Да, за денисовците е интересно. Всъщност те произлизат от общ с неандерталците предшественик след разделянето му с предшественика на хомо сапиенс. Второто обаче не е никаква новина.
-
Мисля, че последните теории са за по-ранно отделяне на денисовците:
Comment
-
http://elementy.ru/news?newsid=431483 - ето много подробна статия на Марков по въпроса.
Выяснилось, что денисовцы вс¸-таки ближе к неандертальцам, чем к сапиенсам. Сначала разделились предки сапиенсов и двух других популяций, а немного позже предки денисовцев отделились от предков неандертальцев.
Comment
-
Най-старите в света останки от Homo sapiens на възраст 400 000 години са открити извън Африка:
Comment
-
изумен съм. Още си спомням как датираха възникването на хомо сапиенс първо на 40 000 год, после на 160 000, после на 200 000, а сега изведнъж на 400 хил. и то в Азия!Comment
-
М`да, забавно е как ще се отрази това на досегашните внимателно построени теории
. И по генетични маркери (или както там се казва) излизаше, че има допълнителни основания за "африканския изход". А сега всичко ще се пренаписва.
Впрочем, може би това е нормално, когато всичко зависи от единични случайни находки, върху които се изгражда цялостна картина. Всяка следваща подобна може коренно да промени представите.
Интересно с какво обяснение ще излязат сега? Дали ще се върнат към представата за независимо възникване на няколко места или ще решат, че е имало няколко успешни "излизания"?Comment
-
Всъщност май не е на 100% потвърдено, че намереният зъб е точно на хомо сапиенс, а не на някой от предшествениците. А колкото до "африканския изход" - мисля, че няма особени основания за пренаписване на теорията. И досега се предполагаше един неуспешен такъв именно към Палестина от преди 130 000 години. Въпреки, че "неуспешен" е нещо относително - уж сапиенсите бяха живели там около 50 000 години, т. е. повече отколкото са живели в Европа /тя е заселена едва около преди 40 000 години/. Та ако се окаже, че наистина това е останка от ранен сапиенс, просто ще прибавим поне още един по-ранен изход. Все пак в Африка има далеч повече и по-древни останки на всякакви хоминиди.
Между другото концентрирането на находките в Източна Африка /Танзания, Етиопия, Кения, ЮАР/ е по-скоро аберация, причинена от факта, че поради политически причини само там са провеждани сериозни търсения. Предполага се, че Чад и изобщо цялата област Судан /която е много по-голяма от държавата Судан/ е също много обещаващ район.
С нетърпение ще чакам коментар на Марков по въпроса.Comment
-
Марков ми отговори доста експедитивно. И при това горе долу в духа на моите изводи.
1) По строению отдельных зубов определить вид человека - дело трудное, и выводы в любом случае не могут считаться очень надежными.
2) То, что 195000 лет назад в Эфиопии уже жили "анатомически современные" люди, известно. Но они же не с неба упали, у них были предки. По генетике видно, что популяции сапиенсов и неандертальцев разошлись 270-440 тысяч лет назад ( http://elementy.ru/news?newsid=431483 ). Может быть, эти зубы в Израильской пещере оставили представители "нашей" (сапиентной) линии, более древние, чем эфиопские находки. Ну и отлично. Чего я совсем не понимаю, так это каким образом данная находка может "перевернуть имеющиеся представления" об эволюции человека. Напротив, все хорошо вписывается. Максимум, она может внести новую интересную деталь: что уже в конце раннего палеолита представители "нашей" линии или их близкие родственники уже выходили из Африки в Палестину. Но это ведь не очень далеко.Comment
-
Доста подробен анализ на новината. Извод - не четете жълти вестници!
В смисъл зъбите са датирани ОБЩО в период от 400 000 до 200 000 г. и са намерени в горния слой, т. е. по-вероятно да са по-близо до 200 000 г. ,а и всъщност имат признаци, които ги сближават не точно със съвременните хора, с групата схул кафзех, за които като цяло се приема, че все пак са по-скоро неандерталци, отколкото хомо сапиенсComment
-
Не знаех, че Jerusalem Post е жълт вестник. Моя грешка е, че в поста си перифразирах заглавието му. А ако прочетем все пак статията до край, то в нея ще намерим и следното:
Самата статия е базирана на декемврийския брой на American Journal of Physical Anthropology.Although none of the Qesem teeth resemble those of pre-Homo sapiens Neanderthals, a few traits may suggest some affinities with members of the Neanderthal evolutionary lineage, but the balance of the evidence suggests a closer similarity with the Skhul-Qafzeh dental material, said Gopher and Barkai.
http://onlinelibrary.wiley.com/doi/1...21446/abstract
И три възможни сценария за находките според гръцкия антрополог Динекес Понтикос:
1. A local Homo population associated with the local Acheulo-Yabrudian cultural complex
2. Neandertaloid traits (shoveling and lingual tubercle) which may suggest a pre-Neanderthal population, however, these traits are missing in the younger Skhul/Qafzeh specimens and re-appear in the later Neanderthals from the region
3. Finally the presence of multiple taxa in the sample; surprisingly earlier samples appear to be smaller and more modern than later ones.Comment
-
Лозата е култивирана преди 8000 години в Южен Кавказ:
а най-старата винарна в света бе открита в пещера в Армения.
Comment
-
Откриха куче, изядено в САЩ преди 10 хил. години
Според учените преди толкова години кучетата в Америка са били отглеждани не само за защита и компания, но и за храна Най-старият домашен другар на човека в Америка - куче, живяло преди 9400 години, е тежал близо 14 кг и е завършил живота си в чиния.
Преди около 10 хил. години "най-добрият приятел на човека" е служел не само за защита и компания, но и за храна - поне от време на време, заключават от Университета в Мейн (UMaine.edu), направили находката.
Това, което е останало от древния опашатко, живял в Тексас, е костица от черепа му, която ясно свидетелства, че стопаните му са се грижили за него преди да го сготвят.
Студент в университета попаднал на останките, докато анализирал проба от изсъхнало човешко изпражнение, открито в Югозападен Тексас през 70-те, за да разбере повече за начина на хранене в този регион в периода преди 1000 до 10 хил. години.
С радиовъглеродно датиране и ДНК-анализ е била потвърдена възрастта и произхода на костта.
Фактът, че е била открита дълбоко в човешките екскременти и е имала специфичния кафяво-оранжев цвят, който придобиват костите след преминаването им през хранопровода, доказва, че е била консумирана.
Според учените е възможно някои кучета да са били отглеждани и само за храна.
Според Белкнап и колегата му намерената костица е фрагмент от мястото, където черепът се свързва с гръбначния стълб, и е от куче, което най-вероятно е било малко, с къса муцуна и къса козина - като отглежданите от индианците.
По думите му находката е важна, защото хвърля светлина не само върху генетичната история на кучетата, но и на взаимоотношенията между хората и четириногите тогава.
Въпреки всичко, те са играли огромна роля в човешката култура в продължение на векове и не случайно се наричат техни "най-добри приятели".
Археологични находки на останки от кучета има и от много по-ранни периоди: в Белгия отпреди 31 хил. години, в Чехия - отпреди 26 хил., и от Сибир - отпреди 15 хил. години, но от Новия свят не са много.
ДАЛЕКУ ОД СЛОБОДАТА
И НЕРАЗДЕЛЕНИ ОД НЕА
ОВДЕ ПАДНАА 40 ХЕРОИ
НА ИЛИНДЕН
Паметна плоча, Крушево,
ИЛИНДЕН 1953Comment
-
-
Най-ранните заселници на днешен Тексас са от преди 15500 г.
Comment
Comment