Армията на антична Македония

[ZWQRA]

Здравейте възнамерявам подобно на темата за римския легион да разгледам темата за структурата, въоръжението и тактиката на мекедоните. Периода който ще засегна започва от 359 г.пр.н.е. с възкачането на престола на Филип и ще завърша с армиите на диадохите. Естествено си запазвам правото да се връщам в по ранни пероди за сравнителни анализи и изводи. Основно ще използвам книгата на Секунд и Макбрайд "Армията на Александър Велики", използвам нея защото е написана в стил който най-много се доближава до материали публикувани от Питър Коноли (дълбоко почитан и уважаван от мен автор на изследвания за антични армии).
Надявам темата да ви е интерсна. :38:

[ZWQRA]

Когато през 359г.пр.н.е. 23 годишния Филип ²² идва на власт, Македония се намира под заплаха от завладяване - на север и запад от диви тракийски племена, а от юг с копията си е подпират неприятно гръцките полиси. Да неговорим за обичайните претенденти за престола и сепаратиски настроените князе на Горна Македония. Създаването на силна армия е необходимост.

ЧАСТ ПЪРВА - ОПЪЛЧЕНИЕТО

Първоначалната налична военна сила, се състояла от лековъоръжени пелтасти, снаражени с по няколко дротика, лек щит - пелта и шлем. Шлемовете били или модификация на фригийски тип или пилос, за самото снаражение ще има отделен пост.

А как ти се вижда темата за правописа в съвременния български език? Толкова грешки на едно място не съм срещал скоро. :vsad:

За това имаме спор с империал май някъде от 2004г., не вярвам че като ми цапаш темата със спам ще се реши въпроса.

[ZWQRA]

Пред младия регент стояла задачата да превърне племенните опълчения във бойна сила способна да отблъсне лековъоръжените и подвижни тракийци и съще временно да е равностойна на равното поле срещу гръцката фаланга. Като първоначални идеи възприема тактическите идеи на атинския стратег Ификрат (натоварен със задачата да защитава многобройните атински колонии по крайбрежието на бяло и черно море от набезите на траките).


екдромой

Идеята била да се използват хоплити максимално облекчени от защитно въоръжение, оставен бил само щита и хоплитското копие. Така наречените леки хоплити - екдромой. Тези хоплити били в състояние да разпръснат тракийските пелтасти и при евентуална кавалерийска контраатака бързо да формират фаланга. Разбира се екдромоите не били в състояние да се противопоставят на стандартни хоплити, но такива на север при траките нямало и затова тактически схемата не била доразработена.
По време на своето заложничество в Тива младия Филип се запознал с тиванската стратегия, докато самата фаланга притиска врага елитно съединение от тежка (по-добре въоръжена и по-добре обучена от врага)конница има за задача да пробие бойната линия и да нанесе удар във
фланг. По принцип такава е и самата задача на фалангата, но тежко
снаражената пехота е слабо подвижна и обикновенно врага има време да
реагира. Появява се тенденция хоплитите да облекчат своето въоръжение, модата до там достига, че спартанците облекчават до толкова своите хоплити, че се изравняват с атинските екдромой.


спартански хоплити

Тиванския стратег Епаминонд напротив запазва тежкото снаражение на
хоплитите, на него нему е необходима подвижна пехота, той си има тежка конница способна да размаже спартанската конница и да нанесе удара във фланг.


спартанската конница

Тиванската фаланга само трябва до този решителен момент да издържи на ударите на спартанците, затова ще способства не само бронята, а и увеличаването на редиците в застрашения участък.


Виждате на заден фон, тиванците са с бронзови брони


Подобно на пехотата си, Епаминонд снаражава конницата си с бронзови кираси, същевременно използва и наемни отряди от тракийски конници.

[resavsky]

Искаш да кажеш че цялата македонска армия е създадена единствено и само за защита от тракийците?

[ZWQRA]

Искаш да кажеш че цялата македонска армия е създадена единствено и само за защита от тракийците?

О не опитвам се да разясня модерните за онова време военни доктрини, смешни и непрактични, но довели на този свят страшната месомелачка на бойното поле наречена Македонска фаланга.

След като бяга от Тива, Филип е провъзгласен за регент, а претендент за трона и главен бунтовник е собствената му майка, която е принцеса на Ланкестида (област в северна Македония).
Сформира набързо армия корпус от около 10 000 фалангити, както и корпус от 600 тежко въоръжени конника, използва подобно на тиванците и лека тракийска конница.
С тази армия безпрепядствено разбива племенното опълчение на майка си. Фалангата със защитени флангове просто помита противника от бойното поле практически без загуби.


