Съобщение

**albireo** · 20-08-2012, 01:38

Поздравления за темата. Знам, че героите в тази сапунка са много и отношенията им объркани, но на моменти изложението е малко неясно и човек губи нишката на политически съюзи и раздори...или поне аз я изгубих признавам си.

**Themightyone** · 20-08-2012, 09:15

Albireo, виж това http://www.livius.org/greece.html или давай направо въпроса : )

А иначе най-общо, макар и не дотам коректно:
първа война
-повод- Пердика
-срещу-Пердика

втора война
-повод- Касандър
-срещу-Полиперхон

трета война
-повод- Антигон
-срещу-Антигон

четвърта война
-повод-Антигон
-срещу-Антигон

Срещал съм хронология, която обединява третата и четвъртата война в трета (314-301)

резултат-царете Филип и Александър са убити, няма регент, а самостоятелни елинистически владетели http://www.flowofhistory.com/node/512

**Сун Дзъ** · 20-08-2012, 11:28

Themightyone, имаш ли представа за количеството, типа и етноса на войските участвали във войните. Естественно по-интересни са събитията извън Европа.

**Themightyone** · 20-08-2012, 11:55

Сун Дзъ, пращам ти текста от биографията на Плутарх на Деметрий, който ни е главен източник за битката при Ипсос. После ще погледна за друг материал, сещам се за едни книжки на Montvert за армиите на Птолемеите и Селевкидите, но са за по-късен период 168-145. Значи, едната е Montvert - Seleucid and Ptolemaic Reformed Armies 168-145 BC (1) - The Seleucid Army, а другата Montvert - Seleucid and Ptolemaic Reformed Armies 168-145 BC (2) - The Ptolemaic Army. А има и една за Бактрия Montvert - The Armies of Bactria 700 BC-450 AD. И трите се намират из интернет : )
[28] The change in the fortunes and actions of the subject of our narrative now turns the comic scene into tragedy. 2 All the other kings having united their forces against Antigonus, Demetrius left Greece in order to join him, and was greatly animated to find his father preparing for war with a spirit above his years. 3 Had Antigonus abated a little of his pretensions, and restrained his ambition to govern the world, he might have kept the pre-eminence among the successors of Alexander, not only for himself, but for his son after him. 4 But being naturally arrogant, imperious, and no less insolent in his expressions than in his actions, he exasperated many young and powerful princes against him. 5 He boasted, that " he could break the present league, and disperse the united armies with as much ease as a boy does a flock of birds, by throwing a stone, or making a slight noise."

6 He had an army of more than 70,000 foot, 10,000 horse, and 75 elephants. The enemy's infantry consisted of 64,000 men, their cavalry of 10,500 ; they had 400 elephants, and 120 armed chariots. 7 When the two armies were in sight, there was a visible change in the mind of Antigonus, but rather with respect to his hopes than his resolution. 8 In other engagements his spirits used to be high, his bearing lofty, his voice loud, and his expressions vaunting; insomuch that he would sometimes in the heat of the action let fall some jocular expression, to show his unconcern and his contempt of his adversary. But at this time he was observed for the most part to be thoughtful and silent; and one day he presented his son to the army, and recommended him as his successor. 9 What appeared still more extraordinary, was, that he took him aside into his tent, and discoursed with him there; for he never used to communicate his intentions to him in private, or to consult him in the least, but to rely entirely on his own judgement, and to give orders for the execution of what he had resolved on by himself. 10 It is reported that Demetrius, when very young, once asked him when they should decamp, and that he answered angrily, " Are you afraid that you only shall not hear the trumpet ? "

[29] On this occasion, it is true, their spirits were depressed by ill omens. 2 Demetrius dreamed that Alexander came to him in a magnificent suit of armour, and asked him what was to be the word in the ensuing battle? Demetrius answered, Zeus and victory, upon which Alexander said, " I go then to your adversaries, for they are ready to receive me." 3 When the army was put in order of battle, Antigonus stumbled as he went out of his tent, and falling on his face received a considerable hurt. After he had recovered himself, he stretched out his hands towards heaven, and prayed either for victory, or that he might die before he was sensible that the day was lost.

4 When the battle was begun, Demetrius, at the head of his best cavalry, fell upon Antiochus the son of Seleucus, and fought with so much bravery that he put the enemy to flight; but by a vain and unseasonable ambition to go upon the pursuit, he lost the victory ; 5 for he went so far that he could not get back to join his infantry, the enemy's elephants having taken up the intermediate space. Seleucus, now seeing his adversary's foot deprived of their horse, did not attack them, but rode about them as if he was going every moment to charge; intending by this manoeuvre both to terrify them and to give them opportunity to change sides. 6 The event answered his expectation. A large part separated from the main body and voluntarily came over to him; the rest were put to the rout. 7 When great numbers were bearing down upon Antigonus, one of those that were about him said, " They are coming against you, sir." He answered, " What other object can they have? But Demetrius will come to my assistance." 8 In this hope he continued to the last, still looking about for his son; till he fell under a shower of darts. His servants and his very friends forsook him; only Thorax of Larissa remained by the dead body.

