Полинезийски пътешествия източно от Рапа Нуи

[Кухулин]

Кухулин, самият факт, че полинезийците са заселили всички малки островчета, пръснати в огромната шир на най-големия океан на планетата е невероятен подвиг, не мислиш ли?

Зависи от гледната точка. Ако разглеждаме нещата в сравнение, според мен преходът до Южна Америка засенчва всичко останало. Невъобразимо постижение. Затова в другата тема определих ранната колонизация "без особени подвизи" - става дума за преодоляване на водни пространства в рамките на 400-500 км.

Тъй като световната наука все още се отнася леко скептично към възможността полинезийци да са посещавали Америка преди Колумб, вероятно данните в подкрепа на тази хипотеза ще представляват интерес.

През 2007 г. сред археологическия материал от о. Моча (на 30 км от чилийския бряг) са открити три черепа с т.н. "полинезийска мандибула" (цък). Единият е датиран X-XV в. (цък)

Сладките картофи са пренесени от Южна Америка по целия тихоокеански басейн. Генетичните изследвания и археологическите данни показват, че това е станало около X в. Местните идианци ги наричат kumar/kumotl, а полинезийците - kumara (цък).

По южното чилийско крайбрежие са открити пилешки кости, датирани от края на XIV в. Генетичните данни показват рядка мутация, специфична за о. Тонга и особено за Великденския остров. (цък)

Има редица сходства в езиковата и материалната култура

рапануи kialu > мапуче kialoa (кану)
рапануи iti > мапуче piti (малък)
рапануи uri > мапуче kuri (черен)
рапануи umanga > мапуче minga (колективна дейност)
маори toki (секира) > мапуче toqui (вожд, носещ секира)



Церемониални маорски бухалки wahaika и южноамерикански toqui:



Тези лингвистични сходства трябва да се изследват, разбира се, но засега не съм попадал на материал по въпроса. Има и други прилики между двете култури (ритуали и т.н.), които са описани в материалите по-горе.

Освен това следва да отбележим, че между местното южноамериканско население и полинезийците не са открити никакви генетични връзки. Въпреки това аз съм оптимист за 3500-километровите пътешествия

[doctorka]

Имаше освен това статия (в сериозно списание) за много вероятен контакт между Хаваите и Калифорния. Основният аргумент е лодката от дъски, която правят някакви индианци в К. - абсолютно непозната в останалата Америка.
ДНК следи, естествено, не може да се очакват. Дошли, взели нещо, оставили нещо - но не много неща. Може да са си го топнали един-два пъти и толкова.

[Кухулин]

Много интересен момент, за който оня ден не остана време. Там данните са по-малко, но пък изключително убедителни. Попаднах на страхотно лингвистично изследване, доказващо, че прото-южно-чумашки *tomoloo (голямо кану от пришити дъски) e заемка от прото-централно-източно-полинезийски *tumuraaau (дървен материал за лодки). Има и други, също толкова сигурни заемки. Прото-южно-чумашкият език вероятно се разпада около V-VI в., което поставя terminus ante quem за презокеанския контакт.

[hanibal]

Сега си спомних,че Тур Хейердал застъпва тъкмо обратната хипотеза - за възможни миграции от Южна Америка към Полинезия и останалите тихоокеански архипелази и острови още през 3-6 век .Всъщност тази възможност той много добре илюстрира с експедицията Кон-Тики,в която със сал от балсови трупи привързани само с дървено лико,той и още няколко души прекосяват безпроблемно Тихия океан,тръгвайки от Перу и стигайки до архипелага Туамоту.....Тур Хейердал е сериозен етнограф и учен,изследванията му в областта на етнографията на тихоокенските народи са ценни и оригинални.Има публикувани и доста книги.Затова смятам,че хипотезата му не бива априори да бъде отхвърляна...

[Guy de Mont Ferrand]

Действително Тур Хейердал поддържа точно тази хипотеза. Обратната обаче е по-стара и според мен се дължи именно на добрите мореплавателски умения, демонстрирани от полинезийците, макар и с привидно "първобитни средства", както се изрази голъм.

Особено странно е заселването на Рапа Нуи. Островчето е доста отдалечено и самотно в безбрежната морска шир. Твърди се, че имало автентични полинезийски артефакти и на Галапагос. Важното е, че полинезийците са били способни да го направят. Да не забравяме, че според маорите, техните предци идват от страната "Хавайики" - което е на доста хиляди километри

[Кухулин]

Сега си спомних,че Тур Хейердал застъпва тъкмо обратната хипотеза - за възможни миграции от Южна Америка към Полинезия и останалите тихоокеански архипелази и острови още през 3-6 век .Всъщност тази възможност той много добре илюстрира с експедицията Кон-Тики,в която със сал от балсови трупи привързани само с дървено лико,той и още няколко души прекосяват безпроблемно Тихия океан,тръгвайки от Перу и стигайки до архипелага Туамоту.....Тур Хейердал е сериозен етнограф и учен,изследванията му в областта на етнографията на тихоокенските народи са ценни и оригинални.Има публикувани и доста книги.Затова смятам,че хипотезата му не бива априори да бъде отхвърляна...

