Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Подписка срещу закриването на Центъра по тракология в БАН тръгна в интернет!

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Тонко написа
    Трако-пеласгийската писменост е първата в Европа , но за това не бива и дума да става
    Може ли малко по-подробно да осветлите това важе твърдение?
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #32
      В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност. Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита. Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост. Това научаваме от Диодор Сикулски, който споделя, че пеласгите са първите, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски. В миналото се считаше, че кадмейския мит е от източен произход, но както отбеляза С. Янакиева ( цитирана от К. Порожанов) преданието за финикиецът Кадмос е палеобалканско т.е трако-пеласгийско. Г. Херм потвърждава казаното от Порожанов и Янакиева пояснявайки, че финикийците са амалгама от ханаанци и морски народи. Последните са несъмнено трако-пеласги. Буквите на ханаанската азбука, от която идва и финикийската имат своя прототип в много по-старата палеобалканска писменост. т.е. посоката на разпространение на най-древната азбука е от Балканите към Азия, а нейни носители са били древните трако-пеласги. Особеностите на ханаанските надписи от Лакис и Бет Семеш. оказват връзка с много по-старата неолитна писменост от нашите земи. Става дума за пунктуациите и хоризонталните редове за разделяне на текста, които се срещат за първи път в Търдош ( Дакия) и Градешница ( Тракия)
      копирано от блога на sparotok

      Comment


        #33
        Тонко написа Виж мнение
        В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност. Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита. Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост. Това научаваме от Диодор Сикулски, който споделя, че пеласгите са първите, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски. В миналото се считаше, че кадмейския мит е от източен произход, но както отбеляза С. Янакиева ( цитирана от К. Порожанов) преданието за финикиецът Кадмос е палеобалканско т.е трако-пеласгийско. Г. Херм потвърждава казаното от Порожанов и Янакиева пояснявайки, че финикийците са амалгама от ханаанци и морски народи. Последните са несъмнено трако-пеласги. Буквите на ханаанската азбука, от която идва и финикийската имат своя прототип в много по-старата палеобалканска писменост. т.е. посоката на разпространение на най-древната азбука е от Балканите към Азия, а нейни носители са били древните трако-пеласги. Особеностите на ханаанските надписи от Лакис и Бет Семеш. оказват връзка с много по-старата неолитна писменост от нашите земи. Става дума за пунктуациите и хоризонталните редове за разделяне на текста, които се срещат за първи път в Търдош ( Дакия) и Градешница ( Тракия)
        копирано от блога на sparotok
        Дори и да е вярно, то какво от това, щом:
        1) Не е разчетена
        2) Не са останали никакви следи от тази хипотетична писменост в по-добре документираните времена като елинистическата и римската епоха.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          #34
          Присъединявам се към Ги. Твърдението, че нещо не е велико, но никой не е успял да го открие (защо ли?), ми напомня на вицът за грузинеца и арменеца, които спорели чий народ е бил по-развит в древността. Грузинецът привел като доказателство, откриването на меден проводник и извел оттам, че в древността, грузинците са имали телеграф. На което арменецът отвърнал: "а ние копахме и така и не намерихме нищо, значи още тогава сме имали безжична връзка".
          Та и с тия теории така.
          Оттук нататък ще помоля да се върнем към темата, а откачените теории относно това, че българите са единствения народ в света и от него е тръгнало всичко, да отидат в по-подходящо място.
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #35
            1) разчетени са
            2) останали са , просто да се говори на прима виста е по-лесно
            И накрая за да не бъде мнението ми офтопик - да , института по тракология трябва да бъде закрит за да се спре с манипулациите за историята на траките

            Comment


              #36
              Тонко написа
              да , института по тракология трябва да бъде закрит за да се спре с манипулациите за историята на траките
              Т.е. ако никой не се занимава специализирано с историята на траките, последната няма да се манипулира? Т.е. ако никой не се занимава с нея, разбира се, тя няма да бъде манипулирана, така че логика има. Но, без да съм навътре в тематиката по какъвто и да е начин, ми се струва, че за изследването на нечия история е по-добре да има специализиран институт, отколкото такъв да липсва. Може би по-скоро разумно е някаква реорганизация или някакъв друг тип "реформиране" да се направи, най-малкото изграждането на нещо винаги отнема много повече време, отколкото премахването му, като това особено важи за научна институция или "школа" на мислене и разгледане на определен предмет.

              Comment


                #37
                Хората в института не си вършат работата като хората в момента! За мен от този институт няма смисъл щом премълчават и окриват факти. По-добре си е без него

                Comment


                  #38
                  Признавам си, че въобще не съм запознат с дейността на самия институт, нито познавам някого там. Но ми е трудно да повярвам, че всички научни работници в един институт заедно ще се занимават умишлено да премълчават и укриват факти, особено по пряката им област. Защо ще правят такова нещо? А и как, ако те са основната институция, занимаваща се с този проблем, става ясно подобно нещо?