**Themightyone** · 20-08-2012, 12:00

Виж и това за битката. Анимирана карта http://www.theartofbattle.com/battle...sus-301-bc.htm

**Сун Дзъ** · 20-08-2012, 13:00

Като казах по-горе за "етноса" на армиите, винаги ми е било интересно "къде, колко и от кои"

По принцип войниците с "елински" произход са ограничен брой. От огромната империя са събирани войски, обучавани са по македонски образец... но това е до смъртта на Александър. След това започват междуособици и почти всеки голям "генерал" си организира своя армия в завладяната от него провинция. Това значи някакво сравнително малко македонско ядро плюс местни войници.
И става много интересно, защото за сравнително кратко време на бойното поле се срещат войници и оръжия от толкова различни култури. Мисля, че няма да е сериозно ако смятаме, че армиите са дори и на 30-50% въоръжени и обучени като македонци.

**Themightyone** · 20-08-2012, 15:03

Обещавам като допиша темата за политическата история да направя специален по-подробен пост за армиите с подходящи графики и картинки. Признавам, че ми трябва малко повече време да сглобя информацията : )

**Themightyone** · 21-08-2012, 09:07

Кратка история на елинистическите държави част II

70-те години на 3в.пр.Хр са изпълнени със сблъсъци м/у Птолемей II и Антиох I. Тогава се датира т.нар. Първа сирийска война (274-271), която завършва с успех за Птолемеите, които разширяват територията на владение до Кария и Киликия включително. Борбата на Египет за морските пътища ще го доведат до конфликт с Антигонидите.

Карта на диадохите около 270 г.пр.Хр http://sitemaker.umich.edu/mladjov/f...khoi270nbc.jpg

Когато през 261 на трона в Сирия сяда Антиох II, той получава в наследство много сепаратистично настроени райони. За разлика от централизирания Египет, в Сирия още през персийската епоха Армения, Кападокия, Понт и Витиния били само васални царства и постепенно се отделили от държавата. Сега, след като държавата на Селевкидите се изтощавала допълнително в скъпоструващи войни, а освен това и политическият живот се усложнил с появата на галатите, келтите от запад в Мала Азия, Сирия нямала възможностите да се бори с/у тях и примера на Кападокия и Понт последвали и други сатрапии, най-важните от които били Бактрия и Пергам. Последният бил най-важният пост на Лизимах в Мала Азия от периода на войните на диадохите и в него всъщност се намирала военната хазна на елинистическия цар. На Пергам предстояло да поеме удара с/у галатите и да ги съкруши. На него предстояло и първи да оцени правилно силата на една нова сила в района- Рим и с него да стане господар почти на цяла Централна и Южна Мала Азия.
При Втората сирийска война (260-253) Антиох действа заедно с чичо си Антигон Гонат. През 253 бил сключен мирен договор, скрепен с династичен брак м/у Антиох и дъщерята на Птолемей Береника. Антиох вече има синове (разбирай наследници-Селевк и Антиох Хиеракс) от Лаодикея и когато през 246 умират и Птолемей и Антиох, м/у двете жадни за власт царици се стига до междуособици в/у наследството на държавата. Затова понякога Третата сирийска война се нарича Лаодикейска война. Междувременно Береника и сина й били убити. В тази война с/у сина на Лаодикея Селевк се намесил и Птолемей III, новият владетел на Египет. Детайлите за тази война не са много ясни, но самият Селевк по това време бил зает в Мала Азия в съюз с Атал от Пергам да усмирява претенциите на брат си Антиох Хиеракс, обявил се за независим владетел на север от Тавър. А Птолемей, след като постигнал някои успехи, на свой ред бил въвлечен в интриги в Египет, където отсъствието му провокирало въстание сред местното население и т.нар. Cyrene affair. Историята е следната. И интересното в нея е, че въпреки, че е доста а ла „Росалинда”, в същото време известността й буквално достигнала до небесата (виж по-долу, че така и на мен ми звучи доста откачено : ) )
Управителят на Кирена Магас (брат на Птолемей II) обявил независимост. От друга страна бил сгодил дъщеря си Береника за Птолемей III с идеята Кирена и Египет отново да бъдат обединени след смъртта му (на Магас) Но когато това се случило жена му Апаме (дъщеря на Антиох I), която се наслаждавала на възможността да бъде царица, макар и в малко царство, подкрепила претенциите на Антигон Гонат за ръката на Береника в полза на неговия брат Деметрий, любимец на жените по онова време. Разстрогнал се старият годеж и през 250 се сключил новият. Деметрий се обявил за цар на Кирена. Но имал неблагоразумието да съблазни и тъща си Апаме. Береника само това й чакала и заповядала да екзекутират похотливия й съпруг докато бил в леглото с Апаме. Но понеже била с голямо сърце помилвала майка си, а после, понеже била вярна на поетите клетви се омъжила за Птолемей III през 246, така обединявайки Кирена и Египет. Заслужила си имиджа на вярна съпруга като Береника II. Било докато заедно с възлюбения й съпруг били на меден месец, когато Птолемей получил молбата на сестра си да се намеси в борбата й с Лаодикея. И тогава Береника, посветила красивите си златни коси за благополучното завръщане на съпруга й. Но те загадъчно изчезнали и астрономът Конон, който бил приятел на Архимед, обявил, че се издигнали на небето, като Косите на Береника, Вероника (това съзвездие Coma Berenices е заобиколено от Воловар, Девица, Лъв и Ловджийски кучета, няма определена форма, с голямо усилие на въображението би могло да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквито са нарисувани в старинните звездни карти и атласи), Калимах написал известна поема за тях, която Катул превел.

