Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Подписка срещу закриването на Центъра по тракология в БАН тръгна в интернет!

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Е-е, полека ще дойдем до донорите/спонсорите и как да събудим интереса им. У Джон Хопкинс примерно тая дисциплина е задължителна

    Comment


      #77
      Ще споделя тук и нещо друго, което има отношение към тематиката дали да се разформирова академията и каква роля тя играе в организацията на научната дейност. Спомням си един свой разговор преди доста години с Klaus Hallof, шефа на проекта Inscriptiones Graecae. Това е един огромен проект, който цели да се опишат и публикуват, плюс интерпретират, всички гръцки надписи на една огромна територия - Hallof май беше отговорен за Европа. Това включва България. Говорих с професора, защото тогава много се чудех какво да правя с тези мои интереси едновременно към археология и към лингвистика и исках негов съвет за това дали не бих могла да се заема с нещо от неговата област - епиграфиката. Този въпрос междувременно отдавна го разреших, но си спомням какво ми каза той тогава. Аз имах някакви идеи за Сицилия, защото тъкмо по някакъв повод се бях занимавала с нея, но той там рече "италианците няма да Ви пуснат като чужденка". И после допълни: "За съжаление, национализмът все още играе голяма роля в археологията." И после рече, че би трябвало да се ориентирам към нещо, свързано с България. Ако ме вълнува Тракия, да ходя в Саарбрюкен. А ако ми се занимава с гръцки надписи, в България след Михайлов, т.е. от 90-те години насам никой не е публикувал нищо. Най-новите неща не са описани. Погледнах после томовете на Михайлов и видях, че са написани в стила, изискващ се от този проект. Надписите се превеждат и описват на латински, подредено, строго систематично - в поредица от томове, която някъде през 90-те, след смъртта на Михайлов, спира. Замислих се, че в България в момента е такава лудница, всички институции са в хаос, че не е учудващо, ако и научни публикации от този сорт са били прекратени. Това обаче не премахва нуждата от тях, както и нуждата от институции, които да регулират разработването и издаването им. Стана ми неудобно да обяснявам това на професора в Берлин. Той просто вдигна рамене и рече, че от години му липсва българския материал и май няма кой да го обработи. И че примерно може да си поставя за цел аз да го направя.

      Такава работа обаче мен не ме влече, затова и не се поблазних от идеята, но ето ви един пример за това какво става, когато в България възникне хаос, който наруши организираната научна дейност. Хората навън се чудят, питат къде да прочетат последната информация, а на нас ни се налага да се червим и да мълчим - защото или изобщо нищо не се публиква (дори Археологическият институт беше спрял по едно време с известията си), или се публикува по начин, който... не отговаря на елементарни европейски стандарти. Спомням си как една моя колежка тук подари на професора си една книга на Китов като предварително му се извини за качеството на съдържанието, но поясни, че поне снимков материал може да види.

      Та ако затворим Академията, както се говореше преди време, или затворим секции по тематика, която за България е важна, може да очакваме още по-голям хаос, още по-ниско (безконтролно) качество на публикациите, още повече пустота на пазара на научни издания. И българските учени ще се славят по света като пишещи несериозни памфлетчета, които не си струва да си губиш времето да четеш. Чувала съм такива коментари от колеги тук, макар и не така директно формулирани. Тоест това силно уронва престижа на българската наука. БАН е все пак гаранция за качество. Досега не съм чела публикация на БАН, която да не е на приемливо ниво.

      П.П. Хрумна ми още нещо, на тема спонсори. Немският археологически институт всяка година разполага с пари, които остават в излишък и не могат да се употребят за разкопки. Това е така, защото примерно Гърция слага ограничение на това колко обекта може да се разработват от една държава на година, независимо от финансовите й възможности. Спомням си как докато го слушах това си мислех, че част от тези пари могат да отидат за разкопки в България. Но за целта трябва да се привлече вниманието на немската страна. Ясно ми е, че при неуредиците и инфраструктурата в България, надали някой в Германия е приритал да дойде точно при нас, но проблемът е най-вече проблем с комуникацията. Колко от настоящите шефове на разкопки в България или хора, разполагащи с право да водят разкопки, говорят немски? На колко им се занимава с това да започнат разговори за организиране на съвместна дейност, съответно и публикации (те са част от работата)?