                  Comment


                    #39
                    Паралелно изследване от по-съвестни учени. Препоръчвам Ви да прочетете какво е мнението на западните историци за траките. За наше голямо съжаление историята от край време се използва за манипулации и подкрепяне на чужди идеологии

                    Comment


                      #40
                      Тонко написа
                      За наше голямо съжаление историята от край време се използва за манипулации и подкрепяне на чужди идеологии
                      Историята се е използвала за подкрепяне на една или друга идеология в определени случаи - съгласен съм, случвало се е. Но това са били свои собствени национални идеологии. Поне аз за такива случаи знам. Другото ми се струва съмнително, още повече пък това "чужди", а, още повече, за цял институт (т.е. може да става въпрос само за официално прието административно решение). Т.е. "злонамереност" и "научна институция" се съчетават много рядко, според мен. В реалността, де, в рамките на криптоисторията или на историческата конспирология се съчетават почти винаги.
                      Препоръчвам Ви да прочете личното съобщение, което Ви написах, за да си изясните определени неща за този форум.

                      Comment


                        #41
                        Тонко написа Виж мнение
                        Паралелно изследване от по-съвестни учени. Препоръчвам Ви да прочетете какво е мнението на западните историци за траките. За наше голямо съжаление историята от край време се използва за манипулации и подкрепяне на чужди идеологии
                        Очаквам изясняване на това, какви са "манипулациите" и кои са тия "чужди идеологии". И нека изясня, разпространяването тук на невероятните теории, като тези на зиези (справка, клуб 'история' в дир.бг), водят до директен бан. Да няма изненадани после ако утре някой е изгонен от форума.
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #42
                          1. Тракологията се развива не само в института по тракология, така че въпросът не е дали да има тракология или не.
                          2. Въпросът е дали държавата да дава толкова пари за тракология, колкото е давала досега или да слее института с някой университет, че да се пестят средства.
                          3. За достъпния език- за да има мнение човек, трябва да е чел нещо по-старо и нещо по-ново. През 2008ма и 2009та година излязоха няколко хванали ми окото книги на издателство Тангра: Орфей, тракиецът (Валерия Фол, 2008), Траките (А. Фол, В. Фол, 2008), История на българските земи в древността (А. Фол, 2008), Тракийската култура: казано и премълчано (А. Фол, 2009), Древната култура на Югоизточна Европа (А. Фол, 2009)- всичките от които на разбираем език. Първите две са албуми със силно съкратени изложения по темите, които разглеждат, а последните три са сборници с текстове по лекции на А. Фол. Тези книги са предназначени и за хора без дълбоки познания в областта.
                          4. България е една от водещите страни в траколожките изследвания. Да инвестираме държавни пари в това означава, да подкрепим малкото специалисти на световно ниво, които имаме.
                          5. И все пак не става дума само за пари, а също толкова и за свобода. Дори да увеличат парите за тракология, ако слеят института с университет, изследванията може да станат по-трудноизпълними.
                          6. Аз мисля, че на фона на това за какво държавата харчи пари, хич не е изхвърляне да дава за институт по тракология. Както проф. Маразов е казвал неведнъж за тракийското наследство "това имаме по нашите земи, а то не е малко".

                          Comment


                            #43
                            БАН не посмя да закрива институти

                            69-те звена се преливат в 42, 500 учени излизат в пенсия

                            Българската академия на науките обяви курс към преструктуриране на 44 от общо 69 съществуващи в момента институти, лаборатории и центрове. Ако проектът за реформи бъде приет от общото събрание без промени, занапред академията ще работи с 42 звена. Това обаче няма да спести сериозни финансови средства, защото академията не възнамерява да съкращава учени и не закрива нито едно звено. От БАН ще напуснат само служители от обслужващия персонал - секретарки, счетоводство и други административни кадри, както и 500 учени, навършили пенсионна възраст. Това обявиха от ръководството на академията във връзка с приключилия анализ за необходимите реформи в институцията.

                            БАН даде едва едномесечен срок на шефовете на изследователски центрове да предложат какво и как да се преструктурира, като използват изготвената независима оценка от европейски учени за нивото на науката в звената. Предложените промени вече породиха недоволство в част от нарочените за сливане звена, обратно недоволство от формалното сливане на институти изрази просветният министър Сергей Игнатов. Според Игнатов БАН трябва да съкрати повече учени, които реално не работят, и да търси по-добри връзки с университетите.

                            "Не можем да запазим като самостоятелни всички желаещи структури, нямаме пари за това. Те няма да имат свои директори, секретарки, счетоводство, но няма да съкращаваме научни дейности с високо качество, само сменяме формата на функциониране", коментира вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той даде да се разбере, че счита за несъстоятелни създадените очаквания за сериозни спестявания от предстоящите реформи. "Не трябва да се мисли, че от мизерния бюджет на БАН от 74 млн. лв. може да се пести. Ние се променяме, защото има натиск, и тези промени дори са закъснели. Но академията не може да си позволи лукса да губи учени, защото те и в момента са малко", обясни Съботинов. По данни на Евростат за 2008 г. заетите в изследователска и развойна дейност у нас са били 0.48% от икономически активното население срещу 1.03% среден показател за ЕС. Съботинов допусна, че на втория етап на реформата - атестиране на всички учени и обвързване на заплатите с извършената работа, може да има свиване на щата, но БАН така или иначе трябва да привлича нови млади учени.