Елинистическият свят около 250

Office of Budget and Planning

http://sitemaker.umich.edu/mladjov/files/diadokhoi250nbc.jpg

Междувременно като независима държава се оформя о.Родос и дори става един от най-големите пристанищни градове на Гърция, по-значителен дори и от Атина. Военната флота на Родос става една от най-силните и поддържа безопасността на мореплаването в Егея, като се бори с пиратите. Родос изработил закон, с който се урегулирала международната морска търговия и който бил възприет от елинистическите държави. Междувременно същата роля на пазители на търговското мореплаване имали на изток Кизик, Бизантий и Боспорското царство с център Пантикапай. Главните центрове на тази търговия стават Милет, Ефес, Пергам, Кизик, Бизантий, Синопа, Родос, Боспорското царство, Делос, сирийското крайбрежие и Финикия, и с приток от Палмира и Петра. Елинистическият свят става голям пазар, увеличава се броят на консуматорите и нуждата от храни, но през 3в. разложението на Скитското царство*, поради движението на сармати, келти и траки подкопава производителността на значителни части от Южна Русия, осигурявала до този момент голяма част от зърното, а Италия и Сицилия преживявали на свой ред трудни времена.Затова се засилило значението и ролята на Египет и на Пергам за прехраната на населението. Разбира се, не казвам, че цялата търговия се съсредоточавала в източното Средиземноморие, но на запад господарят бил друг, Картаген. И от елинистическите владетели само един, доколкото ми е известно се заема с военни начинания на запад, а именно моят любимец Пир от Епир. Създало се едно равновесие на силите (извън което малките държави нямало как да съществуват, както по-късно си проличава от отношението на Рим към Пергам и Родос, но това е по-късно), в което участвали още Нубийското царство, Кирена, Сиракуза на Хиерон II (270-215), Рим. Монархиите се опирали на наемните войски и на гръцките преселници, имотни граждани и царски служители. Притокът на нови маси заселници стимулира икономическия живот, затова и много характерна черта от устройството на държавата на Селевкидите било възникването на нови гръцки градове. Но характера и устройството на държавите ще опиша в друг пост. Тук исках просто да спомена накратко за положението.
И така, по-горе споменахме за причината за конфликтите м/у Птолемеи и Антигониди. Затова Птолемеите подкрепяли гръцките съюзи (Етолийски и Ахейски) В част 1 вече говорих за събитията в Гърция (тогава разделих събитията тематично, а не хронологично), за Ламийската война и после за Хремонидовата война и за реформата на спартански царе и предателството на Арат, който се съюзил с македонците. Сега става ясно защо след загубата при Селазия през 222 Клеомен намира убежище при Птолемей. А Антигон III Досон възстановява старата Елинска лига след победата си и подготвил трона за младия Филип V. Случило се, че по едно и също време, около 221, на троновете в елинистическите царства седят млади и неопитни монарси, Антиох III в Сирия, Птолемей IV в Египет и Филип V в Македония. От тях Антиох и Филип скоро се доказали като доста енергични владетели. Птолемей пък, който вече го видяхме да участва в убийството на Клеомен, потърсил убежище в двора на баща му, въпреки имиджа си на женкар и под силната зависимост от двора, успял да надвие в битката при Рафия през 217 с/у Антиох в Четвъртата сирийска война (219-217, Антиох започнал войната и целял, възползвайки се от слабостта на Египет да завоюва територии в Сирия. Във войната пък Птолемей набрал 20000 египтяни, които след това решили, че е по-добре да се борят за независимост, отколкото за Птолемеите, така че победата при Рафия не може да се оцени еднозначно. Това е пример за риска от набиране на войски от местното население)
Гръцкият интерес в Италия от средата на 4в. отслабва. Кампании на запад, повикани от гръцкия град Тарент правят само епирските царе Александър и Пир. Рим започва да става фактор в политиката в района, първо икономически (посредством колонии по Aдриатика, Аримин на север през 268 и Брундизий с/у Епир през 244) Освен това, да не забравяме, че през 273 малко след неуспешната кампания на Пир Птолемей II, може би оценявайки правилно промяната в международната политика, сключил договор с Рим. (именно с този по-особен статут на Египет към Рим можем да си обясним и факта, че държавата на Птолемеите последна от елинистическите монархии изчезва от политическата карта)
Намесата на Рим директно в елинистическия свят станала при войните с илирите. През 30те години на века Епир в резултат на вътрешни междуособици отслабнал чувствително и станал лесна плячка за скитите ардеи, начело с царица Тевта. Епир се преобразувал в републиканска федерация. По това време имаме сведения, че Деметрий II (239-233) в Македония плащал на илирийски наемници с/у Етолийския съюз. Тевта се намесила в борбата за Адриатика. Набезите на илирите разстройвали търговския трафик между проливите на Отранто (който свързва Адриатическо и Йонийско море) и Коринт, като до 229 практически ги владеели. Рим получавал оплаквания от търговците от Брундизий и други пристанища на източното крайбрежие на Италия. Дори римски дипломат, изпратен да реши случая, бил убит. Тевта превзела на север Епидамн и завладяла о.Коркира. Царицата не се отказала да толерира и пиратството. Избухнала Първата илирийска война (229-228), завършила с победа на римляните. http://en.wikipedia.org/wiki/File:IllyrianWars.jpg Намесата на Рим била представена като в услуга на гръцките държави. Отбелязвали изрично и това, че македонските царе Деметрий II и Антигон III Досон не предприемали нищо с/у илирите, като първият дори си осигурявал услугите им. Докато били съсредоточени в/у войната с Ханибал, римляните намерили време да се справят с Деметрий от Фарос, който от клиент на римляните, поставен да неутрализира силите на Тевта, с помощта на антиримски настроените владетели на Македония отново започнал пиратската си дейност в Адриатика и Егея. Дори повече от това, когато римляните настояли за неговото предаване (Деметрий избягал в двора на Филип) Филип отказал. През 217, когато пристигнали новините за победата на Ханибал при Тразименското езеро, Деметрий посъветвал Филип да преустанови кампанията с/у етолийците и да съсредоточи политиката си на запад, като подкрепи Ханибал, което царят и направил през 215. Договорът, подписан с етолийците и слагащ край на войната с тях бил и последният договор, подписан в Гърция, без участието на римляните.