      В същото време Гърция не е богата държава, но привлича ежегодно страшно много чуждестранни средства за иследване на културното си наследство. И това е така не просто защото Гърция е по-интересна страна за правене на проучвания. Напротив. Преди време говорех с един колега в института, който ми каза, че ходи на разкопки все някъде на Балканите - Албания, Сърбия, пита ме за България. Каза, че Древна Гърция вече не му е интересна, защото толкова се е изписало вече за нея, а това в нашите държави е "неразработено" - съответно, интересно.

      Но кой да помисли за това в България?
      Last edited by Баба Яга; 05-06-2010, 13:59.
      „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

      Kurt Tucholsky

      Comment


        #78
        Създаването на секция по тракология е нещо различно от институт. Това е и нещото, за което писах. Относно качеството - не институцията прави материалите, а приложените критерии.

        Фондонабирането пък въобще не трябва да бъде формулирано на такъв спорадичен принцип: останали някъде пари тая година, та дайте да ги вземем. Не че не е принос за нашето състояние, но си е работа на парче. Това не е гаранция за устойчивост, защото липсва предвидимост. В тая връзка дори един ЕС проект е по-смислен и от финансова, и от времева гледна точка. А програми, подпоматащи изследвания в областта на културното наследство има. Как ще бъде конструиран евентуален консорциум от партньори, какви ще са целите и задачите - това е работа на нашенците. И използването на такива мрежи всъщност замазва родните пропуски.

        Подобно е положението и при частните спонсори. Могат да бъдат посочени и други възможности. Така извънбюджетните приходи надвишават с пъти държавните. При нас обаче тия източници масово са подценени, защото липсва конкурентоспособност. Това е въпрос на иновативност, на енергичност, на умения. На всичкото отгоре тия институти разполагат с неоценимия принос на държавата. Обаче липсата на изброените качества породи тоя вой около преструктурирането.

        Съществен елемент от цялата тая работа е какви са индиректните ползи, особено що се отнася до неспециализирани източници на финансиране. Тогава се защитава кауза. И тая кауза, на едно друго ниво, влиза в конкуренция с друга кауза. Обикновено финансиращите институции имат приоритети и съответното предложение трябва да е съобразено с тях. В някои случаи обаче е абсолютно наложително защита на каузата. Ето например една практическа импликация на въпроса какви са индиректните ползи от тракологията.

        Тия занятия не са за специалистите-траколози. Достатъчен им е един човек като начало, който да има такава ориентация. И така нататък...

