново бил разстроен и отново била образувана коалиция с/у амбициозния завоевател. В нея освен Птолемей, Лизимах и Селевк се включил и един нов играч, Пир от Епир, който бил син на цар Еакид, син на Арибас, който пък бил чичо на Олимпиада. След като Олимпиада била победена от Касандър, подкрепилият я владетел на Епир бил отстранен и на негово място на трона седнал Неоптолем II, докато престолонаследникът Пир избягал при Главкий, цар на илирийското племе тавланти. През 287, след една кампания, след която Деметрий избягал, Лизимах и Пир си поделили Македония (малко подробности- Главкий се съюзява с Деметрий с/у Касандър, при което Деметрий се оженил за сестрата на Пир, Дейдамея. След Ипсос Пир е заложник на Птолемей (разбирай че Птолемей, привърженикът на политиката на баланс на силите, продължава да има едно на ум за силните позиции на Деметрий в Гърция). Птолемей му помага да си върне трона в Епир. С Деметрий го скарал личен конфликт, всъщност Деметрий му взел жената, след смъртта на Дейдамея. Но решаващо се оказало въстанието в Македония с/у Деметрий, вероятно с/у въвеждането на ориенталския му двор, предизвикал смут, след тихите години при Касандър. Докато бил на Изток*, оставяйки Гърция на сина си Антигон Гонат, Пир и Лизимах си поделили Македония по р. Аксиос.).
Мевдувременно Деметрий е взет за пленник от Селевк и като резултат на последвалия разгулен и лишен от цел живот умира през 283. Разпаднала се и създадената коалиция. През същата година умира и Птолемей. Наследен е от Птолемей II Филаделф, а другият му амбициозен син Птолемей Караунос напуснал Египет и се съюзил със Селевк. Това задействало по малко неочакван начин месомелачката, приготвена и за последните от старото поколение. Работата е че след Ипсос Лизимах се оженил за дъщерята на Птолемей Арсиноя**, която се доказала като много амбициозна личност. Тя настроила Лизимах с/у сина му Агатокъл, който избягал при Селевк. Така при Селевк в един момент се намират и потенциалният наследник на Птолемеите, и този на Антигонидите. Той се възползвал от открилия му се шанс за намеса, нахлул във владенията на Лизимах в Мала Азия и го сразил при Куропедион през 281, като в битката Лизимах умира.
Селевк влиза в Европа, но е убит предателски от Птолемей Караунос, който след това се оженил за сестра си Арсиноя, но в последствие отношенията м/у тях охладели, Птолемей убил синовете на Арсиноя, а тя избягала в Самотраки.
Но скоро и Караунос е убит при нахлуването на келтите. Македония остава без цар. Тогава, възползвайки се от създадения политически вакуум, от Гърция през 277 Антигон Гонат сразява войските на келтите на Брен в Тракия, подписва неагресивен договор с Антиох и превзема Тесалия. Македония отново имала цар, който заедно с Птолемеите в Египет и Селевкидите в Сирия, затворил една кървава страница от романа за наследството на Александър, само за да отвори следващата, а с това и новата глава...
*Деметрий рискува с кампания на Изток и оставя Пелопонес на Антигон Гонат. Грешката му, може би е, че не се движи по крайбрежието, където да го подкрепя мощната му флота, а решил направо да превземе източните сатрапии на Лизимах. След като акостирал в Азия, превзел Милет и Сарди, но след раздори сред армията и своевременни действия на Агатокъл Деметрий се предал през 286 и бил взет за заложник от Селевк (всъщност и тук има разбирай, за да не му отрежат главата веднага и с евентуални собствени империалистични стремежи. Работата е че Деметрий му става зет непосредствено след Ипсос, когато Лизимах, Птолемей и Касандър сключват един сорт защитен договор срещу Деметрий. По-късно Селевк се обърнал с/у него, защото се случило най-естественото нещо, а именно силата провокирала съпротива.)
**За причината за династичния брак виж *
Comment