Ако трябва да бъдем точни, хипотезата на Тур Хейердал е следната:
Някакви бели хора мигрират от Средиземноморието в Южна Америка. След това прекосяват Тихия океан и заселват Полинезия. Поробват/подчиняват/експлоатират тъмнокожото южноазиатско население, което в един момент (не много отдавна) вдига бунт и ги избива до крак.

Съвременната наука не възприема тази хипотеза и я смята за несъстоятелна както във фактологичен, така и в методологичен аспект. Материали по въпроса в интернет дал Господ. Нещо повече, някои изследователи открито характеризират подобни постановки като расизъм (виж първия линк в темата).

Ако се спрем на евентуалните южноамерикански пътешествия до Полинезия (аналогични на полинезийските в обратна посока), то въпросът сам по себе си би бил много интересен. За съжаление не съм наясно какви данни подкрепят едно такова предположение - археологически, лингвистични или някакви други. Ако някой има желание и възможност, може да ги събере в един пост.

[Francis Drake]

Кухулин написа
Ако се спрем на евентуалните южноамерикански пътешествия до Полинезия (аналогични на полинезийските в обратна посока), то въпросът сам по себе си би бил много интересен. За съжаление не съм наясно какви данни подкрепят едно такова предположение - археологически, лингвистични или някакви други.

В "Историята на Инките" на Педро Сармиенто де Гамбоа (1532-1592 г.) се описва създаването на флот от балсови салове и екипаж от 20 000 мъже, които под предводитеството на Тупак Инка Юпанки (Сапа Инка от 1471 до 1493 г.) отплават на запад. За "адмирал" на флота е назначен един от братята на владетеля Тилка Юпанки. Друг брат или сродник - Апу Юпанки е оставен за военен регент.
Според същия автор, инките откриват два острова, наречени Avachumbi и Ninachumbi. Флотът се завръща след една година, като водят със себе си черни хора, злато, бронзов стол (трон?), кожа и челюст от кон.

http://books.google.bg/books?id=cY0z...page&q&f=false

Според различни теории въпросните острови са Великденския и Сала и Гомес или Галапагоските острови. За косвено доказателство се посочва тръстиката тотора, която освен на Великденските острови расте само край езерото Титикака. Строителството на Апу Винапу на Рапа Нуй според някои автори е идентично с това на Чулпа в Андите.


Апу Винапу

На Галапагоските острови беше открита керамика с произход от Предколумбова Южна Америка.

http://heritage-key.com/blogs/owenja...mbian-visitors

[Кухулин]

Дрейк, благодаря ти за сведенията. Ровнах малко за похода на Тупак Юпанки и на пръв поглед се потвърждава от разни други неща - преданията и от двете страни пазят някакъв спомен за такива събития, особено за 59-тия владетел на Рапа Нуи.

Според същия автор, инките откриват два острова, наречени Avachumbi и Ninachumbi.

Интересното тук е, че според автора инките са водели някакви бойни действия по крайбрежните острови, когато при тях са пристигнали жители на Avachumbi и Ninachumbi (глава XLVI). Работата наистина става доста заплетена.

А като спомена остров Сала и Гомес, който всъщност представлява една скала 700х500 м и се намира на 500 км източно от Рапа Нуи, ето нещо интересно: полинезийците са го наричали Manu Motu Motiro Hiva или "малкото островче по пътя към далечната земя".

[Warlord]

Цялостната теория на Тур Хейердал е много пресилена, а и се основаваше на напаснати елементи от местни легенди и предания. С експедицията "Контики" той доказа, че е имало възможност това да стане, но не и че в действителност се е случило. Но е много по-лесно от Южна Америка да се стигне до Рапа-нуи отколкото обратното поради особеностите на океанските течения, затова и салът Контики толкова леко премина няколко хиляди километра, но накрая течението, което го носеше към Туамото беше толкова силно, че салът дори нямаше възможност да избегне разбиване в скалните му рифове и екипажа трябваше да се евакуира. Та срещу такова течение по обратния път със сал е невъзможно да се тръгне. Затова и евентуално дошлите от Южна Америка втори заселници не са можели да се върнат вече. Наличието им обаче е безспорно, както и следите от гражданска война, в която са избити от полинезийското население.