        Comment


          #79
          драга Баба Яга,

          изчетох с интерес и на места с голямо удивление последните ти постове. Може би добре е да напомня, че фокусът на дискусията е смисълът от съществуването на отделен институт по Тракология, а не „трябва ли да се проучва миналото на Тракия (като географски ареал) и траките изобщо” – мисля по второто две мнения няма.
          Никак не мога да се съглася с някои от внушенията в текстовете ти и намирам, че освен че са често срещани клишета представят изкривена и невярна идея за академичната работа в България. На първо място това е рефренът повтарян и от повечето служители в БАН - „университетите са място за даскалуване, а институтите (разбирай БАН) е мястото за правене на наука”, който ясно си изразила в #72. Подобно твърдение е повече от нелепо и не намира каквото и да е покритие нито в световната нито в българската практика, а е чисто и просто лозунг, който се размахва при нужда, не знам кой му връзва вяра. Това ме навежда на мисълта, че освен, че измерено чисто количествено изследователската работа, която се върши в университетите е неимоверно повече (освен в щатите в Европа също изследователската работа в голямата си част се прави в университетите, не знам по коя причина си на различно мнение), същото, поне що се отнася до България, би могло да се каже и по отношение на качеството. В този смисъл изявления от типа
          БАН е все пак гаранция за качество. Досега не съм чела публикация на БАН, която да не е на приемливо ниво
          будят искрено недоумение. Без да искам да звучи като лична нападка, но или са ти ниски критериите или си чела някаква незначителна селекция от продукцията на БАН, която те е въвела в заблуждение. Наред със сериозните изследвания!, научните работници от БАН са отложили през годините и огромно количество ненужен книжен материал под формата на изследвания с незадоволително качество, които освен че не са допринесли с нищо за развитието на хуманитаристиката в световен мащаб също така имат твърде незначително влияние и върху местния академичен живот. Съгласен съм с теб, че в последните години на пазара „цъфнаха” изследвания с още по-незадоволително качество, но това по никой начин не увеличава достойнствата и стойността на предишните. Паралелите между институтите в Германия и България (също често срещан рефрен) не мисля, че са особено уместни по няколко причини – брой на заетите лица в съответните структури в Германия и България; съотношението на публично-частното партньорство на едното и другото място; и в крайна сметка количеството и качеството на продукцията отлагана от едните и другите. Май всички знаем отговорите на горните въпроси.
          Внушенията ти на едро по отношение на археолозите, представяйки ги за обикновени копачи, ме навяват на мисълта, че или съзнателно опитваш да омаловажиш тяхната работа или не си съвсем наясно с какво точно се занимават тези хора. Както струва ми се имаш твърде превратна представа и за преподаването на археология в България, а също май имаш твърде бегла представа за нивото на съвместна работа на международни екипи на Балканите и в Мала Азия. Странните нотки, които долавям в подмятания от типа, че турците махат с търнокопите, а немците им казват къде да блъскат, доколкото могат да се отнесат към епохата на Шлиман също не говорят добре за твоята осведоменост. Спирам тук, защото нямам претенции, нито да познавам, нито да следя различните разкопки в региона, но твоите твърдения просто не са отразяват обективната действителност.
          Последното внушение, което ясно се вижда в няколко от твоите постовете е, че ако няма институт по Тракология, ще умре и тракологията. Може и да не съм чел внимателно, но така и не успявам да открия смислена причина, поради която заедно с института ще трябва да умре и дисциплината (ако е такава изобщо) при положение, че има много и най-различни форми, под които тракологията може да продължи да съществува и да си се развива, аз бих казал даже по-добре. Идеята, че със закриването на института по Тракология ще спре изучаването на траките ми се струва също лозунг от типа – „ако се закрие БАН няма да има повече наука в България.” И защо е така никога не разбрах. Сякаш не знаем, че БАН в сегашния си вид (нека не я бъркаме с академията от преди 1944 г.) е създадена да обслужва идеологическите потребности и нуждите на плановото стопанство на една провалила се система. Хубаво, ако и да повярваме, че копирането на съветската практика на българска почва с оглед на визията на тогавашните държавни мъже е имало смисъл, то посмъртно не мога да си представя защо продължаваме да плащаме за нещо предназначено да служи на друго, което вече не съществува.
          Та моето мнение, както вече съм го афиширал е, че заедно с института по Тракология, ако подберат и останалите хич няма да сбъркат. Онези, които се притесняват, че ако това се случи няма да има от къде да научат какво ще е времето утре, мога да уверя, че няма смисъл да се вълнуват, институт по метеорология под една или друга форма винаги ще има. Ще изгорят 80 души научни работници от инст. по история, ен броя от институтите по тракология, балканистика, архитектурознание и т.н. и т.н. Наистина вярвам, че в огромната си част онези които могат и искат ще оцелеят и прогресират, останалите са там поради стечение на обстоятелствата и подхващането на нова работа няма да е чак такава драма. Специално тракологията, както отбеляза Sula с всичкото това злато, което предполага интерес и то не само в България, хич не мисля, че може да закъса, ако се работи де. Разбира се всичко това има смисъл, ако се свърши едновременно с подобна реформа в университети. Докато има исторически факултет в кърджалийския клон (нищо против Кърджали) на пловдивския университет и парите за това мероприятие излизат от джоба на данъкоплатеца нищо няма да помръдне.



          SRH написа Виж мнение
          Фондонабирането пък въобще не трябва да бъде формулирано на такъв спорадичен принцип: останали някъде пари тая година, та дайте да ги вземем. Не че не е принос за нашето състояние, но си е работа на парче. Това не е гаранция за устойчивост, защото липсва предвидимост. В тая връзка дори един ЕС проект е по-смислен и от финансова, и от времева гледна точка. А програми, подпоматащи изследвания в областта на културното наследство има. Как ще бъде конструиран евентуален консорциум от партньори, какви ще са целите и задачите - това е работа на нашенците. И използването на такива мрежи всъщност замазва родните пропуски...При нас обаче тия източници масово са подценени, защото липсва конкурентоспособност. Това е въпрос на иновативност, на енергичност, на умения. На всичкото отгоре тия институти разполагат с неоценимия принос на държавата. Обаче липсата на изброените качества породи тоя вой около преструктурирането.
          Напълно съгласен, добре казано. Гледай какво става накрая ще намерим тема, по която да сме на едно мнение