През 213 Филип излязъл на Адриатика, като превзел пристанището Лисос. Римляните потърсили съюз с етолийците за да неутрализират Филип и да го държат настрана от активна намеса на запад. На етолийците не им трябвало много уговорки, за да склонят да забравят договора с Филип, по който мастилото все още изсъхвало. Спарта и Пергам на Атал I също подкрепили Рим. Но Рим не успял да настрои всички с/у Филип. Всъщност Ахейския съюз дори започнал преговори за съюз с него, като на договарянето с римляните се гледало като на съюз с варвари. На Рим започнало да се гледа като на Новите варвари. Филип отблъснал етолийците от Тесалия и ограбил столицата им Термон. Филопемен, военачалник на ахейците пък сразил спартанската армия при Мантинея през 207. Междувременно римляните победили при р.Метавър армията на Хаздрубал, съсредотили се изцяло с войната с Ханибал и оставили етолийците сами. Последните се принудили да сключат сепаративен договор с Филип. Това отново върнало вниманието на римляните в района и те свалили значителна войска при Епидамн през 205 с идеята да накарат етолийците да подновят военните действия. Накрая през същата година бил подписан мирен договор. За римляните този договор бил временен, удобен до финалната разправа с Картаген.
Отсега в района ясно се оформили два лагера:
-Филип V, Беотия и ахейците
-Рим, Атина, Пергам на Атал I, Спарта, където тиран бил Набис
Нека разгледаме развитието на Египет и Сирия в периода, с което да си обясним защо римлщните не им обръщат толкова внимание по това време. В Египет Птолемей IV също имал проблеми. След битката при Рафия Птолемей трябвало да се справя с въстание, в резултат на което Горен Египет практически бил загубен за държавата в периода 205-186. Когато през 204 египетския цар умира, наследникът му Птолемей V е само на 5г. и започват интриги около регентството му. Този отслабен Египет представлявал изкушение за враговете му. Най-опасния от тях Антиох III за повечето време от качването си на трона бил ангажиран с военни кампании на изток. Рим там, разбира се, нямал интереси.
Но след открилата му се възможност Антиох насочва политиката си на запад, превзема Сидон и сразява армиите на Птолемеите при Панион през 200. Римляните, вече сречелили решителното сражение с/у Ханибал при Зама през 202 и спечелили Пуническата война, започнали по-сериозно да се налагат в политиката м/у елинистическите държави. Предупредили Антиох да не нахлува в Египет и насочили вниманието си към Филип. Македонския цар построил силна флота след договора от 205, възползвайки се от услугите на Дикеарх, етолийски пират, който вилнеел из Егея. Филип превзел Тасос, продал населението му в робство, вършел набези по черноморския търговски път на зърното. Нахлул в Йония и грабил територията на Пергам. Завзел Самос, който дотогава бил база на флотата на Птолемеите и победил родоската флота при Ладе. Родос и Пергам отнесли случая до Рим. Бил изпратен ултиматум до Филип да прекрати набезите и да плати обезщетение на Пергам, който той отказал. Отговорът му бил набег с/у Атика, като стигнал чак до Академията, докато римските дипломати били все още в Атина (там се били събрали членовете на антимакедонската коалиция, и оттам бил изпратен ултиматумът) След това се отправил към Хелеспонта, може би с намерението да отреже доставките на храни за Атина. В Абидос го достигнал последния ултиматум, който настоявал да бъдат платени обезщетения също и на Родос. Филип отказал и него. Двете страни вече се намирали в състояние на война. Римляните, на които било ясно че са гледани по-рано като варвари, съюзени с етолийските пирати, сега се представяли за защитници на гърците с/у Филип македонецът, Варварина. Втората Македонска война (200-197) започва през есента с настъпление през Илирия. Въоръжената намеса предотвратява възможността Филип V отново да спечели някои успехи там. През първите две години сраженията се развиват при променлив успех. В същото време римската дипломация е особено активна. С течение на времето привлича в коалицията и ахейците. През 198 начело на легионите застава Тит Квинкций Фламинин. Той предприел решителни действия и през 197 печели основната битка в Тесалия в хълмистата местност Киноскефале. След поражението Филип V предлага преговори за мир и той е сключен при следните условия:
-Македония трявба да се откаже от всички владения извън собствените територии
-да плати контрибуция от 1000 таланта
-да върне пленниците
-да намали армията на 5000 бойци
-да предаде на победителите целия си военен флот
-да не започва война без тяхно знание, тоест е лишена от самостоятелна външна политика
Капак на всичко слагало задължението да се признае свободата на гръцките градове. След победата Фламинин ловко използвал съдадената ситуация. През 196 на истмийските игри тържествено е обявена независимостта на елинските полиси. Едиктът за автономия се посреща с необикновен ентусиазъм и дори глашатаят го прочита два пъти. Но високо прокламираният лозунг съвсем не пречи на римляните малко по малко систематично да се намесват във вътрешните работи на градовете и после почти самоволно да ги управляват. На всичко отгоре гарнизони са оставени в Fetters of Greece (Деметриада, Халкида и Акрокоринт, за стратегическата важност на които вече говорих в част 1) Истината за бързото прекратяване на Втората македонска война се крие по-скоро зад причини от външен и вътрешен за Републиката характер. Най-напред по това време в Рим и Италия върлува смъртоносна епидемия. После непокорните галски племена отново въстават.
След това римляните погледнали на изток където с активните си действия Антиох провокирал действията на Рим...

