Рим - славна история на принудата и оцеляването

[княз Крылов]

Принципно хората които ме познават , знаят че съм превърженик на survival теорията по въпроса за развитието на световната гео-политика. тоест, всяка държава се развива тласкана не от свободната си воля а от необходимост от адаптация към околната среда и желанието да оцелее.

Същия подход винаги съм прилагал и в разглежднето на историята на Рим. Доколкото разбирам тук има много хора които се интерисуват от историята на Рим, но повечето като че ли обръщат по чест взор към неговата имперска история. Аз от своя страна с този си пост ще искам да ви върна в самото начало - основаването на Рим.

По известни ни данни за основаването на Рим (които са повече легендарни). Рим бил основан на хълм Палатин (етимологията на названието се свежда до "кърмене/угояване на домашни жъвотни") от преселенци от вероятно най-старият град в Лациум - Алба Лонга. Алба Лонга безусловно преди Рим е имал главно място сред древните поселения на Лациум и вероятно останалите градове са били основани именно от преселенци от него - доброволни, или прокудени заедно с непървородни синове на царете за да се запази стабилността на родовата еднолична власт (каквато според легендите е и съдбата на Рим).

Според същите тези легенди Рим е последната колония на Алба Лонга, основана от митичните "царевичи" Ромул и Рем (според Дионисий който използва името Ром - Ромул е умилатиленото на това име). О тук започва историята на оцеляването на Рим (нещо като антична версия на античен "Последен герой").

Налице имаме група хора прокудени от Алба Лонга (ще е наивно да приемем по-разпространената легенда за близнаците откърмени от вълчица и хранени от кълвач-касапин) водени вероятно от прокудени "цазаревичи". Напълно логично изглежда историята за убийството на единия от братята поради същата традиция в запазването на единовластието (явно е събрал по-малко гласове на съвета на племето). Това обаче не улеснило проблема с изхранването на прокудените (едно гърло по-малко не е голямо постижение).

За да разберем тежкото положение на бъдещите римляни и родителите н най-великата империя на античността, трябва да разгледаме Лациум като цяло през този период. VІІ век пр.н.е. Лациум вече е прилично заселен от около 30 крепости с прилежащи към тях племенни владения, заемащи най-плодородните земи в района (за изхранването на една земеделско-скотовъдническа община са трябвали доста обширни земи - пасища, ниви). При това никоя от общините не би приела с радост при себе си потомък на цар на Алба Лонга (чисто политически това е опасно, а и за всички тези хора ще трябва да се раздава още земя и стада).

Римляните се заселили вероятно на най-доброто сред най-лошите възможни парцели в Лациум - хълм Палатин в средата на неравна и наместа камениста област на 15 мили от устието на Тибър (вероятно на места почвата е била и блатиста). В такава нездрава и неблагоприятно обстановка се зародил Вечният град, за който тепърва е предстояло да изпълни една от "най-лесните" задачи през историята му - да оцелее за да стане този Вечен град.

Веднага искам да кажа, че този пост не съдържа въпрос - а само моите разсъждения по темата, които ще продължавам - но това не пречи да коментирате и развивате темата. Само ще преветствам

[Sulla]

До голяма степен съм съгласен с написаното. Ранната история на Рим наистина е доста интересна и изпълнена с премеждия и трудности.
Всъщност именно непривлекателната за заселване, но със стратегическо местоположение, област около седемте хълма предопределя възхода на града:

1. Поради блатистите и неподходящи за земеделие райони, околността на Рим за един дълъг период е останала изолирана и не е привличала вниманието на по-могъщи съседи (като етруските) или на гръцките колонизатори. Това дава възможност на римляните постепенно да укрепват своите сили, докато станат достатъчно силни за да се защитават от враговете и дори да ги покоряват.