          Comment


            #80
            По принцип ми е трудно да чета или да отговарям на постове с толкова много неовладяни емоции. В крайна сметка всеки си има мнение и има право да го изразява. Доста неправилно (вероятно поради емоциите) си ме разбрал на доста места, но не мисля, че има смисъл да го дискутирам, особено с този тон.

            Ще цитирам само това:

            Спирам тук, защото нямам претенции, нито да познавам, нито да следя различните разкопки в региона, но твоите твърдения просто не са отразяват обективната действителност.
            Хем нямаш представа и не следиш, хем си убеден в мнението си за обективната действителност. Интересно.

            За изданията на БАН. За да не бъдеш голословен, вместо общите приказки цитирай едно издание на БАН, което не е на приемливо равнище. Естествено, нямам претенции изказването ми за качеството на тези публикации да е стопроцентово вярно, защото не съм изчела всичко издадено от БАН, макар и редовно да ми се налага. Но става дума за твоето "изложение" и цялостния му стил - изпълнено с много генерализации и твърде малко конкретни примери и аргументи. Това ли е "обективната действителност"? Не че държа на съществуването на такава и последното го пиша с ирония. Всяка действителност, погледната през нечии очи, е субективна. Това дори няма нужда от доказване. Елементарно и логично е. Но поне се аргументирай, ако изказваш мнение, каквото и да е.
            „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

            Kurt Tucholsky

            Comment


              #81
              Извинения, ако тонът ми е звучал отвъд добрия, не е от лошотия, сигурно съм уморен
              И какво му е толкова интересното, казвам, че дори и от ниската позиция, от която гледам се вижда, че хич не си права по тоя въпрос, как да е живи и здрави

              Сега виждам, че си добавила последния параграф. Принципно си права, но има ли смисъл от това, което искаш, нали току що каза край? За субективността на позициите си също разбира се права, доколкото не става въпрос за конкретни факти.

              Comment


                #82
                KIZIL DELI написа Виж мнение
                Извинения, ако тонът ми е звучал отвъд добрия, не е от лошотия, сигурно съм уморен
                И какво му е толкова интересното, казвам, че дори и от ниската позиция, от която гледам се вижда, че хич не си права по тоя въпрос, как да е живи и здрави
                Хич не си права не е аргумент. Тъй че за съжаление няма какво да ти кажа в отговор. Идеята на дискусията е да се обменят идеи и информация, а не да се реши кой е прав. На последното не държа, тъй като всеки човек има само субективно мнение и субективен опит. Това е.

                П.П. Когато казвам аргументи и конкретни примери, имам предвид, че примерно бих могла веднага да ти цитирам няколко статии на Китов (само ще трябва да се поровя в библиотеката си, което тази вечер ме мързи да правя), за да разбереш какво значи "ниско ниво". Не става дума само за коректността на боравене с материала (това за 5-те амфори от "стандартния тип" и 40-те "незначителни находки", което казах малко по-рано в тази тема беше точно писание на Китов) и съответно за безполезността на подобни публикации за колеги, които се опитват да ги включат в свои изследвания, ами на човека трябва да му бъдат обяснени основите на научния стил, има нужда да бъде върнат в осми клас и да му се разяснят основните компоненти на композицията и т.н. Пише като петокласник - не само по отношение на подбора на думите. Това е истински, абсолютен и тотален кошмар, несравним с публикации, които съм чела и на които издателството е било "Българска Академия на Науките".