Македонски пеш хетайр (фалангит) от началото на Филиповото управление. За Македонската армия е характерен Фригийски шлем с набузници, композитна ризница в облекчен вариант, хоплитски щит (хоплон). В този период на Филип му идва идеята неговата пехота да не използва хоплитско копие (дори), което изисква надхват на китката, а по дълго и тежко копие като сарисата (като по тежко оръжие сарисата не може да се държи с надхват, а се държи по ниско с подхват на китката)

За тежката конница подбира свои най-близки и доверени хора с които доразработват тактическите идеи на Ясон от Фер и превръщат конницата в решаващ елемент на бойното поле. Конницата става известна като "Хетайри" или Другари. По правило Хетайрите застават на десния фланг, там където фалангата е най уязвима.


Левият фланг се охранява от леката тракийска конница. И докато Хетайрите са въоръжени с дълго тежко копие - ксистон, то тракийците са въоръжени с леки метателни копия - дротици.

[ZWQRA]

След гражданската война Царството не е в добро финансово положение, Филип замисля военна операция срещу няколко атински колонии, които държат богатите рудници в планината Пангея. Опасявайки се от намеса на Атина, Филип решава да създаде корпус от наемни хоплити в численост от 5 000 дущи. Явно още не се е доверявал достатъчно на педзетайрите в директен сблъсък с гръцката фаланга.

По това време наемниците по правило не са тежко снаражени, а по скоро като спартанците.


Филип не е доволен от това, неговите наемници трябва да са тежко въоръжени. Подобно на педзетайрите и наемниците получават композитни ризници и кремиди.


Конфликта се решава с "първата религиозна война" и окупация на рудниците от македонците.

С окупацията на рудниците в царската хазна започнало да постъпват по 1 000 таланта годишно. Финансовия проблем бил решен, но на северната граница вече надвисвала война. Филип печели кампанията и към държавата се присъединяват като васали - племента на Агрианите и Пеоните. За царската армия трябвало да се осигуряват и контингенти войска.

Агрианите - 1 000 пелтаста, по късно те си спечелват славата на отлични бойци и започват да ги използват като специални сили в подкрепа на хипаспистите. Леко снаражени - щит - пелта, меч, няколко дротика и лек фригийски шлем


Пеоните осигурявали 900 конника, разделени в 4 или. Наричали се Продроми (Prodromoi) - Разузнавачи, били леко снаражени само лек Фригийски шлем, меч, и няколко дротика.


По време на тази кампания става ясно, че в подкрепа на пешите хетайри, трябва подразделение - отлично обучено с висок морал, но по-леко въоръжено. Изборът на кои да бъдат включени в новото съединение се паднал на щитоносците или ако искате оръженосците на Хетайрите, младежи обучени и тренирани с благороден произход. Съединението имало численост от 3 000 души и го нарекли "Хипасписти"

[Гост]

Чел съм, че във фалангата не всички носели сариси.
Първият ред носел копия по 2метра, втория по 3, третия 4, четвъртия 5 и петия сариса 6м. Така пред фалангата се получавала стена от копия.
Да ли е вярно, защото само първите две редици биха могли да ползват копията си едновременно. Останалото би било просто морален ефект.

[еМГето]

Македонска фаланга.

[княз Крылов]

Ами доколкото аз съм чел , македонската фаланга наистина е била нещо като психотронна бойна единица и била ефективна само срещу хаотично нападащ противник, представлявайки по своята същност една от първите организирани бойни формации в историята. Използвала се най-вече като стацонарна част. Фланговата конница вършила основната част от работата акто гонела неорганизирания враг към копията. Така един от античните автори (не помня името) сравняваше бойната формация на македонците с чук и наковална, където конницата е чукът, който размазва врага върху назъбената наковалня на фалангите.

Фалагата е била възприета от Македонците от някакъв африкански пълководец който я използвал първи. Предимствата и били че не изисквала много разходи за въоръжение и обучение и така дори най-калпавия воин можел лесно да бъде включен в редиците на войската, което било доста от полза на Филип, а след това и Александър.