2. Рим обаче не би добил подобно превъзходство над Лациум, а по-късно и над Италийския полуостров, ако разчиташе единствено на "мускули" и добра военна организация. Тук се намесва стратегическото местоположение на "Вечния град". Един бърз поглед на картата на Италия е достатъчен - Рим е в почти идеалния център на полуострова (говорим за ориентация север-юг). Това освен че предоставя много добри възможности за контрол над централна Италия и предприемане на атаки на север и на юг, прави от Рим могъщ търговски град. Може би всички по-важни пътища, свързващи северна и южна Италия минават през Лациум, а който контролира Лациум - контролира и пътищата. Това означава значителни приходи, означава икономическа, следователно и политическа и военна мощ. Както пише Т.Момзен - Благодарение на търговията, Рим се издига над другите поселения в Лациум, както града се издига над селото, както гражданина и търговеца - над селянина и земеделеца.

3. И наистина, тук княза е много прав - когато съседите и най вече етруските, започват да притискат Рим, града започва да води война на оцеляване, знаейки че крайният успех в подобна война ще бъде постигнат само след унищожаването на врага (войните с Веи са показателен пример). Такива били времената, такъв е бил живота, властвал е закона на джунглата - изяж за да не бъдеш изяден.
Всъщност факт е, че в голяма част от войните които води в своята история, Рим е нападната страна или поне е принуден да започне война поради изчерпване на всички други възможности за уреждане на конфликта.
Рим не е бил изключение от характера на епохата в която съществувал, просто по един или друг начин успял да си осигури необходимата мощ за да се разправи с другите така, както и те биха се разправили с него ако имаха тази възможност!

[княз Крылов]

Тук, Сулла малко избързва във времето. С зараждането си Рим все още не комуникира с други народи, дори по търговска линия - това идва малко по-късно, когато взема в ръце солниците край Тибър и при построяването на Остия от Анк Марций. Засега Рим все още е група колиби опасани от палисада на върха на един каменист хълм насред блатиста хълмиста местност.

И така всичко пореда си. Наистина Рим поради своето незавидно положение не е бил обект на ламтежи от неговите съседи, които по това време са отправяли погледи към съседната богата и плодородна Кампания. Но това едва ли е било голям плюс за римляните. Тъй като положението им е било тежко. Вероятно липса на достатъчно пасища и земя за оран е станала причина за първите военни конфликти между римляните и техните съседи - отново не жажда за завоевания а чиста практична необходимост - постепенно ще видим че тази нужда постепенно е превърнала малкото гладно "вълче" във огромен неутолим звяр.

Първата известна ни война на римляните се датира някъде в годините на управлението на Ромул (753-717 , естествено е базирано само на легенди и по-късни текстове). През този период римската помоерия (свещените граници на града) се разрастнала до склоновете на хълмовете Еквилин и Целия, а на Капитолия и Квиринал били създадени първите римски "колонии".

През този период се датира първата война със сабинските поселения. Тежка и героична война в която сабините отстъпили но успели да заслужат римско гражданство. От този период се предполага, че се датира и практиката на преселението. Поселищата на сабините били разрушени , а самите те били преселени в Рим (такава съдба, както ще видим, постига почти всичките поселения в Лациум). Причини за това решения на римляните не са напълно ясни. Господстващата хипотеза е че вероятно поради недостиг на плодородни земи, селещните земи били разоравани и било по-изходно за жилищна площ да се ползват безплодните земи по каменистите хълмове. Аз обаче ще си позволя да противореча на тази хипотеза, макар тя донякъде да комуникира със сървивалистическият подход. Според мен римляните напълно съзнателно по този начин са превръщали доскорощните си врагове във войни, тъй като знаели че рано или късно ще се сблъскат със латините и могащият Алба Лонга. Сабините от склоновете са били победени, домовете им разрушени и въпреки това им бе дадена обществена земя за обработване и пълноправие с победителите. Асимилацията е била пълна и почти моментална.

Това бързо нарастване на военната мощ на рим явно е привлякло вниманието на съседите му, и най-вече на етруският град Вейи. това вероятно е била първата война в която римляните били принудени да защитават града си. Легендата разказва, че водени от Ромул (Ром) римляните отблъснали нападението на утреските и завладели десния бряг на Тибър от рим до морското крайбрежие и важните икономически солници по устието на реката.

От тази война нататък можем вече да говорим за борбата на Рим за доминиране над Лациум, коюто ще продължи повече от век и ще бъде отново продиктувана от нуждата просто да оцелее сред тази дъга от народи и племена.