                Освен това става дума за нуждата от академията като институция, която задава критериите и дава гаранции за качество. Не твърдя, че тя изпълнява тези свои функции идеално. Но идеално няма никъде. Много неща могат да се подобрят, но да се бутне цялата постройка, това ще е една глупост, последствията от която българите ще узнаят едва след време - когато пък ще е късно или най-малкото трудно разрушеното да се построи отново.
                Last edited by Баба Яга; 06-06-2010, 01:11.
                „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

                Kurt Tucholsky

                Comment


                  #83
                  Не искам да изглежда като заяждане, но субективното мнение е едно нещо, фактите съвсем друго, ето ти пример щом искаш. Доколкото разбирам според субективното ти мнение, формирано кой знай как
                  ... те турските рядко са наистина турски - обикновено турците копаят, а някой немец например води разкопките, прави анализ на находките и публикува ...
                  Това просто не е вярно. Съществуват факти, те в нашия случей може да се казват "ежегодните доклади от разкопките на територията на Турция", които пък формират моето субективно мнение, според което в последните 20 години поне, ръководители на сигурно 2/3 от обектите са турски археолози.

                  Китов и Овчаров откога е равно на "археолозите"?! Не ми търси статии, просто не мисля, че тия двамата са представителна извадка за каквото и да е сериозно, това е.

                  Гаранцията за качество е не контролът на Академията, а санцията на междунарадната академична общност. Ако пишеш на достъпни езици и хората използват труда ти, това ти е гаранцията. Като гледам произведенията на българската хуманитаристика, които ги е санционирала Академията в последните 50 г. в какъв бясен научен оборот са се завъртяли, позволи ми да не се съглася. И наистина чакам някой да ми обясни какъв ще е пагобният ефект за хентелектулното развитие на българската нация, ако утре БАН изчезне. Не се майтапя, нито заяждам, не виждам къде е гранд-трагедията.

                  Comment


                    #84
                    Пак е много емоционално оцветено...

                    По множество причини не ми се цитират имена на български археолози и опитностите ми с тях - не са Китов и Овчаров. Нито пък държа да те убедя, че мнението ми е обективно. Публикациите са нещо много важно. Археологията не е само копане, а и мислене. Това последното е слабостта на нашата археология през последните години. Прекалено много Индиана Джоунс и прекалено малко наука. Китов беше археолог по професия, така че ако в твоята класификация той не е такъв, то това на мен не може да ми е известно. Факт е, че има разрешително за водене на разкопки. Факт е, че поради това разрешително овърша доста гробници и то по непоправим начин. Факт е също така, че някои колеги, които се занимават с тази тематика, се налага да му четат статиите (публикувани в списание Археология), понеже са единствен източник по въпросните обекти, и съответно се чудят какво да правят с тях. Поради тази причина и чуждестранни учени избягват изобщо тематика, която би налагала проучване на нашите източници - лошото им качество превръща това занимание в ходене по мъките. Но и българите, които решават да се занимават с това, и те виждат доста зор. Това са съвсем конкретни наблюдения на хора, с които редовно общувам и/или работя.

                    Съгласна съм за международната академична общност, но не виждам по какъв начин това е в конфликт с казаното от мен. Не виждам по какъв начин създаването на стандарти за българската наука пречи на напасването им на международните. Едното е предпоставка за другото. Май спориш за идеята, че спориш. За турците - казаното от мен беше майтап. И наистина това немците да ръководят разкопките е много често срещан случай и то на ключови обекти. За информация отвори страницата на немския археологически институт и виж къде се работи. Все пак аз съм класически археолог. Може впечатленията ми от това да се влияят, вкл. и по отношение на познанствата ми с археолози и тяхната работа.

                    Изобщо не ми е ясно какво толкова от казаното от мен е по-различно от твоето, освен че съм представила някои по-различни аспекти, които пък може би са по-неизвестни на теб. Трудно ми е да общувам с хора, които държат да са прави. Аз не държа. Гледам да съм полезна. Другото ми се струва ненужно чесане на егото.
                    „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

                    Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #85
                      Извинявам се,че пак се намесвам в разговор между специалисти.Според мен събирането на качествен научен материал и стигането до научно откритие не зависи от вида на институцията ,а главно от хората.Първо трябва да има изявено желание изразено в държавна политика за подкрепа на научни открития в дадена област.Ако нивото в БАН не е достатъчно високо,което аз не мога да твърдя,какво е нивото на университетите ?И в двете институции хората и манталитетите са едни и същи .Според мен качеството на работата и в двете институции трябва коренно да се променят.
                      Нартиада

                      Comment


                        #86
                        Баба Яга, бих искал да те помоля за напред да се въздържаш от коментари относно емоционалността на моите постове, както и от определения от типа за „винаги прав” , „чесане на егото” и „спориш за идеята да спориш”, защото не са нищо по-различно от нападки на лична основа, в които освен, че не виждам смисъл най-малкото са далеч от добрия тон.