*интересни поне за мен са отношенията между скитите и Боспорското царство по Северното черноморско крайбрежие. Скитите участвали дори и като посредници в търговията със зърно а имаме и сведения за контингенти от армията им в армията на боспорските царе. Имало и конфликти, като през 3-2в.пр.Хр.скитите нахлували в Херсонес в западната част на полуострова и през 2в.пр.Хр цар Скилурус превзел Олбия и сякъл там монети. Според Полиен за да се защитят от скитите гърците от колониите се съюзявали със сарматите. В края на 2в.пр.Хр. скитите отново нахлули в Херсонес и гърците се обърнали към Митридат VI, цар на Понт. Засега не знам много по темата, но си струва да погледна по-сериозно. Иначе видях, че Last Roman е писал също за Боспорското царство.
Тъкмо преди да постна темата намерих това- Black Sea Studies http://www.pontos.dk/publications/bo...-sea-studies-6 което изглежда просто чудесно, защото материалите са абсолютно достъпни и разглеждат различни особености за които бегло споменах

**Themightyone** · 22-08-2012, 14:34

Устройството на елинистическите държави
Част I.Администрацията на Птолемеите

Като начало е нужно да отбележим, че Александър и Птолемей не променили съществено заварената администрация в Египет. Както ще видим, най-голямата промяна била свързана с осигуряването на армиите и на гръцките заселници.
В Египет икономическият живот бил построен в/у етатизма, ръководната роля на държавата. Посредници м/у нея и населението били многобройният апарат от чиновници и откупчици.
Страната е разделена на номи, които от своя страна се делят на топархии, съставени от определен брой села, коми.
Има три раздела на администрацията:комисиите на номарха, иконома и на василевсите (пълното изписване е basilikos grammateus).
-Номархът с подчинените му топарси и комарси отговарял за селскостопанската продукция;
-Икономът и чиновниците антиграфи отговаряли за финансите;
-Василевсите заедно с топограматиците и комограматиците отговаряли за архивите, особено за този за земята, кадастъра.
Всички отговарят пред диойкета в Александрия, главният финансов и вътрешен министър.
Както стана явно военната администрация е разделена от цивилната. Войниците се настаняват в/у парцели, клери, с които си осигуряват средства. Те са под контрола на стратези.
В Александрия водеща роля играе диойкетът, действащ с подчинените му секретари. Владетелят е собственик на цялата земя, но упражнявал директно правата си само в/у част от нея, царската земя. Тя се обработва под наем от т.нар. царски селяни. Те плащат определена (предварително, според района. Тоест приемало се, че от този парцел ще излезе еди-каква си реколта) рента всяка година. Други земи имат различен статут:клерухи (земи на заселници), храмови земи, градски земи, царски „дарове”, частни земи. Само за сведение таксите на клерухите били по-малки от рентите в/у царската земя.
По-голямата част от държавните доходи идвали от данъци в натура. Така например лозарите давали апомойра в размер 1/6 (пример за различно облагане:даване на процент от реколтата). Освен производителите, търговците също плащали данък.
Имало и парични налози. Паричните такси били събирани от „публикани”, откупчици, tax-farmers. Системата е следната. Богати граждани наддавали за договорите за такси на аукциони. Ако събраното било по-малко от спазареното, доплащали. Иначе запазвали част от печалбата. Ясно е, че откупчиците трябвало да са добре запознати с ресурсите на дадения район и да упражняват впоследствие контрол в/у производството, ако искат да не са на загуба. Те също участват и в монополите в/у индустрията (разбира се, държавни, основните били в/у растителното масло, лен и бира).
Нека кажем няколко думи и за съдебната система. Освен номарсите и стратезите, които имали право да разрешават съдебни случаи съществувала и независима съдебна система. Постоянни съдилища, дикастерии са засвидетелствани около средата на 3в. в метрополисите на номите за нуждите на гръцките заселници. На места египтяните използвали свое право и съдии, лаокрити ако не било постановено друго от царски едикт. Съществувал и по-късен гръцки съд на т.нар. хрематисти, царски съдии, който по-късно иззема функциите на дикастерия. Колегиите им били съставени от по трима съдии и един писар. Всяка колегия отговаряла за административна единица. Начело на системата бил архидикаст, чиято резиденция била в Александрия. Той надзиравал цялата съдебна система.

