А понеже стана дума за болести, това пак е изместване на проблема от едно място на друго. В Германия здравната система функционира, защото всички плащат. И минималното, което плащат са около 140 евро на месец здравна застраховка (изключение са само студентите до 30-годишна възраст). Хората с високи доходи плащат стотици евро на месец. На социално слабите им плаща държавата. Не се краде така, както в България, има контрол върху разхода на средства. Така че няма болни от туберколоза, за които държавата да трябва да дава специално пари, отнети на учените. Дават ги здравните каси, които на солидарен принцип се спонсорират от всеки един германец според дохода му.
Това, че здравната система в България не работи, че от хора с много високи доходи се плащат някакви смешни вноски, които естествено не покриват разходите, няма нищо общо с науката. Има връзка единствено с неспособността на българите да се организират и да бъдат солидарни един към друг. Това, което наблюдавам в българското общество, е как в кризисни ситуации винаги една социална група се настройва срещу друга, и това бива използвано и от властта. Когато единият си поиска правата, идва другият и казва "ами аз?". Няма подкрепа.
За сравнение, всички в Берлин стискаха зъби, когато градският транспорт стачкуваше - за кой ли път. Имаше раздразнение, но никой не тръгна да ругае или да разправя "ама парите трябват и на други" - във всеки случай не в тези рамки. Удивена бях как хората си яхнаха колелетата и така се придвижваха в този огромен град, закъсняваха за работа, но някак си цялостно атмосферата беше спокойна. Нямаше паника и нямаше грозни нападки един към друг, каквито винаги се получават в България за съжаление.
Тоест симптоматично е, че и по тази тема тук се заговори за болести, когато става дума за организация на един друг социален сектор. А проблемите на здравеопазването е най-добре да се разрешават конкретно отнесено към него, а не във връзка със заплатите на учените, които в България са едни от най-смешните на света. Не знам дали на друго място съществува такава мизерия, така че бих се отнасяла поне с уважение към тези хора, че продължават да правят това, което правят, въпреки отношението към тях. С последното обаче не казвам, че реформи в този социален сектор не са нужни. Казвам само, че отношението на обществото към тях отново показва, че ние не сме общество, защото не сме солидарни.
Това, че здравната система в България не работи, че от хора с много високи доходи се плащат някакви смешни вноски, които естествено не покриват разходите, няма нищо общо с науката. Има връзка единствено с неспособността на българите да се организират и да бъдат солидарни един към друг. Това, което наблюдавам в българското общество, е как в кризисни ситуации винаги една социална група се настройва срещу друга, и това бива използвано и от властта. Когато единият си поиска правата, идва другият и казва "ами аз?". Няма подкрепа.
За сравнение, всички в Берлин стискаха зъби, когато градският транспорт стачкуваше - за кой ли път. Имаше раздразнение, но никой не тръгна да ругае или да разправя "ама парите трябват и на други" - във всеки случай не в тези рамки. Удивена бях как хората си яхнаха колелетата и така се придвижваха в този огромен град, закъсняваха за работа, но някак си цялостно атмосферата беше спокойна. Нямаше паника и нямаше грозни нападки един към друг, каквито винаги се получават в България за съжаление.
Тоест симптоматично е, че и по тази тема тук се заговори за болести, когато става дума за организация на един друг социален сектор. А проблемите на здравеопазването е най-добре да се разрешават конкретно отнесено към него, а не във връзка със заплатите на учените, които в България са едни от най-смешните на света. Не знам дали на друго място съществува такава мизерия, така че бих се отнасяла поне с уважение към тези хора, че продължават да правят това, което правят, въпреки отношението към тях. С последното обаче не казвам, че реформи в този социален сектор не са нужни. Казвам само, че отношението на обществото към тях отново показва, че ние не сме общество, защото не сме солидарни.
Comment