Пак се връщаме на въпроса с бутането 
. Така или иначе - няма яснота по него, има различни становища, както добре е илюстрирано от приведените в темата статии и откъси от книги. Лично на мен най-логична ми изглежда тезата на Goldsworthy, към която даде връзка по-рано в темата Кухулин (за което му благодаря още веднъж): елегантно обяснява както присъствието на тази думичка, така и значението й, при това без да изглежда че сраженията между класическите фаланги са били някакво изключение на фона на ръкопашните боеве в други части на света през Античността или Средновековието (макар че за мен най-добре звучат обясненията, свързани с психологическото състояние - най-често наистина това, заедно с организационните проблеми, се оставят настрана, както и проблематичното отделяне на фази на ръкопашен бой и бутане). Едва ли има смисъл пак да се подновява този въпрос, защото не вярвам да успеем да добавим някакви по-тежки аргументи за или против. Разбира се, ако някой се чувства в състояние да го направи: моля, ще е интересно да се прочете.
Що се отнася до попълването на силите за сметка на задните редове: Goldsworthy е посочил достатъчно добри причини защо това ще е малко вероятно. Разбира се, може да изникне въпросът защо войните в редиците след 2-3 въобще носят оръжие и бойна екипировка, след като най-вероятно няма реално да ги употребят (освен ако фалангата не се разпадне, но тогава нещата са така или иначе решени), но ми се струва, че е логично да се заложи отново на психологията.
Така или иначе, изглежда че престрояването или дори попълването за сметка на тактическия резерв на задните редове, биха могли да се осъществят само от много добре обучени и сработени подразделения от професионални войници, т.е. следва да ги търсим евентуално само у спартанците или у наемниците от по-късния период.
Що се отнася до фалангата като защитен строй от метателни оръжия - едва ли тя е възникнала така или се е развила по този начин. Вижда се, че "стената от щитове" е чисто дефанзивна формация за фалангата - т.е. в случаи, когато тя е неподвижна и на практика не участва в сражение. Използването й като офанзивна сила е основното й използване в интересуващия ни период. Чак след това, при македонските реформи и по-късно, тя все повече се превръща в пасивна дефанзивна "база" за армията, като офанзивната роля се отрежда на конницата и леките сили. През обсъждания период тежката пехота е доминирала чисто количествено бойното поле, като кавалерията и леката пехота са били малобройни и сигурно са изпълнявали спомагателни функции. Естествено, с промяната на този фактор се променя и ролята и възможностите на фалангата - този строй неизбежно ще си остане уязвим за флангови или тилови удар, а подобно нещо е реализуемо за дота по-бързи и подвижни формации - лека пехота и конница.
Не знам, на мен не ми се вярва тези неща да са имали нещо общо в случая, особено като се има предвид колко широки слоеве от обществото - по отношение на занимание и възраст, - са взимали участие в тях.
. Така или иначе - няма яснота по него, има различни становища, както добре е илюстрирано от приведените в темата статии и откъси от книги. Лично на мен най-логична ми изглежда тезата на Goldsworthy, към която даде връзка по-рано в темата Кухулин (за което му благодаря още веднъж): елегантно обяснява както присъствието на тази думичка, така и значението й, при това без да изглежда че сраженията между класическите фаланги са били някакво изключение на фона на ръкопашните боеве в други части на света през Античността или Средновековието (макар че за мен най-добре звучат обясненията, свързани с психологическото състояние - най-често наистина това, заедно с организационните проблеми, се оставят настрана, както и проблематичното отделяне на фази на ръкопашен бой и бутане). Едва ли има смисъл пак да се подновява този въпрос, защото не вярвам да успеем да добавим някакви по-тежки аргументи за или против. Разбира се, ако някой се чувства в състояние да го направи: моля, ще е интересно да се прочете. Що се отнася до попълването на силите за сметка на задните редове: Goldsworthy е посочил достатъчно добри причини защо това ще е малко вероятно. Разбира се, може да изникне въпросът защо войните в редиците след 2-3 въобще носят оръжие и бойна екипировка, след като най-вероятно няма реално да ги употребят (освен ако фалангата не се разпадне, но тогава нещата са така или иначе решени), но ми се струва, че е логично да се заложи отново на психологията.
Така или иначе, изглежда че престрояването или дори попълването за сметка на тактическия резерв на задните редове, биха могли да се осъществят само от много добре обучени и сработени подразделения от професионални войници, т.е. следва да ги търсим евентуално само у спартанците или у наемниците от по-късния период.
Що се отнася до фалангата като защитен строй от метателни оръжия - едва ли тя е възникнала така или се е развила по този начин. Вижда се, че "стената от щитове" е чисто дефанзивна формация за фалангата - т.е. в случаи, когато тя е неподвижна и на практика не участва в сражение. Използването й като офанзивна сила е основното й използване в интересуващия ни период. Чак след това, при македонските реформи и по-късно, тя все повече се превръща в пасивна дефанзивна "база" за армията, като офанзивната роля се отрежда на конницата и леките сили. През обсъждания период тежката пехота е доминирала чисто количествено бойното поле, като кавалерията и леката пехота са били малобройни и сигурно са изпълнявали спомагателни функции. Естествено, с промяната на този фактор се променя и ролята и възможностите на фалангата - този строй неизбежно ще си остане уязвим за флангови или тилови удар, а подобно нещо е реализуемо за дота по-бързи и подвижни формации - лека пехота и конница.
fosMihail написа
Comment