                            С тези аргументи нито един от институтите няма да бъде закрит, включително - и най-слабо оцененият център по архитектурознание, а 44 звена ще се слеят в 16 нови окрупнени института. Най-сериозни ще са промените в областта на обществените и хуманитарните науки. Според новата структура в областта на хуманитарните науки без промяна ще останат само 3 от общо 11 звена - Институтът за български език, Кирило-методиевският научен център и Националният археологически институт с музей. При обществените науки само един институт остава без промяна - този за държавата и правото. Сериозни размествания има и в инженерните науки, а най-малко са промените във физическите и химическите науки. Това показва, че БАН се е придържала стриктно към критиките в независимата международна оценка.

                            Наред с окрупняването на институтите БАН възнамерява да организира научните изследвания по нов начин, обединявайки близките по тематика институти в около 9 изследователски направления. Направленията ще имат научни съвети, в които ще членуват учени от БАН, представители на държавната администрация, изследователи от университетите и учени от чужбина. Целта е да се повиши ефективността на работата и да се улеснят планирането и координацията. Академията има амбициите да открие и нов държавен университет, който да е с изследователски профил и да обучава бакалаври, магистри и докторанти. В момента близо 1000 от преподавателите на БАН четат лекции в други университети и академията беше критикувана, че това размива целите на институцията.

                            НОВИТЕ ИНСТИТУТИ

                            1. Институт по информационни и комуникационни технологии - обединява институтите по паралелна обработка на информацията, по информационни технологии, по компютърни и комуникационни системи;

                            2. Институт по системно инженерство и уредостроене - обединява Института по управление и системни изследвания и Лабораторията по приборостроене;

                            3. Институт по катализ и инженерна химия - обединява двата едноименни института;

                            4. Институт по оптически материали и технологии - обединява Лабораторията по фотопроцеси и Лабораторията по оптичен запис и обработка на информацията;

                            5. Институт по биофизика и биомедицинско инженерство - обединява едноименния институт и Лабораторията по биомедицинско инженерство;

                            6. Институт по морфология, патология и антропология - обединява Института по морфология и антропология с този по патология и паразитология;

                            7. Институт по биоразнообразие - обединява институтите по зоология, по ботаника и Лабораторията по обща екология;

                            8. Институт по физиология и генетика на растенията - обединява двата едноименни института;

                            9. Институт по геофизика, геодезия и география - обединява Геофизичния, Географския институт и лабораториите по геодезия и по сеизмично инженерство;

                            10. Институт за космически и слънчево-земни въздействия - обединява двата едноименни института;

                            11. Институт за история и балканистика с център по тракология - обединяват двата едноименни института и Центъра по тракология;

                            12. Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - обединява фоклорния и етнографския институт;

                            13. Институт за литература и изкуства - обединява двата едноименни института и Центъра по архитектурознание;

                            14. Институт за икономически и социални изследвания - обединява Икономическия и Социологическия институт;

                            15. Институт за изследване на населението и човека - обединява Центъра за изследване на населението и Института по психология;

                            16. Институт за изследвания на обществата, ценностите и знанието - обединява Философския институт и Центъра за история на науката.

                            Таня Петрова

                            Новини и анализи на актуални политически, икономически, културни и спортни проблеми.
                            Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                            Comment


                              #44
                              Облякъл се Илия, погледнал се пак в тия, е това е БАНската реформа "Учените" дето били в пенсионна възраст са хора, които в разрез с постановките на съществуващото законодателство продължават да заемат дадена позиция. Прилагането на закона вече се казва реформа, не "феодални старци", ами на тия дядовците са в БАН - за справка доклада и средната възраст на работещите в БАН. Сега и университет щели да отварят, пази боже, че в 7-8 милионна България вече няма 5 пъти повече университети отколкото в Лондон, да речем. Само така, още 20 години (докато бог или природата вземе своето и прибере Съботиновци-Кендеровци & Co.) има всички ние да плащаме на хора, за да ходят на работа във Вторник следобед.
                              Самоиздръжка - в това е истината, даже и хуманитарните науки има от къде да си намерят парите. Да видим тогава дали ще пеят същата песен, че на института по история примерно са му потрябвали 80 научни работника и секция за история на Латинска Америка. Някой друг като плаща сметката, всеки знае да поръчва от най-доброто в менюто.

                              Comment


                                #45
                                KIZIL DELI написа
                                ...
                                Именно
                                Докато държавата плаща без да си прави сметката за какво, нещата няма да се променят.
                                Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                                Проект 22.06.1941 г.
                                "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                                Comment

                                Working...
                                X