след бърза справка с руската уикипедия:

Однако Филипп II, создатель македонской фаланги (Диод., 16.3) в середине IV в. до н. э., выучил сражаться своих подданных в рядах фаланги не от хорошей жизни. Это был единственный деш¸вый способ организовать эффективную массовую армию из необученных крестьян, не имевших возможности постоянно упражняться с оружием и приобрести доспехи. В прямоугольное каре умели строиться даже дикие иллирийцы под предводительством Бардилла. Афинский стратег Ификрат, осознав эффективность плотного построения, вооружал своих гоплитов длинными копьями и облегч¸нными круглыми щитами.

Фаланга по своей природе малоподвижна, ее цель — сдержать лобовой напор противника. В сражениях Филипп II и Александр Великий наносили решающий удар силами конницы в то время, когда основные силы врага вязли в безуспешных попытках взломать строй фаланги. Как заметил один историк, фаланга служила наковальней Александру, кувалдой же была кавалерия. Нестройные толпы персов были бессильны перед правильным строем греков или македонцев, но вот греческие наемники персов или греческие отряды в Ламийской войне наносили педзейтарам тяжелые потери, и только тактическое превосходство македонских полководцев не позволило грекам одерживать победы.

[Thorn]

Фалагата е била възприета от Македонците от някакъв африкански пълководец който я използвал първи.

Същността на македонската фаланга, разликите и с традиционната гръцка, ролята на Ификрат, развитието и от в периода от Филип до Персей са въпрос на огромни дискусии без ясни отговори. Дори е много вероятно фалангите на Филип и Александър да не са били с някакви особено дълги копия.

Та за рлята на Ификрат се говори доста, за някакви африканци - никак. За пръв път чувам за такива.

[княз Крылов]

мда, явно за африканеца аз нещо бъркам Просто нахвърлих разни неща по памет, и би ми било интересно да чуя мнението по въпроса на по-запознати хора от мен

[gollum]

Е, хъм, ако ме питаш и на няколко други места не си прав:

1.

Предимствата и били че не изисквала много разходи за въоръжение и обучение и така дори най-калпавия воин можел лесно да бъде включен в редиците на войската

защото за да имаш фаланга ти трябват доста добре обучени и сработили се войници - иначе няма никакъв шанс да изпълняват дори елементарни заповеди, да не говорим за поддържане на строй. Все пак им е нужна и дисциплина, и строева подготовка. При това самият начин на воюване предполага достатъчна психическа издръжливост у фалангистите, което едва ли е валидно за група хора събрани "от кол и въже", както намекваш в изречението.
След това, за въоръжение и екипировка все пак са се искали някакви разходи, съвсем не върви вариант "всеки идва с каквото си има, било то пръчка, вила или шаячна дреха" . Най-малкото фалангистите в първите редици имат нужда от някакви доспехи за защита, а и въоръжението им следва да е що-годе еднакво, иначе фалангата няма да е равномерно ефективна.

2.

и била ефективна само срещу хаотично нападащ противник

В това никак не съм убеден - все пак фалангата се е показвала ефективна далеч не само срещу неорганизирани тълпи . Ефективна е дотолкова, доколкото може да предпази тила и фланговете си и остава в рамките на достатъчно равна местност, така че строят й да не се наруши твърде много. Това означава, че ако е прикрита с лека пехота по фланговете, ще е ефективна срещу кажи-речи всичко в рамките на равна местност.

3.

Използвала се най-вече като стацонарна част.

Тук много зависи какво влагаш в понятието "стационарна", но ако разбираш "неподвижна", няма да се съглася с теб - фалангата е можела да настъпва. Проблемът е, че темпът на настъпление е бил много бавен (в сравнение с конница или лека пехота) и е зависел силно от местността, а и повратливостта е била почти никаква (пак в сравнение с други форми на построяване, организация, че и екипировка).

Иначе за останалото съм съгласен - основна роля е играла конницата, във всеки случай, като ударни отряди. Докато фалангата е придавала устойчивост на формацията.

[княз Крылов]

Ами както казах това са цитирани по памет данни - което горе долу се подтвърждават и от автора на статията в уикипедията (дори подозирам че сме чели едни и същи книжки)

[Sir Gray]

За фалангата има много теми, сещам се за поне 2 дето надълго сме го дискутирали въпроса. Княже, твоята информация нещо съвсем куца, не знам от кои книжки си я взел Та дайте да запазим тази тема само за изложение върху македонската фаланга (разликите и с други такива са осезателни, така че не е добре да се слагат всички под един знаменател)

[княз Крылов]

Ами от разни научно-популярни (както казах явно тях е ползвал и автора на статията в уикипедията който съм цитирал). Аз лично не съм изпитвал голям интерес към антична Гърция освен към философите