**Themightyone** · 29-08-2012, 23:04

Кратка история на елинистическите държави част III

След Киноскефале Антиох III закрепил положението си в Сирия и започнал да нахлува в Кария и Киликия (територии на Птолемеите), в Пергам, Лизимахия в Тракия. Птолемей IV подписал договор през 195 с който официално признавал загубата на Сирия (по-късно вероятно неуспешната интервенция на Селевкидите в Египет през 168 и вероятността от съюз м/у Египет и Рим накарал тогавашния селевкидски цар Антиох IV да действа радикално в Юдея-да осигури района. Така се стигнало до въстанието на Макавеите 167-160 и до установяването през 40те години на 2в. на династията на Хасмонеите) Освен това оженил младия египетски цар с дъщеря си Клеопатра. Така се опитал да замаже очите на римляните с „приятелски отношения с Египет”. През 194 римляните оттеглили войските си от Гърция в резултат на обявената свобода на гръцките градове (на което се противопоставил Сципион Африкански, който смятал, че Антиох ще нападне Гърция) Антиох приел покана за съдействие с етолийците (които си били осигурили за база Деметриада) с/у римляните (явно 4г. били достатъчни на гърците да разберат истината зад „свободата”), но при завързалите се бойни действия бил накаран да се оттегли в Мала Азия и през 190/189 при Магнезия е победен.
Условията, наложени от римляните, били
-да изплати огромна сума от 15000 таланта
-да освободи владенията си в Тракия и Мала Азия
-да намали до 10 катафракти (кораби с палуба) флота си и да преустанови движението му на запад от р. Каликаднус и н.Сарпедон.
Родос и Пергам били възнаградени, като Пергам взел контрола над изгубените владения на Селевкидите в Мала Азия.
Птолемей V през повечето време бил зает с въстания в Горен Египет. Накрая през 185 той превзел Тива и с това сложил край на периода 205-186, изпълнен с неуредици, за който стана въпрос в част 2. През 181 младият цар умрял и се появили традиционните слухове за отровителство. Клеопатра станала регент на сина им Птолемей VI Филометор.
В същото време положението в Македония не било спокойно и новият цар Персей от 179 започнал да събира коалиция с/у Рим. Оженил се за Лаодикея, дъщеря на Селевк IV, наследникът на Антиох III. Сестра си пък омъжил за витинския цар Прусий II. Популярността му сред гърците бързо нарастнала. През 172 царят на Пергам Евмен II изказал страховете си от Персей пред римляните, боейки се от съюз на Персей със Сирия. Така се стигнало до Третата македонска война (171-168).
Междувременно в Сирия през 175 Селевк бил убит (вероятно в това убийство бил замесен и Евмен II от Пергам) и трона наследил брат му Антиох IV. Той слязъл с войски към Египет през 169 и заплашил Александрия. Птолемей VI искал да преговаря. Но населението имало други планове и провъзгласило за цар братът на Птолемей VI Птолемей VIII. С две думи, стигнало се до гражданска война. През това време Антиох завладял и разграбил Кипър през 168, като тези му действия вероятно накарали римляните да ускорят войната с Персей. Консулът Емилий Павел се сблъскал с армията на Персей при Пидна в Пиерия и спечелил победата. След тази битка Полибий отишъл в Рим като заложник на Ахейския съюз, който обявил неутралитет през войната. Македония била разделена на 4 кантона, а привилегиите на Родос, който изменил във войната на Рим, били дадени на търговския му конкурент Делос.
Разправили се с Персей, незабавно след това през юли 168 римляните се обърнали към Антиох. Римският дипломат Попилий поставил ултиматум на Антиох да напусне Александрия, като очертал кръг около царя и изискал да получи отговор от него преди да излезе от кръга. Царят избрал правилният вариант и отговорил утвърдително.
По-нататък жътвата на римляните над плодородното елинистическо поле продължила.
Андриск се представил за син на Персей. През 148 под ръководството на Квинт Целий Метел , подпомагани от пергамския цар Атал II (159-139) римляните го победили. Четириобластното деление на Македония е премахнато и тя е превърната в римска провинция.
Искрата на тези събития подпалила и територията на Ахейския съюз, вече компрометиран в очите на римляните. През 148 съюзът започнал бойни действия с/у отцепилата се Спарта. Римляните веднага застанали на нейна страна и изискали от съюза да се откаже от всички градове, които завзел след Втората македонска война. През 146 консулът Луций Мумий нанесъл поражение на ахейците в битката при Левкопетра при Истъм. После разрушил центъра им- богатия търговски град Коринт, а жителите му продал в робство. Гърция образувала областта Ахайя и била включена в границите на провинция Македония. Само Спарта и Атина били обявени за самостоятелни градове.
По време на кампания през 164 с/у издигащата се нова сила на изток, партите, Антиох IV умира. Наследил го младият Антиох V, около който бил сформиран регентски съвет, или с други думи бил установен слаб режим, точно по вкуса на Рим. Синът на Селевк IV Деметрий I, по това време заложник в Рим, избягал, след като му била отказана помощ от Сената, и пристигнал в Антиохия, където получил възторжено посрещане. Подкрепата на младия Антиох и регента Лизий се изпарила и Деметрий станал цар. Рим му наредил между другото да не закача евреите (римляните били сключили договор с Юда Макавей през 161)
