Принципно хората които ме познават , знаят че съм превърженик на survival теорията по въпроса за развитието на световната гео-политика. тоест, всяка държава се развива тласкана не от свободната си воля а от необходимост от адаптация към околната среда и желанието да оцелее.
Същия подход винаги съм прилагал и в разглежднето на историята на Рим. Доколкото разбирам тук има много хора които се интерисуват от историята на Рим, но повечето като че ли обръщат по чест взор към неговата имперска история. Аз от своя страна с този си пост ще искам да ви върна в самото начало - основаването на Рим.
По известни ни данни за основаването на Рим (които са повече легендарни). Рим бил основан на хълм Палатин (етимологията на названието се свежда до "кърмене/угояване на домашни жъвотни") от преселенци от вероятно най-старият град в Лациум - Алба Лонга. Алба Лонга безусловно преди Рим е имал главно място сред древните поселения на Лациум и вероятно останалите градове са били основани именно от преселенци от него - доброволни, или прокудени заедно с непървородни синове на царете за да се запази стабилността на родовата еднолична власт (каквато според легендите е и съдбата на Рим).
Според същите тези легенди Рим е последната колония на Алба Лонга, основана от митичните "царевичи" Ромул и Рем (според Дионисий който използва името Ром - Ромул е умилатиленото на това име). О тук започва историята на оцеляването на Рим (нещо като антична версия на античен "Последен герой").
Налице имаме група хора прокудени от Алба Лонга (ще е наивно да приемем по-разпространената легенда за близнаците откърмени от вълчица и хранени от кълвач-касапин) водени вероятно от прокудени "цазаревичи". Напълно логично изглежда историята за убийството на единия от братята поради същата традиция в запазването на единовластието (явно е събрал по-малко гласове на съвета на племето). Това обаче не улеснило проблема с изхранването на прокудените (едно гърло по-малко не е голямо постижение).
За да разберем тежкото положение на бъдещите римляни и родителите н най-великата империя на античността, трябва да разгледаме Лациум като цяло през този период. VІІ век пр.н.е. Лациум вече е прилично заселен от около 30 крепости с прилежащи към тях племенни владения, заемащи най-плодородните земи в района (за изхранването на една земеделско-скотовъдническа община са трябвали доста обширни земи - пасища, ниви). При това никоя от общините не би приела с радост при себе си потомък на цар на Алба Лонга (чисто политически това е опасно, а и за всички тези хора ще трябва да се раздава още земя и стада).
Римляните се заселили вероятно на най-доброто сред най-лошите възможни парцели в Лациум - хълм Палатин в средата на неравна и наместа камениста област на 15 мили от устието на Тибър (вероятно на места почвата е била и блатиста). В такава нездрава и неблагоприятно обстановка се зародил Вечният град, за който тепърва е предстояло да изпълни една от "най-лесните" задачи през историята му - да оцелее за да стане този Вечен град.
Веднага искам да кажа, че този пост не съдържа въпрос - а само моите разсъждения по темата, които ще продължавам - но това не пречи да коментирате и развивате темата. Само ще преветствам
Същия подход винаги съм прилагал и в разглежднето на историята на Рим. Доколкото разбирам тук има много хора които се интерисуват от историята на Рим, но повечето като че ли обръщат по чест взор към неговата имперска история. Аз от своя страна с този си пост ще искам да ви върна в самото начало - основаването на Рим.
По известни ни данни за основаването на Рим (които са повече легендарни). Рим бил основан на хълм Палатин (етимологията на названието се свежда до "кърмене/угояване на домашни жъвотни") от преселенци от вероятно най-старият град в Лациум - Алба Лонга. Алба Лонга безусловно преди Рим е имал главно място сред древните поселения на Лациум и вероятно останалите градове са били основани именно от преселенци от него - доброволни, или прокудени заедно с непървородни синове на царете за да се запази стабилността на родовата еднолична власт (каквато според легендите е и съдбата на Рим).
Според същите тези легенди Рим е последната колония на Алба Лонга, основана от митичните "царевичи" Ромул и Рем (според Дионисий който използва името Ром - Ромул е умилатиленото на това име). О тук започва историята на оцеляването на Рим (нещо като антична версия на античен "Последен герой").
Налице имаме група хора прокудени от Алба Лонга (ще е наивно да приемем по-разпространената легенда за близнаците откърмени от вълчица и хранени от кълвач-касапин) водени вероятно от прокудени "цазаревичи". Напълно логично изглежда историята за убийството на единия от братята поради същата традиция в запазването на единовластието (явно е събрал по-малко гласове на съвета на племето). Това обаче не улеснило проблема с изхранването на прокудените (едно гърло по-малко не е голямо постижение).
За да разберем тежкото положение на бъдещите римляни и родителите н най-великата империя на античността, трябва да разгледаме Лациум като цяло през този период. VІІ век пр.н.е. Лациум вече е прилично заселен от около 30 крепости с прилежащи към тях племенни владения, заемащи най-плодородните земи в района (за изхранването на една земеделско-скотовъдническа община са трябвали доста обширни земи - пасища, ниви). При това никоя от общините не би приела с радост при себе си потомък на цар на Алба Лонга (чисто политически това е опасно, а и за всички тези хора ще трябва да се раздава още земя и стада).
Римляните се заселили вероятно на най-доброто сред най-лошите възможни парцели в Лациум - хълм Палатин в средата на неравна и наместа камениста област на 15 мили от устието на Тибър (вероятно на места почвата е била и блатиста). В такава нездрава и неблагоприятно обстановка се зародил Вечният град, за който тепърва е предстояло да изпълни една от "най-лесните" задачи през историята му - да оцелее за да стане този Вечен град.
Веднага искам да кажа, че този пост не съдържа въпрос - а само моите разсъждения по темата, които ще продължавам - но това не пречи да коментирате и развивате темата. Само ще преветствам
Comment