[Кухулин]

Но е много по-лесно от Южна Америка да се стигне до Рапа-нуи отколкото обратното поради особеностите на океанските течения, затова и салът Контики толкова леко премина няколко хиляди километра, но накрая течението, което го носеше към Туамото беше толкова силно, че салът дори нямаше възможност да избегне разбиване в скалните му рифове и екипажа трябваше да се евакуира.

Не е толкова проста работата с тези океански течения. Имай предвид, че Рапа Нуи е разположен около 1000 км южно от Перу и попада в зоната на Хумболтовото течение. Там ветровете са от юг на север.



Преодоляването на този "вертикален" компонент вероятно е било доста проблемно за инкските мореплаватели.. Тур Хейердал не е изпитал подобни трудности, тък като яхва Южноекваториалното течение и се носи по него цели 8000 километра.



Картината се усложнява допълнително от цикличния характер на водните течения, както и от последните палеоклиматични изследвания, според които посоката на ветровете по някое време се е сменила (пак в първата статия).

[Warlord]

Е явно и индианците са използвали течението на Хейердал, южно от екватора до Туамоту и оттам към Рапа нуи, няма как иначе.
Докато южното течение минава доста на юг от Рапа нуи, полинезийците трудно биха достигнали до него, защото точно в южната част на Пасифика, на юг от Полинезия няма никакви острови, това по принцип е най-пустия регион на планетата, дори и океанската му флора и фауна са съвсем оскъдни там, което допълнително би усложнило попадналите там мореплаватели с изхранването им, а и в най-добрия случай би ги закарало в ледниците на Огнена земя или Патагония.

[Кухулин]

Опитах се набързо да придам малко визуалност към горните постове.

[han asd]

Дори и да са направили няколко пътувания за колонизация едва ли можем да говорим - пък и въпросното пътуване би било някъде през средновековието (когато се разселват полинезийците) а не рпез античността
Някои има ли спомен дали се доказа другата теория за африканските племена в бразилия (Африка е далеч по-близо до Бразилия отколкото Пасха до Перу)

[hanibal]

Дори и да са направили няколко пътувания за колонизация едва ли можем да говорим - пък и въпросното пътуване би било някъде през средновековието (когато се разселват полинезийците) а не рпез античността

Там е работата,че изглежда не става дума само за няколко пътувания,а за далеч по-засилен трафик.Всъщност това е американската /една от двете основни,другата е азиатската/ хипотеза за произхода на полинезийците.Не съм сигурен дали може да се говори точно за колонизация или нещо подобно,защото произхода на полинезийците,техния език и цялата им култура са свързани все пак с народите на Южна Азия.И по своя адропологичен тип полинезийците са близки с южноазиатската група на монголоидната раса,но имат и примес от австралоидни черти,докато американските индианци,също от монголоиден произход,нямат този австралоиден примес.Езикът на полинезийците,техните вярвания,предания,предмети на материалната им култура - всичко сочи,че са пришълци от Азия ,а не от Америка.Всички домашни животни и културни растения /с изключение на сладките картофи/ са донесени от Индонезия и Меланезия.Смята се,че до появата на първите колонизатори атолите на Полинезия са били почти лишени от растителност.Всичко това потвърждава,че старата родина на първите полинезийски заселници е Югоизточна Азия.Не бива да пропускаме факта,че жителите на азиатското крайбрежие и индонезийските острови са много добри мореплаватели и са прониквали постепенно на бързите си ладии далеко на изток,като са заселили почти всички острови на Тихия океан.
Но има някои факти,които не могат да бъдат обяснени с азиатския произход на полинезийците и показват,че в миналото е съществувал непосредствен контакт между жителите на Америка и Полинезия.Така например несъмнено е,че сладките картофи /батати или кумара/ са пренесени от Америка в Полинезия преди пътешествията на европейците,а много предмети,открити при разкопки на стари селища в Южна Америка,сочат за безспорна връзка с Полинезия.
Много полезни в това отношение са книгите "Мореплавателите от слънчевия изгрев" от 1950 г.на полинезийския етнограф Те Ранги Хироа и "Човекът и океана" на Тур Хейердал.И двете книги са издадени на руски,като втората /"Човекът и океана"/ я има със сигурност и в български превод.

пък и въпросното пътуване би било някъде през средновековието (когато се разселват полинезийците) а не рпез античността

Има солидни данни,които показват,че пътешествия и дълги морски походи в Тихия океан са извършвани далеч преди да настъпи средновековието.Нещо повече - полинезийците са извършвали грамадни преходи между островите,чак до Хавайския архипелаг на североизток и до Великденския остров на югоизток с радиус на плаване 2500 морски мили.При това нищо чудно да са стигали и до Южна или Северна Америка.

[Guy de Mont Ferrand]

Тоя последния пост съм го чел и някъде преди това