Деметрий не се вслушал в предупреждението и потушил неуредиците в Юдея. Рим, както и очаквал Деметрий, не предприел агресивни действия с/у него. Но пък на Рим не им допаднало показването на мускули на Деметрий и те подкрепили царските претенции на Александър Балас, извънбрачен син на Антиох IV, с/у Деметрий. Балас нахлул в Сирия, победил и убил Деметрий и станал следващият селевкидски цар през 151. Било поставено началото на период на династична нестабилност. Това, заедно с възхода на партите накрая довело до колапса на селевкидското царство.
Да погледнем какво става с Птолемеите, които оставихме в период на гражданска война. И всичко това малко време след като държавата успяла да възстанови властта си в Горен Египет. След т.нар. “Day of Eleusis” (там Антиох се срещнал с Попилий), с който приключила Шестата сирийска война (170-168) братята Птолемеи (VI и VIII) били временно помирени. Но през 164 Птолемей VIII, майстор интригант, успял да изкара Птолемей VI извън Александрия. Последният отишъл в Рим, но римляните не показали очакваната от него симпатия, а предложили компромис: Птолемей VI се връща като цар, а Птолемей VIII като наследник взема Киренайка. Птолемей VIII завещава Киренайка на Рим, ако умре бездетен. Тука правя малко отклонение. По-късно примера на Птолемей да завещае царството си последвал и царят на Пергам Атал III. Ако приемем, че с действието си Птолемей си осигурил помощта на Рим в претенциите си за Кипър с/у брат си (и този втори опит в средата на 50те години завършил с неуспех, както и по-ранният в края на 60те години, но явно, или поне аз така си го обяснявам Птолемей VIII е играл всичко или нищо във втория случзй), то епизодът с Атал си ми е чуден. Птолемей по-късно дори отказал брак с предложената му дъщеря на Птолемей VI Клеопатра Теа, за да не се компрометира пред римляните. Но защо Атал завещал царството си през 133. Срещат се три основни обяснения
-че Атал накрая признал властта на Рим на изток
-желаел да предотврати социално-икономически конфликти в държавата
-действал с/у Аристоник (Веднага след смъртта на Атал в страната избухва въстание, бачело с Аристоник- извънбрачен син на Евмен II (197-159) Той обявил робите за свободни и нарекъл поддръжниците си хелиополити, тоест граждани на слънчева държава, в която робството не съществува. Утопичната програма е отзвук от проектите за социално преустройство, които се ширят през елинистическата епоха. През 129 обаче римляните се справили с бунтовниците, заловили Аристоник, който умрял в техен затвор и едва тогава влезли във владение на завещания имот. Той бил организиран в новата провинция Азия)
Може би в този свят на акули Рим, пълноценно интегриран в елинистическия свят, просто изиграл роля, типична за отношенията в Предна Азия. Например имаме прецедент още от средата на 3в: царят на Витиния Никомед I (278-255) завещал защитата на децата си на Антигон II и Птолемей II. Край на отклонението.
През 145 умрял Птолемей VI по време на кампания към Сирия (след като победил Балас при битката при река Ойнопарас) Сестрата и съпруга на починалия цар Клеопатра II обявила сина им Птолемей VII за цар. Птолемей VIII се връща в Александрия, жени се за вдовицата на брат си и скоро елиминира младия наследник. Така той останал единствен цар (145-116)
Това което последвало обаче, изобщо не било достойно за богонравен цар. Но и Птолемей не претендирал че е такъв. Птолемей започнал масови гонения с/у евреите и александрийските интелектуалци. Основният му мотив вероятно бил сигурността (дворцовата стража на Клеопатра II имала еврейски генерали, а основната й подкрепа идвала от интелектуалната общност) Грийн определя Птолемей VIII като крайната пародия на каквото всички наследници на Александър са си мечтали да бъдат.
След като направил син на Клеопатра II, за да направи нещата още по-вулгарни от гледна точка на днешните разбирания за морал, Птолемей се оженил и за дъщерята на Клеопатра II от Птолемей VI (тоест племенницата си), известна в литературата като Клеопатра III (която била сестра на вече споменатата Клеопатра Теа)
Отново се стигнало до гражданска война и Птолемей VIII избягал в Кипър с Клеопатра III и децата им. Клеопатра II прибързано обявила сина си от Птолемей VIII за цар. В отговор съпруга й отвлякал сина си, „разглобил” го на части и ги изпратил на Клеопатра за рождения й ден. До 130 Птолемей VIII се върнал в Мемфис и обсадил Александрия.
Междувременно Клеопатра Теа се омъжила за селевкидския цар Деметрий II и Кеопатра II потърсила помощта на зет си. Атаката му не била успешна и се оттеглил в Сирия, заедно с Клеопатра II през 127. Освен това се появил претендент на Деметрий в лицето на Забинас (всъщност марионетка на Птолемей) Победен, Деметрий потърсил спасение при съпругата си. Но тя, действаща в тандем с майка си, надушила опасността за самата себе си и вероятно самата тя участвала в убийството на Деметрий в Тир през 126. През 124 Клеопатра II се върнала в Египет и се сдобрила с Птолемей и Клеопатра III.
Забинас бил непопулярен и имал контрол само над част от Сирия. Накрая бил отстранен от сина на Клеопатра Теа Антиох VIII. Той се оженил за Трифена, дъщерята на Птолемей VIII и Клеопатра III и имал едно наум за властната си майка. Конфликтът бил явен и Антиох решил да се отърве от майка си, като я отровил. Антиох управлявал до 96. Епизодът с отровителството може и да не е достоверен, а просто отражение на личността на Антиох, защото царят бил заинтересован от токсикологията и някои негови поеми за отровни билки са цитирани от Гален. Обаче най-отровната змия за него обитавала двореца в Александрия и бил тъста му, който умрял през 116. Кой щял сега да наследи богатия Египет...