                        Изобщо не ми е ясно какво толкова от казаното от мен е по-различно от твоето, освен че съм представила някои по-различни аспекти, които пък може би са по-неизвестни на теб.
                        Никак не държа и не претендирам, че познавам всички аспекти на проблематиката, защото твърде повърхностни наблюдения (честно казано не е необходимо човек да има кой знае колко задълбочени такива), но различията между нас са твърде съществени. Например ти доста категорично заявяваш на няколко места, че публикация излизаща от БАН е гаранция за качество, което от своя страна пък осмисля съществуването на БАН. Не искам да се ангажирам с мнение относно качеството на БАН-ската продукция по тематика като тракологията, защото нямам компетентността да имам сериозно обосновано мнение, но по тематиката, която ме вълнува и поназнайвам това-онова, по мое мнение е по-лесно да се изброят добрите БАНски публикации, отколкото да ти съставя списък на лошите. Моите впечатления са за множество публикации, които не отговарят дори и на занижени критерии за добра изследователска работа. Те често са инспирирани от политиката на деня, „доказват” предпоставени тези като същевременно игнорират извори, които не се вписват в картинката или дори се пише за имагинерни събития въз основа на изфабрикувани доказателства. Въобще тружениците от БАН са допринесли много в оформянето на ред исторически митове, чиито плодове берем и до ден днешен. Да наречеш това стандарт за качество е нещо, с което никак не мога да се съглася.

                        Не виждам по какъв начин създаването на стандарти за българската наука пречи на напасването им на международните. Едното е предпоставка за другото.
                        За създаването на какви стандарти за българската наука говориш (то и сега има – пишат, точки смятат всяка година), които пък да били напасвани към международните, въобще не ми е ясно. Студената война и разделението на лагери при подходът към историята са отдавна минало. Днес или произвеждаш нещо съобразно някакъв негласен стандарт на международната академична общност относно какво е свястно или не. Критерият за това дали си успял или не е оценката на колегите.

                        По повод археологията също имаш няколко изявления „на едро”, с които не мога да се съглася изобщо. Да обобщиш заниманията на археолозите като „съставяне на каталози” не мисля, че е коректно и е далеч от това, което се случва. Аз лично, при все че нямам нито пряк досег, нито по-специален интерес към археологията съм слушал и чел много интересни изследвания базирани на археологически материал и представени от археолози. Ако ти си имаш някаква вражда с археологията, виж това е друго нещо и както казваш си е твое субективно мнение.

                        Другият фактор, който в археологията не може да бъде пренебрегнат, е географският и националният. Някой немец може да иска да се занимава с тракология, но за изследванията си ще е зависим от настроението на разни изследователи, директори на музеи, на разкопки, в поне три държави, на които на всичко отгоре ще се наложи да се научи да им разбира езиците. Трудна работа. А и местните "хиени" често са много недоверчиви към "външни" хора. Това е положението, така функционира светът. Затова ако искате да разберете за последните разкопки на Крим, ще се наложи да слушате отвратителния английски на някакви украински археолози от старата генерация, а ако искате да чуете доклад за разкопки в България, същото ще ви сервира някой български гений на чуждоезичните говори. Пълен ужас. И ако като чужденец там се опитвате да си пробивате път сред туземците, нямате никакъв шанс. То и като туземец е трудно, а иначе абсурд.
                        Хич не мисля, че пробиването на път е абсурд, а и проблемите, които изброяваш важат в голяма степен не само за археолозите, но и за хората от другите клонове на хуманитаристиката. Все пак не ти ли се струва противоречиво пробиването да е абсурд, а същевременно