**Themightyone** · 02-09-2012, 22:40

Устройството на елинистическите държави
Част II.Администрацията на Селевкидите

Поради обширната територия, царството е разделено на
-ядро под директната администрация на царя и неговите генерали
-периферни зони с широка автономия (специални назначения: обикновено са запазени за членове на династията: за наследника на трона управлението на горните сатрапии. От средата на 3в. след битката при Куропедион имало и подобна длъжност в Сарди: Западна Мала Азия)
Те от своя страна се делят на райони (епархии)
Функциите на първи министър изпълнявали хора с титлата „натоварен с делата”, диойкетите били отговорни за финансите (функцията им на местно ниво в управляваните от стратег райони изпълнявали икономи)
Според Херодот по време на Дарий Персия била разделена на 20 сатрапии. Те имат свои правителства (archai) и плащат данък (phoros) Това административно и финансово разделение е отразено и при Селевкидите: сатрапии, управлявани от стратези и диойкети и икономи, които отговаряли за финансите. Апиан говори за 72 сатрапии, вероятно това са епархии (разделения на сатрапии)
Трите стълба на управлението били закони, гарнизони и данъци. Основните постъпления от данъците осигурявали царските земи. Земеделието било основната форма на производство в държавата. Освен царски имоти, обработвани от laoi имало и частни имения, храмови земи.
Процесът на колонизация бил започнат още от Селевк I. Били основани много градове с имената Селевкия, Антиохия, Лаодикея, Апамея.
-армия: основните ни извори са: Диодор за кариерата на Селевк I, Сирика на Апиан, описанието на Полибий за битката при Рафия м/у Антиох III и Птолемей IV през 217, на договора от Апамея с римляните през 188, на парада в Дафне на Антиох IV през 166, разказът на Ливий за битката при Магнезия през 190. Присъствието на македонци в армията е явно от колонизацията и многото военни селища (катоикии, основно са в Западна Мала Азия), някои от които се превърнали в истински полиси. Селевкидите разполагали и с войски от местните региони, населени с войнолюбиви племена. Така през 217 освен фаланга от 20000 (основно гърци и македонци) Антиох III разполагал и с 5000 иранци и киликийци, въоръжени като евзони (избрани части, select troops) 10000 местни, въоръжени като македонците (включително и от Сирия и Месопотамия), 2000 перси и агриани стрелци и прашкари, 1000 траки, около 5000 меди, около 10000 араби, 5000 гръцки наемници, 2400 критяни, 500 лидийски пиконосци и 1000 кардакийци. Това е пехотата- тежко и леко въоръжена. След това имало силна кавалерийска част от 6000 конника и 102 слона. Общо към 70000 армия. Така армията има два основни елемента- гръко-македонски и местен: иранци, анатолийци (киликийци и кардакийци) и араби.

Photo Storage

http://s1166.photobucket.com/albums/q618/Themightyone/?action=view&current=f4b103d7.jpg