                        ...немците да ръководят разкопките е много често срещан случай и то на ключови обекти. За информация отвори страницата на немския археологически институт и виж къде се работи.
                        Струва ми се, че постоянно изпадаш в крайности по отношение на един или друг въпрос и затова се чудех дали си добре информирана. Естествено, че немци работят на ключови обекти примерно в Анатолия, както също американци, французи, британци, холандци, шведи и т.н. и то не от вчера. Онова, за което винаги съм се възхищавал на археолозите е, че за разлика от историците намират много по-лесно общ език и работят в международни екипи (хубаво е, че и в историята нещата помръдват). Проблеми има на всякъде и всеки среща по пътя си какви ли не глупости и пречки на общодържавно и местно ниво, но ако искаш да направиш нещо все се намира начин. Интересът естествено е концентриран там където има повече и по-значими археологически обекти, което е причината да слушаме кривия акцент на руснаците и българите примерно, а не защото е невъзможно да се работи там. То сякаш да копаеш в Турция или Гърция е лесна работа, бас хващам (ако има археолог пробвал нека каже), че е по-лесно да извадиш разрешение за разкопки в България отколкото в Турция при положение, че си чужденец и в двете държави. Та ако някой немец реши, че наистина му се копаят траки, ще дойде и ще копае, недей да го жалиш толкова.

                        в Германия има уважение към традициите, а българите изпадаме в един такъв див разрушителен транс и нищо не виждаме, докато рушим, а и не искаме да виждаме. И за всичко имаме мнение, дори и една буква на тема "балканистика" да не сме прочели, смятаме, че трябва тя да се изкорени. Дано се излекуваме
                        Искам да се лекувам, може и да ми мине! Прочел съм една буква по „балканистика”, но вярвам, че институт по Балканистика финансиран от държавата не е потребен нито на мен нито на останалите данъкоплатци в България. Същевременно нямам нищо против неговото съществуване! Не знам защо всеки път се хвърлят тежки клетви и обвинения в донасянето на разруха, обезглавяването на нацията и държавата, даже и родоотстъпничество и т.н. щом някой заговори относно целесъобразността на средствата изразходвани за издръжката на БАН. Вече няколко пъти питам и чакам да ми обясниш, как точно ще бъдат нанесени непоправимите щети, ако зомбираните българи вземат та гътнат БАН?

                        Пандора, специалистите си стоят по институтите, тук сме се събрали съфорумци с общи интереси, не мисля, че дължиш извинение на когото и да е. Напълно подкрепям казаното от теб.
                        Last edited by KIZIL DELI; 06-06-2010, 14:59.

                        Comment


                          #87
                          Имам ли време да отговоря на това? Нямам. Когато определени постове излъчват негативна енергия и агресивно отношение, просто не ми се занимава с тях. Имам си и друга работа. Все пак трябва да видя, че другият има поне минимално желание да вникне в казаното от мен, за да имам желание да общувам с него. Не знам колко пъти вече си видях думите извъртяни на 180 градуса и тълкувани повърхностно. Нямам време и енергия да се обяснявам точка по точка за всичкo. Колко съм информирана няма да прецени някой на някой форум - това пък е просто смешно.

                          П.П. Все пак аз не живея в България и това лично не ме засяга. Ако българите решат заради кирливите ризи на този и онзи да разрушат институции, градени с години (вместо да ги реформират), нека го направят. Аз няма да го усетя. Притеснявам се само, че може да се окажа права с мрачните си прогнози, ако това бъде допуснато. И би било жалко, ако се окажа права, затова предпочитам да не съм. В крайна сметка е добре това, което е добро за България. Но не съм убедена, че това, което правят радетелите на безогледното рушене, е добро в дългосрочен план. То е само плод на неконтролируеми негативни емоции, засегнато его, лични пристрастия, надменно подценяване на необходимостта от определена дейност - но нула мислене в перспектива и нула мислене за обществото. Разделението винаги ни е изяждало вътрешно българите. Това е и нещото, което руши българските научни среди.

                          Това е моето скромно мнение, с което изчерпвам участието си в темата.

                          П.П.П. Едно нещо, което силно ми влияе, когато преценявам нечия компетентност, е грамотността му. Просто ми е трудно да имам уважение към някой, който пише "бясен" и "пагобен"... Хората, които пишат така, вероятно са щели да пишат по-добре, ако не са били закрити или доведени до просешка тояга доста сфери на българското образование и наука.

                          (Да ми се каже, че като археолог си имам проблем с археолозите е толкова абсурдно, колкото обвинението в Selbsthass към евреите, които си позволяват да критикуват политиката на Израел.)
                          Last edited by Баба Яга; 06-06-2010, 22:55.
                          „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

                          Kurt Tucholsky

                          Comment

                          Working...
                          X